О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №260712
гр.Пловдив,
08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 2939/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. №39965/13.07.2020г.
подадена от А.П., Ц.М., Р.Т., Л.Т., Н.Ч., Р.Ч. и С.Т., чрез адв.Р.С. срещу
разпореждане № 42248/18.06.2020г. по гр.д. №21309/2019г. на РС Пловдив, ХVІІ
гр.с., с което е върната искова молба вх. № 84774/27.12.2019г. и е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят
излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди,
че е невъзможно да се изпълни определението на съда за внасяне на държавна
такса, ето защо съдът сам следва да определи цената на иска по чл.70 ал.3 от ГПК. От друга страна удължаването на срока за изправяне на нередовностите на
исковата молба не е изрично съобщен на жалбоподателите, които да могат да искат
ново продължаване на срока.
Частната жалба е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
С разпореждане на РС Пловдив по чл.129 ал.2 от ГПК /л.6/ са дадени указания на ищците за изправяне недостатъци на исковата молба, в това число и посочване на цена на иска и внасяне на държавна такса по иска. Въпреки удължения срок за изправяне на тези недостатъци на исковата молба в срока даден от първата инстанция горните не са санирани. За имота предмет на иска по чл.108 от ЗС недвижим имот изба, сега ресторант бар „Каменица“ самостоятелен обект в сграда, ниво І с площ от 412,80 кв.м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.476.2.2 има представено удостоверение за дънчна оценка /л.26/, но държавна такса по иска не е внесена. Което е основание за връщане на исковата молба на основание чл.128 ал.2 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 от ГПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че им се дължи редовно връчване на съобщение за удължения срок по чл.63 от ГПК. Законът не поставя такова изискване за съда удължаващ срока, напротив това е задължение на страната сама да си следи изхода на молбите за удължване на срока по чл.63 от ГПК в тази насока е и трайната съдебна практика – Определение №593/08.07.2011г. по ч.т.д. № 482/2011г. на ВКС, ТК, Определение №570/14.07.2010г. по ч.т.д. № 495/2010г. на ВКС, ТК. Тоест в процедирането на РС Пловдив няма нарушение на процесуалния закон. Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 42248/18.06.2020г. по гр.д. №21309/2019г. на РС Пловдив, ХVІІ-ти
гр.с.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите при
наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК на осн.
чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.