РЕШЕНИЕ
№ 924
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110217813 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-237 от
15.11.2024 г., издадено от Диана Иванова Йорданова заместник-председател
на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор“ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК:*********, на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с § 1, т. 51 от ДР от КЗ, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.
496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
Постановлението е обжалвано в срок от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, чрез процесуален представител, който в
подадената жалба моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че нарушението
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че
законоустановеният 3-месечен срок за произнасяне по претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение е изтекъл на 29.04.2024 г., а в
случая произнасянето по претенцията е от 02.05.2024 г., когато определените
преди това суми са изплатени. Сочи се, че 01.05.2024 г. е бил почивен ден, с
оглед на което и предвид обстоятелството, че просрочието е с едва 2 дни се
претендира, че извършеното административно нарушение е маловажен
случай. Изразява се становище, че интересите на ползвателя на
застрахователни услуги не са накърнени, тъй като обезщетението е било
1
изплатено непосредствено след определяне на неговия размер, с оглед на
което според жалбоподателя, в случая е налице своевременно произнасяне по
претенцията и възстановяване на претърпените вреди. Текстът на чл. 28 от
ЗАНН се счита за приложим в случая, в подкрепа на което се сочи ТР № 1 от
12.12.2007 г. ОСНК на ВКС. По тези съображения се иска атакуваното с
жалбата НП да се отмени.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
юрисконсулт, която поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на НП,
редом с което претендира присъждане в полза на страната на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Комисията по финансов надзор (КФН) се
представлява от юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли атакуваното с нея НП да се потвърди. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства се установява следното от
фактическа страна:
С НП № Р-10-237 от 15.11.2024 г. на КФН на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е наложена имуществена санкция за нарушение
чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ.
В КФН, управление „Застраховтелен надзор“ е постъпила жалба с вх.
№ 91-02-357 от 23.04.2024 г. от представител на увреденото лице, а именно от
M3 Expertise&Consulting Северна Македония, с която жалбоподателят
възразил срещу забавено произнасяне по предявената пред
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД претенция с № 0000-
2402-24-623602 на основание договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За извършване на проверка по
жалбата от страна на КФН е изискано обяснения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД по случая, ведно с цялата документация, която е
постъпила в КФН с писма с вх. № 91-02-357 от 09.05.2024 г. и от 29.05.2024 г.
Пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД на
29.01.2024 г. е предявена претенция, регистрирана с № 0000-2402-24-623602,
на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Предявената претенция е по повод
настъпило на територията на Албания застрахователно събитие, а именно
пътнотранспортно произшествие (ПТП), вследствие на което са причинени
увреждания на товарен автомобил, марка „Волво“ със северномакедонски рег.
номер SK-9926-AI. Завеждането на претенцията е удостоверено на основание
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/22/124000190137, с период на застрахователно покритие от 11.01.2024 г.
до 10.01.2025 г. Собственик на увредения товарен автомобил е DTP Part
Logistik DOOEL. На 29.01.2024 г., заедно с предявяването на претенцията,
увреденото лице е представило пред застрахователя доказателства,
необходими за установяването й по основание и размер. С писмо, изпратено
2
по електронен път от 25.03.2024 г. застрахователят е възразил срещу
претендираното обезщетение за част от увредените детайли с мотив, че
доказателства за тях липсват, като същевременно е уведомил представителя
на увреденото лице, че при предоставяне на допълнителни доказателства, ще
преразгледа позицията си. Заедно с това е изискал допълнителни
доказателства и информация относно останалата част по предявената
претенция. Изисканите доказателства са предоставени на застрахователната
компания на 26.03.2024 г. на 24.04.2024 г. застрахователната компания е
уведомила представителя на увреденото лице, че приема претенцията за
основателна, поради което е изискало данни за банкови сметки, по които да
бъдат изплатени претендираните суми. Заедно с това е направено
предложение за сключване на извънсъдебни споразумение, каквито са
сключени още в същия ден, а именно на 24.04.2024 г. С платежно нареждане
от 02.05.2024 г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 10 148,80 евро по банкова сметка на увреденото лице DTP Part
Logistik DOOEL, като в същия ден е изплатило и претендираните такси и
разноски по уреждане на претенцията в размер на 1514,88 евро – по банкова
сметка на представителя на увреденото лице, а именно M3
Expertise&Consulting.
Тази фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
следствие гласни доказателства - показанията на актосъставителя и свидетел
по установяване на нарушението М. В. С., които съдът приема за достоверни
гласни доказателствени средства, тъй като са изчерпателни, последователни,
вътрешно непротиворечиви и логични, като същите не се опровергават и от
други доказателства. Поради това съдът изгради фактическите си изводи на
база съобщеното от свидетеля.
Фактическата обстановка се доказва и от приложените по преписката
писмени доказателства, които са еднопосочни и изясняват обстоятелства,
свързани със завеждането на застрахователната претенция и нейното
разглеждане.
Посочените писмени доказателства в тяхната многобройност, напълно
кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях допринасят за
установяване на фактическата обстановка. Последната не се опровергава или
поставя под съмнение от нито едно писмено или гласно доказателство.
Дружеството не е направило възражения в самия АУАН, не е направило такива
и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН,
при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя чрез негов представител.
Както АУАН, така и атакуваното НП съдържат описание на
нарушението, включително мястото и времето на извършването му, а
3
обстоятелствата при извършването му (в случая чрез бездействие в момента
след изтичането на законоустановения за произнасяне на застрахователя срок)
са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява
допуснатото административно нарушение. Налице е също съответствие
между фактическото описание на нарушението и неговата правна
квалификация. Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и
актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са
налице съществени нарушения на процедурата по издаването му по ЗАНН.
Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушенията; актът и
наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от
ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни;
описаните нарушения са правилно квалифицирани и наказанията за тях са
наложени по съответстващи норми на КЗ. Процесният АУАН е издаден, както
в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, така и в рамките на
субсидиарния двегодишен срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, а НП е издадено в
рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с бездействието си по
произнасяне по застрахователното събитие - щета заведена на 29.01.2024 г.,
свързано със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, е извършило нарушение на императивната разпоредба
на чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г. и към датата на
нарушението), която гласи, че: „(1) Срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. (2) В срока по ал. 1 лицето, пред
което е предявена претенцията, трябва да: 1. определи и изплати размера на
обезщетението, или 2. даде мотивиран отговор по предявените претенции,
когато: а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било
напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно
установен.“.
В случая става въпрос за формално нарушение на императивната
разпоредба на чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ, доколкото тримесечният срок
за окончателно произнасяне по предявената претенция е вменен в задължение
на застрахователя. В случая основателността на предявената от
застрахованото лице претенцията и изплащане впоследствие на
претендираното обезщетение са ирелевантни, доколкото от значение
единствено е спазване на нормативния срок за произнасяне от страна на
застрахователя, което произнасяне включва в този срок, както определяне
размера на дължимото обезщетение (в случай, че такова се следва), така и
самото изплащане на определеното застрахователно обезщетение. Видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, щетата, заедно с всички
относими доказателства, е заведена на посочената по-горе дата, като от тази
дата е възникнало задължението на жалбоподателя в тримесечния срок, т. е.
4
29.04.2024 г., съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ да се произнесе окончателно по
предявената застрахователна претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от
чл. 496, ал. 2 от КЗ начини. Видно от представените доказателства, едва на
02.05.2024 г. застрахователят се е произнесъл по претенцията, отказвайки да
изплати обезщетение. В този смисъл, изводът на КФН за осъществено
нарушение на 30.04.2024 г. е правилен, доколкото това е денят, следващ
последния ден от законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по
един от начините, визирани в чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ. Тримесечният срок
по чл. 496, ал. 1 от КЗ за окончателно произнасяне по щетата не е
инструктивен, а императивен, доколкото визира задължение, което държавата
е предвидила към застрахователя и е независимо и извън условията,
предвидени за договориране между правните субекти в частноправните им
отношения.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва
да се обсъжда.
Съдът не счита, че са налице и условията на чл. 28 от ЗАНН, като
случаят не би могъл да бъде определен като маловажен. За да достигне до
този извод, съдът съобрази естеството на обществените отношения, които се
регулират от КЗ, и които касаят финансови отношения между застрахован и
застрахователно дружество, по които акумулирането на финансов ресурс от
страна на застрахователя става именно въз основа на парични вноски от
застрахования. Нещо повече, неизпълнението на основната функция от страна
на застрахователя в законоустановените срокове засяга винаги имуществената
сфера на застрахованите лица и обезсмисля целта на застраховането –
обезщетение на вредите, настъпили вследствие на застрахователно събитие.
Застрахованото лице винаги има интерес да получи отговор при настъпило
застрахователно събитие, доколкото именно от него зависят по-нататъшните
му действия, които в повечето случаи са свързани и със спазването на
давностни или преклузивни срокове. В случа се касае за „повторност“ при
извършване на нарушението, която изключва възможността от приложение на
чл. 28 от ЗАНН - маловажен случай. Не са налице обстоятелства, които да
навеждат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието, още
повече, че срокът на произнасяне.
При така установената фактическа и правна обстановка, съдът
приема, че издаденото НП е законосъобразно, а наложената имуществена
санкция от 2000 лева е напълно съобразена с разпоредбата на чл. 644, ал. 2,
пр. 2, вр. чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ, доколкото
безспорно се установява, че настоящото нарушение е осъществено при
условията на „повторност“, по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ („Повторно
нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия
вид нарушение.“) с оглед влязло в сила НП № Р-10-112 от 31.05.2023 г., а
размерът на имуществената санкция в законоустановения минимум
съответства на характера и тежестта на нарушението и отегчаващото
обстоятелство - значителния срок на закъснение по произнасяне.
5
Ето защо НП следва да бъде потвърдено.
При неоснователност на жалбата въззивникът няма право на разноски
и такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата страна има право на
разноски, за присъждане на каквито е направено своевременно искане от
процесуалния представител. Поради това в полза на въззиваемата страна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
80,00 /осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-
10-237 от 15.11.2024 г., издадено от Д. И. Йор. заместник-председател на
Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, с което на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: **********, на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с § 1, т. 51 от ДР от КЗ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК: *********, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, да заплати на КФН
сумата от 80,00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд София-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6