№ 10557
гр. С., 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110125950 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. Н. И.
против [ответник], с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващи се в преживените болки, страдания и стрес от
ухапване от бездомно куче на 08.01.2022 г. в [адрес], в близост до [обект], както и
сумата от 151,02 лева, представляваща имуществени вреди от непозволено увреждане,
изразяващи се в разходи за съдбномедицинско удостоверение и закупуване на
лекарства, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането - 08.01.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.01.2022 г., около 14:30 часа, заедно с
негов приятел, на когото бил на гости, вървели по бул.“[булевард] в гр.С., в посока
Централна ж.п. гара, като когато пресичали градинката между булеварда и
ул.“[УЛИЦА“, изведнъж зад тях тръгнали 4-5 бездомни кучета, като едно от тях – най-
голямото и едно куче, кафяво-черно на цвят, го нападнало. Поддържа, че без нито той,
нито неговия приятел да са го провокирали по някакъв начин, кучето се нахвърлило
върху него, повалило го на земята и го захапало за дясната подбедрица. Глутницата
била разгонена с викове от приятеля му, след което установили, че десния крачол на
панталона и десния ръкав на палтото му са разкъсани от кучето и има кървяща рана.
Ищецът изпитал остра и силна болка от ухапването, а в областта на дясната
1
предмишница получил охлузване от падането. Твърди още, че поведението на кучето
било неочаквано агресивно, уплашил се, а от силните болки от ухапването изпаднал в
шок. Уплашил се също и при мисълта, че от ухапването от бездомно куче може да се
причини някакво заболяване, тъй като страдал и от диабет. Ищецът не посетил спешен
център, тъй като му предстояло пътуване, за което имал купен вече билет, а и бил
забравил лекарствата си за диабет. От близката аптека приятелят му купил кислородна
вода и риванол, промил му раната и я превързал. На следващия ден обаче мястото
около ухапването се подуло, болките се усилили, а охлузването посиняло. Поддържа,
че на 17.01.2022 г. дошъл отново в гр.С., където посетил кабинет по съдебна медицина
в Медицински университет – С.. На същата дата бил прегледан от съдебен лекар, който
му издал съдебномедицинско удостоверение за констатираните увреждания.
Заключението било, че установените рани на дясната подбедрица могат да се получат
при ухапване от куче, като травмите са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Ищецът поддържа, че в продължение на 30 дни след инцидента
изпитвал осезаема болка в областта на вътрешната повърхност на дясната подбедрица
и имал затруднени движения. Болката отшумяла окончателно след около три месеца,
но и до настоящия момент в резултат от разкъсването на крака, се напипва образувано
уплътнение. Поддържа, че след инцидента започнал да изпитва страх при вида на куче,
не спира да се оглежда за кучета около него, от получения стрес заболяванията му се
активирали, здравословното му състояние се влошило, психичната травма от
инцидента още не била отшумяла и се отразявала на съня му. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от
предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди против
ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който предявените искове се
оспорват по основание и размер. Оспорват се предпоставките за отговорността на
ответната община с доводи, че наличието на безстопанствени кучета на територията на
столицата, не може да се приравни на неизпълнение на законово задължение и да
обоснове извод за противоправно бездействие. Поддържа се, че въз основа на
възложените по закон задължения е приета Общинска програма за овладяване
популацията на бездомните кучето, създадени са приюти за безстопанствени кучета. С
оглед предходното се изразява становище, че не е налице противоправно бездействие
от страна на ответника, нито противоправни действия от страна на служители на
общината. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за времето и мястото
на инцидента, механизма, причинените увреждания и причинната връзка между
инцидента и настъпилите увреждания. Поддържа се становище, че соченото куче не е
било безстопанствено, навеждат се доводи, че инцидента не е настъпил на територията
на [ответник], а в населеното място, където живее ищеца. Оспорва се описаните в
съдебномедицинското удостоверение уреждания да се в резултат от ухапване от куче,
2
тъй като няма твърдения, нито доказателства за прилагано лечение. Оспорва се размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като силно завишен.
Изразява се становище, че заплатената такса за издавана на СМУ не е в пряка
причинно-следствена връзка с лечението и провеждане на медицински манипулации, а
във връзка със снабдяване с доказателства за водена на настоящото производство. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 11.01/2022 г. се
установява, че на 17.01.2022 г. на ищеца е извършен преглед от съдебен лекар, при
който са описани констатираните увреждания и е дадено заключение, че раните на
дясната подбедрица са в резултат от действието на тъпоръбести предмети и могат да се
получат при ухапване от куче, а охлузването на дясната предмишница е в резултат от
действието на твърд и тъпоръбест предмет и може да се получи при падане върху
терен. Според заключението, установените увреждания са причинили на ищеца
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото е приложен амбулаторен лист за извършен преглед на ищеца на
18.01.2022 г., в който е отразено, че се оплаква от силни болки в дясната подбедрица и
коляно. При прегледа е установеното, че дясната подбедрица е деформирана поради
разкъсни рани от ухапване; активни движения не може да осъществи поради болка;
колянна става охлузна рана по предна повърхност. Предписана е терапия с превръзка,
антибиотик и обезболяващи.
В представения по делото амбулаторен лист за извършен преглед на ищеца на
03.02.2022 г. е отразено добро общо състояние с цикатрик от ухапване на десен прасец.
Не е предписана терапия.
Видно от амбулаторен лист от проведен преглед на ищеца на 07.03.2022 г. е, че от
10 години е със захарна болест на перорално лечение, констатирано е задоволително
общо състояние и е предписана диета.
От приложения по делото амбулаторен лист за преглед от 12.05.2022 г. се
установява, че при преглед при невролог, ищецът е съобщил, че се чувства неспокоен,
не може да спи, с постоянен страх, съобщава за световъртеж, нестабилност при ходене.
Насочен е за консултация с психиатър. Предписани са медикаменти, за които по делото
е приложена рецепта.
По делото е представена Програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на [ответник] 2012-2016 г., проект, март 2012
г., Приложение № 1 към Решение № 224 по Протокол № 16/10.05.2012 г., ведно с план
за действие за ограничаване на популацията от безстопанствени кучета на територията
3
на [ответник].
По делото е приложена заповед № 38/08.02.2018 г. на Столичен общински съвет, с
което е дадено съгласие за продължаване изпълнението на точка VI (Мерки по
изпълнение на целите) от Програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на [ответник] 2012-2016 г., за срок – до приемането от
Министерски съвет на Национална програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Р.България и последващо приемане на
общинска програма за изпълнение на Националната програма.
По делото са представени и справки за дейността на ОП „Екоравновесие“ за
периода от 2008 г. до 2020 г., които са неотносими към процесния период.
По делото е представен и отчет за изпълнение на мерките по т.VI от Програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на [ответник]
2012-2016г., както и годишен отчет от директора на ОП „Екоравновесие“ за 2017 г.,
2018 г. и 2019 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Х.Х.,
който е очевидец на инцидента. В показанията си свидетелят разказва, че на 08.01.2022
г. се видял с ищеца. Изпращайки го към автогарата, когато слезли на спирката на бул.
[булевард], преди гарата и тръгнали надясно по улицата. Изведнъж били заобиколени
от няколко кучета. Отбранявайки се с чантата си, свидетелят чул, че ищецът извикал и
когато се обърнал го видял да лежи на земята. Кучетата му били скъсали ръкава и го
хапели по краката. Развикали се и успели да ги прогонят. Свидетелят описва кучетата
като едри и с чипове на ушите. Когато помогнал на ищеца да се изправи, видял, че
десния му крачол бил скъсан и му тече кръв. Тъй като ищецът имал вече закупен билет
за автобуса, настоял да си тръгне, за да не го изпусне, като казал, че ще отиде на лекар,
когато се прибере. Свидетелят разказва още, че ищецът му споделил, че от инцидента
не може да спи, защото трудно преживява случилото се, здравословното му състояние
се влошило, вдигал кръвно и кръвна захар.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Отговорността по чл.49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За основателността на предявения иск следва да се установи,
че ответникът е извършил противоправно деяние /действие или бездействие/, с което
виновно е причинил на ищеца неимуществена вреда в претендирания размер за
претърпени болки и страдания вследствие на причинено увреждане на здравето чрез
ухапване от безстопанствено куче. Следва да се установи и причинна връзка между
вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (в този смисъл ППВС № 7/1959 г. на ВС, т.7),
4
а само качеството Когато отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се
ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно
в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно.
Съдът намира, че на ответната община е възложено от закона (по аргумент от
чл.50, т.2 ЗЗЖ) вземането на мерки на територията на общината по предотвратяването
на агресивното поведение към хора или животни от страна на безстопанствени кучета.
Следователно причиняването на вреди вследствие на такова поведение е основание
за ангажиране на гражданската отговорност на общината за обезщетяването им,
доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от непредприети мерки,
визирани в чл.50, т.2 ЗЗЖ или за тяхната недостатъчност, или безрезултатност. Ето
защо са без значение представените от ответника доказателства за дейностите на
ответната община в изпълнение на задълженията й по ЗЗЖ. Основание за
отговорността й е бездействието, довело до причиняване на вреди, независимо, че
ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които обаче в
случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване
на вредите. Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени
кучета на нейна територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищeца.
Съдът не приема изложените от ответната страна доводи, че не следва да носи
отговорност поради доказване на предприетите от [ответник] мерки по отношение
грижата за безстопанствените животни. На първо място, представената по делото
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета касае периода 2012-
2016 г., а представеното по делото решение за нейното продължаване касае единствено
частта по т.VI. Всички останали документи – справки и годишни отчети, съдът намира
за неотносими към предемета на спора, тъй като са преди процесния период. Отделно
от предходното, изготвянето и изпълнението на Общинска програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета само по себе си не освобождава от
отговорност ответника, тъй като от една страна не е ясно дали залегналите в
програмата мерки са ефективни и достатъчни за недопускане на агресивни животни и
предотвратяване нападенията над хора, а от друга страна не е установено дали мерките
са прилагани пълно и точно. В тази връзка следва да се отбележи, че самото наличие на
инциденти с нападения на агресивни животни над хора е индиция или за недостатъчно
ефективни мерки, или за непълното им прилагане /в този смисъл е решение от
05.11.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 11321/2019 г. по описа на СГС/.
От друга страна предприетите мерки не освобождават ответника от отговорност
при неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни
и непредотвратяване на агресивното им поведение. Следва да се има предвид още, че в
Глава пета от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ са предвидени редица задължения
5
на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като
несъмнено целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в
населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това
законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички
безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти /чл.41, ал.1, вр. с чл.47, ал.1 ЗЗЖ/. Анализът на законовата уредба сочи по
недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата
в приюти - чл.41, ал.1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат
връщани на местата, от които са взети - чл.47, ал.3 ЗЗЖ /в този смисъл е и решение
от 07.08.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 16572/2019 г. по описа на СГС/.
Същевременно, в чл.47, ал.3, изр.2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под
надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите
следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на
тези мерки /дали чрез настаняване в приюти или чрез връщане по места/.
Настоящият съд намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че на процесната дата ищецът е бил нападнат и
ухапан от безстопанствено куче. В тази насока са показанията на св.Х. и отразеното в
съдебномедицинското удостоверение при прегледа на ищеца, че установените
увреждания могат да се получат в резултат от ухапване от куче. Вследствие на
нападението ищецът е получил физически увреждания, подробно описани в СМУ при
прегледа на ищеца, които са му причинили временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, т.е. по делото безспорно се установява, че получените от ищеца
увреждания са причинно-следствена връзка с ухапването от куче.
Съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че кучето е било
безстопанствено. За да достигне до този извод съдът взе предвид показанията на св.Х.,
който разказва, че кучетата са били няколко на брой и с поставени на ушите чипове.
Свидетелят е очевидец на случилото се, незаинтересован е от изхода на делото, като
показанията му са последователни, непротиворечиви и кореспондират на събраните по
делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът
кредитира и показанията на този свидетел относно състоянието на ищеца след
инцидента, тъй като се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства –
приложените медицински документи – амбулаторни листи за извършени прегледи.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че всички елементи от фактическия
състав на предявения иск са доказани по делото.
По отношение на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетение, което
следва да бъде присъдено за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да
се отбележи, че съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
6
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи,
но съобразени с конкретния случай. Предвид изложеното и съобразявайки критериите
за определяне на размера на обезщетението, в конкретния случай следва да бъдат
съобразени и характера на увреждането, интензивност и продължителност на
претърпените болки и страдания от физическо и психическо естество, както и
възрастта на пострадалото лице. При отчитане на тези обстоятелства, както и на начина
и обстоятелствата, при които е настъпил инцидента – касае се за глутница кучета,
които са съборили ищеца на земята, скъсали са дрехите му и са го хапали, като ищецът
е възрастен човек /над 70 години/, който /дори и без да бъдат събрани доказателства по
делото/ е логично да се приеме, че при подобно нападение е претърпял стрес и уплаха.
В конкретния случай, от приложените по делото медицински документи се установява,
че ищецът е имал захарна болест, при което и за човек без медицинско образование е
ясно, че при преживяна уплаха е възможно повишаване на нивата на кръвната захар, а
стресът оказва неблагоприятни последици. От приложения по делото амбулаторен
лист от 03.02.2022 г. се установява, че раната от ухапването вече е била заздравяла –
констатирано е „цикатрик“ /белег/ от ухапване от куче, т.е. същата не е създала
неудобства на ищеца, по-големи от обичайните. Видно обаче от извършения на
12.05.2022 г. /четири месеца след инцидента/ медицински преглед на ищеца е, че
последния все още се чувства неспокоен, не може да спи, с постоянен страх, поради
което е насочен за консултация с психиатър. В подкрепа на писмените доказателства са
и събраните гласни такива – показанията на св.Х., който разказва, че ищецът е
споделил пред него, че трудно преживява случилото се. Към датата на приключване на
устните състезания по делото няма данни за влошаване на здравословното състояние
на ищеца.
С оглед предходното, съдът преценява, че справедливото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 3
500,00 лева. Върху тази сума се дължи и законна лихва, считано от датата на
увреждането – 08.01.2022 г. до окончателното изплащане. Въпреки, че в петитума на
исковата молба законната лиха се иска „от датата на увреждането – 17.01.2022 г. до
окончателното изплащане“, съдът приема, че се касае за фактическа грешка, доколкото
става ясно, че същата се претендира от датата на увреждането /безспорно установена
по делото от показанията на св.Х. и СМУ/.
7
По отношение на изложените в исковата молба твърдения за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по издаване на СМУ и
закупуване на лекарства, по делото не са представени доказателства, поради което този
иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски, съразмерно на уважената част от иска. Видно от данните по делото
е, че ищецът е направил разноски в общ размер на 1000,00 лева /400 лева – платена
държавна такса и 600,00 лева – платено адвокатско възнаграждение/. Съразмерно на
уважената част от предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 344,79 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но не е поискал присъждане на такива и по делото няма
данни за техния размер. С оглед предходното, съдът не присъжда разноски на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД
[ответник], с адрес: [адрес] да заплати на П. Н. И., ЕГН ********** сумата от 3 500,00
(три хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в преживените болки, страдания и
стрес от ухапване от бездомно куче на 08.01.2022 г. в [адрес], в близост до [обект],
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 08.01.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за претърпени
неимуществени вреди за сумата над 3 500,00 лева до пълния предявен размер от 10 000
лева, както и предявения иск за претърпени имуществени вреди в размер на 151,02
лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [ответник], с адрес: [адрес] да заплати на
П. Н. И., ЕГН ********** сумата от 344,79 лева, представляваща направени разноски
по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9