Решение по дело №146/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от пълномощник на Директора на Национално ТОЛ Управление-Специализирано звено към АПИ, против решение № 116/21.03.2023 г. по АНД № 1054/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № BG11032022/5800/Р8-313/07.09.2022 г., издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на Ц.Д.К. ***, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лева, за нарушение по същия текст.

Касаторът, чрез пълномощника си излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като иска да бъде отменено същото и да бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за основателност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства от Видинския районен съд и наведените от касатора възражения намира за установено следното: жалбата е подадена от надлежна страна, участник във въззивното производство, в рамките на законния срок, до компетентен съд, поради което е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, като задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При така определения предмет на настоящото дело съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно.

От фактическа страна съставът на ВРС приел за установено, че на 28.02.2022 г., в 20:52:13 часа, по път I-1, км.7+549, в района на гр. Видин, било засечено управляваното от ответника по касация МПС, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Това нарушение било установено на 11.03.2022 г. в 15:35:32 ч. на излизане от Р. България на ГКПП Кулата, след извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с № D9EABA986B591BCCE053041F160A7995. Описаното било квалифицирано като нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, за което на ответника по касация бил съставен АУAН № BG11032022/5800/P8-313/11.03.2022 г., в който водачът отбелязал, че има следното възражение: „Машинката ми е постоянно включена и не се изключва (свети зелено)”, което не било кредитирано. Въз основа на съставения АУАН, от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура” било издадено обжалваното пред районния съд НП № BG11032022/5800/Р8-313/07.09.2022 г., с което на ответника, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лева, за нарушение по същия текст.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като деянието е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради липсата на вредни последици и заплащането на такса по реда на чл.10б, ал.5 от ЗП от страна на водача (на 11.03.2022 г.).  

Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Мотивите на въззивния съд следва да бъдат допълнени в следния смисъл: при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на приложимия материален и процесуален закон. Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесният случай както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която е поместена в Глава седма „Административнонаказателна отговорност” от ЗДвП заедно с останалите санкционни норми по този закон. Според настоящия състав не могат да се възприемат изложените съображения от касатора, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция. Съответна на нея законова норма е императивната разпоредба на чл.139, ал.7 от ЗДвП. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизит по чл.42, ал.1, т.5, съответно на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност от съда.

Неоснователно се твърди от касатора наличието на доказаност на авторството на нарушението. Съгласно посочената в АУАН и НП санкционна норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП субект на нарушението е водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. В случая не е спорно, че на 11.03.2022 г. в 15:35:32 часа ответникът е управлявал описаното в АУАН и НП МПС в направление излизане от територията на Р. България на ГКПП Кулата, когато е спрян за проверка и е установено, че на 28.02.2022 г. в 20:52:13 часа същото МПС е управлявано по път І-1, км.7+549, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Обстоятелството, че ответникът по касация е спрян на излизане от територията на страната с описания в АУАН и НП товарен автомобил на 11.03.2022 г. на ГКПП Кулата не означава, че именно той е извършил твърдяното нарушение и на 28.02.2022 г. Липсват данни на 28.02.2022 г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или установяването по друг начин на водача на автомобила на тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по несъмнен начин, че именно ответникът е управлявал ППС на описаната дата. Обстоятелството, че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на нарушението момент ответникът не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на 28.02.2022 г. е недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл.116 от НПК.

Следва да се посочи, че характерът на производството изисква именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката изобщо не се съдържат доказателства да е спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е управлявало процесното МПС на посочената дата. Недоказаността на извършителя на административното нарушение води до незаконосъобразност на НП.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и поради липсата на искане за разноски от ответната страна, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116/21.03.2023 г. по АНД № 1054/2022 г. по описа на Районен съд Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                          Членове: 1.

 

 

                                                                                 2.