№ 367
гр. Габрово, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ина П. Г.
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело №
20254210100124 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Н. М., ЕГН**********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „**********" №22, чрез адв. Е. И., БУЛСТАТ180978004, със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба" №3; ПРОТИВ „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК202531869, със
седалище и адрес - гр. София, ул. „Славянска" №29, ет. 7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев
Цена на главен иск: 3784,00 лева;
Цена на евентуален иск: 1643,46 лева
ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Предявява и насрещен иск, по който не е внесена ДТ, поради което той няма да
бъде разгледан.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че: цит. "Доверителят ми е сключил с
ответното дружество договор за кредит №1074392/ 17.05.2024г., по силата на който са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на 1700, 00 лева, при фиксиран лихвен
процент по заема 50,00%, годишен процент на разходите - 65,60%.
Съгласно договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или дие физически лица, които
отговарят кумулативно на следни те условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко
1
7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени
от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и пепогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в
чл.5 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 1643,46 лева,
която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира
месечна вноска за неустойка.
Доверителят ми е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка.
За да заобиколят материално-правните изисквания/ регламентирани в чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на
кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на
поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или
предоставянето на банкови гаранции.
След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези
задължения чрез поставянето на изисквания към по треби телите, които те не могат да
удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на
неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на
фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите.
Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, кои
то те събират за осигуряване на фирми -гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха
допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като
същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума.
Преценката за действителността па клауза за неустойката и за нейния обоснован размер
следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при
спазване на критериите, заложени в т. 3 от TP на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено
разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и тьргонски
правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване па добрите нрави
следва да се прави за всеки отделен случай към момента па сключване на договора, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или
непаричпи и размерът па задълженията, па които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди, Или,
освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото
2
доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно
разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.
По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено
обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната
практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и саикционна
функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване па поръчители или
представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителиа функция,
защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за
кредитора, тьй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат
събрани прнудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува
възможностите да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично
обезпечение.
Предвидената неустойка в размер на в размер на 1643,46 лева е загубила присъщите за
неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е 100 % от заетата сума в размер на 1.700,00
лева, без да зависи от вредите от неизпълнението па договорното задължение и по никакъв начин
не кореспондира с последици от неизпълнението.
Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като
обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на
главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие "за отпускане на кредита.
Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин води до
скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне
съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
На плоскостта на конкретния казус са предвиден следните ограничения, създаващи
условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:
за кредит от 1700,00 лева заемателят се е задължил да му осгури поръчителство па
физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната или сумата от 6531, 00 лева, т.е. лица, които
месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума.
Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно
лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и юридически
лица;
Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата
по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор.
Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице
може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или
изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо й
3
недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е
поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба
в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал, 4 от 3ПК.
Неустойката е договорена в нарушение на изискванията надобросъвестността и е
излязла извън присъщата й обезпечителна функция.
В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на дошиира, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или
частично неизпълнение отстрана па заемополучателя.
Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение,
т.е. да и поел риска от евентуалното неизпълнение и да едва след сключването иа договора да му
бъде предоставено обезпечение на дълга, тьй като на практика така се лишава от гаранции срещу
неизпълнението.
Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за
да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на
договора, да си осигури достатьчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за
осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя па небанкови
финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за
вземанията си.
Явно е, че кредитодателят не е тьрсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е
дал и неизпълнимо кратьк срок за осигуряване па поръчители- едва три дни след сключване на
договора.
Поставянето па изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта
на Директива 2008/48, транспонирана в ЗГПС От члеп 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването па договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността па потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича
и от разпоредбата на чл.16 от Закопа за потребителския кредит.
В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно креди торите да не кредитират по безотговорен
начин или да пе предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение
и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедирамт по този начин.
Предцоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността
на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои,
как то става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потреби телските кредити
па пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, коя то се приема като
4
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на
защита на техните интереси и за да се улесни изграждането па добре функциониращ вътрешен
пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по
дело С- 565/12 на четвърти състав на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при пеосигуряване на
поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността па длъжника в'ьрху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера па задължения та. По този начин
па длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитьт е отпуснат, като
ако не го осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзаддъжнялост па длъжника се
увеличава. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на национа
ания закон, «сято той гпсутвя па се тълкува изпяло пън връзка и с оглед целите на директивата
(решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
Кредиторът в настоящият случай е поел риск да отпусне реално необезпечен и само
евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя са
самопричинени, тьй като той не е спазил своето задължение за предварителна оценка па
кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не може да
черпи права за себе си от собственото си противоправпо поведение, за да изведе легитимен интерес
да претендира описаната неустойка.
Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие
за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което
да отговаря на изисквания, създавава значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на
принципа па добросъвестността, тьй като цели да създаде предпоставки за начисляването на
неустойката.
По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън
присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този
начин води до скрито оскъпяване на кредита.
По-същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го
обогатява неоснователно."
ИСКА ДА ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на договор за кредит №1074392/
17.05.2024г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и Закона за
потребителския кредит, като противоречащ на принципа на добрите нрави - чл. 26, ал.1, пр.2
ЗЗД, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от 3ПK, накърняващ
договорното равноправие между страните по чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал, 3
и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, в условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ да прогласи нищожността на
чл. 11 от договор за кредит №1074392/17.05.2024г, уреждащ заплащане на 1643,46 лева,
като противоречаща на добрите нрави.
ОТВЕТНАТА СТРАНА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет.
5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ
*********, чрез адвокат Х. М. – САК, с личен адвокатски номер **********, email:
******@***.**, тел. ********** Съдебен адрес: гр. София, ул. „Отец Паисий“ № 15, офис Б
; в писмен отговор взема следното становище:
цит. "Оспорвам исковата молба като неоснователна. Аргументите ми за това са
следните:
1. По основателността на исковете Неоснователни са претенциите на ищеца за
обявяване нищожност на неустоечната клауза, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща
изискванията на чл. 19, ал. 4, нарушаваща договорното равноправие между страните и чл. 11, т. 9 и
т. 10 ЗПК.
1.1. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.
На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на
отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да
се прилага и без нея.
Настоящият случай е именно такъв.
Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив
тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на
заемателя.
Също твърдим, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се
счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия
договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.
Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния
процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.
Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е
размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, опредЕ. с Постановление на МС на
РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.90% и
ГПР определен в процесния договор в размер на 65.60%, е видно, че в случая годишният процент
на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е
длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора.
От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните,
като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от
волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да
6
бъде включена в ГПР.
ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя
услуга.
За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е
наясно предварително за размера на тази цена.
Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за
институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР.
Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на
годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с
изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според
договора за кредит“.
Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да
обезщети страната по сключения договор.
Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните.
Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за
неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и 3 двете
страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на
задължението, което обезпечава.
Предвид изложеното, двете понятия не бива да се смесват, те нямат обща, дори близка
правна характеристика и функция.
Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към
датата на сключване на договора.
В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като
клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само
в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.
Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и
изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със
съответната част за главница и лихва на всеки падеж.
Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към
договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.
Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като в 6-та и 7-ма колона
от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими
само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита.
Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях
представлява лихва и главница към всеки един падеж.
Смисълът да бъдат посочени сумите е именно пълна и изчерпателна информираност на
потребителя за задължението му към търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението
им. Към исковата молба не е представен договора в цялост.
7
Прилагаме същият ведно с погасителния план към него, който е неразделна част от
същия. Неверни са твърденията, че неустойката представлява „добавка към възнаградителната
лихва“.
Лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения
финансов ресурс.
Същата представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по
дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит.
Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не
еднократно, и, че всяка част от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането
й в лихва.
Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във
времето с падежни дати същите като за главница и лихва.
Предвид изложеното с неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към
момента на сключването му потребителят е бил уведомен за 4 всички възможни суми, с които би
могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на
отношенията им.
Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри по договора, за които
потребителят е бил наясно предварително, от които е имал възможността да се откаже без каквито
и да било последици за него, както още при сключване на договора, така и след това.
Неоснователни са и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на
кредитоспособността на потребителя.
Такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от
страна на кредитополучателя.
Нещо повече, ЗПК предвижда единствено административнонаказателна отговорност за
кредитодател, който не е извършил такава проверка на кредитополучателите си.
Последица от липсата й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря
неустойка.
1.2. Оспорената неустойка е действителна.
Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в
случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да
предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на посочените в договора условия.
Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското
кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в
правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен
заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената
лихва.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца,
8
който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за
желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал
пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни
формулировки.
Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата
на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита,
кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на
отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния
европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело
неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или
такси.
Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен
правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно
изгодни за него условия.
Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез
предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо
обезпечение като издаването на запис на заповед например.
В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си
права.
Всъщност от фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца
става ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо
обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като
впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор.
Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на
чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение.
Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави
поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства
върху обстоятелствата, водещи до начисляването , респективно върху цялостното отпадане.
На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и краен
момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора.
И доколкото преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за
всеки конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г
на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., IVг. о., ГК, смятам,
че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при
изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които
също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно
съотношение с очакваните от неизпълнението вреди.
При сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил
обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем,
9
въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на
вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането,
калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.
Следва да се вземе предвид също, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има
право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е
била уговорена.
В този смисъл, когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна
преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с
обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за 6 неизпълнението на длъжника
компенсаторна неустойка /Решение № 26 ОТ 26.04.2017 Г. ПО т.д. № 50246/2016 г., III Г. О. на ВКС,
Решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др/. 1.3. На самостоятелно
основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се
оборват от факта, че в периода 2023 г. – 2024 г. ищецът е сключил общо седем договора, които
съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
Наличието на седем договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа
оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца в следния
смисъл:
По отношение на твърденията, че клаузите накърняват добрите нрави.
В случая вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права още при
сключване на първия договор с ответното дружество - да се откаже от договора, да поиска
удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, потребителят
по своя инициатива е сключил още шест договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно
при идентични условия.
Очевидно е, че при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с
условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не
бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях.
От тази фактическа постановка става ясно, че ищецът е сключил договорите с
единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе
искове за нищожност.
Това е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в
преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи
права от неправомерното си поведение.
Ако целта не беше такава, кредитополучателят щеше да се откаже още от първия
договор или просто не би сключил седем при същите условия, в който случай щеше да върне само
чистата стойност на кредита на кредитора си.
И точно заради това, че не го е сторил, а впоследствие е образувал дело, води до пълна
неоснователност на претенциите за нищожност на клаузи от договора.
По отношение на твърденията за нарушение на ЗПК Целта на законодателно заложените
изисквания към договорите сключвани с потребители е кредитирането на физически лица да бъде
осъществявано при прозрачни и ясни условия, така че договорите за кредит да дават максимално
10
ясна информация за всички финансови последици от тях по начин, позволяващ на
кредитополучателя да вземе информирано решение дали да се обвърже с конкретния продукт.
Гореизложените факти водят до явния извод, че ищецът се е 7 запознал многократно с
условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество в периода 2023 г. – 2024 г., като
по всеки кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите
за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки.
Предвид това, всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка,
изложени в исковата молба, са неоснователни.
Настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между
конкретния потребител и търговец, създадени на база седем идентични договора.
Тълкуването на всеки договор за кредит в контекста на трайните отношения между
страните е необходимо, тъй като преценката за действителност на клаузи сключени с потребител на
първо място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното
условие.
А след това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна
и точно информация, за да предвиди конкретните параметри на финансовите си задължения за
целия период на обвързаността си с търговеца. Именно това е и смисълът на законовите
разпоредби, които задължават кредитодателите да посочват ясно и точно всички параметри и
условия по кредитните си продукти.
Предвид сключването на множество договори при идентични условия в случая е налице
индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса на достатъчно информация за
финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между
страните.
Така Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.; Решение №
265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г.; т. 57 от Решение на Съда (втори състав) от
20 септември 2017 година по дело C-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Banca
Romвneasca SA).
Сключването на седем договора за кредит оборва твърденията на ищеца за
недобросъвестност от страна на ответното дружество, противоречие с добрите нрави на процесната
уговорка и нарушение на равноправието между страните, доколкото от фактическата обстановка на
трайните отношения между тях става ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът
сам е инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им. По
този начин страните равноправно и в синхрон с принципите свобода на договаряне и
справедливост са уговорили неустоечната клауза.
…..
УВАЖАЕМА Г-ЖО СЪДИЯ,
Моля да отхвърлите предявените от Д. Н. М., ЕГН 52022197, претенции като
неоснователни.
Моля да присъдите извършените в хода настоящото производство разноски от
ответното дружество, за което допълнително ще представя списък по чл. 80 от ГПК. "
11
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявените
искове са за УСТАНОВЯВАНЕ И ОБЯВЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТ на договор за кредит
№1074392/ 17.05.2024г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и
Закон за потребителския кредит, като противоречащ на принципа на добрите нрави - чл. 26,
ал.1, пр.2 ЗЗД, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от 3ПK,
накърняващ договорното равноправие между страните по чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 10а,
чл. 19, ал, 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, в условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ - за
нищожността на чл. 11 от договор за кредит №1074392/17.05.2024г, уреждащ заплащане
на 1643,46 лева, като противоречаща на добрите нрави;
Ответната страна изтъква ДОВОДИ в подкрепа на дествителността на
договора- искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради това че :
1. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. На първо място следва да се
посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не
влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без
нея. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем,
напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на
акцесорно задължение на заемателя. Също твърдим, че в случай че неустойката се
приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните,
респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е
включена в ГПР са неоснователни. Противно на твърдението в исковата молба, по
отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени
всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е
размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не
може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, опредЕ. с Постановление на МС на РБ.“ При
нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.90%
и ГПР определен в процесния договор в размер на 65.60%, е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за
забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената
неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да
посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна,
12
неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в
настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не
осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално
невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е сбор от разходите,
които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде
информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно
предварително за размера на тази цена. Именно поради това законодателят е установил
императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят
да посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива
2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се
определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите,
дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора
за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция
е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната
страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай,
освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и 3 двете страни са били
напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на
задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, двете понятия не бива да се
смесват, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Разходите,
които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на
сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена
между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима
след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи
обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът
не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката
е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на
вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на
всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в
погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия
период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за
погасяване, като в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*“ и съответната бележка след
плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на
13
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита. Ясно и точно са посочени
размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и
главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е именно пълна и
изчерпателна информираност на потребителя за задължението му към търговеца при
всяко възможно развитие на правоотношението им. Към исковата молба не е
представен договора в цялост. Прилагаме същият ведно с погасителния план към него,
който е неразделна част от същия. Неверни са твърденията, че неустойката
представлява „добавка към възнаградителната лихва“. Лихвата по кредита е
възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс. Същата
представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция
и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. Обстоятелството,
че страните са се договорили, в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не
еднократно, и, че всяка част от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до
превръщането й в лихва. Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като
разпределя задължението му във времето с падежни дати същите като за главница и
лихва. Предвид изложеното с неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. При
така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към
момента на сключването му потребителят е бил уведомен за 4 всички възможни суми,
с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на
развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри
по договора, за които потребителят е бил наясно предварително, от които е имал
възможността да се откаже без каквито и да било последици за него, както още при
сключване на договора, така и след това. Неоснователни са и аргументите за
нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на
потребителя. Такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на
кредит от страна на кредитополучателя. Нещо повече, ЗПК предвижда единствено
административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е извършил
такава проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата й не може да бъде
нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка.
2. Оспорената неустойка е действителна. Оспорената от ищеца неустойка е била
уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни
поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на
14
обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която
не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните:
представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение,
а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца,
който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна
информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен
европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на
договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли
достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора,
задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е
разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от
договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния
европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото
дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на
обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират
в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е
сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за
кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на
нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо
обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не се е
възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Всъщност от
фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца става ясно,
че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо
обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от
кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове
срещу своя кредитор. Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в
нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че
никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Няма как в случая да
се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави поради изброените
по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху
обстоятелствата, водещи до начисляването , респективно върху цялостното
отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и
краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И
доколкото преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за
15
всеки конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк.
д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. №
969/2009 г., IVг. о., ГК, смятам, че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави
не е налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка
за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като
поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно
съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на процесния
договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за
това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от
липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането,
калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок
на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.
Следва да се вземе предвид също, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът
има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за
която същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е
компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1
ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред,
или уговорената за 6 неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка /Решение
№ 26 ОТ 26.04.2017 Г. ПО т.д. № 50246/2016 г., III Г. О. на ВКС, Решение № 123 от
17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др/. 1.3. На самостоятелно
основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му
клаузи се оборват от факта, че в периода 2023 г. – 2024 г. ищецът е сключил общо
седем договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение по кредита. Наличието на седем договора за идентични кредитни
продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка,
опровергава твърденията на ищеца в следния смисъл: По отношение на твърденията,
че клаузите накърняват добрите нрави. В случая вместо да упражни някое от
договорно и законоустановените си права още при сключване на първия договор с
ответното дружество - да се откаже от договора, да поиска удължаване на срока за
предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, потребителят по своя
инициатива е сключил още шест договора с уговорка за плащане на неустойка,
респективно при идентични условия. Очевидно е, че при сключването на всеки
следващ договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на
16
обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде осигурено,
но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. От тази фактическа
постановка става ясно, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се
обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за
нищожност. Това е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си
дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой
не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ако целта не беше такава,
кредитополучателят щеше да се откаже още от първия договор или просто не би
сключил седем при същите условия, в който случай щеше да върне само чистата
стойност на кредита на кредитора си. И точно заради това, че не го е сторил, а
впоследствие е образувал дело, води до пълна неоснователност на претенциите за
нищожност на клаузи от договора. По отношение на твърденията за нарушение на ЗПК
Целта на законодателно заложените изисквания към договорите сключвани с
потребители е кредитирането на физически лица да бъде осъществявано при
прозрачни и ясни условия, така че договорите за кредит да дават максимално ясна
информация за всички финансови последици от тях по начин, позволяващ на
кредитополучателя да вземе информирано решение дали да се обвърже с конкретния
продукт. Гореизложените факти водят до явния извод, че ищецът се е запознал
многократно с условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество в
периода 2023 г. – 2024 г., като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация
и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за
икономическите последици на тези уговорки. Предвид това, всички доводи за
нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са
неоснователни. Настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните
отношения между конкретния потребител и търговец, създадени на база седем
идентични договора. Тълкуването на всеки договор за кредит в контекста на трайните
отношения между страните е необходимо, тъй като преценката за действителност на
клаузи сключени с потребител на първо място винаги започва от въпроса налице ли е
индивидуално договаряне на конкретното условие. А след това дали клаузите, с които
се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и точно информация, за да
предвиди конкретните параметри на финансовите си задължения за целия период на
обвързаността си с търговеца. Именно това е и смисълът на законовите разпоредби,
които задължават кредитодателите да посочват ясно и точно всички параметри и
условия по кредитните си продукти. Предвид сключването на множество договори при
идентични условия в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва
17
възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на
потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните. Така Решение
№ 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.; Решение № 265416 от
13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г.; т. 57 от Решение на Съда (втори състав)
от 20 септември 2017 година по дело C-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу
Banca Romвneasca SA). Сключването на седем договора за кредит оборва твърденията
на ищеца за недобросъвестност от страна на ответното дружество, противоречие с
добрите нрави на процесната уговорка и нарушение на равноправието между страните,
доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения между тях става ясно,
че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам е инициирал сключването
на всеки един от договорите при пълно знание за условията им. По този начин
страните равноправно и в синхрон с принципите свобода на договаряне и
справедливост са уговорили неустоечната клауза.
Обстоятелствата, които имат значение за предявените искове
Дали процесният договор е действителен в цялост и дали клаузата за неустойка е
действителна;
Тъй като съдът следи СЛУЖЕБНО и СЛЕДВА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ НЕЗАВИСИМО
ДАЛИ СТРАНИТЕ СА НАВЕЛИ ТАКИВА ВЪЗРАЖЕНИЯ ИЛИ НЕ, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни;
От приетите писмени доказателства и изготвената въз основа на тях
експертиза от вещото лице К. Ц. се установява следното:
На 17.05.2024 г. Д. Н. М. е сключила договор за кредит № 1074392 със „Сити
Кеш" ООД.
Страните са се договорили за отпуснатия кредит да бъде в размер па 1700.00
лева., при фиксиран лихвен процент по заема 50.00%, годишен процент на разходите -
65,60%.
Съгласно договора за заем е следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следни те условия: имат осигурителен доход общо в размер
на най-малко 7 пъти размерът па минималната работна заплата за страната: в случай на
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тах трябва да е размер
па поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други
договори за заем, сключени от Заемодателя: не са Засмастели по сключени и пеногасени
договори за заем. сключени със Заемодателя: нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен" както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ: да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях
доход.
18
Посоченото обезпечение се представя в срок от три дни от сключването на
договора.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условия та
визирани в чл.5 от договора, същият дължи неустойка визирана чл.11 на кредитора в размер
на 1643,46 лева. която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната
вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.
Общата сума, която е изплатена на ответното дружество по Договор за
кредит №1074392/17.05.2024г. включително и чрез рефинансиране на заема е 1646.00 лв.
Съгласно предоставените документи от счетоводството на „Сити Кеш"
ООД във връзка с договор по предоставеният заем на Д. Н. М., същата е изплатила 1646.00
лв. постъпилите суми са разпределени за погасяване на следните задължения:
51.47 лв.- такса.
1176.24 лв.- неустойка,
338.36 лв. - лихва,
79.93 лв.- главница.
Използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.
19, ал.1 от ЗПК. ако към договорените условия, се добави сумата за неустойка в размер на
1643.46 ГПР е в размер 187.40%.
Съгласно цитираният договор сумата е получена при подписване на
договора 17.05.2024 г. и трябва да се върне до 21.03.2025 г. - датата на последната вноска.
При така договорените условия предоставени 1700,00 лв. и договорени за връщане
съгласно погасителният план с включена неустойка 3784,00 лв. за периода общата
доходност е 122.59%. При същите условия за период от една година, тя би била 171.8%.
Доходността на ден е в размер на 0.2625%. Реално полученото възнаграждение е 2084,00 лв.
По действителността на Договора за потребителски кредит и уговорената
КЛАУЗА /в случай на неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка/.
Ищецът има качество потребител по процесния договор и приложение намират
нормите на ЗЗП. В случая при процесния договор не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК.
Съгласно установената съдебна практика целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита
и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да
направи своя информиран избор.
Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до
недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора.
Когато ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния се касае за
хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10, /.
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи , лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин,
както непосочването на този процент, и санкцията за това е обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в
заем главница /решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 /.
19
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения , в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент .
Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в
общите разходи по кредита за потребителя / р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/.
Общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички
предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които
заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на
практика не се изплащат на потребителя.
Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита води до
изчисляване на по-нисък ГПР /р. от 21.04.2016г. по дело С-377/14 на Съда на ЕС/
В процесния договор за кредит тези изисквания не са спазени.
Уговорената в чл. 4 ал. 2 от Договора клауза, в случай на неизпълнение на
задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 66.72 лв., като неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Неустойката е включена към размера на кредита, което изрично е посочено в
договора относно общия размер на кредита и се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски.
Тя представлява разход по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК и следва да бъде
включен в ГПР, а не към общия размер на кредита, изводимо и от чл.3, б “ж” на Директива
2008/48/ЕО/, в този смисъл и опр.№50685 от 30.09.2022 по гр.д.№578/2022 на ВКС, ІІІ г.о/ .
Налице е заобикаляне на правилото за изчисляване размера на ГПР- част от
общите разходи по процесния кредит са включени неправилно в сумата по кредита
/процесната неустока/, като в случая получаването на кредита при предлаганите условия,
включва заплащането на неустойка. Това води до представяне на по-нисък от реалния
ГПР.
Неточният размер на ГПР води до недействителност на процесния договор за
потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 , ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита, вкл. не дължи и процесната неустойка.
Доводите на ответника в подкрепа на действителността на договора за кледит са
изцяло неоснователни и недоказани.
Уговорената клауза, в случай на неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка по
същество цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК като въвежда допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
20
С оглед изложеното съдът приема, че тази клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК,
тъй като преследва забранена от закона цел, водят до оскъпяване на кредита и
неоснователното обогатяване на кредитора.
Клаузата е недействителна, като тази недействителност влече недеквтителност на
целия договор за потребителски кредит, а предявеният иск за обявяване на
недействителността на договор за кредит №1074392/ 17.05.2024г., като противоречащ на
закона следва да бъде уважен.
Разноски и ДТ
Съобразно искането за присъждане на разноски и представените списъци по чл.
80 от ГПК до приключване на устните състезания и разходни документи на ищеца, както и
пълното уважаване на иска, ответната страна следва да заплати на адвокат Е. И. следва да се
присъдят на основание чл. 38 от ЗА, адвокатско възнаграждение 814 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 151,36 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ДОГОВОР за кредит №1074392/
17.05.2024г., сключен между Д. Н. М., ЕГН**********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********" №22, чрез адв. Е. И., БУЛСТАТ180978004, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Борба" №3; ПРОТИВ „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК202531869, със седалище и адрес - гр.
София, ул. „Славянска" №29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев; е
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН като противоречаща на закона.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК202531869; да заплати на адвокат адв. Е.
И., БУЛСТАТ180978004, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба" №3; адвокатско
възнаграждение в размер 814 лв., на основание чл. 38 от Закона на адвокатурата.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК202531869; да заплати ДТ в размер на
151,36 лв., чрез ГРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
21
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
22