Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 08.07.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА М.
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията М. Гр.д. № 3092 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоначален иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК и насрещен иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК.
Ищцата И.П.М. *** излага твърдения в ИМ, че с ответника са родители на малолетната им дъщеря М. Л. Л., родена на ***г. Сочи, че с решение по гр.д.№4435/2011г. по описа на ВТРС упражняването на родителските права спрямо детето са предоставени на майката. Твърди, че между нея, като майка, и ответника, баща на детето, са налице разногласия по въпроса за осъществяване на задгранични пътувания на детето, като твърди, че ответникът отказва да даде съгласие за издаване на задграничен паспорт на дъщеря си, както и отказва да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което по реда на чл.127а ал.2 от СК да замести отсъстващото съгласие на бащата за издаване на заграничен паспорт на детето и за пътуването му в чужбина, за неограничен брой пътувания /не по-малко от пет пъти в рамките на календарната година/ в страни - членки на Европейския съюз, В., Т., С., Х., М., САЩ и К. до навършване на 16 годишна възраст на детето. Моли, на основание чл.127а ал.4 от СК съдът да допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Претендира направените по делото съдебни разноски.
В СЗ ищцата, чрез пълномощника си адв.М. от САК, поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК по отношение на първоначалният иск ответникът Л.Г.Л. от гр.*, чрез пълномощника си адв.М.Н. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост на предявеният иск, а по същество за неоснователност на същия, поради липса на представени доказателства за разногласия между родителите, за да е наложителна съдебна намеса. Оспорва ищцовите твърдения, че като баща отказва да даде съгласие детето да пътува в чужбина и такова за издаването на задграничен паспорт и че е налице разногласие. Твърди, че като баща не са му изложени никакви конкретни доводи за конкретни пътувания на детето в чужбина, за да е налице отказ от негова страна да предостави съгласие за пътуване.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът по първоначалният иск Л.Г.Л. предявява против ищцата И.П.М. насрещен иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК за заместване отсъстващото съгласие на ответницата по насрещния иск И.М., майка на детето М.Л., за пътуване на детето в чужбина без съгласие на майката, придружавана само от бащата, до навършване на пълнолетие от детето, в страните от ЕС, САЩ, К., Т., С., М.. Навежда, че липсва съгласие от страна на ответницата по насрещния иск детето да има възможност да пътува в чужбина с бащата. С насрещната ИМ сезира съда с искане по чл.127а ал.4 от СК за допускане предварително изпълнение на съдебното решение. Претендира съдебни разноски по делото, вкл. и по насрещният иск.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК по отношение на насрещният иск ответницата по насрещния иск И.П.М., чрез пълномощника си адв.М. от САК, депозира писмен отговор, с който заема становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на насрещният иск, който оспорва и моли да бъде отхвърлен. Навежда, че с насрещната ИМ не са наведени конкретни доводи, които да обуславят уважаването му. Сочи, че е недоказано, че бащата е искал дъщеря му М.да пътува с него в чужбина - липсва отказ на майката да даде съгласие за пътуване. Навежда, че е недоказано, а и не се твърди, че детето заявява желание да осъществява такива пътувания с баща си. Навежда, че евентуално даване на исканото с насрещния иск разрешение няма да бъде в интерес на детето.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са родители на малолетната им дъщеря М. Л. Л., родена на ***г., на почти 8г. към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция, чийто граждански брак е прекратен с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК по вина на мъжа с влязло в законна сила на 03.05.2012г. съдебно решение по гр.д.№4435/2011г. по описа на ВТРС. С бракоразводното съдебно решение упражняването на родителските права спрямо малолетната М.е предоставено на майката, като е определен следния относим след навършване на петгодишна възраст на детето режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10ч. в съботния ден до 18,00ч. в неделния, като взема и връща детето по настоящия адрес на майката, както и да го взема при себе си за по един месец през лятото, когато детето е във ваканция и времето не съвпада с платения планиран годишен отпуск на майката. Установи се, че майката и детето живеят в гр.*, а бащата, заедно с новото му семейство в гр.*.
По делото не е спорно, че отношенията между родителите на М.са усложнени, както и се установи, че страните комуникират единствено по имейл. В тази насока са свидетелските показания на Р. Т., с която ответникът по първоначалния иск съжителства от 2012г. на съпружески начала и имат родено дете, преценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, от които се установи, че Л.Л. поддържа изключително трудно контакт с бившата си съпруга, единствено по имейл комуникират, като последната ограничава срещите на бащата с детето. Свидетеля Т. установи, че не знае Л. да е искал от бившата си съпруга съгласие той да пътува с детето в чужбина, че от началото на 2019г. бащата е ходил три пъти в гр.*, като два пъти е видял М., не както е по съдебно решение. Показанията на свидетеля Т. са противоречиви по въпроса дали майката преди завеждане на настоящото дело е искала съгласие от бащата детето да пътува в чужбина - първоначално свидетеля заяви, че майката е искала такова, след което, че такова съгласие И.М. не е искала преди завеждане на делото.
Изслушан по реда на чл.127а ал.3 от СК ответникът по първоначалния иск заяви, че не отказва да даде съгласие за издаване на задграничен паспорт на дъщеря му и за пътуването й в чужбина с майката, като единственото му желание е да знае до къде ще пътува детето и за какъв период, както и че липсата на двустранен контакт с майката е причина за завеждане на насрещният му иск.
По реда на чл.25 ал.1 от ГПК е възложена на СРС съдебна поръчка - изслушване на другия родител - И.М. като ответник по насрещния иск по реда на чл.127а ал.2 от СК, като пред делегирания съд майката е заявила, че е спряла да комуникира с бащата по въпросите, свързани с издаване на задграничен паспорт на детето и пътуване в чужбина, тъй като й отказал такова разрешение, поради което е подала първоначалният иск. По реда на чл.127а ал.3 от СК майката заявява пред делегирания съд, че бащата е отказал да даде съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето, конкретно през 2015г. е отказал категорично да даде съгласие за пътуване на детето на екскурзия в Б., отказва съгласие за пътуване на детето до Гърция на море през летните месеци, директно в лицето на детето отказва. Както от обясненията на майката по реда на чл.127а ал.3 от СК пред делегирания съд, така и от констатациите в изготвения социален доклад за положението на детето от ДСП * въз основа на социална беседа и обяснения на майката, че до 4г. възраст на М.срещите й с бащата са били много редки, а от 4г. до 7г. й възраст не е контактувал по никакъв начин с нея. Видно от соц. доклад, по данни на майката, детето не познава баща си и няма изградена връзка с него, както и не познава близките си по бащина линия, към настоящия момент бащата е изявил желание да се вижда с дъщеря си М., като пътува до гр.* и двамата са се виждали два или три пъти за около час. Видно от соц. доклад, двамата родители не си сътрудничат помежду си, а при проведения разговор с детето от соц. работник М.е заявила, че не желае да ходи при баща си в гр.* и да остава там, тъй като това е непознато място за нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По първоначалният иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК:
На основание чл.127а ал.2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите по ал.1, а именно свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Липсата на сътрудничество между родителите на малолетната М. и на комуникация между тях по въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това обуславя хипотеза на липса на съгласие между страните по тези въпроси, което е процесуална предпоставка за процесуална допустимост на предявеният първоначален иск по чл.127а ал.2 от СК.
Разгледан по същество първоначалният иск по чл.127а ал.2 от СК се явява частично основателен и доказан.
Настоящото производство по чл.127а ал.2 от СК е такова по спорна администрация на гражданските отношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Съгласно константната практика на ВКС, при постановяване на решението по спор по чл.127а ал.2 от СК, съдът се ръководи единствено и само от интереса на детето, като този интерес съдът определя конкретно, за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства, като съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството. Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/2016г. от 03.07.2017г. на ВКС, ОСГК, както и трайната съдебна практика по приложението на чл.127а ал.2 от СК, при решаване спора между родителите по чл.127а ал.2 от СК съдът може да разреши конкретни пътувания, в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл.127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина. /Решение №403/2015г. от 29.02.2016г. по гр.д.№6903/2014г. по описа на ВКС, ІV г.о./.
В процесният случай малолетната М.е на почти 8г. възраст към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция, живее в гр.* с майка си, на която е възложено упражняването на родителските права спрямо нея и помежду им, видно от соц. доклад, е налице емоционална привързаност. Детето има право на свободно придвижване /в т.ч. да пътува в чужбина/, като съдът счита, че изцяло в "най-добър интерес" на малолетната М. по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗЗДетето, както и за нейното духовно развитие, е придружавана от своята майка или от упълномощено от нея пълнолетно лице, да пътува в чужбина, с цел на пътуванията - учебна такава, с цел - екскурзия или почивка, до държавите - членки на Европейския съюз, както и В., Т., Република С., Х., М., предвид което първоначалният иск по чл.127а СК се явява доказан по основание и следва да бъде уважен частично, като съдът замести отсъстващото съгласие на бащата и даде разрешение за пътуване на малолетната му дъщеря М.в чужбина, придружавана от своята майка или от упълномощено от нея пълнолетно лице - за неограничен брой пътувания до определени държави, именно страните - членки на ЕС, както и В., Т., Република С., Х. и М., през определен период от време, а именно за период от 5г. По делото е обоснована от майката и доказана, вкл. и съобразно констатациите в социалния доклад, необходимост от пътуване на детето в чужбина предимно до страните - членки на ЕС с цел туризъм, екскурзии, почивки, образователни цели и разглеждане на различни забележителности, за посещения в държави от ЕС, където майката има приятели, за пътувания с майката по време на служебните й пътувания в чужбина, като съдът счита, че в интерес на детето е заместване и на отсъстващото съгласие на бащата за пътуване на М.в чужбина с цел екскурзии и почивки, в това число и за участие и с други приятелски семейства на майката, във В., Т., Република С., Х., М.. По делото в първоначалната ИМ не са наведени твърдения, както и не е доказана необходимост и нужда от пътуване на детето в САЩ и К., предвид което искът по чл.127а ал.2 от СК за разрешаване пътуването на детето в чужбина до тези две държави следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.На следващо място съдът счита, че в интерес на детето е да бъде заместено отсъстващото съгласие на бащата за пътуване на М.в чужбина до посочените по-горе държави, за които искът следва да бъде уважен, за неограничен брой пътувания, както и предвид възрастта на детето - под 10г., исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина следва да бъде дадено за период от 5г., като искането на ищцата разрешението да е до навършване на 16 годишна възраст на детето е неоснователно, тъй като исканото разрешение е за прекалено дълъг период и с течение на времето могат да настъпят промени, непредвидими към датата на първоначалното му определяне. /Решение №244/03.07.2014г. по гр.д.№953/2014г. на ІVг.о., на ВКС/. Единствено наличието на изключителни извънредни обстоятелства могат да обусловят даването на разрешение за по – продължителен период /Решение № 253/20.07.2015г. по гр.д. № 7336/2014г. на ВКС/. Такъв характер биха имали причини от здравословно естество, налагащи пътувания на детето в чужбина с цел опазване на живота и здравето му, но в случая нито се твърди, нито се установява наличието на подобни обстоятелства. Изобщо ищцата не е обосновала в първоначалната ИМ кои обстоятелства смята, че обуславят даването на разрешение за пътуване за искания срок до навършване на 16 годишна възраст на детето. Не на последно място съдът излага, че на територията на страните, за които съдът дава разрешение за пътуване на детето в чужбина, сигурността на детето не е застрашена и действат достатъчно правни механизми, свързани с родителската отговорност и гарантиращи правата, както на детето, така и на всеки един от родителите. Уважаването на първоначалният иск по чл.127а ал.2 от СК за заместване отсъстващото съгласие на бащата за пътуване на М.в чужбина, предпоставя даване на разрешение от съда и за снабдяване на детето със задграничен паспорт само по молба на майката по реда на ЗБДС.
С оглед възможността за пътуване на детето в чужбина през настоящото лято, съдът счита, че следва да уважи ищцовото искане по чл.127а ал.4 от СК, като допусне предварително изпълнение на постановеното решение по първоначалният иск.
Изходът на делото по първоначалният иск и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за присъждане на съдебни разноски в доказан размер от 605лв. /от които 25лв. дължимо внесена ДТ, съгласно чл.16 от ТДТКССГПК, съобразно разясненията, дадени в т.21 от ТР 6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, и 580лв. заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по този иск.
С оглед уважаването на първоначалният иск и предвид необвързаност на съда от заявеното искане по чл.127а ал.2 от СК /което може да бъде уважено за част от поисканите с молбата държави, както в случая/, на ответника по първоначалния иск не се следват разноски за защита срещу първоначалният иск.
По насрещния иск по чл.127а ал.2 от СК:
Теоретичните разсъждения, изложени във връзка с първоначалния иск по чл.127а ал.2 от СК, са относими и към предявения от Л. Л. насрещен иск със същото правно основание, поради което не следва да бъдат преповтаряни. По делото не се установи бащата извънсъдебно да е искал съгласие от майката за пътуване на детето в чужбина, придружавано само от него, респ. да е отказано от майката даването на такова съгласие. Въпреки това обаче предявеният насрещен иск по чл.127а ал.2 от СК се явява процесуално допустим, предвид трудната комуникация между родителите на детето, сведена единствено до такава по имейл, и липсата на сътрудничество и комуникация между страните, вкл. и по въпросите за пътуване на детето в чужбина, което означава липса на съгласие между тях по тези въпроси.
Разгледан по същество насрещният иск по чл.127а ал.2 от СК се явява доказан по основание и следва да бъде уважен частично. На бащата е определен с бракоразводното решение приложимия след навършване на петгодишна възраст на детето режим на лични отношения с него, включващ и право на бащата да взема детето при себе си за по един месец през лятото, когато детето е във ваканция и времето не съвпада с платения планиран годишен отпуск на майката, който режим по делото се установи, че бащата рядко е упражнявал до 4 годишна възраст на дъщеря си и въобще не е упражнявал от 4 до 7 годишна възраст на детето, респ., че понастоящем упражнява, като от началото на 2019г. между него и дъщеря му са проведени две - три срещи. Аналогично и на първоначалният иск и при насрещният иск по чл.127а ал.2 от СК спорът между родителите във връзка с пътуването на дъщеря им в чужбина следва да бъде разрешен, съобразно най-добрия интерес на детето. Безспорно в интерес на детето е да контактува и с двамата си родители и да не се прекъсва връзката между детето и родителя, неупражняващ родителските права, както и несъмнено детето има право на свободно придвижване /в това число и да пътува в чужбина/, предвид което в интерес на малолетната М.е да пътува в чужбина, по който начин ще опознава нови държави и култури и ще обогатява общата си култура и мироглед, предвид което и при липсата на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето съдът счита, че е в интерес на малолетната М.да замести отсъстващото съгласие на майката за пътуване на дъщеря й в чужбина, като определи параметрите на разрешението - придружавана от своя баща, за период до една седмица включително с цел почивка и/или екскурзия, който период да е в рамките на определения режим на лични отношения на бащата с детето от един месец през лятото, когато детето е във ваканция и времето не съвпада с платения планиран годишен отпуск на майката, до следните държави - членки на Европейския съюз, Т., С., М., за период от 5г., предвид което НИ по чл.127а ал.2 от СК следва да бъде частично уважен. Доколкото по делото ищецът по насрещния иск не твърди, не обосновава и не доказва необходимост и нужда от пътуване на детето до САЩ и К. НИ по чл.127а ал.2 от СК по отношение на тези държави следва да бъде отхвърлен. Предвид възрастта на детето /8г./ и факта, че периода до навършване на пълнолетие от детето, за който се иска даване на разрешение, заместващо съгласието на майката, за пътуване на детето в чужбина, е прекалено дълъг - от 10г., по съображения, аналогични на изложените по първоначалният иск, НИ по чл.127а ал.2 от СК следва да бъде уважен за период от 5г., доколкото и не се доказва наличието на изключителни извънредни обстоятелства, които да обуславят даването на разрешение за по-продължителен период. Недоказано е възражението на ответницата по НИ, че детето е във влошени отношения с баща си, от там не може да бъде изведен извод, че уважаването на НИ не е в интерес на детето. Не на последно място съдът излага, че при преценката на "най - добър интерес на детето" по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗЗДетето желанията и чувствата на детето са само един, макар и сред водещите, от преценяваните критерии, като в случая не се доказва нежелание на детето да пътува с баща си в чужбина, още повече, че психическите и емоционални потребности на М. изискват да не се прекъсва, а да се насърчава връзката й с бащата и в интерес на детето е да опознава нови държави и култури, вкл. и при пътуване в чужбина с неупражняващия родителските права родител, което би способствало и за създаване и укрепване на емоционална връзка между детето и баща му.
Изхождайки от съображения за целесъобразност и с оглед възможността за пътуване през настоящото лято, съдът следва да уважи искането на ищеца по НИ по чл.127а ал.4 от СК и допусне предварително изпълнение на постановеното решение.
Изходът на делото по насрещния иск и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на претенцията на ищеца по НИ за съдебни разноски в доказан размер от 175лв. /от които 25лв. вн. ДТ и 150лв. адв. възнаграждение за един адвокат за защита по НИ, който е в размер на 1/2 от уговорения в Договор №210156 за правна защита и съдействие, доколкото не е уговорено друго между страните по д/ра/, които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата по НИ. За отговорността за разноски в случая е от значение дали ответницата по НИ е дала повод с поведението си за завеждане на делото и дали е признала или оспорила НИ. Дори и да се приеме, че ответницата по НИ с поведението си не е дала повод за завеждане на делото, доколкото не се доказва ищецът по НИ да е искал извънсъдебно съгласие от майката за пътуване на детето в чужбина, респ. последната да не е дала такова, то в случая е неприложима нормата на чл.78 ал.2 от ГПК за възлагане на разноските по НИ върху ищеца, доколкото не е налице признание на НИ от ответницата, а процесуалното й поведение е такова по оспорване на НИ в хода на целия процес пред първата инстанция, вкл. и на противопоставяне на искането на Л. Л. за спиране на производството по взаимно съгласие, с оглед извънсъдебна размяна на взаимни съгласия за задгранични пътувания на детето.
Ответницата по НИ не е претендирала изрично разноски по НИ, липсват доказателства да е направила по делото разноски по НИ, каквито, с оглед и изхода по НИ, не й се следват.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.127а ал.2 от СК ЗАМЕСТВА отсъстващото съгласие на бащата Л.Г.Л. ***, с ЕГН **********, и РАЗРЕШАВА издаването на задграничен паспорт на малолетното дете М. Л. Л., родена на ***г., с ЕГН **********, само по молба на майката И.П.М., с ЕГН **********,***, ****, и РАЗРЕШАВА пътуването на малолетната М. Л. Л., родена на ***г., с ЕГН ********** в чужбина, придружавана само от майка си или от упълномощено от майката пълнолетно лице, за неограничен брой пътувания до държавите - членки на Европейския съюз, В., Т., Република С., Х., М., за период от 5г. /пет години/.
На основание чл.127а ал.4 от СК ДОПУСКА предварително изпълнение на постановеното решение в частта по отношение на предявения от И.П.М. първоначален иск по чл.127а ал.2 от СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.М. първоначален иск по чл.127а ал.2
от СК в частта за заместване отсъстващото съгласие на бащата Л.Г.Л. за пътуване
на малолетното дете М. Л. Л. в чужбина - до САЩ и К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.Г.Л. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.М., с ЕГН **********,***, ж.к.Младост 4, бл.418, вх.2, ап.26,
сума в размер на 605 лв. /шестотин и
пет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски по първоначалния
иск.
На основание чл.127а ал.2 от СК ЗАМЕСТВА отсъстващото съгласие на майката И.П.М., с ЕГН **********,***, ***, и РАЗРЕШАВА пътуването на малолетното дете М. Л. Л., родена на ***г., с ЕГН **********, в чужбина, придружавано само от своя баща Л.Г.Л. ***, с ЕГН **********, за период до една седмица включително с цел почивка и/или екскурзия, който да е в рамките на определения режим на лични отношения на бащата с детето от един месец през лятото, когато детето е във ваканция и времето не съвпада с платения планиран годишен отпуск на майката, до държавите - членки на Европейския съюз, Т., С., М., за период от 5г. /пет години/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Г.Л. насрещен иск по чл.127а ал.2 от СК в частта за заместване отсъстващото съгласие на майката И.П.М. за пътуване на малолетното дете М. Л. Л. в чужбина - до САЩ и К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
На основание чл.127а ал.4 от СК ДОПУСКА предварително изпълнение на постановеното решение в частта по отношение на предявения от Л.Г.Л. насрещен иск по чл.127а ал.2 от СК.
ОСЪЖДА И.П.М., с ЕГН **********,***,
ж.к.Младост 4, бл.418, вх.2, ап.26, ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Г.Л. ***, с ЕГН **********,
сума в размер на 175 лв. /сто
седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски по
насрещния иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........