РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Перник, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20231700600368 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 7 от 29.05.2023 г., постановена по НЧХД № 290/2022 г. на Районен съд
Радомир, подсъдимият Е. Г. С. е признат за виновен в това, че на ***, около 18.00 часа, в гр.
***, в близост до жп гара ***, е причинил на частния тъжител Д. Г. С. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето вследствие нанесен побой,
при който Д. Г. С. е получил хематом в областта на лява вежда, лява ябълчна кост и по
клепачите на ляво око с оток на меките тъкани в околоочната област, контузия в областта на
лява тазобедрена става – палпаторна болезненост и оток на меките тъкани в лява седалищна
област и лява тазобедрена област – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на
основание чл. 130, ал. 2 НК вр. чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност, като му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
С присъдата е уважен гражданският иск на частния тъжител за сумата от 2000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние по чл.
130, ал. 2 НК, а за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. претенцията е
отхвърлена. Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител сторените в
производството разноски в общ размер от 1212 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт
1
– 80 лв. държавна такса върху уважената част от иска.
Срещу решението е постъпила жалба от подсъдимия. В жалбата и в допълнителното
изложение към нея по чл. 320, ал. 4 НПК се развиват оплаквания, че присъдата е
неправилна, тъй като направените фактически изводи не били основани на събраните по
делото доказателства и съответно правните доводи в мотивите били грешни. Иска се отмяна
на присъдата както в частта, в която подсъдимият е признат за виновен, освободен е от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е наложено административно наказание,
така и в частта, в която същият е осъден да заплати на осн. чл. 45 ЗЗД сумата от 2000 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди, и вместо нея да бъде постановена нова присъда,
с която подсъдимият да бъде признат за невинен, а гражданският иск да бъде отхвърлен.
След подаване на въззивната жалба (09.06.2023 г.), на *** подсъдимият е починал.
Поради това, на осн. чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК присъдата е отменена в
наказателноправната ѝ част и производството по делото е прекратено също в тази му част.
Като ответник по гражданския иск, на осн. чл. 227 ГПК, на мястото на починалия
подсъдим, е конституиран неговия наследник по закон – синът му Г. Е. Г..
Частният тъжител оспорва жалбата чрез повереника си адвокат Н. и моли решението
да бъде потвърдено в обжалваната му гражданскоправна част.
Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Частният тъжител Д. С. живеел в град ***, като на *** посетил град ***, за да прегледа
обявен за продажба автомобил „Форд Транзит“. Същият пътувал дотам с лек автомобил
„Опел Корса“ заедно с още двама души – свидетелката и негова дъщеря С. С. и свидетелката
К. Н.. Тъй като не познавали града, те били посрещнати от продаващия автомобила
свидетел В.Ж. и от свидетеля П.П. в района на жп гара ***. Оттам посочените лица се
отправили към терен на дружеството „Топливо“, който бил отдаден под наем на подсъдимия
Е. Г. С. и където бил паркиран обявеният за продажба автомобил. След пристигането
частният тъжител имал трудности със стартирането на двигателя на продавания автомобил,
но в крайна сметка го привел в движение и го покарал тестово в град ***. Прибирането му
на паркинга съвпаднало с появата на същото място на подсъдимия С., управляващ черен на
цвят автомобил „БМВ Х5“. С. препречил пътя на С., крещейки „Сега тоя ще го преядем. Ще
ви сгазим. Махайте се оттук.“ С. се опитал да слезе от автомобила, но подсъдимият блъснал
вратата и му попречил, след което го издърпал за яката на дрехата и му нанесъл удар с ръка
в областта на окото, а впоследствие и в областта на таза. С. се оттеглил от мястото на
инцидента и не бил заварен там от пристигналите на място по сигнал на свидетелката С.
полицейски служители – свидетелите С.С. и А.А.. С. посетил РУ на МВР ***, а по-късно
ФСМП ***и ЦСМП ***. В резултат на нанесените му удари частният тъжител получил
хематом в областта на лява вежда, лява ябълчна област и по клепачите на ляво око с оток на
меките тъкани в околоочната област, контузия в областта на лява тазобедрена става –
палпаторна болезненост, и оток на меките тъкани в лява седалищна област и в лява
тазобедрена област.
2
По доказателствените източници:
Посочената фактическа обстановка съвпада с установената от първия съд, като е
възприета и от въззивния след самостоятелен анализ на всички събрани доказателствени
източници – свидетелските показания, заключението на вещото лице д-р Ч. и приобщените
по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
Развилият се на паркинга конфликт между подсъдимия и частния тъжител и
нанесените на последния удари се установяват пряко въз основа на показанията на самия
пострадал – Д. С., неговата дъщеря С. С., и К. Н.. Тези показания са логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с наличната по делото
медицинска документация, заключението на съдебномедицинската експертиза, записите от
телефон 112, и показанията на пристигналите на място полицейски служители. Въззивният
съд, също както и първият, не кредитира показанията на другата група свидетели – С. С.,
В.Ж. и П.П.. И тримата поддържат, че са били на паркинга по времето, когато частният
тъжител е тествал автомобила, но въпреки това отричат да са присъствали на инцидент
между него и подсъдимия. Техните показания са в логическо противоречие с останалия
събран по делото доказателствен материал, не обясняват по никакъв начин причината за
подадения на телефон 112 сигнал, за пристигането на място на органи на МВР, както и за
удостоверените в медицинската документация травми на С..
Получените травми и претърпяването им в резултат на нанесените от подсъдимия
удари се доказват недвусмислено въз основа на приетото пред първия съд заключение на
съдебномедицинската експертиза.
От правна страна:
При така приетата фактическа обстановка се установи, че частният тъжител е
претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на противоправното
поведение на подсъдимия. Осъществен е деликтният състав по чл. 45 ЗЗД, като частният
тъжител следва да бъде възмезден по реда на чл. 52 ЗЗД за тези вреди. Обсъденият характер
на причинените увреждания съответства на лека телесна повреда с разстройство на здравето
предвид получения хематом (чл. 130, ал. 1 НК). Независимо от неточния извод на първия
съд, че се касае за лека телесна повреда без разстройство на здравето – по чл. 130, ал. 2 НК,
същият е взел предвид характера на вредите и е определил правилно по справедливост
обезщетението в размер на 2000 лв. Съобразени са критериите, предвидени в
задължителната съдебна практика – ППВС 4/1968 г.
С оглед на изложеното, поради съвпадане на изводите на двете инстанции, присъдата
следва да бъде изцяло потвърдена в обжалваната част, с която гражданският иск е уважен за
сумата от 2000 лв.
По разноските:
С оглед изхода на въззивното производство конституираният като ответник по
гражданския иск наследник на подсъдимия следва да бъде осъден на осн. чл. 189, ал. 3 НПК
да заплати на частния тъжител сторените разноски в размер на 800 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7 от 29.05.2023 г., постановена по НЧХД № 290/2022 г.
на Районен съд Радомир в частта, в която Е. Г. С. е осъден да заплати на Д. Г. С. сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
нанесен побой на ***, около 18.00 часа в гр. ***.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал. 3 НПК Г. Е. Г., ЕГН **********, да заплати на Д. Г. С.,
ЕГН **********, сумата от 800 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4