Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     №

                                        Гр. София, ……...2022 год.

          

                                      В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание, проведено на осми октомври през две хиляди двадесет и първа  година, в състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 8707/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 22.06.2020г., постановено по гр.д. № 18088/2019 г. СРС е отхвърлил като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** против М.С.В., ЕГН: **********,***, представляван от назначения особен представител по смисъла на чл.47, ал.6, предл.2 ГПК - адвокат Б.Н.,***, обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 351,01 лв. (триста петдесет и един лева и една стотинки), представляващи стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Т.-2”, бл.********, с абонатен № 055547, по договорни отношения между страните през периода от месец 01.2015г. до месец 04.2017г., 5,45 лв. (пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи мораторна лихва върху цената на топлоенергията, начислена за периода от 03.03.2015г. до 12.02.2018г. и 6.28 лв. (шест лева и двадесет и осем стотинки), представляващи мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, начислена за периода от 03.03.2015г. до 12.02.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №12308/2018г. по описа на СРС, 68 състав. С оглед изхода на правния спор е разпределил разноските между страните.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът - „Т.С.“ ЕАД, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която обосновава становище за неговата неправилност.

В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от М.С.В., ЕГН: **********, с който се излага становище за правилност на обжалваното съдебно решение и неоснователност на жалбата.

Третото лице-помагач - „Т.С.“ ЕООД не взема становище в законоустановения срок.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. 

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна правна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, поради следните съображения:  

Въззиваемият не е собственик или носител на ограничено вещно права, а наемател на процесния недвижим имот, предвид което, както правилно е посочил първоинстанционният съд, следва да се съобрази приетото с ТР № 2/ 17.05.2018г., постановено по т. дело № 2 по описа за 2017г. на ОСГК на ВКС, а именно, че той дължи на въззивника заплащане на предоставената топлинна енергия само ако ползва имота със съгласието на собственика и е сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази връзка от събраните по делото доказателства е видно, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е съумял да установи по категоричен начин, че между него и въззиваемия е налице валиден договор. Единственото доказателство в тази насока е представеното копие от Заявление-декларация от 24.09.2014 г., но то правилно е било изключено от доказателствата по делото, тъй като в указания срок ищецът и настоящ въззивник не е изпълнил указанието на съда за представяне на документа в оригинал на основание чл. 183 ГПК.

С оглед горното и доколкото от събраните по делото доказателства не се установява въззиваемият да има качеството на потребител на топлинна енергия, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Предвид изложеното и като препраща и към мотивите на районния съд на основание чл. 272 ГПК съдът намира, че следва да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Въззиваемият не  е реализирал разноски в хода на въззивното производство, поради което такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

                                                           

                                                     Р  Е  Ш И  :

 

ПОТВРЪЖДАВА съдебно решение от 22.06.2020г., постановено по гр.д. № 18088/2019 г. по описа на СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на Т.С. ЕАД - „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.               

 

 

 

                                                                                              2.