О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №353
12.05.2022
г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 391 по описа на съда за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК.
Образувано е по жалба на Р.Д.Д., ЕГН : **********,***,
подадена чрез адв.Д.Е.И., против Решение № 2153-08-151 от 31.03.2022 г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ - гр. Кърджали.
Жалбоподателят твърди, че издаденият административен
акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с
материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Неправилно и незаконосъобразно
административният орган оставил без разглеждане заявлението за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като приел, че въпросът дали Р.Д.Д. има
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО е
решен и е налице абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване,
съответно, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2 от АПК. За да достигне
до този извод, административният орган се позовал на влязло в сила Разпореждане
№ 2140-26-537/15.07.2021 г. на ръководител ПО, с което на жалбоподателя било
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят
изтъква, че на основание чл. 105, ал. 1 от КСО правото на пенсия не се погасява
по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което
не била отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, можело да упражни
правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното
лице по пенсионно осигуряване имало задължение да разгледа заявлението и да
издаде разпореждане по него. От съществено значение било обстоятелството, че
влязлото в сила Разпореждане № 2140-26-537/15.07.2021 г., с което било отказано
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не пораждало права или
задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица. Разпореждането не
било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия
не бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Административното правоотношение по
упражняване и реализиране на правото на пенсия не било приключило, а правото на
жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не било
преклудирано. По това заявление компетентното длъжностно лице дължало издаване
на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на
заявителя. В този смисъл следвало да се приеме, че влязлото в сила
разпореждане, с което не било признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
не съставлявало процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2 от АПК за ново
упражняване на правото и че изричният отказ на административния орган да разгледа
по същество искането за отпускане на пенсия бил незаконосъобразен
В случая административният орган неправилно приел, че
влязлото в сила разпореждане, с което било отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя,
представлява влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по
смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Това било така, тъй като, на първо
място, се касаело за индивидуален административен акт, с който не се признавали
права, а напротив - се отказвали, поради което не можело да се говори за
преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен акт. На следващо
място, невярно било твърдението на административния орган, че било подадено
ново заявление № 2113-08-2215 от 30.12.2021 г. без наличието на нови факти и
обстоятелства. Видно от Разпореждане № 2113-08-2215#8 от 16.02.2022 г. на
Ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - гр. Кърджали, в него било
посочено, че „Не е зачетен периода на самоосигуряване от 19.03.2021 г. до
29.12.2021 г., тъй като съгласно Констативен протокол № КВ-5-08-01063409/24.01.2022
г. на контролните органи на ТП на НОИ - Кърджали не е възникнало осигуряване по
смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО“. От това следвал извод, че в преписката по
второто подадено заявление от 30.12.2021 г. били налице нови данни за придобит
осигурителен стаж от Р.Д.Д. в периода от 19.03.2021 г. до 29.12.2021 г., тоест
част от него бил придобит след постановяване на първото разпореждане №
2140-26-537/15.07.2021 г. на ръководител ПО. Следователно, не била налице
идентичност на предмета на двете административни производства. Налице било
искане с нов предмет, по който нямало влязъл в сила стабилен административен
акт. Дори и да се приемело, че административният орган правилно не зачел
осигурителния стаж и доход в периода от 19.03.2021 г. до 29.12.2021 г. като
самоосигуряващо се лице, това не променяло факта, че след постановяване на
първото разпореждане № 2140-26-537/15.07.2021 г. били налице данни за нов стаж
и административният орган бил длъжен да разгледа подаденото заявление за
пенсиониране, както сторил ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
- Кърджали, издавайки Разпореждане № 2113-08-2215#8 от 16.02.2022 г.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъде отменено
Решение № 2153-08-151 от 31.03.2022., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр.
Кърджали, с което е оставено без разглеждане заявлението на жалбоподателя за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-1964
от 01.12.2022 г., като неправилно и незаконосъобразно, а преписката да бъде
изпратена на административния орган -Директора на ТП на НОИ - Кърджали за
продължаване на административно-производствените действия.
Ответникът – Териториално поделение на НОИ - Кърджали,
не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
По повод на подадено от жалбоподателя Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-26-343/19.03.2021
г. е издадено Разпореждане № 2140-26-537 от 15.07.2021 г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково, с което на Р.Д.Д. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е
връчено на Р.Д. на 26.08.2021 г. и не е обжалвано в указания в същото
едномесечен срок, съответно е влязло в законна сила на 27.08.2021 г.
С ново заявление, подадено до директора на ТП на НОИ -
Кърджали и заведено с вх. № 2113-08-2215/30.12.2021 г. Р.Д.Д. отново е поискал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Във връзка с така подаденото заявление с Разпореждане
№ 2113-08-2215#8/16.02.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ - Кърджали, на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 3 от КСО, на Р.Д.Д.
отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като мотив за постановения отказ е фактът, че жалбоподателят няма изискуемия
действителен осигурителен стаж от 15 години.
Така постановеното разпореждане е обжалвано от Р.Д. с
Жалба вх.№ 1012-08-178/01.03.2022 г., като по повод жалбата с Решение №
2153-08-151/31.03.2022 г. Директорът на ТП на НОИ - гр.Кърджали е отменил Разпореждане
№ 2113-08-2215#3/16.02.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което
на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО и заявлението на Р.Д.Д. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-2215/30.12.2021 г. е
оставено без разглеждане като недопустимо, съответно е прекратено
производството по същото. В решението е прието, че в административното
производство, свързано с издаването на индивидуален административен акт,
компетентният орган следва да се съобразява с установените в АПК правила. Цитирана
е разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от АПК, съгласно която, преди да започне
производството, административният орган задължително следва да провери за
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки за
допустимост на издаването на съответния административен акт, сред които е и
липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.
Посочено е, че в конкретния случай, с влязло в сила разпореждане № 2140-26-537/
5.07.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково,
въпросът дали Р.Д.Д. има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68, ал. 3 от КСО, съобразно представените от него документи за придобит
осигурителен стаж към заявленията му за отпускане на пенсия от 19.03.2021 г., е
решен. С ново заявление от 30.12.2021 г. повторно е поискано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, но към същото не са представени никакви
нови удостоверителни документи, съответно е прието, че е налице искане с
предмет и страни, по което вече има влязъл в сила стабилен административен акт.
За идентичността на предмета в случая било от значение наличието или липсата на
нови данни за придобития стаж от страна на Р.Д.Д., тъй като по отношение на
наличните такива за правото на пенсия у жалбоподателя, пенсионният орган при ТП
на НОИ - Хасково направил своята преценка още при издаването на Разпореждане №
2140-26-537 от 15.07.2021 г. Подаденото ново заявление на 30.12.2021 г., без
наличието на нови факти и обстоятелства, нямало как да новира производството за
преценка на правото на пенсия, като не било възможно прилагане на чл. 99, ал.
1, т. 1, б. „а“ от КСО. Следователно, при наличие на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни, ръководителят на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали не следвало да издава обжалваното
разпореждане № 2113-08-2215#8/16.02.2022 г., в което на практика било повторено
цялото съдържание на вече издаденото преди това разпореждане досежно зачетения
стаж на лицето, служещ като мотив за отказ за отпускане на пенсия.
Така постановеното решение е връчено на жалбоподателя,
видно от приложеното по преписката известие за доставяне, на 04.04.2022 г.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Жалбата срещу Решение № 2153-08-151/31.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Кърджали, с което е отменено Разпореждане № 2113-08-2215#3/16.02.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“, и заявлението на Р.Д.Д. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-2215/30.12.2021 г. е оставено без разглеждане като недопустимо и е прекратено административното производство, е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Насочена е срещу акт, който има белезите на индивидуален административен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество и по реда на чл. 197 и сл. от АПК, жалбата е основателна поради следните съображения:
След извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
служебна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от материално и
териториално компетентен орган. Същото е издадено в писмена форма и съдържа
достатъчно пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обосновали
постановяването му, както е посочено и правното основание за прекратяване на
производството.
Съдът намира обаче за неправилни съображенията на
административния орган, въз основа на които е оставено без разглеждане
подаденото от Р.Д. заявление и производството по същото е прекратено. На първо
място следва да се отбележи, че независимо от предходно подаденото заявление,
няма данни, нито твърдения до настоящия момент на жалбоподателя да е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или друга пенсия. Не е спорно, че
на 30.12.2021 г. Р.Д. е отправил до пенсионния орган заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че по предходно такова
негово заявление, от компетентния орган е бил постановен влязъл в сила отказ,
тъй като заявителят, според органа, не е отговарял на изискването на чл. 68,
ал. 3 от КСО, тоест не е имал 15 години действителен осигурителен стаж.
Независимо от това, настоящият състав счита, че не е налице сочената от
ответника пречка, тоест абсолютна отрицателна предпоставка, за допустимостта на
производството по същество. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
административният орган е задължен, преди да проведе производство за издаване
на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни. В случая, ръководителят "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ – Кърджали неправилно е приел, че влязлото в
сила предходно разпореждане, с което е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на същото основание, претендирано
и с последващо подаденото заявление, представлява влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не
се погасява по давност. Така, всяко лице, което твърди, че е придобило право на
пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да
упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да
подаде заявление за отпускане на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. От съществено значение е обстоятелството, че влязлото в Разпореждане №
2140-26-537 от 15.07.2021 г. на ръководителя на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за
жалбоподателя, за ТП на НОИ – Хасково или за трети лица. Това разпореждане не е
било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия
не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Административното правоотношение
по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на
жалбоподателя Р.Д. да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е
преклудирано. Следва да се отбележи, че са променени материалноправните предпоставки
и по това заявление компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ – Кърджали
дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните
права на заявителя, респективно по правото му на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Предвид изложеното, обжалваното решение, с което е
оставено без разглеждане подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 2113-08-2215/30.12.2021
г., като недопустимо, и е прекратено административното производство, следва да
бъде отменено, а преписката бъде върната на компетентното длъжностно лице в ТП
на НОИ – Кърджали за разглеждане по същество на Заявление с вх. № 2113-08-2215/30.12.2021
г.
Водим от горното и на основание чл. 200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на
Р.Д.Д., ЕГН : **********,***, Решение № 2153-08-151 от 31.03.2022 г., издадено
от Директора на ТП на НОИ - гр. Кърджали.
ИЗПРАЩА преписката
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, за разглеждане
по същество на Заявление вх. № 2113-08-2215/30.12.2021 г., подадено от Р.Д.Д.,
ЕГН : **********.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 200,
ал. 2 от АПК пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му, като съгласно
ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 10/2019 г. на ОСС на ВАС,
определението е окончателно за директора на ТП на НОИ –Кърджали.
СЪДИЯ: