РЕШЕНИЕ №
27.11.2020 год. гр.Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на първи септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
Като
разгледа докладваното от председателя ч. н. Дело № 179/2020г. по описа на съда
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
ал.1 от ЗАНН.
Р.Г.Б., с ЕГН: **********,***, обжалва НП №
33-0000044/11.02.2020г. на Началник ОО“АА“, гр. Пазарджик към РД „АА“, гр. Пловдив
с молба същото да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателката твърди, че в АУАН е посочено
основание за налагане на глоба – нарушение на чл.21, ал.1, т.15 от Наредба № 34
от 06.12.1999г. на МТ, като действително твърдяното нарушение е по чл.21, ал.1,
т.16 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, както е посочено в НП, с което се е
стигнало до недопустимо разминаване между АУАН и НП, което представлява
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото й на защита.
Сочи, че при съставянето на АУАН е направила възражение, което не е съобразено,
а именно, че такса за два холограмни стикера е платена още на 20.12.2019г., но
общината не е изготвила стикерите; нарушението не е извършено изобщо, тъй като не
е имало виновно извършено деяние, което да подлежи на санкциониране. Излага се,
че действително автомобилът не е имал
холограмен стикер, но липсата му не се дължи на причини, които биха могли да й
се вменят, като от това не са причинени обществено опасни вреди. Ангажира
доказателства.
Жалбата се поддържа от пълномощника адв. В.К.-Бна
посочените възражения и доводи.
Ответникът по жалбата – ОО“АА“ ГР.Пазарджик, към РД
„АА“ гр.Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на административно нарушение №274836 от 27.01.2020г. е констатирано, че на
посочената в акта дата- 27.01.2020г. около 14.40 часа, на главен път III-376 на разклона за гр. Ракитово и гр. Костандово, водачът управлява лек таксиметров автомобил „Дачия
Логан“ с per. № ****, собственост на Т. Н.Б.от категория М1, като извършва таксиметров
превоз на шест броя пътници от гр. Ракитово за гр. Велинград с Л.К. ******;
Л.К. ******; Л.К. ******; Л.К. ******и Л.К. ******и едно малолетно дете, с
открит пътен лист № 092/27.01.2020 г. от пътна книжка сер. Д, № 10/17.07.2018г.,
с Разрешение № РД-25-1666/23.12.2019г. за извършване на таксиметров превоз на
пътници, като извършва следното нарушение: 1. Не са залепени- на предния десен
калник и задна врата на МПС, трайно залепени водоустойчиви, светлоотразителни
стикери защитени с холограма по образец- нарушение по смисъла по нарушение на чл.21, ал.1, т.15 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ. В АУАН жалбоподателят е изложил, възраженията си. Нарушението
е възпроизведено по идентичен начин в НП, но е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1, т.16 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ. С
обжалваното НП, АНО е наложил на Р.Г.Б. административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
От показанията на актосъставителя А.И. и на свидетелите
по акта- В.С. и Т.К., се установява,че на посочената дата по линия “Контрол на
таксиметров превоз“, извършвана от
служители на ДАИ със съдействието на служители на МВР, е извършвана проверка на
таксиметрови автомобили и е установено при спиране на водача, че
управляваният от нея таксиметров
автомобил, превозващ пътници в момента
на проверката, е бил без залепени стикери на съответните места върху
автомобила, които стикери се издават от общината.
С оглед на горното съдът намира, че подадената
въззивна жалба е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, като
разгледана по съществото си, същата е и основателна, поради което с
постановеното съдебно решение атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Съдът констатира,
че НП
е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Административно наказателното производство започва със
съставянето на АУАН, с който акт се определя предметът на вмененото нарушение и
предметът на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, неговите
съставомерни признаци, както и фактите, сочещи връзката межуд нарушител и
установеното административно нарушение.
Гарантирането правото на защита на нарушителя изисква той да бъде запознат с
фактическите рамки на нарушението още в самото начало на образуваното
административно наказателно производство, със съставянето на АУАН, в което
производство, на база на тези рамки, той разполага с възможността да оспори обвиненията
на административния орган, като възрази срещу тях, и същите следва да бъдат
обсъдени преди издаване на НП за соченото нарушение. Необходимо е да има
единство между констатираните в АУАН факти и тяхната правна квалификация, за да
може соченото за нарушител лице да се защити
срещу тях, разбирайки непротиворечиво в какво е обвинен. Видно от
съдържанието на АУАН е, че е налице
противоречие между описанието на нарушението и неговата квалификация, което още
на този начален етап препятства извършителят да разбере за какво точно
нарушение е наказан, чрез правилно
изписване на нарушената разпоредба на закона. Като е посочена норма, несъответстваща на така
описаното нарушение, извършено от Р.Б., при съставянето на АУАН е допуснато нарушение.
Описанието е за нарушение на чл.21, ал.1,
т.16 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, а дадената квалификация на
описаното нарушение в АУАН е за друго нарушение- „Лекият
таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: ал.5.- да е обозначен със знак "Такси",
светещ през тъмната част на денонощието, на който на бял фон с черни букви е
изписано "Такси", знакът "Такси" трябва да бъде трайно
закрепен по време на работа върху покрива на автомобила или специално монтирано
за целта устройство (приложение № 8)“. И това не е техническа грешка, допусната
при съставянето на акта, тъй като преди изменения на текста на закона т.15 е
определяла дължимото правило на поведение, което сега се съдържа в т.16 от
Закона и задължение на административния орган е да съобрази тази промяна и да
посочи съответстваща на нарушението правна квалификация. Действително при
съставянето на НП тази грешка е поправена и е посочена съответстваща на
описаното нарушение правна квалификация, както и относима санкционна норма, но
това не санира допуснатото от административно наказващия орган нарушение в
образуваното адмнистративно наказателно производство при съставянето му. Тя
опорочава цялото производство, тъй като е недопустимо с НП соченото за
нарушител лице да бъде наказано за административно нарушение с правна
квалификация, различна от тази, дадена в АУАН.
Съгласно постоянната и константна съдебна практика на
съдилищата по този въпрос, следва да има цифрово единство на посочената за
нарушена материално правна или административно наказателна норма, посочена в
акта за нарушение и тази посочена в обжалваното НП, както и словесно единство
на залегналите фактически състави в тези норми, което обстоятелство е в
основата и на проявлението на принципа за законност на проведеното
административно наказателно производство и гаранция за валидно упражнение права
на участие и на защита на участника в това производство в случая на
жалбоподателя.
По изложените съображения съдът счита, че допуснатите
съществени процесуално нарушения, които безспорно нарушават правото на
защита на наказания налагат отмяната на постановеното от страна на наказващия
орган НП, без спорът да се разглежда по
същество, респ. да се изследват и анализират доказателствата по делото, касаещи
авторството и виновността на нарушителя. Относно претенцията за разноски от страна на жалбоподателя за
процесуално представителство – възнаграждение на адвокат, и предвид изхода на делото, същата следва да бъде уважена.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН,
препраща към тази на чл. 143, ал.1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени
върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а
това е РД“АА“ гр.Пловдив, като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. До колкото възнаграждението
в претендирания размер не се оспорва,
следва да бъдат присъдени разноски-възнаграждение за процесуално
представителство от адвокат ,в размер на 750 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №33-0000044 от 11.02.2020г. на Началник ОО“АА“ гр.Пазарджик към РД „АА“
гр.Пловдив, с което на Р.Г.Б. ЕГН **********
***, е наложено административно
наказание глоба от 200 лева на основание
чл.105, ал.1 от ЗАвПр за нарушение на чл.21, ал.1, т.16 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Пловдив да заплати на Р.Г.Б.
ЕГН ********** ***, сумата от 750.00лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението му, пред Административен
съд Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА