РЕШЕНИЕ
№. 1772/18.10.2022г.
гр. Пловдив, ………... 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и
участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното
от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1631 по описа на
съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Х.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адвокат Т.Д., срещу решение № 883 от 27.04.2022 г., постановено
по а.н.д № 12 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XXV – ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1030-010994/23.11.2021 г. на Началника на Група към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ –Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на оспорващия
е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП - глоба в размер
на 200 /двеста/лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното наказване не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че АУАН е опорочен, тъй като в него е посочен неправилно единният граждански
номер на нарушителя. Оспорва се установената от контролните органи фактическа
обстановка. Поддържа се, че административното нарушение не е извършено от
оспорващия, тъй като настъпилото пътно транспортно произшествие /ПТП/ се дължи
на поведението на другия участник. Сочи се, че за настъпилите материални щети жалбоподателят
е заплатил съответна сума на другия участник, поради което не е налице основание за
ангажиране на отговорността му за това, че е напуснал произшествието и не е
уведомил службите за контрол. Възразява се, че е налице и неясното в даденото
от контролните органи описание на нарушението, която препятства правото му на
защита. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
гр. Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателност на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 21-1030-010994/23.11.2021 г.
на Началника на Група към ОДМВР – гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ на
Началника на Група към ОДМВР – гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 020702 от 01.11.2021 г. съставен
от Й.ВVК.– на длъжност полицейски инспектор при ОДМВР – гр. Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
На 26.10.2021 г. в 17:00
часа в гр. Пловдив на бул. “България“ – кръстовището с
бул. „Васил Априлов“, Х.Г.Г. като водач на МПС – лек автомобил „Ленд Ровер Дискавери“
с рег. № *** не спазва дистанция от намиращия се пред него
автомобил Пежо с рег. № *** и го удря отзад като причинява ПТП с материални
щети. Напуска местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. Актът бил съставен в
присъствие на нарушителя, който го подписал без възражения.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. основание чл. 179, ал. 2. пр. 2 от ЗДвП наложил на нарушителя
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„Б” от ЗДвП.
7. По делото е представен
протокол за ПТП № 1754039/01.11.2021г. със схема, от
която е видно, че между участник № 1 с МПС рег. № *** и участник № 2 с МПС рег. № ***, при движение направо в
дясната пътна лента на бул. „България“ – кръстовище с бул. „Васил Априлов“, е
възникнал контакт между предната част на МПС рег. № *** и задната част на МПС
рег. № ***, в резултат на който са настъпили щети по предната част на МПС рег.
№ *** и задната част на МПС рег. № ***. Протоколът е подписан от участниците в
ПТП без възражения при следните отразени обстоятелства: „Участник
№ 1 не спазва дистанция от намиращият се пред него участник 2 и го удря отзад“.
8. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си
потвърждава изложеното в акта.
Разпитан са също
свидетелите А.Д.Ц. - водач на МПС рег. № ***, и А.Д.П. – очевидец, които с
показанията си подкрепят тезата на контролните органи за настъпило ПТП на
посочените в АУАН дата, място и час. Потвърждават също, че управляваният от
оспорващия автомобил е ударил отзад автомобила, управляван от Ц., при което
настъпили щети и по двете превозни средства. Потвърждават и обстоятелство, че Г.
пръв е напуснал произшествието, преди да бъдат уведомени органите на МВР. Свидетелката
Ц. заявява, че е уведомила полицейските орган тъй като не е постигнала съгласие
с оспорващия, който предлагал да даде пари, но й миришел на алкохол. Противно
на това твърдение свидетелят П. подържа, че Г. е постигнал съгласие с Ц. като е
заплатил сума на съпруга й, който също приставал на произшествието.
9. При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено
безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото
наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на
предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е
намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. От правна страна:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като
свои.
Доколкото спорът се
свежда до това установен ли е безспорно механизмът на настъпване на ПТП следва
да се отбележи, че напълно обосновано въззивната инстанция се е позовала на
свидетелските показния на двамата свидетели, които кореспондират напълно с отразената
в протокола за ПТП фактическа обстановка. Правилно показанията на свидетеля П.
са ценени единствено относно релевантните за спора факти - причиняване на ПТП и
напускане на произшествието от страна на Г.. Прочие така очертаният механизъм
на произшествието не се отрича и от оспорващият, чиито възражения се
концентрират основно по това, че ударът е настъпил поради внезапно спиране на
движещия се отпред автомобил.
Правилото на чл. 23, ал.
1 от ЗДвП е ясно и не буди никакво съмнение, че водачът на пътно превозно
средство (движещо се отзад) е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. Изпълнението на това
задължение не е обвързано с обстоятелствата, които са наложили внезапното спиране
на другия участник в движението.
След като Г. не е съобразил
поведението си на пътя с поставеното в закона изискване и в резултат на това е
причинил ПТП, то законосъобразно му е наложено предвиденото в нормата на чл.
179, ал.2 от ЗДвП административно наказание.
Безспорно доказано се
явява и второто вменено на оспорващия административно нарушение, тъй като
всички доказателства по делото сочат, че същият е напуснал самоволно мястото на
произшествието без да уведоми контролните органи, с което е реализирал и състава
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б „Б“ от ЗДвП. Това дали нарушителят е заплатил
съответна сума за нанесените щети се явява ирелевантно за съставомерността на
деянието, след като между участниците в ПТП не е постигнато съгласие по
спорните за случая обстоятелства.
Несъстоятелни са
възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административната процедура. Това, че в АУАН е допусната фактическа грешка при
изписването на ЕГН на нарушителя не е основание за опорочаване на производството,
след като в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН този порок е отстранен в
издаденото наказателно постановление. В случая не иде реч за предявяване на
обвинението на друго лице, различно от установеното като извършител на
деянието. Самоличността на нарушителя е безспорна и е отразена както в АУАН,
така и в протокола за настъпилото ПТП. При това положение не може да има
съмнение кое е лицето, което следва да бъде привлечено към носене на
административно наказателната отговорност.
Не се установяват и
сочените от оспорващия неясноти в даденото от контролните органи описание на
нарушението. Установената фактическа обстановка е отнесена правилно към
приложимите правни норми като ясно и непротиворечиво е очертано дължимото от
водача поведение, както и това с кои свои действия съшият е реализирал
процесните деяния. Последните са подведени законосъобразно към приложимите
санкционни норми, а наложените на нарушителя наказания са съобразени по вид и
размер.
От изложеното до тук
следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
11. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 883 от 27.04.2022 г., постановено
по а.н.д № 12 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XXV – ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.