№ 31
гр. К., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225100600052 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 60/14.12.2021 г., постановена по НОХД № 419/2021 г., по
описа на К.йския районен съд, подсъдимият В. Г. В. от с.О.к., общ.Т., обл.Я., с
ЕГН **********, е признат за невинен в това, че: На 15.05.2020 г. в гр.К.
причинил на Ю.А.Л. от гр.К., средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка, довело до трайно
затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец –
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК
е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на
прокурор при Районна прокуратура – К. против така постановената присъда
от К.йския районен съд. В протеста се твърди, че първоинстанционната
присъда е неправилна и не кореспондирала със събрания доказателствен
материал по делото. В допълнение към протеста, се сочи, че в мотивите към
присъдата, съдът не бил посочил ясно и конкретно кои доказателства
кредитира и кои не. Необоснован бил извода на съда, че по делото не са
събрани безспорни доказателства в подкрепа на предявеното на подсъдимия
1
В. обвинение, а напротив наличните доказателства, преценени в своята
съвкупност, обосновавали по несъмнен и категоричен начин единствения
възможен извод за наличие на осъществено от подсъдимия престъпление по
чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
С протеста се иска да бъде отменена присъдата на КРС и на основание
чл.336, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.334, т.2; вр. с чл.318, ал.2, изр.1-во и чл.313 от
НПК да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият В. Г. В. да бъде
признат за виновен и осъден в извършване на престъпление по чл.129, ал.2,
вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.К.,
поддържа протеста и моли същият да бъде уважен.
Подсъдимият В.В. лично и чрез защитника си – адв.И. Б. от АК - К.
оспорват протеста и искат същият да се остави без уважение. Молят да бъде
потвърдена присъдата на Районен съд – К., като правилна и обоснована.
Считат, че първоинстанционния съд е изложил брилянтни мотиви за това кои
доказателства кредитира и кои не. Въз основа на тези доказателства е
посочил, че няма сигурност за това дали подсъдимият е извършил деянието,
защото хипотезите за причиняване на телесната повреда на пострадалия Л.
били повече от една, поради което е приложил разпоредбата на чл.303, ал.1 от
НПК и е постановил оправдателна присъда. Молят да се потвърди присъдата
на РС- К..
На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността
на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест,
въззивния съд приема за установено следното:
Протеста е депозиран в законово установените сроковете, поради което
е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Първоинстанционния съд е положил необходимите усилия за
изясняване на всички обстоятелства по предявеното на подсъдимия
обвинение и събирането на поисканите от страните доказателства. Във
въззивното производство не са искани и допускани нови доказателства. Въз
основа на събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В. Г. В. е роден на **.-*.**** г. в гр.Д., обл.К., с постоянен
2
адрес с.О.к., общ.Т., обл.Я., български гражданин, неженен, със средно
образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри
характеристични данни.
На 15.05.2020 г. вечерта, след 21.00 часа, подсъдимият В.В. и св.Б.М.
отишли пред магазин „Билла“ в гр.К. с лек автомобил „Мерцедес“.
Автомобилът се управлявал от св.М., а подсъдимият пътувал на предната
седалка до него. По същото време там се намирали и свидетелите Ю.Л. и
Т.М., които се движели с управляван от последния лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“. Докато паркирали пред магазин „Билла“, между водачите
на посочените два автомобила възникнал конфликт за отнето предимство.
Първоначално спорът бил само словесен, като двете страни разменили
реплики помежду си, но след това конфликтът прераснал и във физически.
Св.Ю.Л. слязъл от автомобила „Фолксваген Голф“, като носел в ръка дървена
пръчка с дължина 71 см. Той се насочил заплашително към колата, в която се
намирали В.В. и св.Б.М., а след него вървял и св.Т.М.. Подсъдимият слязъл от
автомобила „Мерцедес“ и се опитал да отдалечи св.Ю.Л., при което
последният му нанесъл силен удар по главата с дървената пръчка. Вследствие
на удара, който получил в областта на главата, подсъдимият В. загубил
равновесие и паднал на земята на колене, но след това се изправил.
Междувременно св.Б.М. също слязъл от автомобила „Мерцедес“ и се опитал
да вземе дървената пръчка от св.Ю.Л., но безуспешно. Последвал втори удар
от страна на Ю.Л., който този път бил насочен към св.Б.М.. Св.Ю.Л. замахнал
с дървената пръчка към Б.М., при което му нанесъл удар в областта на лявата
ръка. Веднага след това св.Л. побягнал в посока към близкия хипермаркет
„Кауфланд“, като в ръката си продължавал да носи и дървената пръчка. На
бордюр до паркинга на магазин „Кауфланд“ той се спънал и паднал по лице
на земята, изпускайки пръчката. В този момент св.Л. бил застигнат от В.В. и
св.Б.М.. Подсъдимият взел от земята дървената пръчка и с нея ударил Ю.Л.
няколко пъти в областта на главата, след което хвърлил пръчката. Св.Б.М.
също посегнал физически на Ю.Л., като му нанесъл удари с юмруци и
ритници по главата, тялото и крайниците. После подсъдимият и св.М.
тръгнали да се връщат към магазин „Билла“. Докато вървели, Ю.Л. ги
замерил с дървената пръчка, но не успял да ги удари. През това време св.Т.М.
свалил от багажника на автомобила си метален предмет, наподобяващ релса и
се насочил към посоката на подсъдимия и св.Б.М.. В този момент обаче на
3
паркинга до магазин „Билла“ дошъл полицейски автопатрул в състав
свидетелите Р.П. и Е.Н., които извършвали обход в района. Затова св.Т.М.
оставил металния предмет. Подсъдимият В.В. и св.Б.М. отишли до
полицейските служители и съобщили, че били нападнати от две лица с
бухалка и метален предмет. Самоличността на тези две лица също била
установена, а именно свидетелите Ю.Л. и Т.М.. На място пристигнал и друг
екип полицейски служители – свидетелите С.О., С. М. и С.Р.. Те извършили
проверка и установили участниците в конфликта. С протокол за доброволно
предаване св.Т.М. предал на полицейския служител С.О. 1 бр. дървен сап и 1
бр. метален багажник за автомобил. Впоследствие и четиримата участници в
конфликта били освидетелствани в СПО К., а подсъдимият В.В. и
свидетелите Б.М. и Т.М. били задържани по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.
Според заключението по назначената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2020 г., Ю.А.Л. на
инкриминираната дата е получил следните увреждания: счупване в основата
на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка; разкъсно-контузна рана на
главата; охлузвания на кожата на лицето и крайниците. Описаните
увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и добре
отговарят да са възникнали по начина, съобщен от пострадалия. Счупването
на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка добре отговаря да е
възникнало при удар с твърд тъп предмет /дърво/, така, както съобщил
Ю.А.Л.. Останалите описани травматични увреждания са възникнали при
действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет - падане върху или удари с
такъв предмет. Счупването в основата на първата фаланга на петия пръст на
лявата ръка е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за
около един-един и половина месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес. Разкъсно-контузната рана на главата е довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани
травматични увреждания са причинили болка и страдание. При разпита на
първоинстанционното съдебно следствие, вещото лице уточнява, че
счупването в основата на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка може
да се получи, както от нанесен удар с твърд предмет, така и само от падане на
земята. Не е възможно с категоричност да се разграничат тези два механизма,
като и при двата изпитаната болка възниква веднага. По-голяма е
вероятността от падане да е настъпило счупването, поради факта, че в
4
областта на първата фаланга на пети пръст няма дебела обвивка на костта.
Затова, ако там се нанесе удар с твърд тъп предмет, по-вероятно е освен
счупването, да има и рана, т.е. разкъсване на кожата в областта на меките
тъкани, а такава рана не е установена. От удар с ритник също може да се
причини счупването на пръста на лявата ръка. Относно разкъсно-контузната
рана, вещото лице сочи, че е с локализация в теменната област на главата и
по-вероятно е да е получена при удар с твърд тъп предмет. Охлузванията на
кожата на лицето и крайниците също може да се получат при падане, тъй като
тогава са достъпни за действие на твърд тъп предмет.
От назначената на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 69/2020 г. се установява, че подсъдимият В.
Г. В. на инкриминираната дата е получил следните увреждания: разкъсно-
контузна рана, кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата и
крайниците. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп
предмет и по време и начин е възможно да са възникнали, както съобщил В. –
при удар с дървен прът /бухалка/. Охлузванията на кожата на долните
крайници са възникнали при тангенциалното действие на твърд предмет и
добре отговарят да са получени при падане върху такава повърхност.
Разкъсно-контузната рана на главата е довела до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични
увреждания са причинили болка и страдание.
Видно от назначената комплексна съдебна психиатрично-психологична
експертиза № 70/2020 г., подсъдимият не се води на учет в ДПБ-К. и не
страда от психиатрично заболяване, вкл. и такова, пречещо му да участва в
наказателния процес и да носи наказателна отговорност. Към момента на
извършване на деянието и към датата на експертизиране той бил със запазени
базови способности да разбира свойството и значението на извършеното,
както и да ръководи постъпките си. Не се установяват данни за краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието. От направените
психиатрични и психологични изследвания, проучване на анамнезни данни,
не се установяват данни В.В. да е бил в състояние на физиологичен афект
/състояние на силно раздразнение/ към момента на нанасяне на удари на
Ю.А.Л., предизвикано от последния. В личностовото развитие и структура не
се установява клинична психопатология. Съответни за възрастта и
5
придобития житейски опит са интересите и насочеността на личността,
уменията за решаване на проблеми в различни области на живота и
ефективния живот и самоконтрол на подсъдимия. Същият може да участва в
наказателния процес и не страда от психически недостатък, който да му пречи
да се защитава сам.
Срещу Ю.А.Л. също било образувано и проведено наказателно
производство за причинена на процесната дата и място средна телесна
повреда на Б.Р. М., изразяваща се в счупване на четвъртата дланна кост на
лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за
повече от един месец.
Горната фактическа обстановка, както правилно е приел и районния
съд, се установява по безспорен начин от: обясненията на подсъдимия, дадени
в хода на първоинстанционното съдебното следствие – от части; показанията
на свидетелите Т.М., Р.П., Е.Н., С.О., С. М. и С.Р., дадени на съдебното
следствие; показанията на свидетеля Ю.Л., дадени в хода на съдебното
следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетеля Б.М., дадени в хода на
съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда
на чл.281, ал.1, т.1 от НПК; показанията на свидетеля Е. М., дадени в хода на
съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда
на чл.281, ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетеля Г. М., дадени в хода на
съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда
на чл.281, ал.1, т.1 от НПК; заключението на вещото лице по назначената на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ 70/2020 г.; заключение на вещото лице по назначената на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 69/2020 г.;
заключение по назначената на досъдебното производство комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза № 70/2020 г.; Протокол за
разпознаване на лица от 19.05.2020 г., ведно с фотоалбум- 3 бр.; Протокол за
разпознаване на лица от 27.05.2020 г., ведно с фотоалбум- 2 бр.; Протокол за
разпознаване на лица от 20.05.2020 г., ведно с фотоалбум- 2 бр.; Протокол за
разпознаване на лица от 28.05.2020 г., ведно с фотоалбум- 2 бр.;
Съдебномедицинско удостоверение № 64/2020 г.; Протокол за доброволно
предаване от 15.05.2020 г.; Протокол за доброволно предаване от 16.05.2020
6
г.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 19.05.2020 г., ведно с
фотоалбум; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 16.05.2020 г.- 4бр.;
Постановление на РП-К. от 08.02.2021 г. за отделяне на материали от
досъдебно производство; Справка за съдимост, характеристична справка и
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия, както и другите писмени доказателства, приети по делото.
Извършеният от първоинстанционния съд анализ на събраните по
делото доказателства е правилен и обоснован, като ясно и конкретно е
посочено кои доказателства са кредитирани от съда и кои не, както и е
извършена преценка на същите поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
изискването на чл.305, ал.3 от НПК, поради което заявените в тази насока
доводи във въззивния протест, се явяват неоснователни.
По делото няма спор, с оглед събраните еднопосочни гласни
доказателства, че на 15.05.2020 г. на паркинга пред магазин „Билла“ в гр.К. е
възникнал конфликт между Ю.Л. и Т.М., от една страна, и подсъдимия и
Б.М., от друга страна. От показанията на свидетелите Б.М., Г. М. и Е. М. се
установява, че подс.В. и св.Б.М. първи са били нападнати от св.Ю.Л., който
още от автомобила слязъл с дървен прът и с който прът нанесъл удари на
подсъдимия и на Б.М.. Подсъдимият бил ударен по главата, а св.Б.М. – по
ръката, която впоследствие се установило, че е счупена, като тези факти не се
отричат и от св.Ю.Л.. По делото е безспорно установено, че след нанасянето
на ударите Ю.Л. тръгнал да бяга с дървената пръчка в ръка и стигайки до
паркинга на магазин „Кауфланд“, той се спънал на бордюра и паднал по лице
на земята, но бил застигнат от подсъдимия и св.М., които му нанесли удари. В
тази връзка пострадалия Ю.Л. твърди, че по-високият /подсъдимият/ взел
дървото от земята и го ударил два пъти по главата, вдигнал ръце да се
предпази, но ударите продължили. В това време и шофьорът /Б.М./ го удрял с
ръце и крака по цялото тяло, глава и крайници. Св. Е. М. също твърди, че е
видял как подсъдимият ударил веднъж Ю.Л. с дървен прът, но не знаел по коя
част на тялото, а Б.М. също ударил един път пострадалия Л., с крак. Св.Г. М.,
твърди, че когато Ю.Л. паднал, първи го застигнал подсъдимият и го ритнал
няколко пъти с крак. Посочените показания на свидетелите установяват по
безспорен начин, че пострадалият Ю.Л. при опит да избяга от мястото на
инцидента е паднал на земята по лице, след което удари са му нанасяли, както
7
подсъдимия В., така и св.Б.М.. Полицейските служители – Р.П., Е.Н., С.О., С.
М. и С.Р., които посетили местопроизшествието и извършили проверка
потвърждават, че подсъдимият и св.Б.М. съобщили, че две лица от мъжки пол
ги нападнали с бухалка и метален предмет; че е станало спречкване заради
отнето предимство и всички имали наранявания, като В. бил с нараняване по
главата и обяснил, че е ударен с дървена бухалка; Ю.Л. също бил ударен по
тялото и ръката, и казал, че е бит от подсъдимия и другото момче /Б.М./. Във
връзка с изложеното, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в
частта им, в която отрича да е нанасял удари с дървен предмет по Л., тъй като
в тази им част същите се опровергават от цитираните по-горе гласни
доказателства.
Не може да бъде споделена тезата на държавното обвинение описана
във въззивния протест, че от показанията на пострадалия се установявало, че
средната телесна повреда му била причинена именно от подс.В., когато
вдигнал лявата си ръка, за да се предпази от ударите на подсъдимия, които му
нанасял с дървена пръчка по главата. От това заявление на пострадалия не
може да бъде направен безспорния и категоричен извод, че средната телесна
повреда на Ю.Л. е причинена именно от подсъдимия, а не непосредствено
преди това при падането му по лице на земята, което обстоятелството е
установено по несъмнен начин. В тази връзка е от съществено значение
заявеното от вещото лице – д-р М. при разпита му пред първоинстанционния
съд, че е по-голяма вероятността счупването на първата фаланга на петия
пръст да е настъпило при падане, поради факта, че в областта на първата
фаланга на пети пръст няма дебела обвивка на костта и за това, ако там се
нанесе удар с твърд тъп предмет, по-вероятно е освен счупването, да има и
рана, т.е. разкъсване на кожата в областта на меките тъкани, а такава рана не е
установена при пострадалия. Другото съмнение, че процесната телесна
повреда може и да не е причинена от подсъдимия, е обстоятелството, че по
делото е установено, че св.Б.М. също е нанасял удари по тялото и крайниците
на Л., когато същият е бил паднал на земята, което се потвърждава от самия
пострадал. А вещото лице сочи, че е възможно счупването на пръста на лявата
ръка да се причини от удар с ритник.
При така установените факти на база събраните по делото
доказателства, в никакъв случай не може да се приеме при това по несъмнен
8
начин и с необходимата категоричност, че именно подс.В.В. е причинил
описаната в обвинителния акт средна телесна повреда на пострадалия Ю.Л..
Настоящата инстанция споделя напълно като правилни, обосновани и
законосъобразни изводите на решаващия съд, че по делото е безспорно
установено единствено, че на инкриминирата дата на св.Ю.Л. е била
причинена средна телесна повреда, но не и че подсъдимия В. е автор на това
деяние. Една осъдителна присъда по отношение на подсъдимия В.В. би
почивала единствено на предположения, което съгласно разпоредбата на
чл.303, ал.1 от НК е недопустимо.
С оглед на всички изложени доводи и съображения, въззивният съд
възприема изцяло крайният извод на районния съд за недоказаност на
обвинението по отношение на авторството на престъплението в лицето на
подсъдимия В..
Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е
неоснователен, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и
законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване
или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 60/14.12.2021 година, постановена по
НОХД № 419/2021 година по описа на К.йския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9