Р Е Ш Е
Н И Е № 260058
гр.Хасково, 13.06.2022год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 381 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Е.Г.М., от гр.Хасково против ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 10 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането - 26.05.2020г.
Твърди се в исковата молба, че на 26.05.2020г., в гр.Хасково, ищцата пътувала на
предната дясна/пасажерска седалка в лек автомобил марка „**********“, модел
„****“ с peг. № *******, който бил управляван от Х.А.Х. и се движел в посока от гр. Димитровград към
гр.Хасково, в района на гр. Димитровград на път 1-5,
Е-85 в района на борса „Марица“. Автомобилът, в който пътувала като
пътник ищцата, се движел с
разрешена скорост, с включени светлини и в правилното пътно платно, а тя била с поставен обезопасителен
колан, като около 5:57ч. усетила силен удар в
задната лява част на автомобила, който бил ударен от друг автомобил марка „****“, модел „*****“, с peг. № *******, който се движел зад тях и който бил управляван от водача Ц.М. в същото пътно
платно, но с много висока скорост и несъобразявайки се с
условията на пътя, скоростта и ЗДвП. От
удара автомобилът, в който пътувала ищцата, бил
влачен в продължение и на разстояние около 150 метра по пътното платно, след което бил отнесен в аварийната лента. Вследствие на настъпилото ПТП ищцата получила травма вдясно в областта на слепоочието, от
което усетила много силна болка първо в областта на
врата, а след това в областта на гръдния кош и в дясната слепоочна област. Ищцата веднага успяла да слезе от автомобила и да се обади на тел.112, след което й
се завил силно свят, получила позиви за повръщане и припаднала отвън на пътното платно в непосредствена близост до
катастрофиралия автомобил, в който пътувала. След кратко време дошла
в съзнание, а малко след това дошли
и служители на МВР. На водачите на двата
автомобила бил съставен и връчен двустранен протокол за
ПТП, в който подробно бил описан начина и
механизма на настъпване на ПТП и поведението на водачите при създалата се
обстановка. След инцидента ищцата се
прибрала у дома си в гр.Хасково, но получила много силно главоболие в задната и
в горната част на главата и на два пъти повърнала. На следващата сутрин обаче,
освен описаните симптоми, получила и силна загуба на равновесие и замайване,
както и силно схващане в областта на гръбначния стълб и на краката, на два пъти
й прилошало и загубила съзнание. На 28.05.2020г., след като описаните симптоми
се задълбочили, посетила ЦСМП в гр. Хасково, откъдето я приели в отделението по
неврохиругрия при МБАЛ „Хасково“ АД с диагноза „мозъчно сътресение“ и й било
приложено медикаментозно лечение. На същата дата била прегледана от съдебен
лекар и била снабдена със съдебно-медицинско удостоверение, от съдържанието на
което било видно, че в резултат на ПТП била получила външна травма/
кръвонасядане в областта на дясната слепоочна област на главата и й било причинено сътресение на мозъка. На
30.05.2020г. ищцата била изписана с намалели болкови синдроми, но с негативен
неврологичен статус. В
продължение на около три месеца след удара страдала
от интензивни болки в областта на врата, гръбначния стълб и крайниците, била със силно главоболие, замайване, периодични позиви за
повръщане и загуба на равновесие, а кръвонасядането
в областта на дясната слепоочна област било
видимо за период от около един месец. Към настоящия момент все още изпитвала болки и схващане
в областта на врата, а периодично се схващали крайниците й и гръбначния стълб.
Освен физически болки и
страдания в резултат
на причинените вреди, претърпяла и душевни такива, които се изразявали в разстройство на здравето /психическото и емоционалното й състояние/ - била
силно уплашена от изхода на лечението,
предвид травмата и последиците от мозъчното сътресение, в продължение на около три месеца изпитвала страх от пътувания в превозни средства, била под стрес и вътрешно напрежение, чувствала се непълноценна, страдала
от безсъние и безпокойство. Твърди се още, че лекият автомобил, управляван от водача М., с който настъпило
ПТП-то, било застраховано и била налице валидно сключена към 26.05.2020г. застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ при ответното дружество под №BG/03/119002289207, валидна
до 17.08.2020г.
Ищцата, считайки, че ответникът
в качеството си на гарант по настъпилото произшествие следвало да изплати съответното обезщетение за претърпени вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие – ПТП, които били в пряка и причинна връзка
с произшествието, предявила претенцията си към застрахователното дружество, но
със съобщение изх. № П00943/06.10.2020г., ответникът отказал да изплати обезщетение по предявено
от нея заявление по реда на чл.380 и сл. от КЗ. Това пораждало правния й интерес
да предяви настоящия иск по реда на чл. 432 от КЗ. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на кръвонасядания в дясната
слепоочна област, сътресение на мозъка и произтичащите от това болки в областта
на главата, гръбначния стълб и крайниците, загуба на равновесие, слабост в
крайниците, стрес, страх от пътуване в превозни средства, ведно със законната
лихва, считано от 26.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва
изцяло иска по основание и по размер. Оспорва се
настъпване на застрахователно събитие, което да обективира отговорността на
ответника, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Представеният двустранен констативен протокол за ПТП се оспорва по отношение на
неговото съдържание и авторството му, като се сочи, че същият не установява
обстоятелствата по твърдяното ПТП за място, време, участници и механизъм на
ПТП, нито били съставени изискуемите документи, удостоверяващи ПТП с пострадали
лица. На следващо място, се оспорва твърдяния от ищцата механизъм на ПТП.
Ответникът оспорва и наличието на виновно противоправно поведение на твърдения
в исковата молба водач М., като намира, че не е установена по безспорен начин
неговата вина. Оспорват се вида и характера на твърдяните от ищцата увреждания,
както и причинно–следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени
вреди, поради липса на доказателства в тази насока, както и представеното по
делото съдебно-медицинско удостоверение. Прави се и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като ответникът твърди, че
същата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Досежно размера на
претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, се прави
възражение за прекомерност, като несъобразен с критерия „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Претенцията за заплащане на законна лихва от
посочената в исковата молба дата също се оспорва от ответника, като същата
счита за неоснователна. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представеното заверено
копие на Двустранен констативен протокол за ПТП
от 26.05.2020г. се установява, че на същата дата, около 05:37ч., на път
РП I-5 Е-85, в района на борса Марица, в посока от
гр.Димитровград към гр.Хасково, е настъпило ПТП между лек автомобил „**** *****“, с рег.
№ *******, управляван от Ц.М. и лек автомобил „********** ****“ с рег. № *******,
управляван от Х.Х.. За първия лек автомобил в протокола е отразено, че е със
застрахователна полица при ответното дружество „Булстрад“ АД, с № BG/03/119002289267.
Видно
от представената справка от интернет страницата на Гаранционен фонд е, че към датата на
ПТП лек автомобил с ДКН ******* е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото са представени и
заверени копия на Епикриза с И.З. №7876/2020 на Е.Г.М., издадена от МБАЛ –
Хасково АД, Съдебно-медицинско удостоверение №75/2020г., издадено от Д-р Н. М.,
Писмо с изх. № П 00943 от 06.10.2020г. до адв. М.Ч. – пълномощник на Е.Г.М. от
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, Проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност” към дата 26.05.2020г. за МПС с ДКН *******,
Застрахователна полица, сключена на 13.08.2019г. за товарен автомобил марка „****“,
модел „*****“ с рег. № *******, Пълна информация /Общи условия/ за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, Справка с изх. № .№11-00-98/05.10.2021г.
за отчетените и извършени дейности към РЗОК/НЗОК на Е.Г.М. за периода от
01.05.2020г. до 01.07.2020г., издадена от НЗОК, Районна здравноосигурителна
каса – Кърджали, като от тях е видно, че имат описаното от страните и посочено
по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, а при необходимост ще бъде
обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на
тях.
Представи
се по делото и Писмо от Дирекция „Национална система 112“ Районен център 112 –
Кърджали, в което е посочено относно искането за справка за получено повикване
на ЕЕН 112 на 26.05.2020г. от Е.Г.М. за настъпило пътно-транспортно
произшествие, че на 26.05.2020г. в 05:57:11ч. е прието повикване от номер **********
с продължителност на аудиозаписа 02:53 минути. Обаждащата се, се е представила
с име Е.М..
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х.А.Х. и Б.Н.С..
Показанията
на тези свидетели
съдът кредитира в частта, в
която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им
преценка с останалите, събрани по делото
доказателства, са непротиворечиви.
По делото бе назначена съдебна авто-техническата експертиза, чието заключение съдът
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице описва
механизма и начина на настъпване на пътния инцидент, като посочва, че на 26.05.2020г., около 05:57 часа, по
път 1-5 /Е85/, гр. Димитровград - гр. Хасково, в посока към гр. Хасково, в
дясната лента за движение, се е движил лек автомобил „********** ****“ с рег.№ *******,
управляван от Х.Х.. Движението се е извършвало по прав, хоризонтален, асфалтов
участък от платно за еднопосочно движение. В участъка срещу борса „Марица“
/складова база „Марица“/, лекият автомобил „********** ****“ с рег.№ ******* е
бил застигнат и ударен от лек автомобил „**** *****“ с рег.№ *******,
управляван от Ц.М.,***. Ударът е възникнал в дясната лента за движение, при
контакт на предна челна дясна част на лек автомобил „**** *****“ с рег.№ *******,
със задна лява част на лек автомобил „********** ****“ с рег.№ *******. От
техническа гледна точка като най-вероятна причина за възникването на
произшествието вещото лице посочва неспазване на необходимата дистанция между
двата автомобила, или закъсняла реакция за изпълнение на маневра „изпреварване“
на превозно средство, движещо се с по-ниска скорост, от страна на водача на лек
автомобил „**** *****“ с рег.№ *******. Вследствие на произшествието са били
нанесени материални щети и на двата леки автомобила. Вещото лице заявява, че е
налице причинно-следствена връзка между установения механизъм и телесните
повреди, причинени на ищцата. Посочва също, че вероятно непосредствено преди удара с лек автомобил „********** ****“ водачът на лек автомобил „**** *****“ е
предприел изпълнение на маневра „изпреварване“ чрез
заобикаляне отляво на автомобила, от разстояние,
по-малко от необходимото за безопасно изпълнение на маневрата, или не е
съобразил дистанцията между двата автомобила, с разликата в скоростите им на
движение и е реагирал със закъснение за изравняване
на скоростите чрез спиране. Участъкът на ПТП е прав, хоризонтален, с асфалтова настилка, като за състоянието на пътната настилка по време на произшествието няма данни
по делото.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема изцяло, се установява,
че телесните
увреждания, които е получила ищцата в резултат на
ПТП на 26.05.2020г.,
са: Контузия на главата,
проявена с контузионен оток в тилната област и кръвонасядане в лявата слепоочна
област. Контузията е
последвана от оплаквания от главоболие, виене на свят, гадене и повръщане; Контузия
на гръбнака в шийния отдел с прояви на сътресение на гръбначния мозък и
травматична радикулопатия, проявени с болки в областта на шията,
схващане и изтръпване на крайниците, нарушено равновесие. В момента
продължават оплаквания от главоболие, лесна умора, изтръпване на крайниците и
мравучкане в делтовидната област на дясната ръка. Тези
оплаквания се свързват с натоварване, преумора и влошаване на времето. Вещото лице посочва, че освен описаните по-горе увреждания и
техните последици, не се установяват други увреждания и
изменения в здравословното състояние,
свързани с травмата при процесното ПТП. В.л. е
категорично, че заявените оплаквания към настоящия момент сочат, че
оздравителният процес не е напълно завършен. Относно въпроса била
ли е в момента на ПТП ищцата с поставен предпазен колан с оглед на твърдението
за травма в областта на главата, и ако не е била с
поставен предпазен колан, какви биха били пораженията по нея, в
случай, че е била с поставен колан, вещото лице заявява, че няма увреждане или увреждания, които
да сочат, че пострадалата е била без поставен предпазен колан. Относно срока за възстановяване се посочва, че при тази травма и
последиците под формата на травматична радикулопатия няма конкретен срок за
отзвучаване на оплакванията, като оплакванията
в този случай могат да придобият и хроничен характер.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
|
|
Предявен
е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД,
който е процесуално допустим.
Разгледан по
същество, искът е частично основателен по следните съображения:
Съгласно чл.432,
ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от същия
закон
– отправяне на писмена застрахователна претенция с посочена банкова сметка. ***, за да бъде уважен
предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника –
застраховател относно автомобила, управляван от деликвента, че са се
осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане –
описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от
което са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна връзка
между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл.45,
ал.2 от ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция. По делото не
се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на
настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на горепосочения лек
автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като застрахован се явява и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал.1 и
ал.2 от КЗ. На следващо място, от анализа на събраните писмени и гласни
доказателства, както и от приетите заключения на съдебните авто-техническа и
медицинска експертизи се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.
В тази връзка най – напред следва
да се отбележи, че е представен Двустранен констативен протокол за ПТП, който е
подписан и от виновния водач – Ц.М.. От друга страна, при съпоставката на
писмените и гласните доказателства с приетите експертни заключения, се стига до
същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП, телесните
увреждания на ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между тях. Няма
спор според съда, че поведението на водача на лек автомобил „**** *****“ с рег.
№ ******* е противоправно, тъй като е
нарушил императивното правило на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно – при избиране
скоростта на движението да се съобразява с релефа на местността, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, като
следва да се приеме, че поведението на водача е и виновно, доколкото не са
ангажирани категорични доказателства, оборващи законоустановената презумпция за
вината му.
Като причина, поради която
застрахователят е отказал да изплати обезщетение на ищцата, е посочено, че не е
представила констативен протокол за ПТП с пострадали лица и подробна план-схема
от органите на Пътна полиция-МВР. Съдът счита, че този отказ на застрахователя
не намира опора в закона, доколкото основанията за освобождаване от
застрахователна отговорност са ограничени от разпоредбата на чл.494 от КЗ. По
делото обаче не се доказа отговорността на ответника за тези вреди да се
изключва на някое от основанията по чл.494 от КЗ. Ето защо, след като
гражданската отговорност на виновния в случая водач на МПС – Ц.М., за
причинените от него неимуществени вреди на ищцата е покрита от ответното
дружество, предявеният иск съдът намира за доказан в своето основание. Както
вече бе посочено, не се доказа отговорността на ответника за тези вреди да се
изключва на някое от основанията, предвидени в кодекса. В този смисъл абсолютно
неоснователен е отказът на застрахователя да изплати обезщетение на ищцата
поради непредставяне от нейна страна на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. На първо място следва да бъде отбелязано, че законът не
поставя подобно изискване за изплащане на обезщетение, и на второ място –
несъставянето на такъв протокол не може да бъде вменено във вина на ищцата.
Доказа се от показанията на свидетеля Х. – водачът на автомобила, в който
именно е пътувала ищцата, че полицейски служители са посетили мястото на произшествието,
но са посъветвали двамата водачи да съставят Двустранен констативен протокол за
ПТП. /л.110/. Или, причината за несъставянето на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица стои у полицейските служители, а не у ищцата като участник в
ПТП.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване на вредите
от страна на ищцата. Категорично се доказа от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, че тя е била с поставен предпазен колан по
време на процесното ПТП, тъй като няма увреждания, които да сочат, че е била
без поставен такъв. В устния си доклад в съдебно заседание, проведено на
16.05.2022г., в.л. Д-р Е. заявява, че, ако ищцата е била без поставен предпазен
колан, е щяла да получи съвсем други по вид и характер увреждания.
Описаните по-горе заключения на вещите лица по
назначените съдебна авто-техническа и медицинска експертизи дават отрицателен отговор на
възраженията на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Съдът счита, че единствено
поведението на водача на лек
автомобил „**** *****, застрахован при ответника, е причина за настъпване на произшествието. За да бъде намалено
обезщетението за вреди, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е
допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без
да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото
лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия
или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по
смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с
поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди. Следователно, съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. В настоящия случай от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установи, че
ищцата категорично е била с поставен
предпазен колан в момента на ПТП. Ето защо,
възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата не може
да бъде споделено.
Както се посочи по-горе,
настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищцата и
причинно-следствената връзка между тях и деянието се установяват от
кредитираните показания на свидетелите Х. и С., и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, като именно свидетелят Х. е водачът, който е
управлявал автомобила, в който е пътувала ищцата по време на ПТП. В случая
несъстоятелна е тезата на ответника, че ищцата е получила травмите в резултат
на битов инцидент – падане на равна повърхност в жилище по време на свободни
заимания, с оглед отразените данни в постъпилата справка от РЗОК – Кърджали. В
тази насока отново следва да бъде коментиран устния доклад на вещото лице Д-р Е.,
който е категоричен, че травмите на ищцата не могат да бъдат получени от падане
в жилище – получила е шийна травма, която е инерционна, като при падане на
терен може да получи всякакъв друг вид травма, но е и точно тази. В насока
извода на съда, че травмите на ищцата са получени именно при процесното ПТП са
и Епикриза от Отделение по Неврохирургия към МБАЛ АД-Хасково с посочена
окончателна диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“,
както и Съдебно-медицинско удостоверение № 75/2020г. на съдебен лекар Д-р Н. М.,
който е посочил, че при прегледа и от представената епикриза се е установило:
Кръвонасядане в дясната слепоочна област; сътресение на мозъка.
С оглед всичко изложено, следва
да се приеме, че се касае за неблагоприятно засягане на лично, нематериално
благо - здравето на физическото лице, поради което и
доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична
оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен
от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Следва да се отчете
възрастта на пострадалата – 25 години към момента на ПТП, вида и характера на
причиненото увреждане – Контузия
на главата, проявена с контузионен оток в тилната
област и кръвонасядане в лявата слепоочна област, последвана от оплаквания от главоболие, виене на свят, гадене и
повръщане; Контузия на гръбнака в шийния отдел с
прояви на сътресение на гръбначния мозък и травматична радикулопатия, проявени с болки в областта на шията, схващане и
изтръпване на крайниците, нарушено равновесие, като в момента продължават оплаквания от главоболие, лесна умора, изтръпване
на крайниците и мравучкане в делтовидната област на дясната ръка. Тези оплаквания се свързват с натоварване, преумора и
влошаване на времето. Съдът счита, че същите като цяло водят до трайна промяна в начина на
живот на ищцата, поради което и с оглед социално-икономическите условия в
страната към релевантния момент, съдът приема, че за
справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на нейното здраве
следва да й бъде престирана сума в размер на 4 000 лева. При определяне на тази
сума съдът обаче отчете и факта, че ищцата не е приложила рехабилитация и
физиотерапия след инцидента, което според вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза до голяма степен е изиграло роля за хронифициране на оплакванията й
/устен доклад в съдебно заседание, проведено на 16.05.2022г./
По
изложените съображения искът по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал. 1 от ЗЗД за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 4 000 лева, а в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен
размер от 10 000 лева – да бъде отхвърлен. С оглед
основателността на иска, основателна е и претенцията за законна лихва. Съгласно
специалната разпоредба на чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл.496, ал.1, срокът
за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“,
или пред неговия представител за уреждане на претенции. В случая обаче няма данни
по делото кога ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя, както и
данни дали с нея са били представени всички доказателства и съответно, ако не
са били представени, кога окончателно са били депозирани пред застрахователя.
Ето защо, законната лихва следва да се присъди от датата на отказа на
застрахователя, за която дата се съдържат данни в Писмо, изх. № П
00943/06.10.2020г., изпратено от ответника до ищцата /л.10/ - 30.09.2020г., до окончателното изплащане на
сумата. Неоснователно е, с оглед специалните разпоредби на закона, искането на
ищцата за присъждане на лихва от датата на ПТП.
Следва да се отбележи и че в настоящото производство са налице доказателства
за заявена писмена застрахователна претенция от ищцата
до
ответника, макар да няма данни за датата на заявяването й, като последният
не твърди, а и не се установява да й е платил застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Напротив –
постановен е бил отказ, в каквато насока е цитираното по-горе Писмо, изх. № П
00943/06.10.2020г.
При
това положение съдът счита, че в случая са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД спрямо ищцата Е.Г.М..
При този изход на спора и двете страни имат
право на разноски, като на ищцата следва да се присъди сумата в размер на 692
лева, съобразно уважения размер на иска, като при определяне
на размера им, с оглед направеното от ответника възражение за прекомерност,
намали платеното от ищцата възнаграждение за адвокат, като съобрази размера му
с предвидения такъв в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника също се
дължат разноски, платими от ищцата, съразмерно на отхвърлената
част от иска, а именно – сумата от 591 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, пл.“Позитано“ № 5, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, да
заплати на Е.Г.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***-адв.М.Ч., сумата от 4 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на ПТП на 26.05.2020г. по път 1-5 /Е85/, гр. Димитровград - гр. Хасково,
между лек автомобил марка „********** ****“ с рег. № *******, управляван от Х.А.Х.
и лек автомобил марка „**** *****“ с рег. № *******, управляван от Ц.К.М., застрахован в ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано
от 30.09.2020г. до окончателното й изплащане, като
иска в останалата му част до пълния предявен размер от
10 000 лева и искането за присъждане на законна лихва за периода от
26.05.2020г. до 30.09.2020г., като неоснователни - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, пл.“Позитано“ № 5, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати
на Е.Г.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** -
адв.М.Ч., сумата от 692 лева, представляваща направени разноски по делото,
съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** - адв.М.Ч., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, пл.“Позитано“ № 5, сумата от 591 лева, представляваща
направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.