Решение по дело №681/2018 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

                                                                                                                            

 гр.София, 01.02.2019 г.

 

 

      В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                              Председател:  Ирина Славчева 

                                                                                       Членове:  Ивайло Георгиев  

                                                                                                    Ваня Иванова

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова  гр.дело № 681 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на Р.Р.Б. срещу постановление от 04.10.2018 г., постановено по изп. дело № 20151840400003 на ДСИ при РС-Ихтиман, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

 Жалбоподателят сочи в жалбата, че добросъвестно е възложил събирането на вземането си на ДСИ, който е длъжен периодически да проверява длъжника. Твърди, че е инвалид и не може сам да прави проверки по делото в законния двугодишен срок. В жалбата се отправя искане обжалваното постановление на ДСИ да бъде отменено и да се позволи на жалбоподателя пълноценно да упражни правото си на взискател по делото, включително и чрез съдействие на друг ДСИ.

              Ответникът по жалба – длъжникът „Т.“ ЕООД, ***,  не изразява становище по жалбата. 

              Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

              Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съдържащи се в изп.дело № 3/2015 год. по описа на ДСИ при Ихтимански районен съд и доводите в жалбата намира следното:

             Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва лице - взискател в изпълнителното производство, както и срещу подлежащо съгласно чл.435, ал.1 от ГПК действие – прекратяването на изпълнителното производство.

По същество жалбата е неоснователна.

 Изпълнителното производство по изп. д. № 3/2015 г. по описа на ДСИ при Ихитимански районен съд е образувано по искане на взискателя Р.Р.Б. срещу длъжника „Т.” ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.11.2014 г. по гр. д. № 23318/2011 г. на СРС и гр.д. № 14521/2013 г. на СГС.  С молбата за образуване на делото взискателят е посочил като способ за изпълнение – „справка за банкови сметки, имоти и МПС” и „запор”.

Видно от изисканата от съдебния изпълнител справка от НАП относно длъжника „Т.” ЕООД, същият не притежава недвижими имоти и движима собственост, титуляр е на посочени банкови сметки в „У.Б.” АД. На 19.01.2015 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се наложи запор на банковите сметки на длъжника в „У. Б.” АД, като на същата дата е изпратено запорно съобщение. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение № 289/15.02.2015 г, в която е посочено, че е наложен запор върху банковите сметки в „У.Б.” АД, получена на 09.03.2015 г. С писмо вх. № 986/01.12.2015 г. „У.Б.” е уведомила ДСИ, че сметките на „Т.” ЕООД са закрити.

На 04.10.2018 г. е постановено обжалваното постановление на ДСИ, с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, но не и с акта на съдебния изпълнител, който само констатира тяхното настъпване.

            От приложеното изпълнително дело се установява, че съдебният изпълнител е наложил запор върху сметки на длъжника- „Т.” ЕООД, както и че е сторил това по искане на взискателя, направено с молбата за образуване на изпълнителното дело, в което като способ за изпълнението е посочено „запор”. Видно е, че други изпълнителни способи / като насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана или запор на МПС/ не са предприемани с оглед представената справка от НАП  имуществото на дружеството-дъжник.

               Последното извършено по делото изпълнително действие е наложеният запор върху банковите сметки на длъжника на 19.01.2015 г. с изпращането на запорното съобщение до „У.Б.” АД. Изпращането на запорното съобщение до банката представлява действие по налагане на запор, независимо от получения от съдебния изпълнител отговор, че длъжникът няма сметки в тази банка /респ. сметките са  закрити, както е в случая/ - арг. от. 5 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК.   От този момент в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. С изтичането на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и липсата, през този период от време  на искане от взискателя за извършване на изпълнително действие, прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона и това прекратяване е констатирано с обжалваното в настоящото производство постановление. Взискателят, които е инициал изпълнителното производство, е следвало да се интересува от хода на молбата си и да проявява активност в защита на интересите си. В тежест на взискателя е да следи за резултата от насочването  на изпълнението. Ирелевантно за началото на преклузивния срок е уведомяването на взискателя за липсата на средства по запорираната сметка.  Неоснователно е направеното от жалбоподателя оплакване, че е възложил събирането на вземането си на съдебния изпълнител, който е бил длъжен периодично да проверява длъжника. Извършването на изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ от съдебния изпълнител следва бъде поискано от взискателя. Единствено в хипотезата  на чл. 18 от ЗЧСИ – по възлагане от взискателя, частният съдебен изпълнител може да предприема изпълнителни действия по своя инициатива, каквато не е налице в случая. 

            Срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е преклузивен и не се отразява на съществуването на самото материално право на вземане, а само на упражненото по съответното дело сезиране въз основа на процесуалното право на взискателя да иска изпълнение. Поради това, дори и да се констатира това основание за прекратяване, няма пречка, доколкото изпълняемото право още съществува, да се започне ново изпълнително производство, защото прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание.

Предвид изложените съображения, жалбата на Р.Р.Б. срещу  постановление от 04.10.2018 г., постановено по изп. дело № 20151840400003 на ДСИ при РС-Ихтиман, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, следва да бъде оставена без уважение.

 

Воден от горното съдът

 

 

                                                            Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ  УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 8011/25.10.2018 г., подадена от Р.Р.Б., срещу постановление от 04.10.2018 г., постановено по изп. дело № 20151840400003 на ДСИ при РС-Ихтиман, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                 Председател:                                    Членове:  1.                         2.