№ 639
гр. Стара Загора, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20225530100982 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове
в условията на евентуалност с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.26, ал.1, пр.1, пр.2, пр.3 от ЗЗД.
Ищцата АНТ. АНГ. ОР. твърди, че на ***г. с ответника „Сити Кеш”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Славянска” №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, са
сключили Договор за потребителски кредит №*** към искане ***. По силата
на Договора ответното дружество се задължило да предостави на
кредитополучателя АНТ. АНГ. ОР., потребителски кредит в размер на 800лв.
/осемстотин лева/, а кредитополучателя, се задължила да върне
предоставената сума в срок до 12.10.2021г., на 17 седмични вноски, при
фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05% и годишен
процент на разходите /ГПР/ - 49,91%. В чл.3 от Договора били посочени
параметрите на кредита, като било предвидено размерът на погасителните
вноски да е 2х6,23 лв. и 15х56,72 лв., а общата сума за плащане от АНТ. АНГ.
ОР. да е в размер на 863,26 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и 26 ст./. В
1
чл.5 от Договор за потребителски кредит №*** към искане *** било
посочено, че страните се споразумяват договорът за кредит да бъде обезпечен
с поне едно от следните обезпечение: безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана в БНБ търговска банка, за периода от сключване на договора
за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска
по погасяване на кредита или поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на определени условия. При един поръчител -
осигурителният доход следвало да е в размер на не по-малко от 7 пъти
размера на работната заплата за страната; при двама поръчители размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчители по
други договори за кредит, сключен/и от Кредитора; да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които
е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход; В чл.5, ал.2 от Договора
било посочено, че страните се споразумяват, че кредитополучателят ще
предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от
сключване на настоящия договор. При непредставяне на обезпечение в чл.11
от Договора била предвидена неустойка в размер на 326,74 лв. /триста
двадесет и шест лева и 74 ст./, която щяла да се заплаща разсрочено
съобразно посоченото в Погасителния план по Договора. Предвид
задължението, предвидено в чл.4 от Договор за потребителски кредит №***
към искане ***, към Погасителния план била включена и неустойка, като
размерът и падежа на всяка погасителна вноска, с включена неустойка, бил
както следва: на 22.06.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 0 лв.
главница, 6,23 лв. лихва и 63,77 лв. неустойка; на 29.06.2021 г. - вноска в
размер на 70 лв., от които 0 лв. главница, 6,23 лв. лихва и 63,77 лв. неустойка;
на 06.07.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 50,49 лв. главница, 6,23
лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 13.07.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от
които 50,88 лв. главница, 5,84 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 20.07.2021 г.
- вноска в размер на 70 лв., от които 51,28 лв. главница, 5,44 лв. лихва и 13,28
лв. неустойка; на 27.07.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 51,68 лв.
2
главница, 5,04 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 03.08.2021 г. - вноска в
размер на 70 лв., от които 52,08 лв. главница, 4,64 лв. лихва и 13,28 лв.
неустойка; на 10.08.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 52,49 лв.
главница, 4,23 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 17.08.2021 г. - вноска в
размер на 70 лв., от които 52,90 лв. главница, 3,82 лв. лихва и 13,28 лв.
неустойка; на 24.08.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 53,31 лв.
главница, 3,41 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 31.08.2021 г. - вноска в
размер на 70 лв., от които 53,72 лв. главница, 3,00 лв. лихва и 13,28 лв.
неустойка; на 07.09.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 54,14 лв.
главница, 2,58 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 14.09.2021 г. - вноска в
размер на 70 лв., от които 54,56 лв. главница, 2,16 лв. лихва и 13,28 лв.
неустойка; на 21.09.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 54,99 лв.
главница, 1,73 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 28.09.2021 г. - вноска в
размер на 70 лв., от които 55,42 лв. главница, 1,30 лв. лихва и 13,28 лв.
неустойка; на 05.10.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 55,85 лв.
главница, 0,87 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 12.10.2021 г. - вноска в
размер на 70 лв., от които 56,21 лв. главница, 0,51 лв. лихва и 13,28 лв.
неустойка. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на плащане. Счита се, че доколкото Договор за
потребителски кредит №*** към искане *** от *** г. е договор на свободно
договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не
противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена
в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, според който били нищожни договорите,
които накърняват добрите нрави. Посочва се, че в правната доктрина и
съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл посочва и
практика. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в
конкретния случай, става думало за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез
3
която бил прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на
ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2, чл.9. Според практиката на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се
прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса
дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД. За сделки, противоречащи на добрите нрави се считали,
тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на
страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната
страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния
случай се счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на
ищцата АНТ. АНГ. ОР. било вменено задължение да обезпечи задължението
си по Договора си в тридневен срок от сключването му, като в противен
случай се дължи неустойка в размер на 326,74 лв. Счита се, че по отношение
на сключения между АНТ. АНГ. ОР. и „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********
договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за
потребителския кредит. В ЗПК било посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. В чл.5 от Договора било предвидено
А.О. да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или
поръчителство. В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на
кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така
клаузата, съдържаща се в чл.11, във връзка с чл.5 от Договора, според която
се дължала неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от
сключването на договора чрез банкова гаранция или поръчителство се
намирало в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното
задължение на потребителя.
Претендираната неустойка в размер на 326,74 лева предвиждала
задължение за А.О. за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на
банкова гаранция или поръчителство по кредита. Такава уговорка се явявала
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излизала извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получавал имуществена облага от насрещната страна в определен размер без
обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
4
допълнителни разходи по заема, което водело до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза
прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и водила до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се
извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след
предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договора за кредит. Чрез
цитираната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури
обезпечение на кредита си, след като той вече бил отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника се увеличавала. Същевременно задължението за неустойка
възникнало въз основа на задължение, което не било свързано пряко с
претърпени от кредитора вреди, водило до извода, че целта на
регламентираната неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречала на добрите
нрави, което правило уговорката за дължимостта й нищожна. За
съответствието на тази уговорка със закона се сочи, че съдът следи служебно,
като валидността й се преценявала към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постигало и
заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК
предвиждала, че при забава се дължало само обезщетение в размер на
законната лихва, а с процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение,
от което пряко обаче не произтичали вреди. Косвено вредите, чието
обезщетение се търсило с тази неустойка били, че вземането нямало да бъде
събрано. Така се стигало до комулирана неустойка за забава, компенсаторна
неустойка и иск за реално изпълнение, което било недопустимо. Поради това
се счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.11, във връзка с чл.5 от
Договор за потребителски кредит №*** към искане *** от *** г. е нищожна.
Ищцата твърди, че съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката
обезпечавала изпълнението на задължението и служила като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като с нея
законодателят уредил две от функциите на неустойката - обезпечителна и
обезщетителна. Като форма на договорна отговорност неустойката имала и
5
санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона била
допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от
законодателя нейни граници. Тази наказателна функция несъмнено намирала
приложение, когато размерът на същата бил по-голям от размера на
претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следвало да
е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави.
Ищецът посочва, че именно последните не допускали и използването на
договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на
кредитора и един от корективите на последното била предвидената от
законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването й за
нищожна, каквато била налице в настоящия случай. В този смисъл били и
задължителните постановки в т.3 на ТР №1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС,
съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка
неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението,
/по арг. ТР №1/15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС/. Дължимата по Договора
неустойка не била съобразена с действащата към момента на сключване на
договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, както и с
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити. От член 8, параграф 1
от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка
на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение можело да включва да се направи справка в съответната база
данни. В този смисъл в съображение 26 се посочвало, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар било особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следвало
6
да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за постигането на
целта на Директива 2008/48, която се състояла, както ставало ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити
на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се
приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза
високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и, за да се
улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл клауза, която предвиждала, че се
дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение /в настоящия случай под
формата на банкова гаранция или поръчителство/, което задължение става
изискуемо след сключване на договора за кредит, била в пряко противоречие
с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърляла риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водило
до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като
кредитът бил отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараствал, тоест
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Целта била,
ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която
практика би съответствала на изискванията на Директивата. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане
на кредита произтичало и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит. Съдът имал задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следвало да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. На следващо
място ищцовата страна посочва, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, било типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само
и единствено да постигане неоснователно обогатяване. На последно място, по
7
този начин се заобикалял законът, тъй като императивната разпоредба на
чл.33, ал.1 ЗПК предвиждала, че при забава се дължало само обезщетение в
размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавяло още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено
обезпечение - представяне на гаранция или поръчителство, от което пряко
обаче не произтичали вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търсило
с тази неустойка, били, че вземането нямало да бъде събрано. На практика
така се стигало до комулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка
и иск за реално изпълнение, което било недопустимо. В случая от
неизпълнение на задължението за предварителна оценка финансовата
институция не можела да черпи права за себе си, за да изведе легитимен
интерес да претендира описаната неустойка. Задължение на кредиторът било
да направи оценка на платежоспособността на длъжника преди да отпусне
кредита, като при отрицателна оценка, да откаже отпускането на искания
заем. Като друга разновидност на тази клауза ищцата сочи, че в тридневен
срок от сключване на договор заемополучателят бил длъжен да представи
банкова гаранция или поръчителство по кредита. Тоест първо се отпускал
кредит, а в последствие се искало обезпечение, което също било в директно
противоречие с целта на директивата да се предотврати безотговорното
кредитиране. Счита,се че посочената в чл.11, във връзка с чл.5 от Договора
неустойка в размер на 326,74 лв., не била включена в процента на разходите
на годишна база, поради което ако се добави, то тя щяла да надхвърли
размера, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК, което отново обуславя, че клаузата
противоречи на закона и на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД била нищожна. Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Предвид гореизложеното, се счита, че се дължи връщане само на
главницата по кредита, но не и заплащане на неустойка в размер на 326,74 лв.
Към датата на подаване на исковата молба в съда, ищцата А.О. била
изплатила част от задължението си по Договор за потребителски кредит №***
8
към искане *** от *** г., като заплатила сума в общ размер на 318 лв., от
които на *** г. - заплатила сума в размер на 140 лв.; на *** г. - сума в размер
на 108 лв.; на 14.07.2021 г. - сума в размер на 70лв. Ищцата счита, че предвид,
че клаузата за неустойка е нищожна, тя не следва да дължи суми за
неустойка, като заплатените от нея суми в общ размер на 318 лв. следвало да
се отнесат за погасяване на задължението за главница и договорна лихва, но
не и за неустойка. Искането до съда е да признае за установено в
отношенията между страните, че АНТ. АНГ. ОР. не дължи на „СИТИ КЕШ”
ООД, сума в размер на 326,74 лв. /триста двадесет и шест лева и 74 ст./,
представляваща неустойка за непредставено обезпечение, предвидена в чл.11,
във връзка с чл.5 от Договор за потребителски кредит №*** към искане ***
от ***г., на осн. чл.21, ал.1 от ЗПК. Претендира сторените по делото съдебни
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен
отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и недоказан.
Не оспорва релевираното обстоятелство, че между АНТ. АНГ. ОР. и
„Сити Кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем №*** от ***г., по
силата на който ищецът получил в заем сумата от 800 лева. Не оспорва и
обстоятелството, че заемните средства са предоставени от „Сити Кеш“ ООД
на потребителя, съобразно условията в договора. С оглед на посоченото моли
тези обстоятелства да бъдат обявени за безспорни между страните.
Независимо от горното оспорва иска на всички заявени основания. Твърди се,
че неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие с добрите нрави:
В исковата молба ищецът твърдял, че клаузата за неустойка е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са
неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които
изхождайки от принципа за справедливост, са общоприети в обществото и
субектите на правото следва да се ръководят от тях. Правилата на морала,
подобно на императивните норми на закона, лимитират свободата на
договаряне и автономията на волята на страните. Прекрачването на тези
предели се санкционира от закона с нищожност на съответната уговорка -
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Във всеки случай на предоставяне на потребителски
кредит, финансовата институция следвало да държи сметка за носения риск,
във връзка с отпускането на кредита. Рисковият профил на клиента се
9
оценявал преди момента на сключване на договора за заем, като към този
момент се преценявал и носения от финансовата институция финансов риск.
Нивото на риска, от своя страна, зависело от редица фактори от обективен
характер, като част от тях били изначално известни на кредитора (напр.
факторите, свързани с платежоспособността на потребителя), а друга част
зависели от точното изпълнение на договора от страна на потребителя.
Кредиторът следвало да съобрази и оцени риска не само в контекста на
данните, налични в справката от Централния кредитен регистър, или в друга
база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите, но и с оглед на предвидените
механизми за обезпечение на задължението. Ето защо обезпечението на
задължението било съществен елемент при преценката на носения от
кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставяло възможност
да реализира правата си срещу трето лице или банка-гарант в случаите на
неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина
при вземане на решение за сключване на договор за заем, като оценил
кредитоспособността на клиента, кредиторът приел да поеме финансовия
риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същият представи
надлежно обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Само при това
условие кредиторът би имал интерес да сключи договор за заем с клиента и
да поеме финансовия риск. Неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на потребителя водило до непропорционално
увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за
събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от
страна на потребителя (каквото било налице и в конкретния случай). Поради
тази причина, за недопускане на неравновесие между правата и задълженията
на заемодателя и потребителя страните се съгласили, че в случай на
неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение,
вредите от неизпълнението щели да бъдат ликвидирани чрез единствения
възможен и нормативно допустим способ за това - чрез включване на клауза с
неустойка в посочения размер. По този начин съобразно изискванията на
чл.92 ЗЗД, страните договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението
на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете
форми. За яснота на изложението следвало да се отбележи, че действащото
българско законодателство дефинирало задължението за представяне на
10
обезпечение като съществено за интереса на кредитора. Така например
разпоредбата на чл.71 ЗЗД предоставяла възможност на кредитора да търси
изпълнението на срочно задължение и преди срока, когато длъжникът станел
неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на
кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. В контекста
на горното следвало да се съобрази и обстоятелството, че предоставянето на
обезпечение в една от двете форми зависело изцяло от волята и действията на
потребителя. Нещо повече, чрез неизпълнение на поетото договорно
задължение за представяне на обезпечение потребителят де факто
едностранно и без оглед на волята на кредитора е увеличил носеният от него
финансов риск. Това увеличаване на риска се случвало постфактум - след
датата на отпускане на кредита и то по волята на една от страните - в резултат
на неизпълнение на договорно задължение. Това обстоятелство
представлявало едно бъдещо несигурно събитие, което с оглед презумпцията
за добросъвестност при договарянето и сключването на договори по чл.12
ЗЗД, не би могло да бъде презюмирано изначално от кредитора. Счита се, че
кредиторът не могъл и не бил длъжен да предвиди при сключването на
договора, че въпреки че е информирал клиента за задължението му за
предоставяне на обезпечение /посочено в Стандартния европейски формуляр/,
ищецът договарял недобросъвестно с изначално намерение да не предостави
уговореното обезпечение. Обратното щяло да означава да се приеме, че съдът
бонифицира недобросъвестната страна по договора в нарушение на чл.12 ЗЗД
и в нарушение на общоприетия принцип в правото за черпене на права от
собственото недобросъвестно поведение. Сочи, че в случай, че ищцата
изначално е била наясно, че не може да предостави исканото от кредитора
обезпечение, то същата очевидно е договаряла недобросъвестно в нарушение
на изискванията на чл.12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от
обезпечение по кредита. В случай че договореният между страните 3-дневен
срок е бил недостатъчен за осигуряване на обезпечение, потребителят е
следвало да информира за това кредитора, като отправи писмено искане за
удължаване на договорения срок, ако същият не е бил достатъчен, или пък да
предложи друго заместващо обезпечение. В настоящия случай клиентът не
бил сторил нито едно от двете неща.
Съгласно константната съдебна практика преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
11
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /Решение
№776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д.№969/2009 г., IV г.о., ГК, докладчик
съдията Марио Първанов/. В настоящия случай при сключване на процесния
кредит ищцата не била представила каквото и да било обезпечение, което да
гарантира дори и в минимална степен интереса на кредитора от връщането на
сумата по договора за заем. В случай, че съдът прогласи процесната клауза за
неустойка по договора за паричен заем за нищожна, същото не водело
автоматично до противоречие на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части на договора не
влече нищожност на целия договор. Следва да се вземе предвид, че
прогласяване нищожността на неустоечната клауза не обосновавало
нищожност на целия договор за кредит на основание чл.22 ЗПК. Прави се
възражение за прекомерност по чл. 78. ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В първото съдебно заседание ищцата и ответната страна редовно
призовани не се явяват и не изпращат представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намери за установено
от фактическа страна следното:
Налице по делото е договор за потребителски кредит №*** към искане
№*** сключен между ищцата и „Сити Кеш“ ООД от ***г., ведно с
погасителен план към договора за кредит.
Налице по делото е Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, както и приходен касов ордер
№*********/***г., Приходен касов ордер № *********/***г. и приходен
касов ордер №*********/14.07.2021г.
От правна страна:
Не се спори между страните, че между същите е сключен договор за
потребителски кредит №***.
В чл.5 ал.1 от договора е регламентирано, че страните се споразумяват,
12
че договора за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по –долу
обезпечения а именно: безусловна банкова галанция издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка за период от сключването на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последата редовна вноска по погасяване
на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит включваща договорената главница и лихва,
или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на посочени в договора условия. В чл.5 ал.2 от договора е
регламентирано, че страните се споразумяват че кредитополучателя ще
предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключването на
договора.
В чл.11 от договора е отразено, че с подписването кредитополучателя
декларира, че му е известно и се счита за уведомен че ако не представи
договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията посочени в договора за
кредит кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на
326,74лв.
Главното задължение на длъжника по договор за кредит е връщане на
предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, ако е уговорена
такава.
Анализът на така изложената фактическа обстановка сочи, че по силата
на сключен между ищцата и небанкова финансова институция –ответното
дружество, договор за потребителски кредит, е уговорено задължението за
длъжника да предостави обезпечение на кредитора – поръчители или банкова
гаранция, като в противен случай дължи неустойка. Посочени са и
изискванията, на които трябва да отговарят поръчителите.
Съдът приема, че посочената клауза в договора за потребителски кредит
№ ***/***г. е нищожна.
В конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на
кредитополучателя, отнасящо се до обезпечаване задължението си -
осигуряване на поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му
ще бъде свързано със значителни затруднения, тъй като изискванията към
поръчителя са многобройни, като за част от тях ищцата не би могла да
получи информация. Прехвърлянето на тези задължения на
кредитополучателя води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който
да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде
предпоставка за начисляване на неустойката. Само поради тези особености на
договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й
13
предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с
добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД. Още повече, че уговорената
парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в
същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното
събиране. Напротив, начислената неустойка увеличава дълга на заемателя и
води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на
разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това навежда на
извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора.
В този смисъл клаузата уговорена в чл.11 от договора за потребителски
кредит, според която се дължи неустойка в размер на 326,74 лева при
неизпълнение на задължението по чл.5 се намира в пряко противоречие със
ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва
след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не
е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл.33,
ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.
Изложеното налага извода, че претендираното от ответното дружество
вземане от 326,74лв, се основава на неравноправна за потребителя- в случая
14
ищцата - клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Поради изложеното се заключава, че е нищожна клаузата предвидена в
чл.11 ал.1 от Договор за потребителски кредит № ***/***г., сключен между
ищцата и „Сити Кеш“ ООД, поради противоречие със закона.
С цел пълнота на гореизложеното следва да се има предвид, че
процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и
доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат
съобразни от съда. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на този закон, е нищожна, поради това и сумата претендирана с
нея недължима.
По тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираната по -
горе клауза на договора е нищожна и доколкото основанията за нищожност
са конкурентни и най-силното от тях е противоречието на клаузата от
процесния договор със закона, то съдът намира, че тази клауза е нищожна
именно на това основание.
Пълномощника на ищеца е поискал определяне и присъждане на
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА, по делото е представено копие
на договор за правна защита и съдействие от 11.03.2022г. С оглед изхода на
делото, са налице всички необходими предпоставки за възникване на право в
полза на процесуалния представител на ищеца да претендира и получи
възнаграждение за оказаната адвокатска помощ и съдействие на осн. чл.38 от
ЗА. Предвид горното съдът счита, че следва да присъди в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
300лв –чл.7 ал.2 т.1 на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца АНТ. АНГ.
ОР. ЕГН: ********** с адрес гр. *** че не дължи на ответника „Сити Кеш“
ООД ЕИК ********* с адрес гр. София ул. „Славянска“ №29 ет.7, сума в
размер на 326,74лв-представляваща неустойка за непредставено обезпечение,
15
предвидена в чл.11 във вр. с чл.5 от Договора за потребителски кредит №***
към искане 060951 /***г., поради нищожност на клаузата с която е уговорена.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК:
ЕИК ********* с адрес гр. София ул. „Славянска“ №29 ет.7 да заплати на
АНТ. АНГ. ОР. ЕГН: ********** с адрес гр. *** държавна такса в размер на
50лв по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК:
ЕИК ********* с адрес гр. София ул. „Славянска“ №29 ет.7 да заплати на адв.
П. Н. АК Варна гр. Варна бул. „Цар Освободител“ №44 ет.4 офис 6 при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 300лв адвокатско възнаграждение за
осъществено от адв. П.Н. процесуално представителство на ищеца АНТ.
АНГ. ОР..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
16