Решение по дело №690/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 314
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 5 юни 2021 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20215220200690
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. П. , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Христина Велчева
в присъствието на прокурора Борис Атанасов Петков (РП-П.)
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200690 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Н. Ю. И. - роден на ***** г. в гр.П., с
постоянен адрес: с. К., обл. П., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на *** г., в гр. П., обл.
П., пред Ц.Н.К.М. - системен оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - П., съзнателно е потвърдил неистина в писмена декларация от същата
дата, която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи се дава
пред орган на власт - Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
П., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че
СУМПС с № ***, издадено на негово име е било изгубено на ** г., в Г.,
поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, за извършеното от него престъпление
по чл.313 ал.1 от НК, като МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1 000 /хиляда/ лева , платима в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П..


Осъжда обвиняемия да заплати сторените по делото разноски в размер
1
на 181,04 лева, платими по сметка на ОД на МВР П..

Решението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -П. в 15
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ НАХД 690/21.

Производството е образувано по внесено постановление от
прокурор от РП Пазарджик.
Предложението е обв. Н. Ю. И., ЕГН: **********,роден на *** г., в гр.
Пазарджик, обл. Пазарджик, българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, женен, неосъждан, с постоянен адрес: с. К., обл.
Пазарджик, ул. „****“ № **, да бъде освободен ог наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание за извършеното от него
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, а именно: затова, че на **** г., в гр.
Пазарджик, обл. Пазарджик, пред Ц.Н.К.М. - системен оператор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик, съзнателно е потвърдил
неистина в писмена декларация от същата дата, която по силата на чл. 160, ал.
1 от Закона за движение по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи се дава пред орган на власт -
Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС с
№ ***, издадено на негово име, е било изгубено на ***** г., в Г..

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на
Районна прокуратура, който пледира при признаване обвиняемия за виновен
и налагане на предвиденото в закона наказание по чл. 78а, ал. от НК -
административно, глоба към минималния размер.
Обвиняемият не се явява и не участва по делото.
Упълномощеният му защитник оспорва субективната страна на
деянието и настоява за оправдаването му.

Районният съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:

Обв. Н. Ю. И. бил правоспособен водач на МПС и притежавал
валидно издадено на негово име СУМПС № ***.
От години живеел в Г., където на ***** г. горното СУМОС му било
иззето, защото при проверка от немски полицейски служители било
1
установено, че той управлявал МПС след употребата на алкохол от 0.59
промила.
В началото на 2019 г. обв. И. се бил върнал вече в Р. България и искал
отново да може да управлява автомобил, но се нуждаел от СУМПС. По тази
причина той решил да подаде документи за издаването му на ново СУМПС,
като посочи, че предишното му е било изгубено. Затова на **** г., се явил в
сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик. На смяна
на едно от гишетата била св. Ц.К.М.. Пред нея обв. Н.И. заявил, че бил
изгубил свидетелството си за управление на МПС, като уточнил, че това се е
случило на ***** г., в Г.. Св. К.-М. му обяснила, че следвало да попълни
заявление за издаване на ново свидетелство, към което да приложи
декларация, в която да обективира твърденията си. Обв. И. попълнил
декларация съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП и чл. 17. ал. 1 от ПИБЛД. в която
саморъчно записал, че е изгубил свидетелството си за управление на ***** г.,
в Г.. Декларацията била представена пред старши инспектор Съловски, който
поставил резолюция да се извърши проверка в АИС АНД и да се състави
АУАН по ЗБЛД.
Тъй като обв. И. заявил, че желаел да му се издаде СУМПС по реда
на бързите поръчки, на 16.01.2019 г., на обв. Н.И. било издадено ново
СУМПС с № ***, със срок на валидност до 08.09.2026 г., което той получил
лично на 22.01.2019 г.
Впоследствие през месец декември 2019 г. в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Пазарджик постъпило писмо от ГД „Национална полиция“,
в което се съдържала информация относно отнети от български граждани
СУМПС, заради нарушения, свързани с правилата за движение, сред които
било и СУМПС № ***, което било издадено на обв. И..
След извършена проверка в информационните масиви било
установено от св. Стефанова, че на обв. И. вече било издадено ново
свидетелство за управление на МПС. Предвид наличието на данни за
извършено документно престъпление, била сезирана Районна прокуратура -
Пазарджик. След извършена предварителна проверка било образувано
настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена и изготвена почеркова
експертиза, като от заключението на вещото лице е видно, че подписът в
инкриминираната декларация е били положен лично от обв. Н.И..

При тези данни по делото прокурорът е предал на съд обвиняемия за
извършено от него престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, в чиято
съставомерност Съдът в резултат на проведеното съдебно следствие се убеди.
2
Доказателствата по делото са напълно еднопосочни и
непротиворечиви. Така от обясненията на обвиняемия ( съдържащи пълни
самопризнания с конкретни данни относно попълване на процесната
декларация) , показанията на свидетелите и писмените доказателства се
установиха всички релевантни по делото факти.
Установено е, че на инкриминираната дата обвиняемият напълно
съзнателно и преднамерено се е явил в сектор ПП при ОД МВР , където сам
попълнил ръкописния текст и подписал процесната декларация, в която
отразил, че „е изгубил свидетелството си за управление на ***** г., в Г.“.
Експертно установено било, а се признава и от обвиняемият, че
ръкописният текст и подписът под процесната декларация са съответно
изписан и положен от обвиняемия.
Деянието е обективно съставомерно , като неговата субективна
съставомерност се оспорва от защитата – основно с твърдението, че
обвиняемият имал действително съзнанието, че документът бил „ изгубен“ и
евентуално се претендира, - че деянието било маловажно. И двете тези на
защитата са несъстоятелни.
На първо място деянието е субективно съставомерно. Сам
обвиняемият е признал в обяснението си на л. 85,ДСП , че през октомври
2018г. е бил санкциониран от компетентните германски валсти поради
извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата, поради
което му било отнето и свидетелството за правоуправление. Нещо повече –
признал е , че след като заплатил глобата, си потърсил СУМПС в
Полицейското управление Д., където бил уведомен, че най-вероятно
документът е изпратен в България. Когато се прибрал в началото на 2019г. в
РБпотърсил СУМПС , но не го открил и тук и отново потърсил информация
от властите в Д., които го информирали, че не знаят къде е . При тези
признания, несъмнено е, че обвиняемият е знаел, че свидетелството е било
надлежно отнето – по съответния ред във връзка с реилазиране по
отвношение на него ан административно-наказателна отговорност. Бил е
информиран дори, че то е изпратен в България. Това, че не го е открил нито в
Г., нито в България не означава, че е „ изгубено“. Изгубването на една вещ
означава, че нейният държател/притежател не знае местонахождението й ,
като той или друг държател на вещта е станал причина за това . В случая
свидетелството е било надлежно отнето и дори самият обвиняем е знаел от
кои точно административни органи да го потърси и е сторил това. Дори е
получил информация ще следва да го потърси в РБ, което също е сторил.
Това, че документът е бил забавен в рамките на административните
процедури по неговото предаване между властите на двете държави, съвсем
не обуславя липса на субективна съставомерност, както настоява защита.
Защото изначално наличната по делото информация кога е било отнето СУ е
3
била предоставена именно от обвиняемия, който дори е отразил конкретна
дата за отнемането и в самата декларация – 01.10.18г.( л. 20, ДСП).
Предвид горния коментар, обвиняемият е съзнавал противоправния
характер на действията си. При попълването и подписването на декларацията
- л. 79, ДСП несъмнено е знаел, че следва да декларира верни данни, тъй като
това изискване е било изрично и конкретно отразено в нея. Въпреки това
подписал декларацията, в която и чрез която удостоверил, че е загубил своето
СУМПС, при положение, че знаел , че е отнето от германските власти по
надлежния ред и дори е посочил датата на отнемане като такава на изгубване.

Не се споделиха и претендираните при условията на евентуалност
основания за възприемане маловажността на случая. От неправомерното
поведение на обвиняемия се е стигнало до издаване на ново СУМПС, което
дори му е било предоставено , при положение, че отнетото е било валидно,
но не е било у притежателя си. дублирането на двата идентични документа е
засегнало реда за документиране и е създало възможност за злоупотреба с
документ, което изключва оценка за маловажност. Степента на засягане на
обществените отношения, регулирани и охранявани с процесната норма, не е
по-ниска при съпоставка с обичайните престъпления от същия вид. В случая
са причинени вредни последици със самия факт на съществуване на два
удостоверителни документа за едно и също право по отношение на едно и
също лице.
Да, обвиняемият може и да е бил поставен в затруднено положение
поради мудността на процедурата по връчване от страна на българските
власти на отнетото от германските власти СУМПС. Но той има право да
атакува по съответния ред и процедура това, че е бил лишен продължително и
след като е изтърпял наказанието си от възможността да държи своето СУ, но
вместо да стори това, е подал декларацията за удостоверяване на неверните
обстоятелства относно причината за липсата у него на СУ.
При несъмнено установена обективна и субективна съставомерност на
инкриминираното престъпно деяние, Съдът призна обвиняемия за виновен в
извършването му.
Констатираха се налични основания за приложението на чл. 78 а, ал.1 от
НК: предвид вида и размера на предвиденото за това престъпление наказание;
обвиняемият е с необременен съдебен статус, няма причинени имуществени
вреди, които да са останали невъзстановени.
На основание чл. 78 а, ал.1 от НК Съдът освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. този размер се отчете като достатъчен за постигане на
4
целените промени в съзнанието на дееца към спазване на установения правов
ред и за постигане на целеното обществено въздействие.
Предвид изхода на делото, в тежест на обвиняемия се възложиха
сторените по делото разноски в размер на 181.04 лева.

По изложените мотиви Съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни