Решение по дело №1401/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 185
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120201401
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Бургас , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120201401 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на Ж. Т. Р. против
електронен фиш серия ****, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева.
Претендира се отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и
неправилен. В жалбата се съдържат оплаквания за липса на конкретика във
фактическото описание досежно приспадане на допустимата грешка от
стойността на засечената скорост и досежно местонахождението на АТСС
спрямо контролирания участък от пътя. Възразено е, че не е приложена
снимка на разположението на АТСС. Бланкетно се поддържа, че в
санкционния акт липсва описание на обстоятелствата по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП, т. е. се подразбира информация за участъка от пътя с описание на
мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта
по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт, е изразила писмено становище
за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и
жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
1
възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото
становище на въззиваемата страна, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалвания електронен фиш, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия **** жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 04.10.2018 г. в 10,37 часа
в Област Бургас, гр. Бургас, *** в посока от кръстовище с ул.
*** е установено и заснето с АТСС TFR1-M 644 моторно превозно средство –
товарен автомобил “***“ с рег. № ***, с ползвател Ж. Т.
Р., със скорост 85 км/час при максимална допустима скорост за движение в
населено място до 50 км/час.
Процесният фиш е издаден, след като за нарушението е анулиран
електронен фиш серия ***, издаден на законния представител на
дружеството-собственик на МПС, по повод на декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП с посочени данни на Ж. Т. Р. за извършител на нарушението.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
приобщеното по делото веществено доказателство – снимка с разпечатка от
използваното средство за измерване и писмените доказателства – протокол
за използване на автоматизирано техническо средство, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка на мобилна система
за видеоконтрол, декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с приложено свидетелство за
правоуправление на Ж. Т. Р..
Жалбата е депозирана на 09.02.2021 г. по пощата. Въззиваемата страна,
въпреки че й е указано от съда, не е представила доказателство за датата на
връчване на процесния ЕФ, поради което съдът приема, че жалбата е
подадена в срок. Съдът приема още, че е спазена процедурата по връчване на
ЕФ, тъй като жалбоподателят е представил връчената му разпечатка на
електронен фиш серия К № ***.
2
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна по следните съображения:
Административно-наказателното производство е проведено
законосъобразно. Спазени са разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са
посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство /в случая ползвателя/, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост в населено място, както и
установената такава на движение на процесното МПС. Фактите и
обстоятелствата по нарушението са описани напълно ясно, разбираемо и
коректно, като съдържанието им покрива изцяло изискуемите по чл. 189, ал. 4
от ЗДвП реквизити на електронния фиш, поради което възражението в
жалбата по това направление се явява неоснователно.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършеното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, снимковият материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно-наказателния процес. На кадрите от снимковия материал се
наблюдава ясно автомобилът, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение /приближаващ/ в момента на
сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. В случая е използвана
преносима система за контрол на скоростта, която е с вградено разпознаване
на номера на превозното средство, т. е. идентифицира превишилия скоростта
3
автомобил по регистрационния номер, а видно от снимката това е процесният
автомобил.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство
за измерване по Закона за измерванията, удостоверено с представените по
преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на
валидност до 24.02.2020 г. и Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол от 08.06.2018 г. Системата е работила на автоматичен режим,
което е в съответствие с изискването на чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение попътищата, която
дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в
контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител със
съответната компетентност – мл. автоконтрольор, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката,
в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен
режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис, номерът на служебния автомобил, в
който е било поставено мобилното АТСС. При наличие на процесния
протокол съдът намира, че по делото е доказано точното местоположение на
мобилното АТСС. Съдът намира за неоснователно възражението, че не е
спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Действително
протоколът за използване на АТСС не е съпроводен със снимка на
разположението на уреда, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., но това не е съществено процесуално
нарушение. В случая точното му позициониране се установява от съставения
протокол, съдържащ всички необходими реквизити, индивидуализиращи в
достатъчна степен мястото на контрол – гр. Бургас, *** в посока от
кръстовище с ***. Нещо повече, в приложената снимка са
посочени GPS координати и въвеждането им в Google карти недвусмислено
определя къде е била разположена преносимата система.
4
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, предвиденото за извършеното нарушение наказание се
налага на собственика на МПС или на този, на когото е предоставено МПС.
Първоначално издаденият ЕФ е бил връчен на представителя на дружеството,
чиято собственост е МПС, по предвидения от закона ред и той се е
възползвал от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че МПС се
управлява от жалбоподателя Ж. Т. Р..
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат
толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в полза на
нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на мобилната система и изрично е отразено в
протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично
е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-
3км/час за скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от
наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема
скорост е приета стойност от 85 км/час, както е отразено в ЕФ. И при това
положение, превишението на допустимата скорост от 50 км/час е в диапазона
от 31 до 40 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП за превишение на скоростта в населено място е правилно избрана и
приложена.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия серия ****, издаден от ОД на
МВР – Бургас, с който с който на Ж. Т. Р., с ЕГН **********, от гр. Бургас,
***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
5
Вярно с оригинала!
АР

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6