№ 553
гр. Русе, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ас. Й.
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й. Административно наказателно
дело № 20234520201090 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Й. Г., депозирана против наказателно
постановление № 38-0004806/27.04.2023г., издадено от Директор на РД „АА“,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.
2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗдВП, вр. чл. 6 от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно. Във връзка с тези твърдения се релевират
доводи, че наказващия орган се позовава на измерване, което е направено от
фирма, а не с контролен уред и данните за това измерване не могат да се
вземат предвид и въз основа на тях да се констатира, че ППС е тежко. На
следващо място се инвокират съображения, че водачът няма възможност да
подаде заявление, както за извънгабаритен товар, така и за тежко ППС и в
образеца на заявлението е видно, че същото се подава от превозвач или
собственик, а в чл. 11 от Наредба № 11 на МРРБ ясно е посочено, че лицето,
което извършва превоза (превозвача) носи отговорност за движението на
извънгабаритното ППС и никъде в ЗДвП и Наредбата не е вменена на водача
1
отговорност за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС по отношение
липсата на разрешение за движение и ако има нарушение, то отговорността е
на превозача или собственика. Ангажират се твърдения, че в АУАН и НП
липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
което е в противоречие с разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява
и не се представлява. Депозирани са писмени бележки, които приповтарят
релевираните с жалбата доводи.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН № 00273 от 17.02.2023г., за това, че на
17.02.2023г., в град Русе, КПП Русофили, в посока град Русе, управлява МПС
МАН ТГХ 18.440 БЛС, с рег. № ****, кат. N 3, с две оси, с прикачено към
него полуремарке, с рег. № *****, от категория О4, с три оси, като извършва
обществен превоз товари – фракция 0-63, с маршрут на движение от
Смирненски - Русе, с маса от 45 120 кг., установена от кантарна бележка №
7234 от 17.02.2023г., като надвишава с 5 120 кг. допустимата максимална
2
маса за вида ППС, която е 40 000 кг, които факти актосъставителят е
субсумирал като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6 от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Акта за установяване на административно нарушение бил подписан
от нарушителя без същият да изложи възражения. Такива не били изложени в
срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с това съдържащо се в АУАН, като на жалбоподателя, за
така установеното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6 от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведена чрез
анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства кредитира и кои отхвърля. Всички писмените доказателства –
заверени копия на товарителница № 0222566/17.02.2023г., пътен лист №
009745/17.02.2023г. и кантарна бележка № 7234/17.02.2023г. се намират в
корелативно единство и напълно подкрепят приетите за осъществили се от
страна на административнонаказващия орган факти от обективната
действителност.
Въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства, и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на
ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно
индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за
3
какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Видно, както от АУАН, така и от НП, в същите изрично са посочени
датата на нарушението – 17.02.2023г., мястото на нарушението – град Русе,
КПП „Русофили“, посока на движение град Русе, подробно е
индивидуализирано управляваното от жалбоподателя ППС, от какво се
състои, с колко оси е влекачът – две оси и полуремаркето – три оси, каква е
неговата маса – 45 120 кг., колко е допустимата максимална маса – 40 тона и
колко точно е превишението – 5 120 кг., както и въз основа на какви писмени
доказателства са установени тези факти. Изрично са посочени конкретните
разпоредби, които актосъставителят и впоследствие
административнонаказващият орган са приели, че са нарушени и е налице,
както беше посочено по-горе в настоящите мотиви, идентитет между
приетите за осъществили се факти и субсумирането на същите под конкретен
състав на административно нарушение.
Всичко изложено според настоящия съдебен състав обосновава
извод, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на
жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП са намерили отражение всички елементи от обективната страна на състава
на това нарушение.
По гореизложените мотиви неоснователни се явяват доводите в
жалбата, касаещи нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му във вина нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2
4
ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, както от обективна,
така и от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението, а съгласно чл. 6, ал. 1,
т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална
маса на ППС, с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона, а в случая
общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е 45 120 кг, което
надхвърляла допустимата маса с 5 120 кг.
Правилно е определен субекта на нарушението. Нормата на чл. 177,
ал. 3, т. 1 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „Глоба“,
именно на водач, който управлява ППС с маса, надвишаваща определената от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство и в конкретния
случай, освен че няма спор, че именно жалбоподателят е управлявал
превозното средство на дата 17.02.2023г., този факт безспорно се установява
и доказва от приобщените в хода на производството писмени доказателства –
кантарна бележка, пътен лист и товарителница и едновременно с това не се й
оспорва от жалбоподателя.
По изложените мотиви неоснователни са доводите в жалбата, че
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му
на водач на пътното превозно средство, тъй като именно разпоредбата на чл.
177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, е правило за поведение с адресат водач, който управлява
ППС, с маса надвишаваща определената от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и именно управлението на ППС от страна на
водача, без за същото да има съответното разрешение, представлява
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН, за
административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и
служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са
наредили или допуснали да бъдат извършени.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение, както
5
интелектуалния така и волевия момент на умисъла, а именно намерили са
отражение всички факти от обективната страна на състава на нарушението –
конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му
маса, което се установява от приложената по делото кантарна бележка, като
във волево отношение деецът пряко е целял настъпване на последиците от
извършеното от него деяние.
Неоснователни са твърденията, касаещи начина на установяване на
конкретното претоварване и начина на неговото установяване.
Видно от приложеното по делото писмено доказателство –
Декларация за съответствие на автомобилна везна се установява, че
измерването, преди потегляне на водача и въз основа на което е установено
натоварването на превозното стредство е извършено със средство от одобрен
тип. В ЗДвП липсва задължение теглото на ППС да се установи с
измервателно средство и е допустимо, същото да бъде установено с частни
изходящи от страна на трети лица документи, какъвто документ се явява и
представената по делото кантарна бележка и при извършената му проверка на
място жалбоподателят не е оспорил верността на представената от него на
проверяващите кантарна бележка и не е поискал претеглянето на пътното
превозно средство.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е
приложен материалния закон, като установените факти са субсумирани под
приложимата правна норма.
Въз основа на правилно установените факти, касаещи установеното
нарушение, правилно е издирена и приложена, съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни и без опора в
доказателствата по делото доводите на жалбоподателя за неправилно
приложение на материалния закон.
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.
189з ЗДвП, доколкото се касае за нарушение по ЗДвП.
С оглед конкретните стойности на превишението, не се касае и за
явно маловажен случай, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 5 ЗАНН,
доколкото деянието не разкрива явно незначителна степен на обществена
опасност.
Според настоящия съдебен състав, неправилно
6
административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 2
ЗАНН, като е наложил максималният размер на наказанието „Глоба“,
предвидено за това нарушение. Като мотиви за този размер на наказанието е
посочено санкционирането на водача и през 2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В настоящия случай, нарушението, с оглед конкретната стойност на
превишението на допустимата максимална маса на ППС, с две оси с
полуремарке с три и повече оси, която е 40 тона, с 5 120 кг., следва да се
квалифицира като „много тежко нарушение“, съгласно т. 4 „Групи нарушения
на Директива 96/53/ЕО на Съвета (Правила за масата и размерите)“ от
Приложение І на Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016
година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките
нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на
добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение
III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
приложим на основание § 3 от Заключителните разпоредби на Наредба № 11
от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.), тъй като се касае за превишение
на максимално допустимата маса с повече от 10 и по-малко от 20 процента.
Налице е и отгечаващо отговорността обстоятелство, което е
отчетено от страна на наказващия орган, а именно санкционирането на
жалбоподателя с наказателно постановление, за извършени от него други
нарушения на правилата за движение, при извършване на обществен превоз
на товари.
Административнонаказващия орган не е съобразил подбудите за
извършване на нарушението, а именно, че в конкретния случай,
жалбоподателят не е собственик на товара и на превозното средство, а работи
по трудово правоотношение и е изпълнявал разпореждания на своя
работодател, както и не е съобразено и имотното състояние на нарушителя,
както изисква разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като в настоящия случай,
доколкото не е собственик, деецът реализира доходи от работна заплата.
7
С оглед всички тези обстоятелства, досежно обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 ЗАНН, имащи пряко отношение към индивидуализацията на
наказанието, настоящия съдебен състав намира, че следва да бъде намелен
размера на наложената на жалбоподателя глоба, като размерът на същата бъде
индивидуализиран в размер над минимума и под средата на предвидената
закона за това нарушение санкция, а именно 1500 лева. Един такъв размер на
административното наказание, освен, че би било напълно съобразено с
всички обстоятелства, имащи отношение при индивидуализацията на
наказанието, включително и с имотното състояние на нарушителя и би
постигнало в пълна степен целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, както по
отношение на личната, така и по отношение на генералната превантивна
функция на наказанието и би се явила в пълна степен съответна на
извършеното деяния.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 4, вр. ал. 7, т. 2, вр.
чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38-0004806/27.04.2023г.,
издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на Г. Й. Г. , ЕГН: **********, с адрес ****,
на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т.
2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като
НАМАЛЯВА, размера на административното наказание „ГЛОБА” от 3000
(три хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8