Решение по дело №2310/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………….. 

 

гр. Варна, 09.07.2021 г. 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                               

СЪДИЯ: Кремена Данаилова 

при секретаря  Ангелина Г.а и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията административно дело №2310/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от А.В.В. ЕГН **********, с правоприемник на основание чл. 227 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК Г.И.М. – В. ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за сумата от 2 000 000 лева /два милиона лева/ ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, нечовешко и унизително отношение, увреждане на здравето, безпомощност, чувство за несигурност и недоверие в държавната администрация, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на Затвора Варна и ЗО - Разделна да осигури нормални битови и санитарно-хигиенни условия на живот, да приеме и установи, че страда от тежко онкологично заболяване и да предприеме своевременно медицинско обслужване и лечение в периода от 01.04.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда - 20.10.2020 г. и иск за имуществени вреди в размер на 15 300 лева /петнадесет хиляди и триста лева/, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, представляващи разходи за медицинско обслужване, лечение, изследвания, транспортиране, закупуване на лекарства, билки, медицински консумативи и др. във връзка с диагностика и лечение на онкологичното заболяване, от което страда.

Ищецът излага, че е налице бездействие на администрацията в Затвора – Варна и ЗО – Разделна да изпълнят вменени им по закон задължения, да му осигурят нормални условия за изтърпяване на наложеното му наказание, отказа им да констатират, че страда от онкологично заболяване и да му осигурят необходимото лечение. От м.04.2017 г. до м.07.2018 г. е работел като художник в Затвора Варна. Помещението, в което е полагал труд е било мазе с изключително лоши условия, влажно, от пода е избивала вода, нямало е естествена светлина. Двете малки прозорчета, били затрупани с вещи и поради това е нямало естествена светлина. В този период е започнал да усеща силни болки в костите, ставите и мускулите, чувствал се е все по - отпаднал  с всеки изминал ден, но въпреки исканията му д-р З. – лекар в Медицински център на Затвора и медицински фелдшер /м. ф./ З.  са му отказали извършване на прегледи и изследвания от специалисти.

На 16.07.2018 г. е бил преместен в Затворническо общежитие /ЗО/ – Разделна, където е продължил да полага доброволен труд. От 07.12.2018 г. до 17.09.2019 г. е бил изведен на платена работа на външен обект. От началото на престоя си в ЗО – Разделна е чувствал силни болки в мускули, стави и сухожилия. Получавал е травми лесно, загубил е тегло. При всяка от травмите е търсел лекарска помощ, 25 пъти е бил конвоиран до Затвора – Варна, но д-р Р.  го е отпращал. В резултат на извършаваната от него работа дясната му ръка, левия му крак са станали безчувствени, имал е болки по цялото тяло. Заболяването му е установено с рентгеново изследване на 07.05.2019 г., което е представил в администрацията на Затвора – Варна. Това се установява и от извършено такова на 09.07.2019 г., на 29.10.2019 г. му е направен ядрено – магнитен резонанс. Установено е раково заболяване, но въпреки това д-р Р.  е отказал да му даде направление за необходимите консулти за ТЕЛК, което е препятствало констатиране на вече доказани в предходни решения на ТЕЛК заболявания, както и новото заболяване установено с рентгенова снимка на таза от 09.07.2019 г. Раковото му заболяване е установено със задна дата 09.07.2019 г., но Затвора – Варна е отказал да му проведе лечение. Подал е на 29.10.2019 г. молба за прекъсване на наказанието и е бил освободен от Окръжна прокуратура – Варна за 10 дни за провеждане на биопсия едва на 06.01.2020 г., като това е станало два месеца след подаване на молбата му. Счита, че тогава вече е било късно за биопсия, защото ракът от Първи стадий на 10.12.2019 г. е стигнал до Четвърти стадий. Становището на д-р Р. , д-р К. , м.ф. З.  са били, че той не страда от онкологично заболяване. Това го е лишило от възможността да се лекува, в периода когато заболяването е било в Първи стадий. В резултат на това е станал неопарабилен  /в късните стадии на онкологично заболяване болните са неоперабилни и тогава остава да се прилагат палиативни грижи - подобряващи качеството на оставащите месеци живот/ и консилиум от доц. М., д-р Ж. и д-р Г. са отказали  да извършат биопсия, поради наличие на шест огнища  и множество разсейки. Насочен е за палеативно лечение. На 14.01.2020 г. е постъпил в СБАЛОЗ „Д-р М. М. “ – Варна с придружител съпругата му Г.И.М. – В., тъй като е бил инвалидизиран и не е можел да се обслужва сам. При изписване от болницата му е било предписано само палиативно домашно лечение под наблюдение на специалист онколог, тъй като заболяването е в Четвърта степен и е късно за химио и лъчетерапия.  Докато е бил в ЗО – Разделна се е чувствал унизен, поради лошите условия на живот. Предвид тежкото му здравословно състояние се е нуждаел от инвалиден стол, но такъв не му е бил осигурен. Трябвало е да води мъчително съществуване, докато му бъде разрешено да провежда домашно лечение. Неоказване на медицинска помощ е довело до късно поставена диагноза и го е лишила от възможност от лечение. Намира, че с тези действия администрацията на Затвора – Варна и ЗО – Разделна е допуснала нарушение на чл. 2 и чл. 3, ал.1 и 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПОС.

Ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, чрез процесуален представител – ст. юрисконсулт в писмен отговор оспорва иска по основание и размер, като неоснователен и недоказан. Счита, че твърденията на ищеца относно неосигуряване на медицински грижи в Затвора - Варна не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушени правата му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че исковите претенции не са доказани. Не са налице доказателства, за незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответната страна в  периода от м.04.2017 г. – м.10.2020 г. Точно обратното по делото са събрани доказателства, които сочат, че поведението на ответника в този период спрямо ищеца е било съобразено с изискванията на глава Х от ЗИНЗС и Наредба № 2/2010 г. за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. По делото не са събрани абсолютно никакви доказателства за заболяването и свързаните с това страдания на ищеца да били причинени  и да са резултат от условията, при които ищецът е бил поставен по време на изтърпяване на наложеното му наказание - лишаване от свобода. Самото заболяване на ищеца е с неустановена диагноза, безспорно става дума за някакво раково заболяване, но не са проследени възникването и развитието на това заболяване. По никакъв начин не може да се твърди, че  поведението на служители на ответника е допринесло по някакъв начин за възникването и развитието  на това заболяване, включително и за леталния изход от него. В този смисъл смята, че липсват предпоставките по чл.274 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника и за двете искови претенции – за имуществени и неимуществени вреди.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава искът и формулираният петитум, квалифицира правно иска по чл.248 от ЗИНЗС. Като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди по реда на чл. 12 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

А.В.В. *** на 05.10.2005 г. като подсъдим по НОХД № 1762/2005 г. на ВОС, потвърдена с ВНОХД № 357/2008 г. на ВАпС, изменена с КНЧД № 470/2008 г. на ВКС за престъпление по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3 и т.5, вр. чл. 115 от НК. Срок на присъдата 20 години. Начало на изпълнението на присъдата 15.03.2005 г. Поставен е на усилено строг режим от 17.12.2008 г., изменен в свободен режим от 01.06.2009 г. Със Заповед № 22/10.07.2018 г. на началника на Затвора – Варна е преместен за доизтърпяване на остатъка от наложеното наказание в място за лишаване от свобода от открит тип – Затворническо общежитие „Разделна“ на 16.07.2019 г. в 222 спално помещение, в което в различни периоди пребивава с лишените от свобода Х. Т. К. , С. В. Я.  , М. К. Л. , Ш. И. Ш. . Уточнено е от ответника, че не се поддържа информационен масив в ЗО „Разделна“ за разпределението по стаите на лишените от свобода.

Здравен картон на В. е създаден и воден от 20.07.2009 г. до 23.11.2009 г., когато е бил преведен в Затвора – Ловеч до 23.11.2009 г. /л.201 – 208/. Отбелязани са оплаквания от болки в кръста, дископатия и други.

В медицинското досие на В. е налице документация за проведени прегледи и лечения през 2005 г. – 2009 г., но поради това, че периодът е около 10 години преди процесния период 01.04.2017 г. – 20.10.2020 г., за който се претендират вредите, моминската документация няма да бъде обсъждана през периода 2005 – 2009 г. Ще се извърши анализ на прегледи и изследвания след 2009 г.

На В. са извършени следните прегледи, изследвания лечения и лабораторни изследвания:

2010 г.:

1.           Амбулаторен лист /АЛ/ № 001168/29.04.2010 г., диагноза – тахикардия, неуточнена - л.211.

2.           АЛ №000132/29.04.2010 г., диагноза – оклузия и стеноза на церебрални артерии, които не са предизвикали мозъчен инфаркт - л. 212.

3.           Спиралнно нативно скениране амб. № 1307/29.10.2010 г., дигитална топограма, чрез която е установено, че няма огнищни костни лезии, лекостепенна сколиоза  - л.218.

4.           АЛ № 005517/18.11.2010 г. – диагноза – увреждане на лумбо – сакрания плексус  - л. 223.

5.           АЛ № 000055/06.02.2010 г., диагноза – хроничен ринит, назофарингит и фарингит - л.254.

6.           АЛ № 000068/23.03.2010 г., диагноза пресбиопи, терапия – очила - л.258.

7.           АЛ № № 005115/10.08.2010 г., диагноза – хиперточина болест на сърцето - л.262.

8.           АЛ № № 001168/29.04.2010 г., диагноза – тахикардия, неуточнена - л.263.

9.           АЛ № № 000392/22.04.2010 г., диагноза – хроничен простатит - л.268.

10.        АЛ № № 001428/29.04.2010 г., диагноза – оклузия и стеноза на церебрални артерии, които не са предизвикали мозъчен инсулт – л. 271.

11.        АЛ № № 000221/20.01.2010 г., диагноза – увреждане на междупрешленните дискове в други отдели – л. 272.

12.        АЛ № № 002128/30.08.2010 г., диагноза – увреждане на междупрешленните дискове в други отдели – л. 273.

13.        На 24.04.2010 г. са извършени  изследвания в клинична лаборатория за нива на креатинкиназа, креатинкиназа – МБ, тропонин и глюкоза – л. 280.

 

2011 г.:

1.           Извършено е магнитно резонансно изследване на 15.06.2011 г. – л. 269.

2.           АЛ № № 002122/08.11.2011 г., диагноза – синдром на ротаторния маншон на рамото – л. 287.

3.           АЛ № № 007275/15.11.2011 г., диагноза – хипертонична болест на сърцето – л. 291.

4.           АЛ № № 007275/15.11.2011 г., диагноза – хипертонична болест на сърцето – л. 291.

5.           АЛ № № 000910/08.02.2011 г., диагноза – хипертонична болест на сърцето – л. 292.

6.           На 10.02.2011 г. са извършени изследвания в клинична лаборатория на холестерол, триглицериди, глюкоза, кратинин, пикочна киселина и др. – л.293.

7.           АЛ № № 001794/17.03.2011 г., диагноза – хипертонична болест на сърцето – л. 313.

8.           От Епикриза ИЗ 8770 издадена от началник клиника/отделение в МБАЛ „Света Анна-Варна“ се установява, че В. е постъпил на 13.06.2011 г. и е изписан на 16.06.2011 г. от болничното заведение. Посочено е, че пациентът е отказал консервативно и оперативно лечение при така предоставените условия в Клиниката. След подпис на ИЗ напуска стационара по собствено желание -  л.329.  

 

2012 г.:

1.           От медицинска справка от медицински фелдшер З.  в Затвора – Варна изготвена на 21.02.2012 г. се установява, че В. е с хронични заболявания – полип на жлъчния мехур, хроничен простатит, дискова херния, шизоидно личностното разстройство – л.257.

2.           От Медицинска справка изх. № 388/19.04.2012 г. изготвена от трима лекари в СБАЛЛС – София се установява, че са му проведени изследвания и консултации с хирург, невролог, дерматолог и психиатър. Направени са му кардиологични и ендокринни изследвания. Дадена е препоръка за диспансеризация в МЦ – Затвора – Варна по отношение на артериалната хипертония. Няма заболяване, което да налага прекъсване на изпълнението на наказанието. По време на престоя пациента е недоволен от изследванията и консултациите, намира ги за манипулативни. ЛКК е дала заключение, че се касае за кверулативно поведение с агравационни елементи с цел бонификация – л. 316.

3.           Епикриза издадена от двама лекари в СБАЛЛС, установява, че В. е постъпил на 08.03.2012 г., изписан на 09.04.2012 г., диагноза – артериална хипертония, хипертрофия, полип на жлъчен мехур, хроничен простатит, дископатия, паническо личностното разстройство, онихомикозис. Проведено му е лечение – л.345.

4.           АЛ № 009199/26.11.2014 г., диагноза хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност.

 

 

2013 г.:

1.           АЛ № 000357/17.01.2013 г., диагноза – други видове нетоксична гуша – л.427.

2.           АЛ № 000338/14.03.2013 г., диагноза – хиперплазия на простата – л. 249.

3.           АЛ № № 000486/17.01.2013 г., диагноза – хипертонична болест на сърцето – л. 288.

4.           АЛ № № 000484/17.01.2013 г., диагноза – хипертонична болест на сърцето – л. 289.

5.           АЛ № № 001795/17.03.2013 г., диагноза – хипертонична болест на сърцето – л. 290.

6.           Изселване на туморни маркери на 06.03.2013 г., резултат – негативен - л.250.

7.            Протокол № 49 на лекарска консултативна комисия изх. № 478/18.06.2013 г., комисията е със заключение, че следва на В. да се извърши ново ядрено – магнитно изследване, консултация и постъпване в специализирано неврохирургично отделение. Необходимост от кардиологична, ендокрилогична и урологична консултация - л. 252 – 253.

8.           АЛ № № 000357/17.01.2013 г., диагноза – други  видове нетоксична гуша - л.264.

9.           АЛ № № 000390/15.01.2013 г., диагноза – хипертонична болест на сърцето - л.266.

10.        АЛ № № 000291/04.03.2013 г., диагноза – хиперплазия на простатата - л.267.

 

2014 г.:

1.           АЛ № 002815/29.04.2014 г., диагноза - хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност – л. 420.

2.           АЛ № 001600/07.08.2014 г., диагноза - хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност – л. 416.

1.           АЛ № 009662/29.12.2014 г., диагноза – хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност – л. 308.

3.           Издадено е Експертно решение № 03351/03.09.2014 г. на ТЕЛК на В. с оценка на работоспособността – 72 % ТНР от 11.04.2014 г., водеща диагноза – шизофрения, общо заболяване – шизофренно личностно разстройство, двустранна коксартроза, деф спондилоартроза, дискова херния, контрактура с лява раменна става -  л. 325.  

4.           На 29.07.2014 г. е извършена електромиография – л.421.

5.           На 08.08.2014 г. е извършено Ергометрично изследване, което е със заключение: запазени размери и сотолна функция, концентрична ЛКХ хипертония, дистолна функция с абнормна релаксация, фибросклероза, хипертонично сърце – л.417-419.

 

2015 г.

1.           Издадена е Епикриза от двама лекари в СБАЛЛС – вътрешно отделение, посочено е, че В. е постъпил на 19.10.2015 г. и изписан на 10.11.2015 г., диагноза хипертония, артрозис диформанс, придружаваща диагноза – хроничен простатит – л. 411.

2.           От д-р К.  е издадена медицинска справка на 29.09.2015 г., която е с мнение за хоспитализация в СБАЛЛС – гр. София – вътрешно отделение, с оглед диагностициране и мнение за терапевтично лечение. Становището е дадено предвид многото оплаквания на В. от различен произход и твърденията му, че не се провежда правилно лечение – л.415.

 

2016 г.

1.           На 08.03.2016 г. са извършени лабораторни изследвания – хематология, биохимия, хормони – л. 379.

2.           На 16.08.2016 г. са извършени лабораторни изследвания на кръвта и хормоните на В. – л. 377.

3.           Етапна епикриза към лист № 003013/23.08.2016 г., диагноза хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност.  Други видове стенокардия – л. 356.

4.           Етапна епикриза към лист № 003010/23.08.2016 г., диагноза – фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, хиперметропия, пресбиопия - 405.

5.           АЛ № 003013/23.08.2016 г., диагноза хипетротично сърце, без /застойна/ сърдечна недостатъчност – л. 357.

6.           АЛ № 003014/23.08.2016 г., диагноза хипетротично сърце, без /застойна/ сърдечна недостатъчност – л. 360.

7.           АЛ № 001981/23.08.2016 г., диагноза - шизоидно разстройство на личността – л. 360.

8.           АЛ № 002651/23.08.2016 г., диагноза - неинсулинозависим захарен диабет – л. 386.

9.           АЛ № 000815/23.08.2016 г., диагноза – увреждане на междинни прешлени на дисковете в поясния и други отделения на гръбначния стълб с радикулопатия – л.391.

10.        АЛ № 002917/23.08.2016 г., диагноза – увреждане на междинни прешлени на дисковете в поясния и други отделения на гръбначния стълб с радикулопатия – л.398.

11.        АЛ № 002918/23.08.2016 г., диагноза – световъртеж от централен произход – л.404.

12.        АЛ № 001310/23.08.2016 г., фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения – л.406.

13.        АЛ № 002903/23.08.2016 г., диагноза – увреждане на междинни прешлени на дисковете в поясния и други отделения на гръбначния стълб с радикулопатия – л.399.

14.        Извършени са на 23.08.2016 г. изследвания на ЕМГ данни за коренчева увреда на ниво L3-L4-L5, изследване на нервната проводимост - л. 400-402.

15.        На 23.08.2016 г. е ултразвукова доплерова сонграфия на ектракраниалните съдове на главата – л. 403.

16.        Експертно решение на ТЕЛК № 03343/25.08.2016 г., определена е оценка на работоспособността и степента на увреждане 74% – л. 366

 

2017 г.

1.           АЛ № 000169/10.01.2017 г., диагноза - хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност – л.354

2.           АЛ   № 001944/06.07.2017 г., диагноза - хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност – л. 355.

3.           На 22.09.2017 г. са извършени кръвни изследвания – л. 372.

4.           На 22.09.2017 г. е издаден от Център за медицинска помощ – Варна фиш за спешна медицинска помощ на В., в резултат на което му е извършен преглед издаден е Лист за преглед на пациент  № 12475/22.09.2017 г., дадена е анамнеза относво В. – дразнене, паране при уриниране, болест на симфлекс – л. 374. Извършен е преглед от уролог издаден е допълнителен лист за преглед – л. 375.

5.           АЛ № 001448/02.10.2017 г., диагноза - хепирплазия на простатата – л. 376.

6.           АЛ № 001542/10.10.2017 г., диагноза - хепирплазия на простатата – л. 369.

7.           АЛ № 000410/27.09.2017 г., диагноза – цистит, неуточнен – л. 369.

 

2018 г.

1.           09.02.2018 г. – предоставени лекарства за лечение – л. 169.

2.           28.02.2018 г. - предоставени лекарства за лечение – л.170.

3.           19.04.2018 г. - предоставени лекарства за лечение – л. 171.

4.           23.05.2018 г. - предоставени лекарства за лечение – л. 172.

5.           26.06.2018 г. - предоставени лекарства за лечение – л. 173.

6.           02.07.2018 г. - предоставени лекарства за лечение – л. 174.

7.           24.07.2018 г. - предоставени лекарства за лечение – л. 175.

8.           07.08.2018 г. - предоставени лекарства за лечение – л. 176.

 

2019   г.

1.         На 09.07.2019 г. е направено рентгенография на таз на В. – л. 25.

2.       На 22.07.2019 г. е направено ЕКГ от д-р Ц. Ж. – кардиолог – л. 363.

3.      Издадено е направление № 138/22.07.2019 г. за рентгенография на раменна става – л. 364.

4.       На 23.07.2019 г. е направена електрокардиограма на В. от д-р Ц. Ж. – кардиолог /л. 361-362/.

5.      АЛ № 001235/09.10.2019 г., диагноза – счупване на горния край на раменната кост – л. 42.

6.           ЯМР  № 2161/29.10.2019 г. – л.30 с мнение за вероятен простатен или белодробен карцином – 29.

7.           На 29.10.2019 г. е извършено е рентгеново изследване на дясна раменна стара, таз и тазобедрени стави – л.31

8.           На 10.12.2019 г. е направено образно изследване с пет скенер, резултата от изследването – множество вторични костни лезии, тумор с неуточнена първична локализация – л. 44.

9.           Издадена е Решение № 6778/17.12.2019 г. на петчленна лекарска комисия, диагноза – злокачествено новообразувание с неуточнена локализация., стадий ІV, начално лечение, оперативно лечение – ексцизионна биопсия – л. 45.

10.        Налице са две справки от Д-р Р.  в Затвора – Варна, относно проведени консулти с ортопед, невролог, кардиолог, уролог, психиатър. Проведени изследвания на кръв и скенер на кости, ЯМР – л. 352-253.

 

 

 

2020   г.

1.           Лист за преглед на В. в консултативно – диагностичен блок/спешно отделение на МБАЛ „С.А.  – Варна“ ЕАД, постъпил на 06.01.2020 г. – напуснал 06.01.2020 г. – л. 103 от пр. пр. 818/2019 г. на ОП – Варна.

2.           Етапна епикриза от 17.01.2020 г. издадена от двама лекари в СБАЛОЗ „Д-р М. М. “ – Варна, диагноза – палеативна помощ, метастазес осеи, метастазес ретроперитонеи - л.29.

3.           Епикриза издадена от двама лекари в СБАЛОЗ „Д-р М. М. “ – Варна, постъпил за лечение на 14.01.2020 г. изписан 22.01.2020 г., окончателна диагноза палеативна помощ, метастазес осеи, метастазес ретроперитонеи – л.43.

2.  Експертно решение № 0700/26.02.2020 г. на ТЕЛК, оценка на работоспособността 100 % т.н.р. без чужда помощ, общо заболяване тумор на лява пубисна кост, шизоидно разстройство на личността, ХБ ІІ стадий умерена степен сф хс. Дегенеративна дискова болест – л. 39.

3.  Експертно решение № 0714/26.02.2020 г. на ТЕЛК, оценка на работоспособността 100 % т.н.р. с чужда помощ, злокачествено новообразувание с десеминация. Шизоидно разстройство на личността, ХБ ІІ стадий умерана степен сф хс. – л.40

4.           Епикриза издадена от двама лекари в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, постъпил на 14.05.2020 г., изписан на 19.05.2020 г., окончателна диагноза – счупване на долния крайник на бедрена кост, закрито в ляво – л.35.

5.           Епикриза издадена от двама лекари в СБАЛОЗ „Д-р М. М. “ – Варна, изписан на 10.06.2020 г., ИЗ 11341, окончателна диагноза палеативна помощ, метастазес осеи, метастазес ретроперитонеи, линфаденопатия аксиларис декстри - л.33.

6.           Епикриза издадена от двама лекари в СБАЛОЗ „Д-р М. М. “ – Варна, изписан на 13.07.2020 г., ИЗ 7969, окончателна диагноза палеативна помощ, метастазес осеи, метастазес ретроперитонеи - л.32.

На 29.01.2019 г. В. е подал молба до окръжен прокурор при ОП – Варна за прекъсване изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от един месец, за да ползва правото си съобразно чл. 447, т.2 и 3 от НПК, вр. чл. 4 от СК и чл. 72 от ППЗИНЗС, с цел зачеване на съпругата му по естествен път. С постановление от 06.02.2019 г. по преписка № 818/2019 г. на ОП-Варна издадено от и.ф. окръжен прокурор при ОП – Варна е оставена без уважение молбата на В. за прекъсване изтърпяване на наказанието му – л. 1-2 от прокурорска преписка – 818/2019 г. на ОП – Варна – л.1-2 от пр. пр. № 818/2019 г. по описа на ОП - Варна.    

На 20.06.2019 г. от В. е подадена молба за прекъсване изпълнение на наказанието за срок от един месец за лечение и извършване на задължителни консулти, преосвидетелстване от ТЕЛК. С постановление от 28.06.2019 г. по преписка № 818/2019 г. на ОП-Варна издадено от и.ф. окръжен прокурор при ОП – Варна е оставена без уважение молбата на В. за прекъсване изтърпяване на наказанието му – л. 6-7 от пр. пр. № 818/2019 г. по описа на ОП - Варна.   

На 30.10.2019 г. от В. е подадена молба за прекъсване изпълнение на наказанието ЛС за лечение. Представени са рапорти от д-р К.  от 14 и 23.10.2019 г., който е дал становище, че следва да бъдат проведени изследвания на В. за изключване онкологично заболяване. С постановление от 25.11.2019 г. по преписка № 818/2019 г. на ОП-Варна издадено от окръжен прокурор при ОП – Варна е оставена без уважение молбата на В. за прекъсване изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ – л.45-46 от пр. пр. 818/2019 г. на ОП-Варна.

На 06.12.2019 г. от В. е подадена молба за прекъсване изпълнение на наказанието ЛС за лечение. Представено е становище д-р К.  от 18.11.2019 г.: „състоянието на пациента и изказаните по-горе съмнения за онкологично заболяване, налагат адекватен контрол и проследяване от страна на лекуващия лекар, непрекъснат достъп до медицинско обслужване и необходими медикаменти и евентуално продължително лечение. В условията на ЗО, това не може да се осъществи по критериите за добра медицинска практика“. С Постановление от 31.12.2019 г. по преписка № 818/2019 г. на ОП-Варна издадено от окръжен прокурор при ОП – Варна е прекъснато изтърпяване на наказанието ЛС на В. за срок от 10 дни, считано от 06.01.2020 г., когато следва да постъпи в МБАЛ „С.А.  – Варна“ – л. 95 от пр. пр. 818/2019 г. на ОП-Варна.  Изписан е от МБАЛ „С.А.  – Варна“ на 06.01.2020 г. – л. 103 от пр. пр. 818/2019 г. на ОП – Варна.

С Постановление от 22.01.2020 г. на окръжен прокурор на  ОП – Варна по пр. преписка № Р-158/2008 г. на Окр. прокуратура – Варна е прекъснато изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на В. за срок от три месеца, считано от 22.01.2020 г. на основание чл.448, ал.1 от НПК за продължаване на лечението в специализирано лечебно заведение, палиативни грижи в домашни условия и амбулаторно медикаментозно лечение – л. 96 от пр. пр. Р-158/2008 г. на ОП – Варна.

С Постановление от 09.03.2020 г. на окръжен прокурор на  ОП – Варна по пр. преписка № Р-158/2008 г. на ОП – Варна са оставени без уважение молбите на Г.В. – съпруга на В. за прекъсване изпълнение на наказанието след 22.04.2020 г. за неограничено време, поради тежкото здравословно състояние на В. и да му се издаде служебна бележка, че докато е в прекъсване, няма качеството на затворник – л. 141 от пр. пр. Р-158/2008 г. на ОП - Варана.

С Постановление от 22.04.2020 г. на окръжен прокурор на  ОП – Варна по пр. преписка № Р-158/2008 г. на Окр. прокуратура – Варна е прекъснато изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на В. за срок от три месеца, считано от 22.04.2020 г. на основание чл.448, ал.1 от НПК– л.157 от пр. пр. Р-158/2008 г. на ОП – Варна.

С Постановление от 08.07.2020 г. на окръжен прокурор на  ОП – Варна по пр. преписка № Р-158/2008 г. на Окръжна прокуратура – Варна е прекъснато изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на В. за срок от шест месеца, считано от 22.07.2020 г. на основание чл.448, ал.1 от НПК за продължаване на лечението в специализирано лечебно заведение, палиативни грижи в домашни условия и амбулаторно медикаментозно лечение - л.198 от пр. пр. Р-158/2008 г. на ОП – Варна.

От директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна е представена справка /л.532/ – с.д. № 2956/24.02.2021 г., от която се установява, че А.В.В. е със здравно осигуряване през периода м.01.2005 г. до м.01.2021 г. и няма месеци без здравно осигуряване през този период. За периода 01.01.2000 г. – 31.12.2004 г. няма внесени здравноосигурителни вноски за лицето.

Разпитан е в качеството на свидетел Е. А. К. . Същият е заявил, че познава А.В.В. *** от 2015 г., когато е  започнал да изтърпява наказание лишаване от свобода. В. е имал оплаквания през 2015 г. или 2016 г. Излизали са да тренират заедно на „карето“, където им се полагал по един час престой. В. бил доста здрав физически и бил много добър спортист. През този период  К. се е консултирал с него, защото той е бил един от затворниците, които били правно ерудирани и са си помагали взаимно. Когато били заедно в затвора свид. Е. е искал да се премести в килията на В., защото е имало период, в който В. е бил сам, а след това е бил с друго момче. Предпочитал е да е с него в килия, защото В. не е пушел. До около м.08.2016 г. Е. е бил в корпуса на затвора Варна и тогава В. му е споделял, че има съмнение за раково заболяване на костите и са му отказвали лечение в стационара в затвора Варна, където се намират лекарите. Тогава директор на медицинския център бил Г.Н., който е починал по - късно. В. редовно се е оплаквал, че молбите му не стигат до адресата, защото се изхвърлят в кошчето за боклук, заедно с молбите му за входящи номера. Основанията му да смята, че има раково заболяване били заради това,  че същите симптоми преди време е имала и майка му. И по тези симптоми той се е ориентирал, че може би и той страда от това заболяване. В. е имал много по-сериозни проблеми, когато са го преместили в ЗО - Разделна. Полагал е  доброволен труд там и понеже затворническото общежитие е от открит тип те постоянно са били навън. Свид. Е. уточнява  че на 25.08.2016 г. той е преместен в ЗО – Разделна.  В. е преместен по-късно, мисли че през 2018 г. За себе си лично не помни на коя дата е освободен, но помни че четири месеца преди Нова година бил освободен, не помни  дали е било към края на м.08. или 01.09.2019 г. Причината за преместването им от Затвора Варна са били лошите битови условия. Тогава започнал ремонта и на практика в Затвора – Варна са били около 30 човека в една килия, уточнява, че това е преди ремонта. В Разделна условията са били малко по-добри. Когато бил в Разделна, В. е полагал доброволен труд и един ден му се е оплакал, че си е счупил ръката. Знае, че за известно време В. е полагал доброволен труд извън територията на затворническото общежитие, но преди Нова година е извършвал и платена работа в Езерово, свързана с метални конструкции и била тежка физическа работа. В. му обяснил, че когато си е счупил ръката карал ръчна количка. Свид. Е. сочи, че въпреки травмата В. е продължил да работи, за да си намали присъдата. Имало е период за около 8 месеца, през който в ЗО – Разделна е нямало лекар и тогава В. не е можел да посещава такъв. Преди това там лекар е бил доктор Ч.. Оплаквал се е, че не може да се движи, показвал му  е рентгенова снимка на тазобедрената става, от която се е виждала аномалия. Спомням си, че не са взети под внимание оплакванията му относно здравословното у състояние. То критично се е влошило в последния момент преди свид. Е. да бъде освободен. Помагал му е с каквото може.  Бил  е назначен лишен от свобода -  С. Я. да се грижи за него. В. е бил трудно подвижен и не е можел да ходи до столовата. Посочва, че е имало такава практика да назначават лишени от свобода за да гледат болни срещу доброволен труд и по този начин те също си намаляват присъдата и отчитат дейност като вид работа. Това е практика в ЗО – Разделна и Затвора - Варна. В. е бил настанен на втория етаж, столовата също се е намирала на втория етаж, но в дъното на коридора и за да се стигне да нея е трябвало да се изминат около 500 метра. Счита, че за В. е било невъзможно да стигне до столовата. Банята се е намирала на първи етаж. Уточнил е, че има на всичките етажи, като на всеки коридор има обособени бани за къпане, но понеже ЗО - Разделна е със собствен водоизточник, с един каптаж, който постоянно има аномалия откъм водата този каптаж не може да се напълни, поради което администрацията е ограничила достъпа на вода, като крановете към втори и трети етаж за баня бяха спрени. Знае за това, защото е отговарял за всички работещи в ЗО - Разделна, включително за банята и за пералнята. Той е контролирал къпането в банята. В. не е бил пускан да се къпе в банята, вкл. и с придружител. През този период той е търсил многократно медицинска помощ, както в корпуса, така и от лекарите на ЗО - Разделна. Когато нямало лекар е бил конвоиран с линейка  няколко пъти. Доколкото си спомня е нямало резултат от прегледите, защото са го пращали при специалисти, които администрацията реши.

 Свид. Х.К.П. твърди, че с В. се е познавала от младежките години, защото тя е родена 1956 г., а той през 1957 г. и са израсли в общ квартал. Познавала е също така майка му и близка е със съпругата му. Знае, че В. е в затвора от 15 години и здравословното му състояние се е влошило. Осезателно здравословните му проблеми започнали да се усещат, според него, още от 2017 г. Съди за това от разговорите, които съпругата му – Г. и В. са водили по телефон в нейно присъствие. Лично тя е оказала съдействие за явяване на ТЕЛК. Счита, че след първото освидетелстване от ТЕЛК, той е трябвало през три години да се явява отново за преосвидетелстване, но лекарите д-р К.  и д-р Р.  са осуетявали това, въпреки че болестта прогресира. За да окаже помощ във връзка с лечението е отишла при началника на Затвора – Варна, представила се е като братовчедка и е помолила за своевременно лечение. Началника на Затвора - Варна я е уверил, че ще направи всичко възможно да го заведат при лекари, които да му обърнат внимание. Свидетелката твърди: „Обаче имаше един такъв проблем, който е много сериозен според мен, а именно, че конвоиращите полицаи винаги като влезеха в лекарския кабинет /това са ми го казвали лекарите, при които са го водили/ са заявявали, че той е убил 20 човека и не заслужава да живее. Според мен това малко или много индиректно влияе на отношението на лекарите към него, колкото и да не е правилно това. И така бяха намалени много процентите му“. Счита, че от Затвора – Варна не са му осигурявали редовни прегледи, като са считали, че симулира, т.е. имало е много негативно и неправилно отношение според нея от страна на ръководството на затвора и на лекарите, които са отговори за здравето на тези хора. Имало е моменти, когато са  пускали В. на външен обект да работи и аз тя е водела до там Г.В., за да му носи храна и лекарства. За едното лекарство мисли, че се казвало „Тубоцин“, за приема му са се консултирали с позната лекарка, която е казала, че на неговия етап може да го ползва. На тази лекарка са показали снимките от рентген, на които липсва част от тазовата кост. Счита, че е имало  много симптоми подкрепени не само с усещанията на В., но и с консулта на специалисти, които са давали своите предписания, какво да се направи, например пет скенер, да се направи лъчетерапия и химиотерапия. Била е свидетел, когато лекарите са изказвали това мнение от позицията на професионалисти, специалисти в тази област. Лекарите от затвора обаче са отхвърляли всички тези твърдения, не ги признавали и не съдействали да се провежда лечение. През 2018-2019 година, когато започнали да му разрешават да работи по външни обекти, започнали да го пускат като награда в отпуска, тогава сме го водили при специалисти, за което тя също е съдействала и   е било разпоредено от тях В. да бъде консултиран със съответния специалист и да му бъде направен пет скенер. Въпреки всичко лекарите от затвора не съдействали, налагало се Г.В. да си плаща абсолютно всички прегледи, което било непосилно финансово. Помагала е на Г.В. финансово, както тя, така и близките й, за да заплаща съответните снимки, скенери и т.н., които знае, че са се заплащат от НЗОК. Знае, че В. е здравно осигурен, в качеството на лишен от свобода, но да направи изследването по здравна каса трябва затворническият лекар да даде направление, но той отказвал. Сочи, че е имало  куриозни случаи, в които В. е плащала, прави се съответното изследване, но от Затвора – Варна не проявяват интерес да отидат да получат изследванията от рентгена в окръжна болница. В случай, че снимките са занесат в Затвора – Варна от там са отричали снимките да са на В.. Намира това отношение за изключително лошо. Уточнила е, че лекарите, които са преглаждали В. в Окръжна болница /МБАЛ „Света Анна- Варна“/ са д-р Н., д-р Н.  – гръден хирург, който е дал препоръка за пет скенер. Разяснява, че знае, че лишените от свобода нямат право на телефонни разговори, но такива са се провеждали межда В. и съпругата му. Когато тя е присъствала на такъв разговор тя също е разговаряла с В. и счита, че от около 2017 г. са започнали оплакванията на В. относно болките и съмненията му, че е болен. По време на свижданията го е виждала със счупена ръка, това е работел въпреки отслабналите му сили. 

На 09.02.2021 г. в качеството на свидетел е разпитана Г.И.М. – В.. Ищецът А.В. е починал на 24.02.2021 г., поради това, че съпругата му Г.В. е настоящ ищец по спора, нейните показания ще се преценяват съобразно чл. 172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

В.  счита, че още при постъпването в Затвора – Варна В. е следвало да бъде освидетелстван от ТЕЛК, защото е имал много заболявания. Едва през 2012 г. за първи път е освидетелстван  от ТЕЛК. Уточнява, че това не е свързано с раковото му заболяване. В. е искал да докаже, че е добър затворник и трябва да работи, затова го назначили като художник през 2017 г. в една маза, където нямало осветление и прозорци, било е влажно. Там прекарвал целия си ден, рисувал плакати и всичко, което му дадат и каквото трябвало да извършва като художник по културно-масовата дейност. Но поради липсата на светлина и движение, и поради много лошите хигиенни условия, болките които имал в ставите се засилили и той започнал да се оплаква, че прогресивно се влошава. Искал да бъде прегледан от доктори. Тя многократно е разговаряла, както с всички доктори в затвора - д-р Р.  и фелдшер З. , а впоследствие и с д-р К. . Те казвали, че се преструвал, че нищо му нямало и повечето случаи му отказвали прегледи при специалисти. Твърди, че е направила среща и с началника на Затвора- Варна, който и е обяснил, че той /В./ не бил доктор, не разбирал нищо, а и затвора бил затова да не се  лекува и да бъди измъчван по този начин. Преместен бил в ЗО – Разделна, поради добро поведение, сменили са му режима на изтърпяване на наказанието. В Разделна през 2018 г. отначало е извършвал доброволен труд, но не можел да върви, поради влошено здравословно състояние и в разговорите по телефон с В. се е оплаквал.  Поради това, че майка му е имала такова костно заболяване, според него, подобно на неговото, и понеже отказвали да го лекуват, помолил В. да му купя „Тубоцин“, с който се лекува костна туберкулоза и да го изпратя по затворници за да се лекува. Тя споделила с много лекари и те казаха, че е редно да се направят скенери и снимки, да не е толкова агресивно лечение, защото „Тубоцин“ е антибиотик. Но въпреки това той приемал „Тубоцин“ в продължение на няколко месеца и частично леко се стабилизирал, но болките никога не отшумели, а изследвания счита, че не са му направили. Поради това, че от 12 до 13 ч. имали обедна почивка е ходила тогава да му носи храна в ЗО - Разделна. През този период е куцал, трудно е вървял, оплаквал се е от счупвания на гръдна кост, ръката и други места. За Великден на 2019 г. е пуснат в отпуск за добро поведение. Тогава вече освен този тумор, който е бил в костта имал и издадена бучка в гръдната кост. Направили са  снимки, които лично са платили и са представени с исковата молба. Ходили са на платени прегледи в клиниката на Окръжна болница и се срещнали с доктор Е. К. - ортопед, но той казал, че следва да се прегледа от  гръден хирург и са направили преглед при д-р Н.. Заплатили са за прегледа и  ехограф, дадено е становище от лекаря, че без скенер не може да се изкаже за заболяването и лечението. Скенерът бил скъп. В. имал само пет дни, от които два или три били почивни дни /събота и неделя/ и нямало как да направи такъв скенер за негова сметка, трябвало да се върне в затвора, където е поискал да му се направи такъв скенер,  естествено му казали, че се преструва, въпреки документа с подпис на проф. Н.. Счита, че ако тогава било установено  заболяването, най-вероятно заболяването би било във ІІ-ри или ІІІ-ти стадий и е имало възможност за лечение. Последвали са следващи счупвания. През 2019 г. той поискал три пъти прекъсване изтърпяване на наказанието от прокуратурата точно, поради здравословни причини. Снимката от рентген с дата 09.07.2019 г. установява за пръв път заболяването му.  На снимки се е виждала дупка в костите, но д-р К.  заявил, че той няма да ражда. След това е направен ядрено - магнитен резонанс. В. не е можел да се движи, поради което на всички прегледи докторите настоявали да има някой, които да присъства и който да го обслужва, въпреки че бил лишен от свобода. В Разделна той не можел да се обслужва и са го транспортирали с линейка. Престоявал е на третия етаж, нямало е тоалетни, вода, уринирал е в някакъв буркан, някакъв затворник му прислужвал, носел му е храна, когато той намери за добре, изобщо му е помагал с каквото може. На 06.01.2020 г.  той бил приведен с линейка в болница, но доц. М., за който тя знае, че е началник на отделение по ортопедия е отказал вземане на биопсия, защото В. е бил в тежко здравословно състояние и това било опасно за живота му. От доц. М. е издадено направление за лечение в онкология за палиативни грижи, посочил е, че В. е неопределен, в ІV стадий и с него не може повече нищо да прави. Уточнява, че към 09.02.2021 г. В. приема морфин основно, с катетър, напълно обездвижен, ползва памперси. Ползват сестра или лекар да сменя катетъра, това става около 2-3 пъти месечно, защото катетърът се запушва, като манипулацията струва по 35 лв. За инжекциите плаща по 5, 10 или 15 лв. в зависимост от това, кетонал ли ще поставят или друга обезболяваща инжекция. Правят му вливания, като поставянето на абокат и система струва 30 лв. Всичко това трябвало да го заплаща. Също така го посещава доктор-онколог. В. е здравно осигурен, защото е в затвора и въпреки всичко тя е заплащала разходите, за което сочи, че прилага документи.  

Чрез съдебномедицинска експертиза приета по делото и неоспорена от страните, която съдът кредитира което обективно и компетентно дадена е установено следното: А.В. се води на отчет в СБАЛОЗ Варна от 13.12.2019 г. с диагноза злокачествено новообразувание с неуточнена първична локализация. Диагнозата е приета по образни данни след проведен ЯМР на 09.10.2019 г. и ПЕТ/КТ на 10.12.2019 г. Установени са данни за множество костни метастази без първична туморна локализация. На 17.12.2019 г. обсъден на Онкологичен комитет и назначена ексцизионна биопсия и симптоматично лечение. До момента няма поставена морфологична диагноза – не е взет материал от тумора и няма патологоанатомична диагноза. В последствие пациентът два пъти е хоспитализиран в ОМОПГ на палеативни грижи от 14 до 22.01.2020 г. и от 29.09.2020 г. до 06.10.2020 г. Провеждано е симптоматично лечение с опиоидни обезболяваци, вливания на водно – солиеви разтвори, кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства. От 14 до 19.05.2020 г. е хоспитализиран в Клиника по ортопедия на МБАЛ „С.А. “ с диагноза закрито счупване на долния край на лява бедрена кост. Проведено е консервативно лечение. До смъртта на 24.02.2021 г. амбулаторно е продължено симптоматичното лечение  - последно в началото на м.02.2021 г. са изписани опиоидни обезболяващи от СБАЛОЗ – Варна. Предвид липсата на морфологична верификация не е можело да се провежда специфично противотуморно лечение, а само симптоматично.

За първи път диагнозата е поставена с ЯМР на 09.10.2019 г. впоследствие потвърдено с ПЕТ/КТ на 10.12.2019 г.

Преди поставяне на диагнозата в затвора е провеждано лечение за придружаващи болести с противовъзпалителни средства, антихипертензивни. След поставената онкологична диагнози е бил насочван за образни изследвания, за биопсия, каквато не е проведена. Медикаментозно лечение не е провеждано доколкото опиоидни обезболяващи са изписвани от СБАЛОЗ – Варна.

В затвора не е провеждано лечение за онкологична болест, а и не би могло с оглед възможностите на подобна медицинска служба.

Злокачествено заболяване с неуточнена първична локализация се приема по дефиниция за четвърти клиничен стадий.

След поставена диагноза само по образни данни би било нужно диагнозата да се потвърди с биопсия – наличието на морфологичен резултат от метастаза дори при неуточнена първична локализация би дало възможност за специфично противотуморно лъчелечение – например палиативна химиотерапия, обезболяващо лечение, костно таргетиране с бифосфонат или многоклетъчно антитяло. Тези лечения ни биха довели до пълно излекуване, но биха могли да доведат до увеличена преживяемост и подобрено качество на живот.

 Чрез съдебнопсихиатрична експертиза приета по делото, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена е установено следното: Освидетелствания А.В.В. починал на 24.02.2021 г. е страдал от шизоидно личностното разстройство. През период 01.04.2017 г. – 20.10.2020 г. той е имал засилващи се соматични оплаквания и те са отключили мисли за безпомощност и безперспективност. Поради тежка личностна дисхармония той е ставал все по-стеничен при утвърждаване на собствените си свръхценни параноидни идеи за целенасочено увреждане на здравето му от страна на служители на местата за лишаване от свобода. В. е имал оплаквания във връзка със събития, които е преживял по време на този престой. Той не е в състояние да ги преработи и рационализира нормалопсихологично или в депресивен стил, а ги пречупва през личностните си качества и ги разработва свръхценно параноялно. В. се е чувствал ограничен във възможностите си във връзка с това, че не може да провежда лечение, да се обслужва сам, да се движи, да поддържа лична хигиена.

А.В.В. е починал на 24.02.2021 г. /Акт за смърт 0463/24.02.2021 г. - л. 537/, негов наследник е Г.И.М. – В. /Удостоверение за наследници изх. № АУ020416ОД/25.02.2021 – л. 536/.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Ищец М.  - В. в условията на правоприемник на ищец В. претендира за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на болки и страдания, нечовешко и унизително отношение, увреждане на здравето, безпомощност, чувство за несигурност и недоверие в държавната администрация, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на Затвора Варна и ЗО - Разделна да осигури нормални битови и санитарно-хигиенни условия на живот, да приеме и установи, че страда от тежко онкологично заболяване и да предприеме своевременно медицинско обслужване и лечение в периода от 01.04.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда - 20.10.2020 г. и претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за медицинско обслужване, лечение, изследвания, транспортиране, закупуване на лекарства, билки, медицински консумативи и др. във връзка с диагностика и лечение на онкологичното заболяване, от което страда В.,  поради което съдът квалифицира иска с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

На основание чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

 Искът съобразно чл.285 ал.2 от ЗИНЗС е предявен пред надлежен съд - Административния съд по мястото на увреждането, тъй като в исковата молба е посочено, че увреждането е настъпило в Затвора – Варна и ЗО-Разделна.

Съгласно чл.3 ал.1 от ППЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е специализирана административна структура към Министерството на правосъдието. На основание чл. 12 ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съобразно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Ищецът твърди, че неимуществените вреди са нанесени в Затвора – Варна  и ЗО - Разделна. На основание чл.12 ал.1 от ЗИНЗС ръководството на  Затвора - Варна се осъществява от ГДИН, т.е. това е юридическото лице към което се числи администрацията на Затвора - Варна. Съгласно чл. 205 от АПК, приложим на основание чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Не е въведено изискване юридическото лице да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, за да е надлежен ответник, поради което ГДИН, въпреки, че е второстепенен разпоредител с бюджетни средства е надлежен ответник по предявения иск.

Претендира се обезщетение за вреди за период след приемането на ЗИНЗС /обн. ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./, поради което по арг. на чл.205 от АПК, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е надлежен ответник по иска.

Предявения иск е допустим, разгледан по същество е неоснователен.

За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети и пропуснати ползи, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и бездействие и настъпилата вреда.

Няма спор между страните, че ищецът е бил лишен от свобода и е изтърпявал наказанието в Затвора – Варна от 05.10.2005 г. до 10.07.2018 г. и в ЗО - Разделна от 10.07.2018 г. до 06.01.2020 г. и от 16.01.2020 до 22.01.2020 г. когато е прекъснато изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Налице е прекъсване изтърпяване наказанието лишаване от свобода на В. през периодите: 06.01.2020 г. – 16.01.2020 г., 22.01.2020 г. – 22.04.2020 г., 22.04.2020 – 22.07.2020 г., 22.07.2020 – 22.01.2021 г.

Оплакванията за липса на лечение, както и липса на адекватно лечение са неоснователни предвид следното:

Изискванията за медицинско обслужване на лишените от свобода лица се съдържат в чл.128-149 от ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (ДВ, бр.31/23.04.2010 г.). Съгласно чл.128 ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За целта нормата на чл.129 от ЗИНЗС регламентира осъществяване на медицинското обслужване в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5 ал.1 от ЗЛЗ, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях  следва да съответства на общите медицински стандарти.

Съгласно нормата на чл.130 ал.1 от ЗИНЗС, лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са два вида - специализирани болници за активно лечение и лечебни заведения за извънболнична помощ - медицински центрове. По смисъла на чл.134 ал.1 от ЗИНЗС, в медицинските центрове се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравното състояние на лицата.

На основание чл. 135 от ЗИНЗС ал.(1) Лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2. се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3. са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания; ал.(2)  Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център; ал.(3) При спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани изследвания изпращането се извършва с устно нареждане на началника на затвора; ал.(4) Охраната, транспортирането и лечението на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се организира и осъществява под ръководството на началника на затвора, затворническото общежитие или поправителния дом.

Чл. 5, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода - Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

Чл. 7, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. - По предложение на директора на болницата или на медицинския център лишените от свобода могат да бъдат назначавани за помощен персонал към лечебните заведения.

Чл. 11, ал.4 - Наредба № 2/22.03.2010 г. - Лишените от свобода се разпределят по групи и работни обекти след издаването на медицинска справка за здравословното им състояние и работоспособност.

В исковата молба е изложено, че оплакванията относно болки в костите и липса на лечение е започнало през 2017 г., поради което и искът е предявен от 01.04.2017 г.

В жалба № 11621/27.12.2019 г. от В. *** сочи, че от пролетта на 2018 г. здравословното му състояние се влошава и медицинските служители от една година и половина отказват извършване на изследвания с цел установяване причината за влошеното му здравословно състояние – л. 110.

От изявлението се установява, че от около м.06.2017 г. В. не се е чувствал в добро здравословно състояние. От събраните доказателства се установява, че през 2017 г. на В. са извършени прегледи при специалисти в съответната област и е предписано лечение: 

АЛ № 000169/10.01.2017 г., диагноза - хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност – л.354

АЛ   № 001944/06.07.2017 г., диагноза - хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност – л. 355.

На 22.09.2017 г. са извършени кръвни изследвания – л. 372.

На 22.09.2017 г. е издаден от Център за медицинска помощ – Варна фиш за спешна медицинска помощ на В., в резултат на което му е извършен преглед издаден е Лист за преглед на пациент  № 12475/22.09.2017 г., дадена е анамнеза относно В. – дразнене, парене при уриниране, болест на симфлекс – л. 374. Извършен е преглед от уролог издаден е допълнителен лист за преглед – л. 375.

АЛ № 001448/02.10.2017 г., диагноза - хепирплазия на простатата – л. 376.

АЛ № 001542/10.10.2017 г., диагноза - хепирплазия на простатата – л. 369.

АЛ № 000410/27.09.2017 г., диагноза – цистит, неуточнен – л. 369.

Установеното води до извод, че през периода 01.04.2017 – 31.12.2017 г. В. е имал достъп до специализирана медицинска помощ. В случай, че съответния специалист установи нужда от допълнителни изследвания или нужда от лечение е следвало да даде предписание за това. Не са налице доказателства – подадени молби от В. за преглед при конкретен специалист, които да не са били удовлетворени от администрацията на ответника. Действително в жалба № 11621/27.12.2019 г. от В. *** сочи, че от година и половина здравословното му състояние се влошава, но това изявление е направено на 27.12.2019 г. и не са налице доказателства, че действително от година и половина назад, той е имал конкретно здравословно оплакване, на което да не е отговорено със съответния преглед и лечение. От установеното съдът прави извод, че през периода 01.04.2017 – 31.12.2017 г. не е налице нарушение извършено от администрацията на Затвора Варна относно медицинското обслужване на В..

От 01.01.2018 г. до 10.07.2018 г. В. ***, през периода 10.07.2018 – 31.12.2018 г. е преместен в ЗО – Разделна.

През 2018 г. се установява от събраните доказателства, че са му предоставяни лекарства за лечение осем пъти, които са описани в изложение на фактите по делото. През 2018 г. не са налице доказателства за подавани молби за извършване  на прегледи или лечение, на които администрацията на ответника да не е отговорила с адекватни действия.

През периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.  В. е бил в ЗО – Разделна.

В молба от 29.01.2019 г. от В. до окръжен прокурор на ОП – Варна /л.1-2 от пр. пр. № 818/2019 г. на ОП – Варна/ е изложил, че от м.04.2017 г. работи доброволно, а от 07.12.2018 г. е на външен обект – платена работа. На общ режим е от 19.02.2013. Отправил е искане за прекъсване на наказанието за срок от един месец, за да ползва правото си съобразна чл. 447, т.3 и т.3 от НПК, вр. чл. 4 от СК и чл. 72 от ППЗИНЗС, с оглед желанието му и това на съпругата му, тя да зачене по естествен път. Изложеното от В. в посочената молба удостоверява, че същият не е посочил здравословен проблем, който желае да бъде разрешен, чрез лечение. Напротив желанието му за забременяване на съпругата му установява, че той се е чувствал в добро здравословно състояние в началото на 2019 г.

На 11.06.2019 г. В. подава молба  до окръжен прокурор при ОП – Варна /л. 6 от пр. пр. № 818/2019 г./ в която отправя искане на основание чл. 447, т.3 от НПК изпълнението на наказанието да бъде прекъснато за срок от един месец или най – малко за периода 01.07.2019 до 15.07.2019 г. за лечение и за извършване на задължителни консулти посочени в писмото, което прилага от УМБАЛ „ Св. М. “ ЕАД и преосвидетелстване от ТЕЛК. Представена е към молбата медицинска справка от м.ф. З.  при Затвора – Варна, в която са описани залюбванията на В. установени към момента – шизоидно разстройство, ХБІІ ст.ум.вис.ст.СМФ.ХС., поясна дископатия, деформираща спондиалоартроза, двустранна коксартроза. Посочено е, че в Медицински център при Затвора – Варна е представил писмо за явяване пред ТЕЛК на 09.07.2019 г. Приложено е и наличното освидетелстване от ТЕЛК № 3313/2016 г., със срок за преосвидетелстване 01.06.2019 г.   /л. 12 от пр. пр. № 818/2019 г. но ОП – Варна/.

С Постановление от 28.06.2019 г. на и.ф. окръжен прокурор при ОП – Варна е оставена без уважение молбата на В. за прекъсване изтърпяване на наказанието му, изложени са мотиви „Искането на молителя не може да се окачестви като страдание от „тежко заболяване на осъдения“ по смисъла на 447, т.3 от НПК, а останалите основания в нормата на чл. 447 от НПК са още по-малко приложими“ – /л. 14 от пр. пр. № 818/2019 г. на ОП – Варна/.

На 09.07.2019 г. е направено рентгенография на таз на В. – л. 25.

На 09.10.2019 г. е направено рентгеново изследване на дясна раменна става, таз и тазобедрени стави – л. 31.

На 29.10.2019 г. е направен на В. ядрено магнитно резонансна диагностика № 2161/29.10.2019 г. от д-р Н.. Дадено е заключение: с мнение за РЕТ/СТ: вероятен простатен или белодробен карцином, ДД – първичен остеосарков с лимфогенна десиминация – л. 30.

На 22.07.2019 г. е направено ЕКГ от д-р Ц. Ж. – кардиолог – л. 363.

На 23.07.2019 г. е направена електрокардиограма на В. от д-р Ц. Ж. – кардиолог /л. 361-362/.

Издадено е направление № 138/22.07.2019 г. за рентгенография на раменна става – л. 364; АЛ № 001235/09.10.2019 г., диагноза – счупване на горния край на раменната кост – л. 42, извършен е ЯМР  № 2161/29.10.2019 г. – л.30 с мнение за вероятен простатен или белодробен карцином – л. 29 и на 29.10.2019 г. е извършено е рентгеново изследване на дясна раменна стара, таз и тазобедрени стави – л.31.

На 29.10.2019 г. е извършено рентгеново изследване на раменна става, таз и белодробни стави.

На 30.10.2019 г. В. подава молба до окръжен прокурор при ОП – Варна /л. 15 от пр. пр. 818/2019 г. на ОП- Варна/, в която сочи, че от м. 04.2018 г. здравословното му състояние се влошава бързо. Плътността на костите му намалява. Получил е фрактури в областта на таза. Сочи, че лечението от д-р Р.  не е адекватно на нуждите му. Изпитва силни болки и е трудноподвижен. Отправено е искане спешно да бъде прекъснато изтърпяване на наказанието му.

Към молбата са приложени: рапорт от 14.10.2019 г. от д-р К.  в Затвора – Варна, в които е изложено становище, че състоянието на В. налага адекватно проследяване, провеждане на необходимите изследвания и контрол от страна на ОПЛ, предложил е да се обсъди възможността за превеждане на В. *** с настаняване в Стационара към МЦ; талон от 21.10.2019 г. от д-р К. , в който е изложено, че е следва да проведат изследвания за да се изключи заболяване с метастази в костите. Представена е справка от м.ф. З.  в Затвора – Варна – л.22 от пр. пр. 818/2019 г. ведно с медицинската документация, която да установи нуждите от лечение.

ОП – Варна е уведомена от началника на Затвора – Варна с писмо рег. № 450/21.11.2019 г., че на 26.11.2019 г. в МБАЛ „ Св. М.  – Варна“ на В. ще се проведе пет скенер.

С постановление от 25.11.2019 г. на окръжен прокурор при ОП – Варна е отказано да се уважи молбата на В. за прекъсване изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“, доколкото то се иска за провеждане на пет скенер, а изследването е назначено.

На 10.12.2019 г. е направено образно изследване с пет скенер, резултата от изследването – множество вторични костни лезии, тумор с неуточнена първична локализация – л. 44. Издадено е Решение № 6778/17.12.2019 г. на петчленна лекарска комисия, диагноза – злокачествено новообразувание с неуточнена локализация., стадий ІV, начално лечение, оперативно лечение – ексцизионна биопсия – л. 45.

Дадените становища от медицински служители на Затвора – Варна доказват,  че е следено здравословното състояние на В. и е съдействано изцяло за адекватното му лечение. Установените прегледи на В. доказват, че в съответствие със симптомите, които е проявявал са провеждани дейности за извършване на диагностика, въз основа на която да се предприеме лечение. Прегледите са от специалисти извън Затвора Варна и ЗО – Разделна, от което следва, че са полагани нужните грижи от администрацията на ответника за провеждане на навременно и адекватно лечение. Не е налице молба на В., която да не е удовлетворена от администрацията на ответника относно диагностика и лечение.

2021       г. са извършени следните медицински дейности относно В.: Етапна епикриза от 17.01.2020 г. издадена от двама лекари в СБАЛОЗ „Д-р М. М. “ – Варна, диагноза – палеативна помощ, метастазес осеи, метастазес ретроперитонеи - л.29; Епикриза издадена от двама лекари в СБАЛОЗ „Д-р М. М. “ – Варна, постъпил за лечение на 14.01.2020 г. изписан 22.01.2020 г., окончателна диагноза палеативна помощ, метастазес осеи, метастазес ретроперитонеи – л.43.; Експерто решение № 0700/26.02.2020 г. на ТЕЛК, оценка на работоспособността 100 % т.н.р. без чужда помощ, общо заболяване тумор на лява пубисна кост, шизоидно разстройство на личността, ХБ ІІ стадий умерена степен сф хс. Дегенеративна дискова болест – л. 39; Експерто решение № 0714/26.02.2020 г. на ТЕЛК, оценка на работоспособността 100 % т.н.р. с чужда помощ, злокачествено новообразувание с десеминация, шизоидно разстройство на личността, ХБ ІІ стадий умерана степен сф хс – л.40; Епикриза издадена от двама лекари в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, постъпил на 14.05.2020 г., изписан на 19.05.2020 г., окончателна диагноза – счупване на долния крайник на бедрена кост, закрито в ляво – л.35.; Епикриза издадена от двама лекари в СБАЛОЗ „Д-р М. М. “ – Варна, изписан на 10.06.2020 г., ИЗ 11341, окончателна диагноза палеативна помощ, метастазес осеи, метастазес ретроперитонеи, линфаденопатия аксиларис декстри - л.33; Епикриза издадена от двама лекари в СБАЛОЗ „Д-р М. М. “ – Варна, изписан на 13.07.2020 г., ИЗ 7969, окончателна диагноза палеативна помощ, метастазес осеи, метастазес ретроперитонеи - л.32.

Налице е прекъсване изтърпяване наказанието лишаване от свобода на В. през периодите: 06.01.2020 г. – 16.01.2020 г., 22.01.2020 г. – 22.04.2020 г., 22.04.2020 – 22.07.2020 г., 22.07.2020 – 22.01.2021 г.

Следва, че през периода за който се претендира обезщетение за 2020 г., а именно от 01.01.2020 г – 20.10.2020 г. той с изключение на 10 дни: 01-05.01.2020 г.  и 17-21.01.2020 г. е бил извън място за лишаване от свобода. Поради това че е лишен от свобода не са прекъсвани здравните му осигурявания и на същия са проведени предписаните му лечения. От установеното съдът заключава, че администрацията на ответника не е допуснала бездействие, което да е в пряка причина за сочените вреди от ответника.

Чрез СМЕ е установено, че В. два пъти е хоспитализиран в  отделение по медицинска онкология и палиативни грижи /ОМОПГ/ към Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р М. М. “ – гр. Варна за палиативни грижи от 14.01.2002 г. до 22.01.2020 г. и от 29.09.2020 г. – 06.10.2020 г., провеждано е симптоматично лечение с опиоидни обезболяващи, вливания на водно – солиеви разтвори, кортикостероиди, нестороидни противовъзпалителни средства. От 14 до 19.05.2020 г. е хоспитализиран в клиника по ортопедия на МБАЛ „С.А. “ с диагноза закрито счупване на долния крайник на лява бедрена кост. Проведено е консервативно лечение и до смъртта му на 24.02.2021 г. амбулаторно е продължило симптоматичното лечение – последно в началото на м. 02.20201 г. са изписани опиоидни обезболяващи от СБАЛОЗ – Варна. Предвид липсата на морфологична верификация не е можело да се провежда специфично противотуморно лечение, а само симптоматично.

Претенцията на ищеца, че лечението му, осъществено за процесния период е несъответно на нуждите му е недоказано. На основание  чл. 137, ал.1 от ЗИНЗС,  когато лишеният от свобода е несъгласен с назначеното лечение, същият за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя, като директорът на болницата или на медицинския център на затвора е длъжен да запознае съответния специалист с медицинската документация по случая. Становището на специалистите от другите лечебни заведения има консултативен характер. Те не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението. В случая, ищецът независимо от многобройните прегледи, които са му извършени не е поискал допълнителни консултации с външни специалисти, за негова сметка. Този факт потвърждава, че той е бил съгласен с проведеното му лечение.

От установеното се налага извода, че проведеното лечение е било адекватно на проявените симптоми и от ответника не е извършено бездействие, което да е в причинна връзка с установеното заболяване на В..

Чрез разпита на свид. Е. се установява, че на В. е бил осигурен придружител – С. Я. – лишен от свобода, за да му помага относно нуждите му. Това действие на Затвора – Варна доказва, че не е игнорирано състоянието на В., напротив полагани са нужните грижи. Също така свид. Е. уточнява, че преместването от Затвора – Варна в ЗО – Разделна е било поради ремонт в Затвора – Варан и лошите битови условия там. Следва, че спрямо В. е взето предвид здравословното и емоционалното му състояние, така че в максимална степен, съобразно законоустановените изисквания да се осигури изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Чрез разпита на свид. П. не са установени бездействия на администрацията на ответника, които да сочат, че не са извършени вменени задължения. Свидетелите считат, че В. не е лекуван адекватно през процесния период, за който е предявен иска, но съдът за да обоснове своя извод в обратната посока се позовава на писмените доказателства, които са събрани по делото.

В исковата молба се сочи, че от м.04.2017 г. до м. 07.2018 г. В. е работел като художник в мазе, което е било с изключително лоши условия, защото е било влажно, от пода е избивала влага, нямало е естествена светлина, двете малки прозорчета били затрупани с вещи и поради това не достигала естествена светлина в помещението. Доказателства относно тези твърдения не са представени от ищеца. Също така не са представени доказателства, че за периода от четири месеца работа в посоченото помещение е настъпило увреждане на В..

Установено е чрез разпита на свид. Е., че В. е обитавал помещение на втори етаж, където се е намирала и кухнята. Работеща баня е имало само на първи етаж в ЗО – Разделна. Не са налице доказателства, че през процесния период В. не е можел да достигне до баня или столова, за задоволяване на хигиенни и битови нужди, поради което в тази насока съдът приема, че не е установено неправомерно действие или бездействие на ответника, което да е в причинна връзка с увреждането на ищеца. 

Експертно решение № 0714/26.02.2020 г. на ТЕЛК, относно В. е с оценка на работоспособността 100 % т.н.р. с чужда помощ. Както беше отбелязано от 06.01.2020 г., след което от 22.01.2020 г. относно В. е прекъснато изтърпяване наказанието лишаване от свобода. През периода, в който В. *** и ЗО – Разделна не са налице доказателства, че същият не е можел да се движи сам. Не са налице доказателства, че той е отправил  искане за осигуряване на инвалиден стол. Поради установеното следва, че претенцията за нанесени вреди от бездействие на служители на ответника е неоснователна.

Чрез СПЕ е установено, че В. е страдал от шизоидно личностното разстройство. През период 01.04.2017 г. – 20.10.2020 г. той е имал засилващи се соматични оплаквания и те са отключили мисли за безпомощност и безперспективност. Поради тежка личностна дисхармония той е ставал все по-стеничен при утвърждаване на собствените си свръхценни параноидни идеи за целенасочено увреждане на здравето му от страна на служители на местата за лишаване от свобода. В. е имал оплаквания във връзка със събития, които е преживял по време на този престой. Той не е в състояние да ги преработи и рационализира нормалопсихологично или в депресивен стил, а ги пречупва през личностните си качества и ги разработва свръхценно параноялно. В. се е чувствал ограничен във възможностите си във връзка с това, че не може да провежда лечение, да се обслужва сам, да се движи, да поддържа лична хигиена.

От посоченото в СПЕ съдът заключава, че тези психически състояния не са породени от неизпълнение на вменени задължения на ответника, поради което не е доказана причинна връзка между наличието им и виновно поведение на ответника. Това налага извода, че иска за претендираните неимуществени вреди е неоснователен.

Относно претендираните имуществени вреди за заплатени прегледи, лекарства, консумативи и други във връзка с лечението на В.:

Съгласно чл. 149, ал.1, 2 и 3  от ЗИНЗС  - цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода; Лекарства с упойващо или наркотично действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна доза; Лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието на лекаря на съответното лечебно заведение и под негов контрол.

Чл. 272, т.3 от ППЗИНЗС - На настанените в арестите се осигуряват: ползване на лекарства и диетична храна по предписание на лекар.

Чл. 65, ал.1 – 6  от Наредба 2/22.03.2010 г. – ал. (1)На лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства. Тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга; ал.(2) Лекарствата с упойващо или наркотично действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна доза; ал(3) При необходимост от лечение със скъпи лекарства по реда на Закона за здравното осигуряване директорът на медицинския център съдейства за осигуряването на необходимите документи; ал.(4) При предписване на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК напълно или частично заплаща, директорът на медицинския център уведомява директора на РЗОК и обосновава нуждата от тях; ал.(5) Директорът на медицинския център попълва рецептурна книжка на хронично болен; ал.(6) Лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието и под контрола на лекаря от лечебното заведение в местата за лишаване от свобода. Тези лекарства се съхраняват в лечебното заведение и се предоставят за ползване по реда на тази наредба.

Чл. 84, ал.2, т.4  от ЗИНЗС - Лишените от свобода имат право на: здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

Няма спор и от справка от НАП се установява, че В. е със здравно осигуряване през процесния период. От ищеца са представени касови бонове и фактури за заплатени прегледи, лекарства и консумативи. От съда е указано на ищеца да представи доказателства относно извършените разходи за медицинско обслужване, лечение, изследвания, транспортиране, закупуване на лекарства, билки, медицински консумативи и др. във връзка с диагностика и лечение на онкологично заболяване на В. през периода 01.04.2017 г. – 20.10.2020 г., като следва да се представят доказателства, че разходите са направени конкретно за В..

Въпреки представен списък на сторени разходи – л. 595-597 не са налице доказателства всеки един от тези разходи с какъв преглед или рецепта на В. се обвързва. Съща така не са налице доказателства, че прегледите, консултациите и др. подобни, които са заплатени от В. следва да се заплащат от НЗОК на здравноосигурено лице.

В хода на производството са представени следните рецепти издадени на В. – л. 371 за лекарства: ципрофлоксацин и уронат във връзка с преглед – АЛ № 000410/27.09.2017 г. за тази рецепта видно от списък на направените разходи – л. 595-597 от ищеца не се претендират вреди.

От 06.01.2020 г., а след това от 22.01.2020 г. на основание постановления на окръжен  прокурор при ОП – Варна на В. е с прекъснато изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. След като не е бил в място за лишаване от свобода, нормата на чл.  65, ал.1 – 6  от Наредба 2/22.03.2010 г. не е приложима, защото изрично е предвидено, че получаване на лекарствата се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга. Следва, че когато лицето не е в място за лишаване от свобода, лекарства не му се представят. Представените касови бонове за лекарства л. 74-85 и л. 484- 488 са след 22.01.2020 г., поради което закупени лекарства, консумативи, билки и други свързани с лечение на ищеца не следва да се заплащат от ответника.

Относно заплатени прегледи преди 22.01.2020 г. не са представени от ищеца доказателства, че същите са в обема дейности, които се предоставят безплатно на здравноосигурено лице. Следва да се отбележи, че част от касовите бонове са за потребителска такса, която се дължи от здравноосигурените лица.  Относно претендираните разходи за прегледи заплатени от ищеца, следва че те са направени по негова инициатива /въпреки извършените прегледи, чрез администрацията на ответника/  и съобразно чл. 137, ал.1 от ЗИНЗС, ответника не дължи заплащане на сторените разходи.

От изложеното следва че имуществената претенция на ищеца е недоказана и неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Всичко изложено дотук обуславя извод за липса на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца във връзка с оказването на медицинска помощ, а още по-малко на такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение, пораждащо чувство на несигурност и недоверие в държавната администрация по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени и имуществени вреди. Доколкото не се установи незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, т.е. не се доказа нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не намира приложение в конкретния случай. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от бездействието на длъжностни лица от Затвора - гр. Варна и ЗО – Разделна по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл. 284 от ЗИНЗС. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки, то последица от това е отхвърляне на предявения от него иск.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихви.

Съобразно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС при отхвърляне на иска на ответника се дължат само разноски, но не и юрисконсултско възнаграждение, поради което искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и се отхвърля от съда.

В производството по делото на основание чл. 9а, ал.2 от ЗОДОВ за възнаграждение на вещото лице – д-р Р.В.Б. *** е заплатена сумата от 300 лева. Предвид изхода на спора и на основание чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС ищеца М. – В. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300 лева в полза на Адм. съд – Варна.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС искането на ищеца за присъждане на заплатена държавна такса, сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба от А.В.В. ЕГН **********, с правоприемник, на основание чл. 227 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК Г.И.М. – В. ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за сумата от 2 000 000 лева /два милиона лева/ ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, нечовешко и унизително отношение, увреждане на здравето, безпомощност, чувство за несигурност и недоверие в държавната администрация, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на Затвора Варна и ЗО - Разделна да осигури нормални битови и санитарно-хигиенни условия на живот, да приеме и установи, че страда от тежко онкологично заболяване и да предприеме своевременно медицинско обслужване и лечение в периода от 01.04.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда - 20.10.2020 г. и иск за имуществени вреди в размер на 15 300 лева /петнадесет хиляди и триста лева/, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, представляващи разходи за медицинско обслужване, лечение, изследвания, транспортиране, закупуване на лекарства, билки, медицински консумативи и др. във връзка с диагностика и лечение на онкологичното заболяване, от което страда.

ОСЪЖДА Г.И.М. – В. ЕГН ********** да заплати в полза на Административен съд – гр. Варна сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторени разноски в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на  Административен съд -  Варна, с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                        СЪДИЯ: