№ 1195
гр. Велико Търново, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110100484 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. Б.” ЕАД (понастоящем „Й.
Б.“ ЕАД) срещу И. К. С., с която се иска да бъде прието за установено съществуването
на вземане за сумата от 1191.69 лева, от която 424.93 лева – незаплатени месечни
абонаментни такси за потребени мобилни услуги, 273.77 лева – незаплатени лизингови
вноски и 492.99 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3480/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново.
Ищецът твърди, че ответникът е негов абонат, с който са сключени следните
договори: 1/ договор за мобилни услуги от 13.6.2018 г. за номер 0896 848 861 с избран
абонаментен план „Т. 10.99“, подновен с допълнително споразумение от 21.12.2018 г.,
съгласно което ответникът е избрал абонаментен план „Т. 24.99“, като на същата дата
между тях е сключен и договор за лизинг, по силата на който на ответника е
предоставено мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Blue срещу месечна вноска
от 8.99 лева при стандартна цена от 399.90 лева; 2/ договор за мобилни услуги от
22.8.2018 г. за номер 0890 137 107 с избран абонаментен план „Т. 14.99“, подновен с
допълнително споразумение от дата 4.2.2019 г., съгласно което ответникът е избрал
абонаментен план „Т. 36.99“, като на същата дата между тях е сключен и договор за
лизинг, по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство HUAWEI
Y6 2018 Dual Blue срещу месечна вноска от 8.99 лева при стандартната цена от 369.90
лева; 3/ договор за мобилни услуги от 22.8.2019 г. за номер 0894 656 715 с избран
абонаментен план „Т. +“, като на същата дата между тях е сключен и договор за
лизинг, по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство
ALCATEL 1S Dual Black срещу месечна вноска от 5.99 лева при стандартната цена от
269.90 лева. Заявява, че за потребените от ответника услуги за периода от 15.9.2019 г.
до 14.12.2019 г. е издал фактура № **********/15.10.2019 г. на стойност 176.44 лева за
1
месечни абонаментни такси за потребените услуги, платима до 30.10.2019 г.; фактура
№ **********/15.11.2019 г. на стойност 149.96 лева за месечни абонаментни такси за
потребените услуги, платима до 30.11.2019 г.; и фактура № **********/15.12.2019 г. на
стойност 98.53 лева за месечни абонаментни такси за потребените услуги, платима до
30.12.2019 г. Сочи, че ответникът не е заплатил задълженията си по тези фактури,
поради което договорите са прекратени едностранно и е начислена неустойка за
предсрочното им прекратяване в размер на три месечни абонаментни такси за всеки
ползван номер, както и неустойка, формирана като разлика между стандартната и
преференциалната цена на предоставените мобилни устройства, съответстваща на
оставащия срок на договора. Твърди, че с оглед предсрочното прекратяване на
договорите ответникът дължи и остатъкът от вноските по сключените договори за
лизинг на мобилни устройства.
Особеният представител на ответника оспорва предявените искове. Обръща
внимание, че ищецът претендира едновременно както обезщетение за забава в размер
на законната лихва, така и неустойка за същото неизпълнение, което прави
неравноправна уговорката за неустойка, която счита и за прекомерна.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
Особеният представител не се явява и не заема допълнително становище.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените доказателства е видно, че на 13.6.2018 г. между страните е
сключен договор за мобилни услуги, според който ответникът е избрал абонаментен
план „Т. 10.99” за телефонен номер 0896 848 861 с месечна такса от 10.99 лева.
Договорът е сключен за срок от една година. Със сключването на договора ответникът
е получил екземпляр от ценовата листа на услугите, предоставяни от ищеца, както и
екземпляр от Общите условия. На 21.12.2018 г. между страните е сключено
допълнително споразумение към горепосочения договор, според което ответникът е
избрал абонаментен план „Т. 24.99” с допълнителни 5000 МВ за телефонен номер 0896
848 861 с месечна такса от 24.99 лева. Споразумението е сключено за срок от две
години, като в същото е посочено, че при сключването му на ответника е предоставен
мобилен апарат Huawei Y6 2018 Dual Blue, за което на същата дата - 21.12.2018 г. е
сключен договор за лизинг, съгласно който устройството се предоставя срещу обща
лизингова цена от 206.77 лева. В допълнителното споразумение е посочено, че
стандартната цена на устройството възлиза на 399.90 лева, като отстъпката от същата е
184.14 лева. Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и съгласно посоченото
в него лизингополучателят следва да заплати 23 месечни вноски от по 8.99 лева. При
сключването на договора потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от
общите условия на „Т. Б.” ЕАД, както и от ценовата листа за абонаментния план.
На 22.8.2018 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги, според
който ответникът е избрал абонаментен план „Т. 14.99” за телефонен номер 0890 137
107 с месечна такса от 14.99 лева. Договорът е сключен за срок от две години, като със
сключването му ответникът е получил екземпляр от ценовата листа на услугите,
предоставяни от ищеца, както и екземпляр от Общите условия. На 21.12.2018 г. между
страните е сключено допълнително споразумение към горепосочения договор, според
което ответникът е избрал абонаментен план „Т. 24.99” с допълнителни 5000 МВ за
2
телефонен номер 0890 137 107 с месечна такса от 24.99 лева, като споразумението е
сключено за срок от две години. На 4.2.2019 г. между страните е сключено ново
допълнително споразумение към горепосочения договор, според което ответникът е
избрал абонаментен план „Т. 36.99” с допълнителни 5000 МВ за телефонен номер 0890
137 107 с месечна такса от 36.99 лева. Споразумението е сключено за срок от две
години, като в същото е посочено, че при сключването му на ответника е предоставен
още един мобилен апарат Huawei Y6 2018 Dual Blue, за което на същата дата е сключен
договор за лизинг, съгласно който устройството се предоставя срещу обща лизингова
цена от 105.57 лева. В допълнителното споразумение е посочено, че стандартната цена
на устройството възлиза на 369.90 лева, като отстъпката от същата е 259.74 лева.
Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и съгласно посоченото в него
лизингополучателят следва да заплати 23 месечни вноски от по 4.59 лева. При
сключването на договора потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от
общите условия на „Т. Б.” ЕАД, както и от ценовата листа за абонаментния план.
На 22.9.2019 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги, според
който ответникът е избрал абонаментен план „Т. +” за телефонен номер 0894 656 715 с
месечна такса от 16.99 лева. Договорът е сключен за срок от две години, като в същият
е посочено, че при сключването му на ответника е предоставен мобилен апарат Alcatel
1S Dual Black, за което на същата дата – 22.9.2019 г. е сключен и нов договор за лизинг,
съгласно който устройството се предоставя срещу обща лизингова цена от 137.77 лева.
В договора е посочено, че стандартната цена на устройството възлиза на 269.90 лева,
като отстъпката от същата е 126.14 лева. Договорът за лизинг е сключен за срок от 23
месеца и съгласно посоченото в него лизингополучателят следва да заплати 23 месечни
вноски от по 5.99 лева. При сключването на договора потребителят е декларирал, че е
получил екземпляр от общите условия на „Т. Б.” ЕАД, както и от ценовата листа за
абонаментния план.
По делото са представени заверени преписи от три фактури, ведно с приложения
към същите, отразяващи задължения на ответника за абонаментни такси, услуги и
лизингови вноски, една фактура за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите и за остатъчния размер от вноските по договорите за лизинг, покана за
доброволно плащане на задълженията, както и препис от Общите условия на „Т. Б.“
ЕАД.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
изводи:
От представените писмени доказателства се установява, че страните са били в
облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал
качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49
от ДР на ЗЕС. По силата на сключените договори ищецът се е задължил да предоставя
на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги,
договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по
предпочетените тарифни планове за предоставените телефонни номера. От своя страна,
ответникът е поел задължение да заплаща месечните абонаменти такси и цените на
услугите извън месечния абонамент, както и вноските за лизинг.
Доколкото уговорена в договорите абонаментна такса представлява минималната
цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за
това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и
по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на
предоставените услуги, същата се дължи независимо от това дали операторът е
3
предоставил съответните услуги и дали абонатът реално ги е потребил. Съдът приема,
че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорите за
мобилни услуги валидно са обвързали страните по тях и ответникът дължи
заплащането на абонаментните такси по тези договори за отчетните периоди,
независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на
тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са
ангажирани доказателства за плащането им.
По отношение на претенцията за стойността на използваните услуги извън
месечния абонамент съдът съобразява представените приложения към издадените
фактури, отразяващи потреблението на ответника, включително за услугите извън
месечния абонамент. Въпросните приложения представляват детайлизирани извадки
от електронната система на мобилния оператор, като съдът съобразява изложеното в
тях, имайки в предвид, че същите не са създадени за целите на процеса, а в изпълнение
на задължението на ищеца да изготвя детайлизирана информация за потреблението на
абоната. Освен посоченото, не може да не се отчете и фактът, че стойността на
услугите извън месечния абонамент са на стойност, която е пренебрежимо ниска
спрямо останалите задължения на абоната, което е допълнителен аргумент в подкрепа
на тезата, че приложенията не са създадени за целите на процеса. По повод стойността
на услугите извън месечния абонамент следва да се има в предвид и заложеното в
общите условия (чл. 31), действащи в отношенията между страните, а именно, че
месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред оператора в 6-месечен
срок след издаване на фактурата. Оспорването не възпрепятства правото на
потребителя да оспори сметката си по съдебен ред, но и самото оспорване не
освобождава последния от задължението за плащане на дължимите суми. В случая
ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил
стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън
месечния абонамент, както и стойността на съответните лизингови вноски, като към
всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените
компоненти. По делото няма данни ответникът да е оспорил месечните си сметки в
предвидения 6-месечен срок пред мобилния оператор, поради което и съдът приема, че
по този начин същият е признал реалното предоставяне на услугите и дължимостта на
тяхната цена. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във
фактурите дати, като не са ангажирани доказателства за плащането им.
По отношение на претенцията за лизингови вноски съдът приема, че безспорно се
установи възникването на облигационни отношения между страните, по силата на
които ищецът е предал за ползване на ответника две мобилни устройства Huawei Y6
2018 Dual Blue и едно мобилно устройство Alcatel 1S Dual Black срещу договорена
лизингова цена, платима на равни месечни вноски. В договорите за лизинг се съдържа
изрична декларативна клауза относно реалното предаване на вещите, като съдът,
съобразявайки че крайните падежи на договорите за лизинг са настъпили преди
подаване на заявлението, намира, че всички вноски по съответния лизинг са станали
изискуеми, независимо дали е настъпила предсрочна изискуемост, като по делото не са
ангажирани доказателства за плащане.
По отношение на претенциите за неустойка:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са
уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая от
приложените договори и допълнителни споразумения се установява, че в случай на
4
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни абонаменти до края на този срок, но не повече от три
стандартни абонамента. В допълнение на тази неустойка потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които е
предоставено устройство, потребителят дължи и разликата между стандартна цена на
устройството и заплатената цена при неговото предоставяне, съответстваща на
оставащия срок на договора. В хода на производството обаче, от страна на ищеца не
беше проведено надлежно доказване дали и кога са прекратени договорните
правоотношения между страните и най-вече по какъв начин ищецът, който твърди че е
упражнил правото си да прекрати договорите предсрочно, е уведомил за това другата
страна. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне на договора е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието
на правоотношението. В тази връзка, доколкото по делото не е уговорено друго между
страните, надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. От страна на ищеца е представената покана за доброволно
плащане (л. 46), като със същата ответникът е предупреден, че договорите ще бъдат
прекратени при продължаващо неизпълнение от негова страна. В случая обаче, не са
налице каквито и да било доказателства, че въпросната покана е въобще е изпратена, а
още по-малко, че същата е връчена на ответника. По тази причина настоящият състав
на съда намира, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати
процесните договори преди изтичане на срока им, като този резултат не може да бъде
постигнат и с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което освен, че е депозирано в
съда след крайният срок на договорите, няма характер на отправено до длъжника
волеизявление за прекратяване на договорната връзка между страните. Това следва от
едностранния характер на заповедното производство и от факта, че на длъжника не се
връчва препис от заявлението, а от заповедта за изпълнение. Съгласно трайната
съдебна практика подобна роля може да изиграе само исковата молба, тъй като препис
от нея се връчва на неизправната по договора страна, стига, разбира се, в нея
кредиторът да се позова на последиците от прекратяването му. С получаване на препис
от исковата молба ответникът действително е уведомен за изявлението на ищеца за
разваляне на договорната връзка, поради неизпълнение, но в случая препис от исковата
молба е връчен чрез назначения му особен представител след изтичане на срока на
договорите за мобилни услуги. Предвид на горното, по делото не се установи
предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги, поради което в
ползва на ищеца не са възникнали претендираните вземания за неустойки в
начислените размери в общ размер от 492.99 лева, от която сумата от 209.58 лева за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0890 137
107, сумата от 147.37 лева - за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
с предпочетен номер 0894 656 715 и сумата от 136.04 лева за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0896 848 861.
Предвид на горното, съдът намира, че претенцията за стойността на уговорените
абонаментни такси, лизингови вноски и допълнителни услуги по договорите за
мобилни услуги и за лизинг в размер от 424.93 лева, както и претенцията за изискуемия
остатък от лизингови вноски по договорите за лизинг в размер от 273.77 лева следва да
се уважат изцяло, а претенцията за начислени неустойки в общ размер от 492.99 лева –
5
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на направените в исковото
производство разноски в размер от 296.09 лева съразмерно с уважената част от
исковете – част от заплатените държавна такса, депозит за особен представител и
адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство в размер
от 124.91 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. С., ЕГН ********** дължи на „Й. Б.”
ЕАД, ЕИК *** сумата от 424.93 лева – сбор от незаплатени месечни абонаментни такси
за потребени мобилни услуги, лизингови вноски и допълнителни услуги по договори
за мобилни услуги и договори за лизинг, по повод на които са издадени фактура №
**********/15.10.2019 г., фактура № **********/15.11.2019 г. и фактура №
**********/15.12.2019 г., както и сумата от 273.77 лева – незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 21.12.2018 г., по договор за лизинг от 4.2.2019 г. и по
договор за лизинг от 22.9.2019 г., ведно със законната лихва върху горните суми от
подаване на заявлението – 9.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3480/2021 г. на Районен съд –
Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на сумата от 492.99 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен
номер 0890 137 107, на договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0894 656 715 и
на договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0896 848 861.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН ********** да заплати на „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *** сумата
от 296.09 лева – разноски за исковото производство, както и сумата от 124.91 лева -
разноски за производството по ЧГД № 3480/2021 г. на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6