№ 206
гр. Айтос, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20252110100563 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба от К. Д. Д., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв.
К. В. К. от Софийска адвокатска колегия срещу „АЛТЕС ХАУС“ ЕООД, ЕИК: *********.
В исковата молба се излага, че между страните е сключен трудов договор от 09.04.2021 г., по
силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „сервитьорка“. Сочи се, че ищцата е
неработоспособна поради бременност, за което й е издаден болничен лист. На 10.04.2025 г.
отишла да го предостави на работодателя в механа ***. Малко след това с нея се свързал П.
П. – действителен собственик на ответното дружество, невписан в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и заявил, че не желае бременни
сервитьорки, особено в летния сезон. Уведомил ищцата, че е уволнена. Ищцата установила,
че в НАП е вписано прекратяване на трудовия й договор на 10.04.2025 г. на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. В исковата молба се отрича ищцата да е получавала
предложение за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие и да е
пописвала документ за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие.
Освен това не й била връчена и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Твърди се, че трудовата книжка на ищцата се намира у работодателя и още не й върната.
Иска се уволнението на ищцата да бъде признато за незаконно и да бъде отменена заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение; ищцата да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност; ответникът да заплати на ищцата 2104,85 лв. обезщетение за
оставане без работа за периода от 10.04.2025 г. до 09.06.2025 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се
деловодните разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото. Ответникът оспорва исковете. Признава, че между страните е имало сключен трудов
1
договор, последния от който от 09.04.2021 г. Оспорва, че ищцата е уведомила работодателя
за бременността си; че е предоставила болничен лист; че П. П. е разговарял с нея; че П. П. е
действителен собственик на дружеството. Сочи се, че трудовата книжка е у работодателя,
защото ищцата не е дошла да си я получи. Според ответника ищцата периодично е
уведомявала дружеството, че иска да й бъде прекратено трудовото правоотношение.
Предложили й да остане, докато намерят друга сервитьорка на нейно място и тя приела.
След като намерили друго лице, по молба на ищцата трудовото й правоотношение било
прекратено. Ответникът твърди, че е разбрал за бременността на 24.04.2025 г., когато му е
донесен болничен лист, т.е. след датата на уволнението. Освен това листът бил даден на
един от служителите на дружеството, а не в счетоводството или в офиса. Оспорва се
дължимостта на сумата от 2104,85 лв., тъй като нямало доказателства ищцата да е останала
без работа след прекратяване на трудовото й правоотношение. Ответникът моли съда да
отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно обстоятелството, че страните по делото са били обвързани по силата на
трудово правоотношение , започнало на 12.04.2021 год. и прекратено на 10.04.2025г според
отбелязване в трудовата книжка на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ или по взаимно съгласие между
страните. По силата на посоченото трудово правоотношение ищцата била назначена на
длъжност „сервитьор“, а за престирания труд получавала трудово възнаграждение в размер
на 1077лева. Трудовото правоотношение било променяно три пъти с допълнително
споразумение, свързано с размера на трудовото възнаграждение. Относно трудовите
задължения на работника съдът няма писмени доказателства, т.к. от ответника не е
предоставена длъжностна характеристика. За посочените факти ответника не представя
писмени доказателства -трудово досие на работника, длъжностна характеристика, заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, копие от болнични листи. Съдът прави извод за
тези факти въз основа на вписванията в трудовата книжка на ищцата.
Пак от записите в трудовата книжка е видно, че между същите страни е съществувало
предходно трудово правоотношение за периода 21.02.2015-02.04.2020г. В този период
ищцата е заемала длъжността „готвач“.
През м.април ищцата узнала, че е бременна и предоставила първичен болничен лист .
Доказателство, че работодателят е бил уведомен за болничния е справката от НАП (л.41-44),
от която е видно, че ищцата е отработила само 7 работни дни за м. Април и въз основа на тях
са начислени и удържани осигуровки от работодателя. След изтичане на първичния
болничен било издадено продължение от 23.05.2025г до 19.06.2025г (л.6).
След като представила болничния лист -продължение № Е20242782723 ищцата
получила телефонно обаждане от свид.П., че вече не е на работа. Като дата на прекратяване
на трудовото правоотношение било посочено 10.04.2025г. Като основание за прекратяване
на трудовото правоотношение било вписано чл.325, ал.1, т.1 КТ. Това е и основанието, което
ответникът е посочил пред НАП за прекратяване на трудовия договор.
2
Между страните липсва спор относно факта, че ищцата не е подавала до
работодателя нарочна писмена молба за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.325, ал.1, т.1 КТ. Работодателят също не е подавал до ищцата нарочна писмена молба на
посоченото основание, също така работодателят не е издал Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение.
По делото в качеството на свидетели бяха разпитани Х. П. Р. и С. С. П..
По време на разпита свид.Р. разказа, че живее с ищцата и двамата чакат дете. Ходил е
с нея на първоначалния преглед в клиника, където било установено, че е с ниска плацента и
застрашаващ аборт. Двамата с ищацата занесли първоначалния болничен в ресторанта,
където е работното място на ищцата и го оставили на бар-плота. Последващия болничен
ищцата занесла сама. Понеже не получила обезщетение за болничните ищцата направила
справка в НАП и от там установила, че трудовият й договор е прекратен по взаимно
съгласие. Свидетелят Р. разказва, че ищцата не е подавала никакви молби за напускане и
няма логика това да е така, т.к. в момента е бременна и няма никакви доходи. Пак според
свид.Р. дружеството само формално се води на една възрастна жена, но фактически
заведението се ръководи от сина й П. П. и съпругата му С. П.. Именно С. П. била
човека,който се обадил на К. и я уведомил, че вече не работи в ресторанта.
Според свидетелката С. П. фирмата -работодател е собственост на свекърва й , която
е на 80 години , но въпреки това движи бизнеса сама. Свидетелката отрича свекърва й да е
била уведомена, че ищцата е в болнични. Тя самата занесла продължението на болничния до
счетоводителката на фирмата, но не знаела, че ищцата е бременна, както и че е имало
предходен болничен. Според свид.П. свекърва й също не знаела, че К. Д. е бременна, а я
освободила, понеже ищцата й се обадила по телефона и казала, че вече не иска да работи в
ресторанта.
От ответника по делот не е предоставено трудовото досие на ищцата, молбат за
прекратяване на трудовото правоотношение, Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, нито първичния болничен лист.
При така установената фактическата обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В ИМ са подадени субективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1
КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ.
С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното право на работника
или служителя да оспори законността на уволнението, освен пред работодателя и пред съда.
Съдебно това право се упражнява чрез конститутивен иск, с който се установява
съществуването или несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали
предприятието е имало право да уволни работникът или служителят, тъй като със сила на
пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но не и новото правно
положение, създадено с конститутивното решение. Към момента на предявяване на
конститутивния иск следва да е осъществен юридическия факт на уволнението, който
3
поражда признатото от закона потестативно право на ищеца да иска да се установи
незаконността на уволнението и неговата отмяна.
В настоящия случай в тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните
безсрочно трудово правоотношение, и неговото прекратяване, а в тежест на ответника е да
докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено.
И двете страни по делото са категорични, че заповед за уволнение не е налице и
прекратяването на трудовото правоотношение не се дължи на наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на работника.
Първият спорен въпрос е дали изобщо е налице прекратяване на трудовото правоотношение,
като ищцата отрича да е подавала молба за прекратяване на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ, както и
да е получавала уведомление от работодателя, съдържащо уведомление в този смисъл.
С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че ищцата е служител
на ответното дружество, като отрича да е подавала молба за прекратяване на трудовият
договор на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ. Ответното дружество от своя страна не представя
доказателства за наличие на уведомление в този смисъл, което да е било подадено от едната
до другата страна по трудовото правоотношение. Работодателят не представя също така
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, от която да е видно основанието, на
което тр.договор е прекратен. При наличие на тези факти, неоспорени от двете страни, съдът
приема, че за ищцата не е възникнало потестативното право на иск по чл.344, ал.1, т.1. КТ,
т.к. не е налице заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ или на което и да друго основание предвидено в КТ.
Съдът приема, че по делото липсват доказателства трудовото правоотношение да е било
прекратено, т.к. не е изпълнен фактическия състав на чл.325, ал.1, т.1 КТ, а именно не е
налице изрично писмено изявление на работника или работодателя , че желае да прекрати
трудовото правоотношение. Липсва и изрично писмено изявление на другата страна дали
приема прекратяването на правоотношението, в който смисъл разпоредбата на чл.325, ал.1,
т.1 КТ е императивна. Още повече , че прекратяване на трудовото правоотношение, на което
и да било основание е недопустимо докато работникът ползва болничен, какъвто е
настоящият случай.
Вписването в НАП на основанието за прекратяване на трудовото прсвоотношение не е част
от фактическия състав на прекратяването , а има единствено оповестително действие. В този
смисъл подаването на основанието за прекратяване на трудовия договор в портала на НАП
(л.8) няма правопораждащо или правопогасяващо действие , а единствено оповестително
такова и не би могло да породи правни последици. Работодателят -ответник е докладвал в
НАП прекратяване на трудовото правоотношение, което не се е състояло съгласно
изискванията на КТ. В този смисъл съдът констатира, че трудовото правоотношение между
ищцата Д. и ответното дружество не е прекратено, т.к. не е изпълнен фактическият състав на
чл.325, ал.1, т.1 КТ. Ответното дружество не твърди наличие на друго правно основание за
4
прекратяване на трудовия договор, поради което съдът приема, че сключеният на 09.04.2021г
трудов договор между К. Д. и „Алтес Хаус“ ЕООД е все още действащ между страните.
Изложените разсъждения водят до извода за отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ,
поради липса на правен интерес , както и поради липса на потестативно право на иск от
ищцата.
На следващо място, относно искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ, предвид така формирания извод
на съда относно липсата на извършено уволнение, неоснователна се явява и претенцията на
ищцата за възстановяването й на заеманата преди прекратяване на трудовия договор
длъжност. По изложените по-горе съображения искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ също следва да
бъде оставен без уважение.
По различен начин стоят нещата с иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, съгласно който при
установяване на незаконно уволнение работникът има право на обезщетение за времето,
през което е останал без работа. Според чл.225 КТ „При незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца“. По делото се установи, че ищцата не е престирала труд през периодът
след 10.04.2025г, т.к. е ползвала болничен с диагноза „заплашващ аборт“. Работодателят не
твърди, че е платил трудово възнаграждение, а ищцата не твърди,че й се дължи
възнаграждение за положен труд, напротив ищцата твърди единствено, че не й е преведено
от НОИ обезщетението за ползваните болнични, което се дължи на факта, че работодателят
не е внесъл дължимите социални осигуровки на ищцата.
Следователно от работодателят не се дължи изплащане на трудово възнаграждение, поради
липса на реално престиран труд от работника, но се дължи внасяне на осигуровки пред
НОИ, което ще доведе до зоконноустановената последица- изплащане на обезщетение за
ползван болничен, което е посочено от ищцата като цел на предявения иск. В този смисъл
искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ се явява основателен и доказан за осъждане на работодателят да
внесе в НОИ дължимите за периода след 10.04.2025г социални осигуровки, произтичащи от
действащото между страните трудово правоотношение.
Ha основание чл. 78, aл. 1 от ГПK , с оглед изхода на спора , макар два от предявените
искове да се отхвърлят, съдът счита, че тежестта на разноските следва да се възложи изцяло
на ответното дружество, т.к. с незаконните си действия (докладване към НАП на
неосъществено основание за прекратяване на тр.договор) е станал причина за предявяване
на ИМ. При тези разсъждения ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Айтос 150лева -ДТ за разгледаните 3бр.искове , а на ищцата -700лева за
адв.възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К. Д. Д., ЕГН: **********, адрес: *** срещу
„АЛТЕС ХАУС“ ЕООД, ЕИК: ********* с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за
признаване за незаконно на уволнението й, с което е прекратен трудов договор от
09.04.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К. Д. Д., ЕГН: **********, адрес: *** срещу
„АЛТЕС ХАУС“ ЕООД, ЕИК: ********* с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на работа на длъжността „сервитьор“ в ресторант „Старата къща“,
стопанисван от „АЛТЕС ХАУС“ ЕООД.
КОНСТАТИРА , че трудовото правоотношение между К. Д. Д., ЕГН: **********, адрес:
*** и „АЛТЕС ХАУС“ ЕООД, ЕИК: *********, обективирано в трудов договор от
09.04.2021г не е прекратено на посоченото основание -чл.325, ал.1, т.1 КТ.
ОСЪЖДА на осн.чл.344, ал.1, т.3 КТ „АЛТЕС ХАУС“ ЕООД, ЕИК: ********* да внесе в
НОИ полагащите се на работника К. Д. Д., ЕГН: ********** социални осигуровки според
размера на трудовото възнаграждение ,за периода след 10.04.2025г.
ОСЪЖДА ответника „АЛТЕС ХАУС“ ЕООД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС-Айтос ДТ в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/ .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника „АЛТЕС ХАУС“ ЕООД, ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Д., ЕГН: ********** сумата от 700лв /седемстотин лева/
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в 14-дневен срок,
считано от датата на уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6