№………./……………..2015 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди и петнадесета
а година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
при
секретар С.Т.,
като
разгледа докладваното от съдията Къвърджикова
въззивно гражданско дело № 643 по описа за 2014 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалбата
на Т.К.Т. ЕГН ********** ***, срещу
решение № 5356/28.11.2013г. по гр.д. № 4545/2005г. на ХХІV състав на ВРС, с
което е отхвърлен иска му, насочен срещу З.Й.З. ЕГН ********** ***, В.Н.Ф., ЕГН
********** *** и Е.И.М., гражданка на Република Германия, родена на ***г., с
адрес Германия, гр. Дрезден, 0139, ул. „Титман”, № 14
за предаване владението
върху 1/4 идеална част от дворно място, цялото с площ, от 188 кв.м., находящо се в гр.
Варна, ******, съставляващо парцел V – 2,3,
кв. 4 но плана па 8 - ми подрайон, съставляващ
поземлен имот № 3 при граници на имота: ул."****", имоти № 1030, № 1031, №
1026 и № 1029, заедно с 1/2 идеална част от
втори етаж с площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи, антре, пералня, баня - клозет, стълбище на втория
етаж, както и 1/4 идеална част от
подобренията в дворното място и трети етаж-надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре, две стаи, кухия, баня- тоалет и тераса, придобит по силата на наследствено правоприемство от брат му А.Д., починал па
12.07.2005г., придобит от наследодателя
му с договор за замяна, инкорпориран НА № 10,
том IX,
дело № 3139/1980г. на варненски нотариус, на осн. чл.
108 от ЗС. Считайки обжалваното решение за
незаконосъобразно по подробно изложените в жалбата съображения се моли да бъде
отменено и постановено друго, с което В.Ф. бъде осъден да му предаде владението
на 1/4ид.ч. от дворното място, ¼ от подобренията в дворното място,
втория етаж и подпокривното помещение, след като
майка му З.З. не е доказала придобиването му на
основание правна сделка през 1983г., евентуално моли за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на ВРС, с оглед допуснатите съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. В редовно
проведените пред ВОС с.з. Т. поддържа въззивната си жалба. Иска да му бъдат
присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително
заплатените от него такси за нотариална заверка на представените по делото
документи. Същото становище страната поддържа и в представените по делото
писмени бележки.
В писмени възражения З.Й.З., заместена в хода на производството от сина
си В.Н.Ф., на осн. чл. 120 от ГПК /отм./, В.Н.Ф. и Е.И.М.,
действащи адв. П.О. оспорват въззивната жалба,
становище поддържано лично от Ф. и последователно чрез процесуалните
представители адв. П.О. и адв. В.П.. Молят да бъде отхвърлена въззивната жалба
срещу решение № 5356/28.11.2013г. по гр.д. № 4545/2005г. на ВРС. Същите свои
възражения Ф. лично за себе си и двамата със съпругата си, чрез адв. В.П. в
хода на делото по същество на спора и в представените от адв. В.П. писмени
бележки. Претендират присъждане на сторените по делото разноски. Правят
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Т.К.Т., като наследник на брат си А.К.Д.,
поч.на 12.07.2005г. иска бившата съпруга на брат му З.Й.З.,
сина й В.Н.Ф. и неговата съпруга Е.И.М. да бъдат осъдени да му предадат
владението на следния недвижим имот, а именно: 1/4ид.ч. от дворното място,
цялото с площ от 188кв.м., находящо се в гр. ******,
представляващо парцел V-2,3, в кв. 4, по плана на 8-ми м.р., заедно с жилищната
сграда, разположена на втори етаж с площ
от 60кв.м., състояща се от две стаи, антре, пералня, баня-тоалет, стълбище за
втори етаж, както и 1/4ид.ч. от дворните подобрения и третия етаж-надстройка с
площ от 60кв.м., находяща се в същата сграда,
състояща се от стълбище, входно антре, кухня, баня-тоалет и тераса, на осн. чл. 108 от ЗС.
Ищецът излага, че брат му А.Д. на
17.11.1980г. придобил по замяна 1/4ид.ч. от дворното място, находящо
се в гр. Варна, ул. „Асен Златаров” /понастоящем ул.
„****”/, № 19, цялото с площ от 188кв.м., представляващо парцел V-2,3, кв. 4,
8-ми м.р., заедно с жилищната сграда, разположена на втори етаж, както и 1/4ид.ч. от дворните
подобрения. През 1992г. Д. получил разрешение за строеж № 2/28.01.1992г. , с
което му се разрешавало да извърши преустройство на таванските помещения в
жилищни. Без основание в разрешението за строеж е вписан и В.Ф.-син на бившата
съпруга на брат му. Въз основа на разрешението за строеж на Д. и Ф. е било издадено разрешение за
ползване№ 30/25.07.1997г. на надстройка тавански етаж на жилищната сграда в гр.
Варна, ***. Вписването на лицето В.Ф. в разрешението за ползване не го правило
собственик. Според ищеца едноличен собственик бил А.Д.. С влязло в сила
решение, постановено по гр.д. № 942/2003г. е бил прекратен брака между З.Й.З. и А.К.Д.. Последният е починал на
12.07.2005г. До смъртта си живял в надстройката, а вторият етаж се отдавал под
наем. Оспорвайки правата на З.Й.З., В.Н.Ф. и съпругата му Е.И.М., които владеят
имота без основание, се моли да бъдат осъдени да му предадат владението по
отношение на 1/4ид.ч. от дворното място в гр. ******, втория етаж от
построената в това дворно място жилищна сграда и третия етаж-надстройка, на осн. чл. 108 от ЗС. Иска да бъде отменен и КНА. № 90, т. І,
рег. № 1472, дело № 52/2003г. на нотариус Р.К., с която В.Н.Ф. е признат за
собственик на спорния имот. Иска да му бъдат присъдени и сторените по делото
разноски.
З.Й.З. и Е.И.М., чрез адв. П.О. и В.Н.Ф. лично и
чрез адв. П.О. оспорват исковата претенция. Смятат, че искът е допустим
в частта на претенцията относно третия етаж-надстройката, но неоснователен и недопустим
по отношение на останалите части, доколкото по другите водени между страните
дела гр.д. № 8877/2003г. на ВРС и гр.д. № 4795/2005г. но ВРС вече има
произнасяне на съда с влязло в сила решение. Ф. е придобил собствеността по
отношение на надстройката по силата на приращение към
земята, на която е собственик именно Ф.. В условията на евентуалност се твърди
придобиване на имота по давност на няколко основания. На първо място-като
добросъвестен владелец, заел имота с оглед сключения с А.Д. предварителния
договор и е придобил построеното с кратката 5-годишна давност. На същото
основание се позовава страната и с оглед нищожната поради липса на форма
сделка, обективирана в НА № 38/1999г. , а отново в
условията на евентуалност-на изтеклата в негова полза 10-годишна придобивна давност, текла считано от от
10.08.1992г. Молят исковата претенция, насочен срещу тях да бъде отхвърлена.
С влязло в сила на 27.02.2007г. определение
от 30.11.2005г., производството по гр.д. № 4545/2005г. е прекратено в частта на
иска за предаване на владението на 1/2ид.ч. от втори етаж на жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ***, целият с площ от 60кв.м.,
състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет, стълбище към втори етаж, в
дворното място, съставляващо имот пл. № 1030, при граници: имоти №№ 1031, 1026,
1029 и ул. „****”, на осн. чл. 108 от ЗС.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от договор за замяна, обективиран в НА № 10, т. ІХ,
дело № 3139/1980г. на варненски нотариус А.К.Д. е получил по замяна следния
недвижим имот, а именно: 1/4ид. част от дворно
място, цялото с пространство от 188 кв.м., находящо
се в гр. Варна, улА.К.Д., съставляващо парцел V - 2, 3 в кв. 4по плана на 8 подрайон на града, заедно с жилищната сграда, разположена на втори етаж, състоящ
се от две стаи, антре, пералня баня - клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/4ид. част от подобренията в дворното място.
Не е
спорно между страните и се установява от представеното от ищеца-въззивник
удостоверение за сключен граждански брак, че на 28.02.1983г. А.К.Д. и З.Й.З. са
сключили такъв, за което е съставен акт № 342 на длъжностно
лице по гражданско състояние в гр. Варна.
С
договор за покупко-продажба от 07.03.1983г., обективиран
в НА № 41, том ІІІ, дело № 791/1983г. на варненски нотариус А.К.Д. с
прехвърлил па съпругата си З. Д. 1/8 идеална
част от дворно място, цялото
с пространство от 188 кв.м., находящо се в гр. Варна,
ул. "Проф. Асен Златаров" № 19,
съставляващо парцел № 3, кв. 4 по плана на 8-ми подрайон
на гр.Варна, заедно с 1/2 идеална част
от жилищна
сграда разположена на втори етаж, състояща се от две стаи,
антре, пералня, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.части от подобренията в дворното място, данъчната
оценка на който имот, съгласно удостоверение на ГРНС № 208 от 11.02.1983г. е
365 лева.
На
12.08.1987г. З.Й. Д. със съгласието на съпруга си А.Д. е прехвърлила на сина си
В.Н.Ф. , срещу задължението за гледане и издръжка следния недвижим имот, представляващ
семейна имуществена общност: 1/8 идеална
част от дворно място, цялото с пространство от 188
кв.м., находящо се на улА.К.Д.,
гр. Варна, съставляващо
парцел 3 в кв. 4 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна,
заедно с 1/2 идеална част от жилищна сграда разположена на
втори етаж, състоящ се от две
стаи, антре, пералня баня - клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.части от подобренията в
дворното място, с оглед НА № 147, т. ІХ, дело № 2932/1987г. на варненски
нотариус. Този договор е сключен по време на брака между В.Н.Ф. и Е.И.М., сключен на
09.01.1985г. в ГФР, съгласно
удостоверение за семейно положение и членове на семейството № ЗАО 33119/20.10.2005г., изд. от Община Варна.
С
договор за покупко-продажба, обективирана в НА № 29, т. ХХ, дело № 6015/1992г. на варненски
нотариус, А.К.Д., със съгласието на съпругата си З.Й. Д. са продали на В.Н.Ф.
следния недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност: 1/8 идеална
част от дворното място, цялото от 188кв.м., находящо
се в гр. Варна, ул. „Асен Златарова”, №
19представляващо имот пл. № 3, в кв. 4, по плана на 8-ми подрайон
на гр. Варна, заедно с 1/2ид.ч. от втория етаж на жилищната сграда, построена в
това дворно място, състоящо се от две стаи, антре, перално помещение, баня,
клозет, стълбище за втория етаж, както и 1/8ид.ч. от дворните подобрения, като
продавачите си запазват право на ползване на имота до края на живота си.
Междувременно,
на 28.01.1992г. в полза на В.Н. Фахри
и А.К.Д. е издадено от ОбНС-Варна,
Кметство „Варненска комуна” ,Служба „ТСУ” разрешение за строеж № 2, за преустройство
на таванско помещение в парцел № 3, кв. 4, по плана на гр. Варна, 8-ми м.р.,
ул. „Асен Златаров”, № 19, съобразно
одобрените/съгласуваните на 27.01.1992г. проекти. Разрешението касае
извършването на преустройство на таванските помещения в жилищни, като се
изгради надзид по 1.50м. и се направят капандури по
одобрен архитектурен проект.
С
разрешение за ползване № 30/25.07.1997г., изд. от кмета на Община Варна Христо
Кирчев е дадено разрешение за ползване на надстройка тавански етаж на жилищна
сграда на ***, собственост на В.Н.Ф. и В.Н.Ф.. В забележка е посочено, че
строежът е изпълнен в съответствие с разрешение за строеж № 2 от 28.01.1992г.,
протокол и строителна линия № 16/30.05.1997г. и с одобрените проекти.
Съгласно
предварителен договор за отстъпено право на строеж от 10.08.1992г. А.К.Д.
е поел задължение да продаде на В.Н.Ф. „собственото си право па
надстройка" върху недвижим имот, находят, се в гр. Варна,
ул."Асен Златаров" № 19, първи етаж
при следните условия: купувачът В.Ф. да извърши основен ремонт на
първия етаж, надстрояване на втори етаж по одобрен архитектурен
план: плоча, със съответното вграждане па подпорни колони
на първия етаж със свои средства. Уговорено е още, че първият етаж ще бъде предаден
с фаянс, балатум, бойлер, вана, осветление и съответните водопроводни съоръжения
в банята и кухнята, електромери, водомери, дограма, както и всички тези
подобрения на втория етаж. Купувачът е поел задължение до довършване
на строежа продавачът и съпругата му да живеят под наем, като наемът до
максимален размер от 100лв. месечно ще се плаща от купувача. След довършване на
строежа продавачът и съпругата му ще живеят на втория новопостроен етаж, а
първия етаж ще се отдава под наем от продавача, с участието на адв.
Р.Кожухарова, като пълномощник на купувача. Направени са уговорки във връзка с
отдаването на първия етаж пад наем, за подялбата на наемната цена между продавача и купувача,
това, че продавачът ще търси и договаря наематели на гореописания имот, както
и, че продавачът и съпругата му си запазват правото на ползване върху
новопостроения етаж до кроя на живота си.
С
договор от 28.12.1993г. А.Д. е възложил на ЕТ „Алек-5", представляван
от Ради Роев и Михаил Янев, като изпълнител да
извърши СМР, съгласно приложение № 2 от 28.12.1993г., в срок до 31.01.1994г.
Видно от приложение № 2 към анекса на договора за строителство
на обект „****" 19 от 16.12.1993г. са посочени конкретни
СМР, сред които направата и доставка на метален шкаф за ел.табло, оборудване: включвател, електромер, часовник, предпазител, заземяване,
монтажни работи на главно ел.табло и два броя етажни табла, циментова замазка
на подовете на двете стаи на третия етаж и др. .
Представени
са фактури за заплатена ел.енергия за на обект, записан на името на А.Д.,
находящ се в гр. Варна, ***, в периода 1997-2002г. .
Представена
е и данъчна фактура от 24.03.1995г., издадена от НЕК АД,
клон „Електроснабдяване" - Варна за плащане от А.Д. за извършено „пресъгласуване на решение" на сумата от 130 лв.
С
договор от 11.05.2001г., „Електроснабдяване - Варна", в
качеството на продавач е поело задължение към купувача В.Н.Ф., чрез
пълномощника З. Д. да продава електрическа енергия на купувача за
обект, находящ се в гр. Варна, ул."****" 19, отчитана с електромер
№ 12967.
Въз
основа на направен оглед па сграда, намираща се в гр. Варна, ул."****"
19, управителят па ЕТ „Нона - 73 Георги Станев" е изготвил
на 20.04.1998г. оферта до В.Ф., чрез г-н Д. за СМР на стойност 396 107
лв.
Представена
е и разписка от 10.05.1995г. за предадената от В.Ф. на Людмил Димов сума в
размер на 10000 лв. за направата и узаконяване на ел.табло с 2 електромера,
часовник.
Пред
ВРС са изслушани показанията на водените от ответниците двама свидетели: Ради А.
Роев и Божидар А. Петров, двамата без родство и дела
със страните. Св. Роев
поддържа ,че е строителя на надстройката на ***. Твърди, че м.декември 1992г.
мазал комина, което означава, че покривът е бил готов., а сградата завършена
около януари 1993г. След това продължили с довършителни работи. В началото
на лятото на 1992г. подписали договор с В.Ф..
По това време заварил строежа на плоча на втория етаж. Никой не живеел в
сградата. Нямало стълба между втори и трети етаж, като построили такава. Понеже
Ф. бил в Германия и не можел да идва редовно на строежа, поддържал контакти с
него по телефона, а когато имало някои подробности, ги уреждали с Д.. В. пращал
пари на Д., които бил уговорил с Ф. по телефона. Извършили вътрешни
довършителни работи на втория етаж. Внесли мебелите на Ал.Д. и майката на Ф. на
втория етаж. Укрепили първия етаж с колони. Третият етаж бил с височина от
2.20м., не както стандартния 2.60м. Не е променян проекта, всичко е строено по
проекта, включително покрива. Св. Петров излага, че третият етаж е строен,
когато започнал да се реновира втория-през лятото на
1992г. Преди м.март следващата година бил завършен грубия строеж. До ремонта Д.и
живели в къщата. Понеже ремонтът бил голям, те се изнесли за известно време.
След това се върнали на третия етаж. На втория етаж имало наематели. Д. сам споделял,
че ако не бил Ф., не можел да си позволи ремонтните работи, поради липсата на
материални възможности.
С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 38, том I,
рег. № 922, дело № 63 от 1999г. на нотариус Р.К., А.К.Д.
и З.Й. Д. са продали следния свой, придобит
в следствие на извършен строеж недвижим имот, а именно: 1/2ид.ч. от новопостроена надстройка /съгласно разрешение за строеж № 2/28.01.1992г., отдел „ТСУ", Община Варна и Протокол за определяне на
строителна линия и нива на строеж №
16/30.05.1997г., Община Варна, район „Одесос"/, със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от антре, две стаи, кухня, баня -
тоалет и тераса, находяща се на трети етаж от жилищна сграда, построена в съсобствено дворно място, цялото с
площ от 188 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул."****" 19, представляващо парцел № 3, в кв.4
по плана на VIII микрорайон на Варна при
граници на дворното място: ул."****", парцел
№ VI - ¾, ІІІ - 22, V-1
за сумата от 34 988 500 лв., платена напълно и в брой от
купувача, като продавачите А.Д. и З. Д. запазват заедно и
поотделно доживотно
право па ползване върху имота, предмет на сделката.
С КНА № 90 от 21.02.2ООЗг., том I,
рег. № 1472, дело № 52 от 2003г. на нотариус Р.К.,
В.Н. Фахри е признат за собственик на: 1.
1/4 идеална част
от поземлен имот, целият с площ от 188
кв.м., находящ се в гр. Варна, ул."****"
/бивша ул."А.сен Златаров"
19, съставляващ поземлен имот № 3, в кв.
4 по плана на 8 микрорайон на гр. Варна при граници на имота по скица: ул.**** имоти № 2, 4, 22, ведно с втори
/надпартерен/ етаж от сграда, построена в същия имот, представляващ офиси, съгласно разрешение за
смяна на предназначение на служба „ТСУ",
Кметство „Одесос", Община Варна, състояща се от стълбище,
входно антре, баня-тоалет, три офиса и балкон с
обща застроена площ от 60 кв.м., както и 1/4 идеална част от подобренията в дворното място, като по НА № 147, т.
ІХ, дело № 2932/1987г. на варненски нотариус 1/2ид.ч. от гореописаните имоти са прехвърлени срещу задължение на В.Н.Ф. да поеме издръжка и гледането на
майка си З.Й. Д. до края па живота й, като
и осигури условия за живот, каквито с имала
досега, а по НА № 29, т. ХХ, дело № 6015/1992г. на варненски нотариус, върху ½ идеална
част от гореописаните имоти
е запазено право на ползване за А.К.Д. и З.
Йораднова Д. до края на живота им; 2. трети етаж /надстройка/ в жилищна сграда,
находища се в гр. Варна, ул."****" /бивша
ул."А. Златаров" 19, съставляващ поземлен
имот № з в кв. 4 по плана на 8
микрорайон Варна при граници па имота по скица: ул."****"
/бивша ул."Ассн Златаров"/,
имоти № 2, 4, 22, представляващ жилище, съгласно
разрешение за строеж № 2/28.01.1992г.
на отдел „ТСУ", Община Варна, протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж № 16/30.05.1997г.
на район „Одесос", Община Варна и разрешение за ползване №
30/25.07.1997г. на община Варна, състоящо се от стълбище, входно антре, две
стаи и кухня, баня-тоалет и тераса с обща
застроена площ от 6о кв.м., като по НА № 38,
том І, рег. № 922, дело № 63/1992г. на нотариус Р.К. върху 1/2 идеална
част от гореописания имот за А.К.Д.
и З.Й. Д. е запазено, заедно и поотделно доживотно право на ползване върху гореописания имот.
С
влязло в сила на 04.05.2004г. решение от 09.04.2004г. по гр.д. № 942/200Зг. На ХХV състав
на ВРС сключеният на 28.02.1983г. брак
между А.К.Д. и З.Й. Д. е прекратен с развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, па осн. чл.
99, ал. 1 от СК /отм./. С решението за прекратяване па брака
ползването па семейното жилище, находящо се
в гр. Варна, ул."****" 19, ет. 3 е предоставено на А.К.Д..
Не се
спори също, че А.К.Д. е починал на 12.07.2005г. и негов наследник по закон се
явява ищецът и негов брат Т.К.Т..
С
решение № 3345/11.11.2009г. по гр.д. №
4795/2005г. на ВРС е прогласил
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 38/99 на нотариус Р.К., по силата на който А.К.Д. и З.Й. Д. са продали
на В.Н.Ф. следния придобит от тях, чрез извършен строеж недвижим имот, а
именно7 1/2ид.ч. от новопостроена надстройка със застроена площ от
60кв.м.състояща се от антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и тераса, находяща се на трети етаж на сградата построена в гр. ******,
поради липса на предписана от закона форма, на осн.
чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД; отхвърлил
е предявения от Т.К.Т. против В.Н.Ф., Е.И.М. и З.Й. Д. иск с правно оснавание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 07.03.1983г., обективиран в НА № 41/1983г. на варненски нотариус, поради
противоречие със закона, предвид липсата на продажна цена, като неоснователен; отхвърлил е предявения в условията на евентуалност
от предявения от Т.К.Т. против В.Н.Ф., Е.И.М. и З.Й. Д. иск с правно оснавание чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на договор за
покупко-продажба, сключен на
07.03.1983г., обективиран в НА № 41/1983г. на
варненски нотариус, поради това,п че към момента на сключването му прехвърлителят А.К.Д. не е могъл да разбира и ръководи
действията си, като неоснователен; отхвърлил
е предявения от Т.К.Т. против В.Н.Ф., Е.И.М. и З.Й. Д. иск с правно оснавание
чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба, сключен на
19.08.1992г., обективиран в НА № 29/1992г. на
варненски нотариус поради това, че към момента на сключването му прехвърлителят А.К.Д. не е могъл да разбира и ръководи
действията си, като неоснователен; отхвърлил
е предявения от Т.К.Т. против В.Н.Ф., Е.И.М. и З.Й. Д. иск с правно оснавание
чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установ,
че Т. е собственик на следния недвижим имот-1/8ид.ч. от дворното място, цялото
с площ от 188кв.м., находящо се в гр. Варна, ***,
съставляващо парцел № 3, в кв. 4, по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, идентичен
с ПИ № 1030, ведно с 1/2ид.ч. от втори етаж на жилищната сграда, построена в
това място, като и 1/8от подобренията в дворното място и е отхвърлил предявения от Т.К.Т. против В.Н.Ф., Е.И.М. и З.Й. Д. иск за отмяна на КНА № 90/2003г. на нотариус Р.К.,
на осн. чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./.
С
решение от 07.06.2010г. по гр.д. № 74/2010г. на ВОС-ГО е обезсилено решение № 3345/11.112009г. на
ВРС, в частта в която са отхвърлени предявените от Т.Т. срещу З. З., В.Ф. и Е.И.М. искове за: 1./
установяване, че Т. е собственик на недвижим имот - 1/8 идеална част от дворно място, цялото
с площ от 188 кв.м., находящо се в гр.
Варна, ул."/****" /бивша ул."Ас. Златаров"
/ № 19, съставляващо парцел № з в кв. .4 по плана па 8 - ми микрорайон,
идентичен с ПИ 1030, ведно с 1/2 идеална
част от втори етаж на жилищна
сграда построена в това място, състоящ, се от две стаи,
антре, перално помещение баня, клозет, стълбище за втори стаж, както и 1/8
идеална част от подобренията в дворното място по граници
по скица: ул."****", ПИ № 1031, ПИ № 1026, ПИ № 1029, предмет
на НА № 147/ 1987г. на варненски нотариус; 2./отмяна на КНА № 90, т. І, рег. № 1472, дело № 52.2003г.
на нотариус Р.К., на оси. чл. 431, ал.2 ГПК, и
производството е прекратено в тези
части. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното
решение в частта, в която са отхвърлени
предявените от Т.Т. срещу З.З., В.Ф. и Е.И.М. за 1./ прогласяване нищожността на сделка за покупко —
продажба, сключен на 07.03.1983г., обективирана в НА № 41/83г., поради противоречие
със закона предвид липсата на продажна цена, на осн. чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД; в
евентуалност за унищожаване на същата сделка, на осн. чл. 31 от ЗЗД поради това, че към
момента на сключването му прехвърлителя г А.Д. не е могъл да разбира и ръководи
действията си; 2./ за унищожаване па договор за покупко
- продажба, обективирана в НА
№ 29/92г., на осн.
чл. 31 от ЗЗД поради това, че към момента на
сключването му прехвърлителят А.Д. не е могъл да разбира и ръководи действията си,
както и в частта, с която е уважен
иска за прогласяване на нищожността на сделката,
обективирана в НА № 88/1999г. на нотариус Р.К..
С
определение № 985/04.08.2011г. по гр.д. № 1606/2010г. на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на решение от 07.06.2010г. по гр.д. № 74/2010г. на ВОС.
С решение
от 10.06.2005г. по гр.д. № 8877/2003г. на Х състав на ВРС З.Й.З. и В.Н.Ф. са
осъдени да предадат на А.К.Д. владението на 3/4ид.ч. от втория етаж на сградата
в дворното място в гр. Варна, ***, състоящ се от две стаи, антре, пералня,
баня-клозет, стълбище за втория етаж, като е отхвърлен иска за останалите
1/4ид.ч.
С
определение № 677/20.02.2009г. по гр.д. № 1582/2005г. на ВОС-ГО е прекратено
производството по въззивната жалба на Тр.Т., като наследник на А.К.Д. против решение от
10.06.2005г. по гр.д. № 8877/2003г. на ВРС, в отхвърлителната
част, а именно: в частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание
чл. 108 от ЗС за 1/4ид.ч. от втория жилищен етаж на сградата в гр. Варна, ***,
на осн. чл. 203, ал. 1 от ГПК /отм./.
С
решение № 1514/07.12.2011г. по гр.д. № 1582/2005г. на ВОС-ГО е обезсилено
решение от 10.06.2005г. по гр.д. № 8877/2003г. на ВРС в частта в която В.Н.Ф. и
З.Й.З. са осъдени да предадат на А.К.Д.,
заместен на осн. чл. 120 от ГПК /отм./ от Т.К.Т.
владението на 1/4ид.ч. от втория етаж на сградата, находяща
се в гр. Варна, ***, състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет,
стълбище за втори етаж, основано на твърденията, че е притежател на ограничено
вещно право на ползване, учредено му от В.Н.Ф. с НА № 29/1992г. на варненски
нотариус и е прекратено производството в тази част. Със същото въззивно решение е отменено
решение от 10.06.2005г. по гр.д. № 8877/2003г. на ВРС и вместо него е
постановено, че се отхвърля иска на А.К.Д., заместен на осн.
чл. 120 от ГПК /отм./ от Т.К.Т., насочен срещу
В.Н.Ф. и З.Й.З. с искане за предаване владението на 1/2ид.ч. от втория
етаж на сградата, находяща се в гр. Варна, ***,
състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет, стълбище за втори етаж,
основано на твърденията, че е негова лична собственост въз основа на замяна, обективирана в НА № 10/1980г. на варненски нотариус.
С
определение № 277/02.05.2012г. по гр.д. № 300/2012г. на ВКС въззивното
решение постановено на 07.12.2011г. по гр.д. № 1582/2005г. не е допуснато до
касация.
Пред
ВОС са изслушани заключения по допуснатите ССчЕ, СГЕ,
СМЕ и СПЕ, всички те дадени от вещите лица компетентно и безпристрастно.
Вещото
лице К.К. по допуснатата ССчЕ
е дала заключение за размера на данъчните оценки за имота към 1980г., 1987г. и
1992г. според методиката за изчисляване към съответния период, но без да е успяла
да открие и вземе предвид данни за параметрите на имота, декларирани от самите
собствениците към тези години, защото не се съхраняват в архива на данъчна
служба. Тя е изходила от декларираните данни от В.Ф., но чак през 1998г., тъй
като е открила такива от 1998г., 2003г. и 2005г. в архива на данъчна служба.
Изчисленията на вещото лице са приблизителни и следователно неточни, поради
липсата на достоверни изходни данни за извършването на такива. Даденото
заключение не може да послужи за нуждите на настоящото производство, а по-точно
не може да се очаква, поради липсата на информация за декларираните от
собственика данни, съответно към 1980, 1983 и 1992г. При това положение се е
оказало безпредметно допускането на допълнителна задача, каквато е била
формулирана от Т., изискваща изслушването на СТЕ.
Вещото
лице Е.А. по дапуснатата СГЕ е дал заключение, че
подписът, положен за „Приобретател” в НА № 147, т.
ІХ, дело № 2932/1987г. на варненски нотариус, представен в оригинал от В.Н.Ф. и
съхраняван в касата на ВОС е изпълнен от В.Н.Ф., въпреки предприетото от Т. оспорване,
че не е положен от лицето, което се сочи за негов автор и този НА е
неавтентичен документ.
Вещите
лица д-р А.Д. и д-р С.М.-М. по допуснатата комплексна
СМЕ дава заключение, че А.Д. към момента на атакуваните от Т. сделки е бил в
състояние на медикаментозна ремисия и е бил със
запазени годности да разбира свойството и значението
на постъпките си и ги ръководи. Няма никакви обективни данни за или описания за
болестно състояние към момента на сключените сделки от периода 1983г.-1999г. Дори
и да се приеме хипотетично, че Д. е боледувал от менингит в ранното си детство, защото медицинска документация за
това липсва по делото, а са налице само твърдения на Т. за това, то според
вещите лица заболяването не е довело до постоянно и невъзвратимо ограничаване
на когнитивните му способности.
Вещото
лице д-р К.К. по допуснатата СПЕ дава заключение, че
към момента на атакуваните сделки приз 1983г., 1987г., 1992г. и 1999г. е бил
със запазени паметови и интелектуални
възможности.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Ответниците, настоящи въззиваеми правят възражения, че искът, предявен от Т. в
настоящото производство е недопустим относно идеалното число от дворното място
и втория етаж от сградата в гр. Варна, ***, поради наличието на сила на
присъдено нещо с оглед постановените решения по водените други дела между
страните, визирайки гр.д. № 8877/2003г. на ВРС и гр.д. № 4795/2005г. Неосноватално е.
Настоящият
състав намира, че исковата претенция е допустима за разглеждане относно
сочената 1/4ид.ч. от дворно място, цялото с площ, от 188 кв.м.,
находящо се в гр. Варна, ул."****” /предишно
наименование Проф. Асен Златаров/ № 19, съставляващо
парцел V – 2,3, кв. 4 но плана па 8 - ми подрайон,
съставляващ поземлен имот № 3 при граници на имота: ул."****", имоти № 1030, № 1031, №
1026 и № 1029, заедно с 1/2 идеална част от
втори етаж с площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи, антре, пералня, баня - клозет, стълбище на втория
етаж, както и 1/4 идеална част от
подобренията в дворното място и трети етаж-надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре, две стаи, кухия, баня- тоалет и тераса.
Вярно,
че по цитираните по-горе дела е имало предявена претенция за собственост от А.Д.,
съответно правоприемника му Т.Т. по реда на чл. 97,
ал. 1 от ГПК /отм./, но в тази част решението на ВРС е било обезсилено и
производството прекратено от ВОС. Вярно е също така, че е била налице и
претенция по чл. 108 от ЗС за предаване владението на 1/2ид.ч. от спорния
втория етаж, извън онази 1/2ид.ч. от него, претендирана
от Д. като придобита на лично основание по силата на замяната, обективирана в НА № 10/1980г. на варненски нотариуси в
която част е прекратено настоящото производство. Тази претенция по гр.д. №
8877/2003г. на ВРС в размер на 1/2ид.ч. е била предявена на различно основание,
а именно в защита на ограниченото вещно право на ползване на А.Д. по отношение
на втория етаж от жилищната сграда, докато в настоящото производство Т.Т. се позовава на право на собственост. Следва да се има
предвид, че няма влязло в сила решение, съдържащо произнасяне по същество по
отношение на спорната 1/4ид.ч. от дворното място, макар и същото да се явява
принадлежност към обектите в сградите, построени в съсобственото
дворно място от 188кв.м. и следва правния им режим.
Исковата
претенция по която се е произнесъл ВРС е допустима за разглеждане, но по
съществото си е неоснователен.
Уважаването
на предявения от ищеца Т., понастоящем въззивник, иск
с правно основание чл.108 ЗС предпоставя установяване
на наличието на следните предпоставки – право на собственост в патримониума на ищеца спрямо процесния
имот, упражнявана фактическа власт от страна на ответниците
и липса на противопоставими техни права, въз основа
на които да владеят същия.
В настоящия
случай, праводателят А.Д. на ищеца Т. по иска с
правно основание чл. 108 от ЗС е придобил по замяна, обективирана
в НА № 10, т. ІХ, дело № 3139/1980г. на варненски нотариус 1/4ид.ч. от дворното
място, находящо се в гр. Варна, ул. „****” /с
предишно наименование „Проф. Асен Златаров”/ № 19/,
както и втори етаж на жилищната сграда, построена в същото дворно място и
1/4ид.ч. от дворните подобрения. Няма спор, че е било извършено надстрояване на
трети жилищен етаж, съгласно издаденото на А.Д. и В.Ф. разрешение за строеж №
2/28.01.1992г. Като съсобственик на надстройката, той би могъл да иска
предаване владението на целия обект. Т.Т. се явява
наследник по закон на брат си А.Д., поч. на
12.05.2005г. Според наведените от ищеца твърдения и цитираните до тук
доказателства по делото може да се направи извода за основателност на първата
предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
Няма спор и
това е прието за безспорно между страните в с.з. на 22.11.2013г. по първоинстанционното дело, че ответниците З.З., В.Ф. и Е.И.М. осъществяват фактическа власт по
отношение на спорния имот. Налице е и втората предпоставка за уважавена на иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
Налице
ли е и третата предпоставка? Не!
Видно
от договора по НА № 41/1983г. на варненски нотариус А.К.Д. е продал на
съпругата си З.Й. Д. 1/8ид.ч. от дворното място в гр. Варна, ул. „****” № 19,
1/2ид.ч. от жилището на втория етаж на сградата построена в това дворно място и
1/8ид.ч. от подобренията в дворното място. Т. е навел оплаквания, че този НА е
нищожен, поради липса на форма, доколкото не е посочена продажната цена, а само
размера на данъчната оценка. Това
възражение не следва да се обсъжда предвид силата на присъдено нещо с оглед
постановеното решение №
3345/11.11.2009г. по гр.д. № 4795/2005г. на ВРС. По същите съображения не следва да бъде
обсъждано и твърдението на Т. за унищожаемост на този
договор, доколкото Д. не е могъл да разбира и ръководи действията си към
момента на сключване на сделката. Вярно, че пред въззивния
състав навежда и твърдения, че договорът, обективиран
в НА № 41/1983г. е сключен при измама, като са посочени разпоредбите на чл. 29
и чл. 30 от ЗЗД. Такива възражения се правят от Т. за пръв път по въззивното дело, което е недопустимо. Дори и да се
пренебрегне казаното, това възражение е направено чак с молба с.д.
12689/29.04.2014г., т.е. далеч след срока по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, ако за
отправна точка се приеме датата на смъртта на А.Д. на 12.05.2005г. Не на последно
място, Т. е следвало да докаже наличието на измамливи действия от страна на ответниците, съответно заплашване, но не е. Като споменава
думата измама, той има предвид „лъжата на Ф.”, че ще се грижи и за А.Д., след
като постоянно живее в Германия и по този начин не полога грижи и за съпругата
му. Ф. обаче не е поемал такова задължение към бившия съпруг на майка си. Ако и
да не е изпълнявал поетото задължение към майка си за издръжка и гледане, то
това е основание за разваляне на договора и то само от страна на лицето, което
има право на такива. Според събраните по
делото доказателства, както писмени, така и гласни, тъкмо Ф. е поправил
жилището на майка си извършвайки ремонтни работи на втория етаж, изграждайки и
трети.
Т. е
навел твърдения за измамливи действия и при сключване на договора, обективиран в НА № 147/1987г. на варненски нотариус. Всичко
казано непосредствено по-горе важи и за този договор. Позовава се още на
нищожност на този договор, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД, доколкото липсва съгласие за сключването
му, като договорът не е подписан от Ф.. Неоснователно е това възражение. Видно
от заключението на вещото лице Е.А. подписът за приобретател
е изпълнен от В.Ф.. По отношение на този договор следва да бъде прието, че Ф. е
придобил онази 1/8ид.ч. от дворното място, 1/8ид.ч. от подобренията в дворното
място и 1/2ид.ч. от втория етаж, която след сделката по НА № 41/1983г. има
характера на СИО, както е посочено в НА. А.Д. лично не е оспорвал придобитите
от В.Ф. права по тази сделка, е присъствайки при изповядването й пред
нотариуса, не е оспорил същата на осн. чл. 22, ал. 3
от СК /1985г./, действал към 1987г. Разпоредителната сделка е породила правно
действие и по отношение на него, ако се приеме, че З.З.
сама е отчуждила ид.ч. от недвижимия имот под режима
на СИО.
Следващото
оплакване на Т. касае договорът, обективиран в НА №
29/1992г., по отношение на който твърди, но не установява измамливи действия,
ако се пренебрегне вече по-горе обсъжданото, че не следва да се прави такова
възражение за пръв път пред въззивния състав и за
неспазен срок по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД. Тук обаче твърди нещо ново-сделката е
изповядана при условията на крайна нужда и явно неизгодни условия. Ако се
абстрахираме от краткия срок за предявяне на такъв
иск-едногодишен от датата на сключване на договора, явно пропуснат от страната,
не се установя от Т. нито крайна нужда,
нито явно неизгодните условия при които е осъществена. Неизгодни условия не са
установени и при ангажираната от него ССчЕ, предвид
невъзможността вещото лице да даде категоричен отговор на поставените въпроси
след като липсва информация за изходните данни, декларирани от собствениците, в
случая Д. и З.З. преди сделката за да е възможно
сравняването на посочения в НА № 29/1992г. размер на продажната цена, съвпадаща
с базисната такава и изчислената от вещото лице при същите изходни данни.
За
този договор следва да бъде прието, че А.Д. е отчуждил собствената си 1/8ид.ч.
от дворното място, 1/8ид.ч. от дворните подобрения и 1/2ид.ч. то жилището на
втория етаж в сградата в гр. Варна, ***, останала му след разпореждането с НА №
41/1983г. и НА № 147/1987г., касателно семейното
жилище.
Така
налага се извода, че на 19.08.1992г. В.Ф., по време на брака си с Е.И.М. е
придобил 1/4ид.ч. от дворното място, 1/4ид.ч. от подобренията в дворното място
и жилището на втория етаж от сградата, построена в това дворно място.
Неоснователно
се явява оплакването на Т., че В.Ф. без всякакво основание е вписан в
разрешението за строеж № 2/28.01.1992г. Към тази дата с оглед коментираното до
тук Ф. е съсобственик, при равни квоти с Д. от по ½ от притежаваните
1/4ид.ч. от дворното място , 1/4ид.ч. от подобренията в двора и втория етаж,
след като не се спори, че е било надлежно учредено право на надстрояване,
изключващо възникването на съсобственост с останалите собственици на обекти в
сградата, съответно дворното място, а още на 19.08.1992г. Ф. се легитимира като
едноличен собственик на 1/4ид.ч. от дворното място, 1/4ид.ч. от подобренията в
него и втория етаж. Явно такава е била
волята на страните, предвид сключения от тях предварителен договор за продажба
на право на строеж от 10.08.1992г. и уговорките в него. Наложително е било
извършаването на ремонтни работи по втория етаж, предвид срутената стена на
калкан със съседната сграда и възможностите от материално естество с които е
разполагал Ф., за разлика от Д. и предстоящото строителство на надстройката. До
тези изводи съдът достига вземайки предвид и свидетелските показания на
разпитания Божидар Петров.
На
това място следва съдът да посочи, че ако няма произнасяне в предходно решение
по възражението за унищожаемост на договорите, обективирани в представените НА, по отношение на които се
твърди унищожаемост на осн.
чл. 31 от ЗЗД, с уговорката, че се пренебрегне непредявяването на възражението
за унищожаемост поради неспазен срок оп чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, то следва да се има предвид
заключението по допуснатата комплексна СМЕ и СПЕ, вещите лица по които
поддържат, че при сключването на договорите в периода от 1983г. до 1999г. Д. не
е бил дееспосочен, който не може да разбира и
ръководи действията си поради това, че страда от психично заболяване.
Вярно,
че последващият договор, обективиран
в НА № 38/1999г. на нотариус Р.К. с влязлото в сила решение по гр.д. №
4795/2005г. е прогласен за нищожен поради липса на предписаната от закона форма,
на осн. чл. 26, ал. 2, предл.
3 от ЗЗД, след като НА не съдържа месеца, когато е подписан НА от страните, а е
задължителен атрибут.
След
като Ф. е придобил на собствено основание с оглед издаденото в негова полза
разрешение за строеж № 2/28.01.1992г. и извършено строителство на надстройка
при квоти от по 1/2ид.ч. с А.Д., но договорът в НА № 38/1999г. на нотариус Р.К.
е нищожен поради наспазена форма, то не може да се
приеме, че като собственик на втория етаж и 1/4от дворното място и подобренията
в същото е придобил на осн. чл. 92 от ЗС
собствеността по отношение на надстройката по приращение
към земята или към сградата. Следва да бъде прието, че Ф. е придобил и
останалата 1/2ид.ч. от надстройката с изтичане на кратката 5-годишна давност,
като се има предвид, че е добросъвестен владелец, като добросъвестността се
предполага, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗС и предвид т. 10 от
ППВС № 6/27.12.1974г. по гр.д. № 9/1974г., считано от 26.03.1999г. до датата на
завеждане на иска в съда на 17.09.2005г. Налице е и намерението за своене, с оглед посочените по-горе в настоящото решение
писмени доказателства, които съдът цени и разбира се свидетелските показания на
двамата разпитани свидетели. Т. твърди и сочи писмени доказателства, че Д. е
сключвал договори в този период, той е правел плащания. Съставът приема, че
дори и да е изпълнявал тези дейности, според другите събрани писмени
доказателства и свидетелските показания средставата
са му били предоставени от Ф., така, че в най-добрия случай е бил само държател
за владелеца Ф.. Дори и да се приеме, че
не е било учредено надлежно право на строеж за надстройката, доколокто не са ангажирани доказателства в полза на Д. и Ф.,
то за последния е изтекла и 10-годишната придобивна
давност, считано от м.март 1993г., когато е възникнала надстройката като обект
на собственост с изграждането й на етап „груб строеж” както приема съда, с
оглед свидетелските показания на разпитаните пред ВРС свидетели, или най-късно
към края на 1993г., според уговорките в Приложение № 2 към договора от 28.12.1993г.
Следва единствения възможен извод, че Ф.
е придобил до завеждане на иска в съда собствеността върху надстройката с
изтичане на 10-годишния срок и доказателствата за своене
на вещта, събрани по делото, а защо не и посочените писмени такива в писмените
бележки по делото, изготвени от адв. В.П., поместени
в притите и прлиложени към
настоящото дело граждански дела .
Останалите
събрани по делото писмени доказателства не ще бъдат обсъждани от състава, т.к.
същият ги намира за неотносими по спора.
В.Ф. и
съпругата му Е.И.М. се легитимират като собственици на 1/8ид.ч. от дворното
място и 1/8ид.ч. от дворните подобрения, 1/2ид.ч. от втория етаж и целия трити
етаж-надстройка.
Искът на Т.К.Т.
с правно основание чл. 108 от ЗС, насочен срещу В.Н.Ф., действащ за себе си и
като правоприемник на майка си З.Й.З., поч. на
14.04.2015г. по реда на чл. 120 от ГРПК /отм./ и Е.И.М. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Поради
неоснователността на иска за собственост следва да бъде отхвърлен и иска за
отмяна на НА № 90, т. І, рег. № 1472, дело № 52/2003г. на нотариус Р.К., на
о8сн. Чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./.
Поради
съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното следва да
бъде оставено в сила..
Предвид
направеното искане за присъждане на разноски за въззивната
инстанция от двете страни, неоснователно е това на въззивника.
Той следва да бъде осъден да заплатят на въззиваемия В.Ф.
сумата от 1600.00лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие-л. 456 по делото.
Доколкото Т.Т. е останал задължен за плащане на сумата от 150.00лв.,
представляваща част от депозита, останал дължим за работата на вещото лице Д.
по изслушаната комплексна СМЕ, то тази сума следва да бъде събрана
принудително, на осн. чл. 60 от ГПК /отм./, като Т. следва да бъде осъден да я заплати по сметка
на ВОС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5356/28.11.2013г. по гр.д. №
4545/2005г. на ХХІV състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на Т.К.Т. ЕГН **********
***, му, насочен срещу В.Н.Ф., ЕГН **********
***, действащ за себе си и в качеството на наследник по закон и правоприемник
на починалата в хода на делото негова
майка З.Й.З., на осн. чл. 120 от ГПК /отм./ и Е.И.М.,
гражданка на РГермания, родена на ***г., с адрес
Германия, гр. Дрезден, 0139, ул. „Титман”, № 14 за предаване владението
върху 1/4 идеална част от дворно място, цялото с площ, от 188 кв.м., находящо се в гр.
Варна, ******, съставляващо парцел V – 2,3,
кв. 4 но плана па 8 - ми подрайон, съставляващ
поземлен имот № 3 при граници на имота: ул."****", имоти № 1030, № 1031, №
1026 и № 1029, заедно с 1/2 идеална част от
втори етаж с площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи, антре, пералня, баня - клозет, стълбище на втория
етаж, с променено на офиси предназначение понастоящем, както и 1/4 идеална част от подобренията в дворното място и
трети етаж-надстройка с площ 60
кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре, две стаи, кухия, баня- тоалет и тераса, придобит по силата на наследствено правоприемство
от брат му А.Д., починал па 12.07.2005г., придобит от наследодателя му с договор за замяна, инкорпориран НА № 10, том IX, дело № 3139/1980г. на варненски нотариус,
на осн. чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Т.К.Т. ЕГН ********** *** да заплати
на В.Н.Ф., ЕГН ********** ***, сумата от 1600.00лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция, на осн.
чл. 64, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.К.Т. ЕГН ********** *** да заплати
сумата от 150.00лв. по сметка на ВОС, за която е останал задължен, на осн. чл. 60 от ГПК /отм./.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчване на препис на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: