№ 1427
гр. Варна , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501077 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 27804/16.03.2021г. от
ПЛ. В. П. ЕГН ********** и П. ИВ. П. ЕГН **********, двамата със съдебен адрес гр.
Варна, ул. „Шейново“, № 14, ет. 2, чрез адв. Ат.А., против решение № 260591/19.02.2021г.
по гр.д. № 4689/2018г. на 26-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен иска им срещу Ж. Й.
ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Константин Величков“ № 21, офис № 2 за
признаване за установено, че са собственици на реална част с площ от 6,19 кв.м., очертана в
червен цвят в извлечение от одобрени инвестиционни проекти, част „Разпределение – изби“
на л. 34 от първоинстанционното дело, от изба № 12 с площ от 9.05. кв.м., при граници на
избата - изба № 13, коридор, ул. „Константин Величков“ и парцел № III-7, представляваща
прилежаща част към Апартамент № 7 с административен адрес гр. Варна, ул. „Константин
Величков“ № 21, вх.1, ет.3, същият самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1030.273.1.7. по КК и КР на гр. Варна и за осъждане на ответниците да предадат
владението върху описаната реална част от недвижим имот, на основание чл.108 от ЗС и са
осъдени да заплатят на Ж. Й. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Константин
Величков“ № 21, офис № 2 сумата от 1150 лева, представляваща направени по делото
разноски, като решението е постановено при участието на М. П. К., ЕГН **********, с
1
адрес гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 28, ет.6, ап.17 и М. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Родина“, бл.23, вх.Б, ет.3, ап.22 в качеството им на трети лица помагачи на
страната на ответника, конституирано на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
Считат обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при противоречие на приетия по делото доказателствен материали при
неправилна интерпретация на събраните доказателства, което води до изцяло погрешни
изводи. С решението си съдът узаконява едно незаконосъобразно създадено фактическо
положение, като дава възможност на ответницата с незаконни средства да добие законен
резултат. Моли се да бъде отменено обжалваното решени е ипостановено друго, с което
предявените от тях искове бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ж. Й. ЦВ., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Драгоман“, № 5, ет. 1, чрез адв. Р.М., с който
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Моли се да бъде потвърдено.
Постъпил е писмен отговор и от третите лица-помагачи на страната на Ж. Й. ЦВ.-М.
П. К. ЕГН ********** и М. П. Ч. ЕГН **********, със съдебен адред гр. Варна, ул.
„Хр.Попович“, № 37, ет. 1, офис 1, чрез адв. Д.П., с който оспорват също въззивната жалба.
Молят да бъде оставена без уважение.
В писмена молба № 12201/22.06.2021г., постъпила непосредствено преди о.с.з.,
въззивниците, чрез процесуалния си представител заявяват, че поддържат въззивната си
жалба. В о.с.з. въззиваемата, чрез адв. Р.М. и третите лица помагачи на нейна страна, чрез
адв. Д.П. оспорват въззивната жалба и претендират присъждане на направените във
въззивното производство разноски.
ВОС констатира следното:
В исковата си молба ПЛ. В. П. ЕГН ********** и П. ИВ. П. ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Шейново“, № 14, ет. 2, чрез адв. Ат.А. излагат, че с
договор за учредяване на право на строеж, обективиран в НА № 20/1995г., собствениците на
парцел II-6, в гр. Варна, ул. „Константин Величков“, № 21-Орлин и Валентина Филчеви и
Светлана Петрова учредили право на строеж върху дворното си място на ЕТ „Цвема-
Цветанка Марчева“, като последната приела да застрои парцела с жилищна сграда по
одобренинте инвестиционни проекти. . С този договор Орлин и Валентина Филчеви си
запазвали правото да придобият два апартамента- № 4 и № 5, гараж и 1/2ид.ч. от офис № 2
на партерния етаж, ведно с 1/2ид.ч. от прилежащата към офиса изба № 1. Съсобственицата
Светлана Петрова от своя страна следвало да придобие апартамент № 7, ведно с
прилежащата му изба № 12, апартамент № 8 гараж и 1/2ид.ч. от офис № 2 на партерния
етаж, ведно с 1/2ид.ч. от прилежащата към офиса изба № 1.След построяване на сградата,
2
през 1998г. с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 176/18.06.1998г. семейство
Филчеви и Светлана Петрова, като съсобственици са продали офис № 2 на М.Ч..
Продавачите са продали офиса обаче не с прилежащата му изба № 1, съгласно одобрените
проекти, а с изба № 12, при граници: изба № 13, коридор, ул. „К.Величков“ и парцел III-7,
прилежаща част към апартамент № 7. Същата грешка е допусната и при продажбата на офис
№ 2 на ответницата Ж.Ц.. Те, ищците закупили от Светлана Петрова с НА №
124/19.11.2008г. апартамент № 7, ведно с прилежащата изба № 12 с площ от 9.05кв.м., при
граници: изба № 13, коридор, ул. „К.Величков“ и парцел III-7, както е по одобрените
проекти. От закупуването на апартамента го отдавали под наем. Наскоро установили, че
тяхната изба № 12 е преградена на две част, като на външната стена е избита и втора врата
към преградената част. Усктановили, че преградената част, до която нямат достъп се ползва
от собственичката на офис № 2, понастоящем със статут на магазин, която е избила и отвор
в плочата на партерния етаж, за да свърше офис № 2 с избата, която ползва като склад към
магазина. Поискали са от съда, като ги признае за собственици на изба № 12 с площ от
9.05кв.м.,при граници: изба № 13, коридор, ул. „К.Величков“ и парцел III-7, ответницата Ж.
Й. ЦВ. да бъде осъдена да им предаде владението върху владяната от нея част от около
6кв.м.от изба № 12, ведно с присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор Ж. Й. ЦВ. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Константин
Величков“ № 21, офис № 2, чрез адв. Р.М. оспорва исковата претенция, като неоснователна.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена. Тя е закупила имота от
М. П. Ч. и М. П. К. с НА № 146, т. 6, рег. № 10613, д. № 1130/25.07.2008г. на нотариус Огнян
Шарабански и от придобиването на собствеността , когато й е предадено владението и
върху спорната изба, тя я владее и до момента, непрекъснато, явно и необезпокоявано, като
владението е станало достояние на ищците. От НА № 20, т. 31, д. № 9351/14.09.1995г. за
учредяване право на строеж, Светлана Кирова Петрова е следвало да придобиее
собствеността на апартамент № 7 ,ведно с изба № 12. Тя , с НА № 176, т. 12, д. №
4950/18.06.1998г. е продала на М.Ч. изба № 12, с площ от 9.05кв.м., при съответните
граници. С договор, обективиран в НА № 124, т. 1, рег. № 124/19.11.1998г. пак Светлана
Кирова Петрова е продала този път на ПЛ. В. П. същата изба № 12, при същите граници и
площ. Не е допусната грешка. Ищците са закупили от несобственик обекта си с изба № 12,
т.к. Светлана Кирова Петрова вече го е била продала на М.Ч.. И те са купили от
несобственик. Продажбата на вещ от несобственик не прехвърля вещни права. В условията
на евентуалност твърдят придобиване на изба № 12 по давност, присъединявайки към
владението си, това на праводателката си М.Ч., т.к. е придобила имота от последната. Двете
са били добросъвестни владелци. Освен това е изтекла и общата 10-годишна давност. М.Ч. е
владяла от датата на покупката на имота с изба № 12 на 18.06.1998г. до 25.07.2008г., когато
й го е продала на 25.07.2008г., от когато го владее тя самата.
Поискала е привличането на третите лица-помагачи на нейна страна- М. П. Ч. и М. П.
К. и с определение № 9582/28.08.2018г. по гр.д. № 4689/2018г. на ВРСу, двете са
конституирани по делото.
3
С молба-становище ,М. П. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Топра Хисар“, № 28,
ет. 6, ап. 17 и М. П. Ч. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Чайка“, бл. 61, вх. В, ап. 66, ет. 6,
чрез адв. Д.П. оспорват предявения иск като неоснователен. Признават, че М.Ч. е закупила и
придобила в режим на съпружеска имуществена общност процесната изба № 12, заедно с
офис № 2 на 18.06.1998г. и на 25.07.2008г. го е продала със съсобственичката си М. П. К. на
ответницата Ж.Ц.. Не е вярно обаче, че Ж.Ц. е направила отвора в плочата на партерния
етаж. Отворът е направен от М.Ч. още в първите месеци, когато е закупила офиса№ 2 и изба
№ 12, с намерението да го ползва като склад. През целия период от 18.06.1998г. до 25.07-
.2008г. офис № 2 и изба № 12 са били в нейно и на съпруга й владение, а след смъртта му и
на дъщеря му М. П. К.. В това време те не са предприемали други промени, не са
преграждали стени, и не са премахвали такива. Съседната изба № 13 с площ от 4.22кв.м. е с
тези размери още от построяването на сградата, т.к. не е била изпълнена в съответствие с
архитектурните проекти. Твърдят, че никой не е имал претенции към избата, която даже са
отдавали под наем, а наемателите са я използвали като складово помещение.
В о.с.з. на 06.10.2020г. по гр.д. № 4689/2018г. на ВРС, съдът е допуснал на осн. чл.
214 от ГПК изменение на иска, като същият се счита предявен за предаване владението вна
върху владяната от ответницата реална част от изба № 12 очертана с червен цвят в
извлечението от одобрените инвестиционни проекти , част „Разпределение-изби“ на л. 34 от
първоинстанционното дело, с площ от 6.19кв.м.
С оглед становищата на страните, но събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 20,
том XXXI, дело № 9351/95г. на Нотариус Д. Стоянова при ВРС Орлин Иванов Филчев със
съгласието на съпругата си Валентина Желева Филчева и Светлана Кирова Петрова са
учредили на ЕТ „Цвема – Цветанка Марчева“ право на строеж върху съсобствения си
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Константин Величков“ № 21, представляващ
дворно място, с площ от 238 кв.м. за изброените в нотариалния акт самостоятелни обекти.
Уговорено е, че учредителите на правото за строеж запазват за себе си и взаимно си
учредяват право на строеж за определени обекти. Орлин Иванов Филчев запазва два
апартамента, гараж и ½ ид.ч. от офис № 2 на партерен етаж, ведно с ½ ид.ч. от изба № 1 а
площ от 10,47 кв.м.. Светлана Кирова Петрова също запазва два апартамент, един от които е
апартамент № 7, ведно с изба №12 с площ от 9,05 кв.м., гараж и ½ ид.ч. от офис № 2 на
партерен етаж, ведно с ½ ид.ч. от изба № 1 а площ от 10,47 кв.м.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 176, том XII, дело № 4950/98г. на
Нотариус М. Христова при ВРС на 18.06.1998г. Орлин Иванов Филчев, Валентина Желева
Филчева, Светлана Кирова Петрова и Петър А. Петров продават на М. П. Ч. офис № 2,
находящ се на партерния етаж на жилищната сграда на ул. „Константин Величков“ № 21, гр.
4
Варна, с площ от 22.12 кв.м., заедно с изба ул. „Константин Величков“ № 21 12 в сутеренен
етаж с площ от 9,05 кв.м., при граници: изба № 13, коридор, ул. „К.Величков“ и парцел III-7.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 124, том I, рег. № 1533, дело №
124/1998г. на Нотариус Янчо Несторов, с рег № 011 в регистъра на НК на 19.11.1998г.
Светлана Петрова Кирова със съгласието на съпруга си Петър А. Петров продават на ПЛ. В.
П. апартамент № 7, находящ се в гр. Варна, ул. „Константин Величков“ № 21, етаж 3, със
застроена площ от 55.53 кв.м., ведно с изба №12, с полезна площ от 9,05 кв.м., при граници:
изба № 13, коридор, ул. „К.Величков“ и парцел III-7.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 146, том VI, рег. № 10613, дело
№ 1130/2008г. на Нотариус Огнян Шарабанкси, с рег № 147 в регистъра на НК на
25.07.2008г. М. П. Ч. и М. П. К. продават на Ж. Й. ЦВ. офис № 2, находящ се на партерния
етаж на жилищната сграда на ул. „Константин Величков“ № 21, гр. Варна, с площ от 22.12
кв.м., заедно с изба № 12 в сутеренен етаж с площ от 9,05 кв.м., при граници: изба № 13,
коридор, ул. „К.Величков“ и парцел III-7.
Видно от представеното от ищците удостоверение за граждански брак ПЛ. В. П. и П.
ИВ. П. са сключили граждански брак на 28.03.1987г.
Представена от ищците е извадка от архитектурния проект на процесната сграда, в
който е предвидена изба № 12 с площ от 9,05 кв.м.
От ответницата е представено Разрешение за ползване № 98 от 04.11.1998г., съгласно
което е променено предназначението на офис № 2 в магазин за хранителни стоки,
собственост на М. П. Ч..
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпи на двама
свидетели на страната на ответницата – Пламен Тодоров и Мария Георгиева-Тодорова.
Показанията на двамата свидетели, които са съпрузи, са еднопосочни, вътрешно
фнепротиворечиви и изключително детайлни, с оглед на което се кредитират от съда. И
двамата свидетели споделят, че преди Мария Ч. да купи имота през 1998г., са възнамерявали
да закупят същия и да го ползват за магазин за дрехи. Продавачите (Орлин и братовчедка
му) им предложили офиса, тъй като към него имало изба, която може да се ползва за склад.
Св. Тодоров направил оглед на имота и на избата, която още към този момент била около 6
кв.м. и все още не е имала отвор в тавана. Впоследствие се отказали да купят офиса, тъй
като избата не била подходяща за съхранение на дрехи и закупили гараж в същата сграда.
След това през 1998г. имотът бил купен от Мария Ч. заедно с избеното помещение под него,
която го използвала за магазин за хранителни стоки и няколко месеца след като го купила,
пробила отвора в тавана, за да свърже магазина с избата. Ч. лично ползвала имота докато
починал мъжа й, а после го отдала под наем. В периода от 2004г. до 2008г. го ползвали
свидетелите като магазин за дрехи. Избата не използвали като склад за дрехите, но слагали
там стелажи, закачалки и други неща. След това през 2008г. Мария Ч. продала магазина на
5
ответницата, която също го отдала под наем и там в момента било цветарски магазин. Св.
Тодоров лично бил помагал на жената от магазина, като носел кашпи до избата, тъй като
отворът бил затворен с плочки и не се ползвал. През цялото време, докато Мария Ч.,
свидетелите и последващите наематели ползвали офиса и складовото помещение под него,
никой не е проявявал претенции към избата, като същата е ползвана необезпокоявано.
Никакви промени от 1998г. до сега не били правени в избата. Отделно от това, че са
наематели, свидетелите като собственици на обект в сградата често слизали в сутерена при
проблеми с интернета или електричеството и не са виждали никакви ремонтни дейности да
се извършват там, освен един ремонт на канализационни тръби. На следващо място, и
двамата свидетели споделят, че имат къща, която е точно срещу процесната изба и офиса.
Още през 1995 г., когато започвали изкопните работи на сградата, строителят дошъл в
тяхната къща, за да провери дали имат маза, тъй като поради близостта на строежа и при
наличието на маза, имало опасност да падне къщата. Като разбрал, че имат маза, казал, че
ще отстъпят с един метър. По тази именно причина имало промени в сутеренния етаж, тъй
като същия бил с един метър по навътре от фасадата и партерния етаж. Свидетелите
предполагат, че това е причината мази 12 и 13 да са по-малки от предвиденото. Споделят, че
отвора в тавана на процесната изба граничи със стената към улицата, а горе в магазина до
стената има около метър.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че по одобрен
архитектурен проект на 21.04.1995г. избено помещение № 12 се намира в сутеренния (избен)
етаж на жилищната сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Константин Величков“
№ 21. Избата е с полезна площ от 9,05 кв.м. при граници: изба № 13, коридор, ул.
„К.Величков“ и парцел III-7. При направения оглед и замервания място вещото лице е
установило, че в сутеренния етаж на сградата са направени следните промени: променени са
избите, появила се е изба № 20 с полезна площ от 5,60 кв.м., като такава по одобрения
проект липсва; променено е местоположението на ел. таблото, което не е монтирано в
определеното помещение на гърба на стълбищната клетка, а в избения коридор, като е
затворена вратата на изба № 1; направена е промяна и в изба №12, която е с размери
3,26/1,90 м, около 6,19 кв.м., като в избения коридор пред вратата на това помещение на
височина около 50-60 см над подовата настилка е изградена канализационна тръба, която
излиза към улицата, а в тавана на това помещение в ъгъла на избата към улицата е оставен
отвор в стоманенобетоновата плоча с размери 80/60 см, затворен в магазина с капак, като
тази част от избата се ползва от магазина (офис № 2). Другата част от избата е с размери
2,22/1,90 м, около 4,22 кв.м. и се ползва от собствениците на ап. № 7. На място изба № 12 не
отговаря по площ на одобрения инвестиционен проект и на площта, посочена в
нотариалните актове. Вещото лице е установило, че в архива на район „Одесос“, Община
Варна няма екзекутивна документация за строежа на процесната жилищна сграда; няма
проект за извършените промени в избените помещения; няма данни и не може да се
определи кога са изпълнени промените в избите на сутеренния етаж; избените помещения в
6
сутерена не са номерирани, тъй като не са самостоятелни обекти и не може да се определи
площта на новообразуваните помещения. В одобрения проект за промяна предназначението
на офис № 2 в магазин за хранителни стоки не е приложен чертеж на избените помещения. В
разпределението на етажа е отразено, че се изгражда санитарен възел към този обект. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице е заявило, че не може да обясни защо се е
стигнало до отклоненията от инвестиционния проект, предвид липсата на екзекутивна
документация, каквото е задължителна при подобни промени. Сочи, че промяната в
изпълнението на строежа би могла да се дължи на обстоятелствата, за които разказват
свидетелите, но и в този случай е необходима промяна в конструктивния проект по време на
строителството. Вещото лице счита, че вероятно има промени, които не са отразени и за тях
няма екзекутив. При огледа на място вещото лице е констатирало наличието на
канализационна тръба, която минава пред вратата на изба № 12 и трябва да се прескочи, за
да се влезе вътре. Констатирала е още, че отворът в тавана на избата граничи със стената към
улица „Константин Величков“, а в офиса отгоре, който към момента представлява цветарски
магазин има по-голямо разстояние от теракотените плочки, които покриват отвора до
стената, което е поне около метър. В тази част наблюденията на вещото лице напълно
съответстват на изложеното от двамата свидетели по отношение на позиционирането на
отвора и тръбите пред избата.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният от ищеца иск намира правното си основание в нормата на чл. 108 от ЗС.
За да се явява основателен този иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване
да докаже, че е собственик на недвижимия имот, предмет на исковата молба на соченото от
него правно основание, но, че се владее без основание от ответника. Последният пък следва
да доказва, че се намира на някакво правно основание в имота.
В настоящия казус ищците-въззивници се позовават на покупко-продажбата на
апартамент № 7 и прилежащото му избено помещение № 12 в сградата с администратевен
адрес гр. Варна, ул. „Константин Величков“, № 21, по силата на договора, обективиран в НА
№ 124, т. 1, рег. № 1533, д. № 124/19.11.1998г. на нотариус Янчо Несторов.
Настоящият състав приема, че закупеното от П.В. Петров, по време на брака му с П.
ИВ. П. избено помещение № 12 с площ от 9.05кв.м. при граници: изба № 13, коридор, ул.
„К.Величков“ и парцел III-7, е прилежащо такова към апартамент № 7 и е означено с № 12
в одобрения на 21.04.1995г. архитектурен проект на сградата в гр. Варна, ул. „К.Величков“,
№ 21, находящо се в сутеренния етаж и е с полезна площ от 9.05кв.м., според заключението
на вещото лице и обозначено от него със сиви оградни стени на комбинираната скица на л.
120 от първоинстанционното дело.
След като в цитирания по-горе НА, прилежащото към апартамент № 7 избено
помещение е посочено с № 12, при граници: изба № 13, коридор, ул. „К.Величков“ и парцел
III-7, а според заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, в архива на Район
7
„Одесос“ при Община Варна няма екзекутивна документация за строежа, няма проект за
извършени промени в избените помещения и помещението за ел.табло, нито пък никакви
отразени промени върху съхраняваната строителна документация, то описаната в НА изба
съответства тъкмо на посочената в комбинираната скица изба № 12 по одобрения
архитектурен проект, означена със сиви оградни стени. Вярно, че границите на избата, която
твърдят, че фактически ползват П.и към момента е при същите граници- изба № 13, коридор,
ул. „К.Величков“, но не граничи с и парцел III-7, а с останалата част, оцветена от ищците в
червен цвят на скицата на л. 34 от първоинстанционното дело, но както вече казахме по-горе
няма отразени промени в одобрения архитектурен проект и никакво основание да е частта
очертана в жълто на същата скица и с много по-малка площ, или поне не се установява по
делото.
Очевидно преустройствата по избите в сутеренния етаж са извършени след огледа от
приемателната комисия, щом сградата е въведена в експлоатация, а няма отразени и
одобрени промени върху архитектурния проект на сградата. Това се установява, като се
вземат предвид обясненията на вещото лице в о.с.з. на 06.10.2020г., противно на
обясненията на свидетелите Пламен Тодоров Тодоров и Мария Бориславова Георгиева,
които твърдят, че имат преки впечатления още от изкопните работи и до момента, но
промени не са извършвани на сутеренния етаж след извършване на строителството. Налага
се единствения възможен извод, че е било променено местоположението на избата на
ищците и намалена площта, без одобрени строителни книжа. Те са собственици на изба №
12 по одобрените планове. Така извършената промяна не поражда права за ответниците,
дори и праводателите им да са закупили първи от същия продавач процесната изба, защото
тя няма самостоятелен характер, а е принадлежност.
Ответницете обаче са навели в условията на евентуалност второ придобивно
основание-давност.
Съгласно Решение № 81/04.04.2014г. по гр.д. № 5556/2013г. по описа на ВКС, I г.о.
избено помещение в сграда в режим на етажна собственост могат да бъдат придобивани по
давност от собственик на самостоятелен обект в сградата, само ако това не е единственото
складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда
наличието на такова помещение, както и ако това не е единственото складово помещение в
сградата, което се ползва общо от всички собственици на самостоятелни обекти. В
настоящия случай, процесната изба № 12 не е единственото складово помещение на
самостоятелния обект на ищците, предвид че самите те твърдят, че ползват съседното
помещение. Това се установява и от заключението на вещото лице по допуснатата по
първоинстанционното дело СТЕ и от показанията на разпитаните свидетели. Освен това,
видно от описанието на закупения от П.и имот-ап. № 7, според НА № 124, т. 1, рег. № 1533,
дело № 124/1998г. на нотариус Янчо Несторов се състои от две стаи, баня, тоалет, килер,
коридор и два балкона. Видно има килер, което представлява складово помещение и дори да
8
нямаше изба, то закупеното от тях отговаря на изискването за жилище. Изба № 12 не е и
единственото складово помещение в сградата, което се ползва от всички собственици на
самостоятелни обекти. Следователно в настоящия случай процесната изба би могла да бъде
придобита по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата, каквито са били
М.Ч. и М.К.. Те са завладели изба № 12, като са закупили офис № 2 на 18.06.1998г., според
показанията на свидетелите Тодоров и Георгиева. Владяли са явно, необезпокоявано и
непрекъснато процесната изба до 25.07.2008г., когато са продали офиса, с променено
предназначение в магазин за хранителни стоки, съгласно разрешение за ползване №
98/04.11.1998г. и изба № 12 с площ от 9.05км.м. при граници: изба № 13, коридор, ул.
„К.Величков“ и парцел III-7, на която вече са могли да се легитимират като собственици.
Продали са магазина и избата на настоящата ответница, която е собственик от 2008г. и до
момента. Дори и да не се възприеме казаното дотук, то в периода от 1998г., когато
праводателите М.Ч. и М.К. са установили владение, продължено от Ж.Ц. от 25.07.2008г. и
до датата на подаване на иска-29.03.2018г. изискуемия се 10-годишен придобивен срок е
изтекъл, като се вземат предвид свидетелските показания на водените от ответницата
свидетели.
Не се установява още първата предпоставка за уважаване на иска.Същият следва да
бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на крайните изводи на ВОС, с тези в обжалваното решение,
същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от двете
страни, то не се следват такива в полза на въззивниците. Те следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемата разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Въззивниците са направили
възражение за прекомерност на заплатеното адво7катско възнаграждение. Неоснователно е.
Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лв., съгласно договор за правна
защита и съдействие и списъка по чл. 80 от ГПК на л. 35 и 36 от делото е под минимума по
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. П.и следва да бъдат осъдени да заплатят на Ц. разноски в размер на
1000.00лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260591/19.02.2021г. по гр.д. № 4689/2018г. на 26-ти
състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на ПЛ. В. П. ЕГН ********** и П. ИВ. П. ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Шейново“, № 14, ет. 2, чрез адв.
Ат.А., срещу Ж. Й. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Константин Величков“ №
9
21, офис № 2 за признаване за установено, че са собственици на реална част с площ от 6,19
кв.м., очертана в червен цвят в извлечение от одобрени инвестиционни проекти, част
„Разпределение – изби“ на л. 34 от първоинстанционното дело, от изба № 12 с площ от 9.05.
кв.м., при граници на избата - изба № 13, коридор, ул. „Константин Величков“ и парцел №
III-7, представляваща прилежаща част към Апартамент № 7 с административен адрес гр.
Варна, ул. „Константин Величков“ № 21, вх.1, ет.3, същият самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1030.273.1.7. по КК и КР на гр. Варна и за осъждане на
ответниците да предадат владението върху описаната реална част от недвижим имот, на
основание чл.108 от ЗС и ПЛ. В. П. ЕГН ********** и П. ИВ. П. ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Шейново“, № 14, ет. 2, чрез адв. Ат.А., са осъдени да
заплатят на Ж. Й. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Константин Величков“ №
21, офис № 2 сумата от 1150 лева, представляваща направени по първоинстанционното дело
разноски, като решението е постановено при участието на М. П. К., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 28, ет.6, ап.17 и М. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Родина“, бл.23, вх.Б, ет.3, ап.22 в качеството им на трети лица помагачи на
страната на ответника, конституирани на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. В. П. ЕГН ********** и П. ИВ. П. ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес гр. Варна, ул. „Шейново“, № 14, ет. 2, чрез адв. Ат.А., за заплатят на Ж. Й.
ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Константин Величков“ № 21, офис № 2 сумата
от 1000.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10