№ 2406
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Темислав М. Димитров
Членове:Цветелина Ал. Костова
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511252 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 10837 от 06.06.2024 г., постановено по гр. д. № 8902/2022 г. по описа на
СРС, 140- ти състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. И. Т. срещу
етажните собственици от Етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„М*********, представлявани от управителя Б.К., иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за
сумата в размер на 402,41 лв., представляваща 1,907 % от получения наем по сключен
договор за наем от 13.12.2003 г., за използване на покривното пространство на сградата,
намираща се в гр. София, ж. к. „*********, за периода от м. 02.2019 г. до м. 02.2022 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Ц. И. Т. с излагане
на доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложени са съображения, че процесната
сграда е единна, както и че покривът е обща част на всички етажни собственици в
процесната сграда, без значение, че входовете в сградата са отделени за самостоятелно
управление. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да
уважи предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците
етажните собственици в етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „*********“ 1,
********* „В“, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да
1
отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
За основателност на предявените искове с правна квалификация по чл. 30, ал. 3 ЗС в
тежест на ищеца е да докаже, че е налице съсобственост между страните, като ответниците
са получили полза от съсобствената вещ, изразяваща се в наемна цена за ползването в
процесния период, както и размера на ползата от получена от ответниците наемна цена. В
тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е да докажат
погасяването на дълга.
Спорен между страните във въззивното производство е въпросът дали покривното
пространство, разположено над вход „В“, е обща част на всички етажни собственици в
процесната сграда, респ. налице ли е съсобственост между страните по отношение на
покривното пространство, разположено над вход „В“ .
Видно от представените по делото писмени доказателства, както и от заключението
на съдебно- техническата експертиза /СТЕ/, което настоящата инстанция кредитира изцяло
на основание чл. 202 ГПК като пълно, обосновано и компетентно изготвено, процесната
сграда се намира на административен адрес: гр. София, ж. к. „*********” 1, блок 17, като
същата притежава кадастрален идентификатор – 68134.4082.6471.6, и се състои от три
входа.
В констативно- съобразителната част на заключението е посочено, че при извършен
оглед на място вещото лице е установило, че вход А и вход Б се състоят от полусутерен, 9
типови жилищни етажа и покривно вентилируемо пространство, а вход В, върху който е
изградено телекомуникационното оборудване, се състои от полусутерен, 8 типови жилищни
етажа и покривно вентилируемо пространство, като между вход В и вх. Б е поставена
дилатационна фуга, която разделя и покрива на сградата. Експертът изрично е посочил, че
при този тип конструкция съществува общо подпокривно пространство между вход А и вход
Б и отделно подпокривно пространство на вход В, както и че вход А и вход Б имат общи
2
части и общи инсталации, а вход В е с отделни общи части и с отделна инсталация за ВиК и
ТЕЦ.
При направена проверка в Направление „Архитектура и градоустройство“ /НАГ/ –
СО вещото лице е установило, че през 1979 г. е бил издаден позволителен билет за
изграждане на сградата – блок 17, която да се състои от три входа, като в строителните
книжа е посочено, че вход А и вход Б на сградата съгласно утвърдените тогава стандарти за
строителство са от типа БС-СФ-33-322, а вход В – БС-СФ-322, както и че между общото тяло
на вход А и вход Б и отделната секция на вх. В е проектирана дилатационна фуга. Съгласно
направената справка в НАГ експертът е установил, че първоначално /съгласно чертеж
„Разпределение I ет.“/ са изградени вход А и вход Б, като е посочено, че проектите се
съгласуват само за секция 33-322 и е издадено разрешение за строеж № 459/30.10.1981 г.
съгласно одобрени проекти на 30.10.1981 г. Следователно, макар и първоначалната
разработка на проекта, одобрена на 19.03.1979 г., да е била за трите входа, по- късно е
съгласувано строителството единствено на вход А и вход Б. В тази връзка, макар и вещото
лице да не е посочило точно кога са изградени отделните входове /поради липса на
удостоверения за въвеждане в експлоатация или разрешения за ползване на сградата/, в
заключението е възприет изводът, че първоначално е изградена секцията, която се състои от
вход А и вход Б, и след това – секцията от вход В.
В отговорите на задача първа и втора експертът е посочил, че след изграждането и
към момента вход В е отделен от останалите два входа с дилатационна фуга и е с един етаж
по- нисък, предвид което, покривната конструкция не е изградена цялостно и не е единна,
като няма връзка между двете секции на сградата. От заключението се установява още, че от
конструктивна гледна точка секцията на вход А и вход Б, от една страна, и секцията на вход
В, от друга, нямат общи части за общо ползване, нямат общи инсталации и нямат общ вход.
В отговора на задача пета експертът е посочил, че при направените проверки не се
установяват документи, удостоверяващи начислението на процентните общи части на
сградата за всички самостоятелни обекти, поради което при вземане предвид на РЗП на
двете секции – вход А и вход Б с РЗП 4827,46 кв. м и вход В с РЗП 2409 кв. м, и при
проверка на съотношението на застроената площ на жилището на ищеца към РЗП на вход А
и вход Б и към РЗП на трите входа А, Б и В се установява, че правото на собственост в
размер на 1, 907 % идеални части от общите части на сградата за ищеца /съгласно
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот на л. 7 и 8 от делото пред първата
инстанция/ е определено на база само РЗП на вход А и вход Б.
Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 103 от 20.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 4703/2019 г. на I г. о., покривът на сградата, както и покривните
тераси, които не обслужват всички обекти в сградата, са общи части на всички етажни
собственици. В сграда с няколко отделни входа покривът е предназначен да покрие цялата
сграда и затова е обща част по естеството си, част от конструкцията на сградата, за всички
собственици. В този случай дори и да има отделяне на входовете за самостоятелно
управление по реда на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС то не може да засегне и покривът на сградата,
3
когато той е проектиран цялостно и е единен, при учредяването на етажната собственост е
възникнал като обща част, принадлежаща към всички обекти, и идеалните части за
отделните апартаменти или други обекти, са изчислени за цялата сграда.
Във връзка с горното настоящият въззивен състав намира, че по делото не се
установява покривната конструкция на процесната сграда да е проектирана и изградена
цялостно и да е единна. Напротив, както вече беше посочено, от заключението на СТЕ се
установява, че както на етап проектиране, така и на етап изграждане секцията на вход В е
отделена от другите два входа с дилатационна фуга, която разделя и покрива на сградата,
като освен това вх. В е и с един етаж по- нисък, поради което покривът не е изграден
цялостно и не е единен. Освен това по делото се установява, че идеалните части за
отделните обекти не са изчислени за цялата сграда, доколкото идеалните части от общите
части на сградата за ищеца са определени на база само РЗП на вход А и вход Б. Ето защо,
следва да се възприеме изводът, че покривното пространство над вход В не е обща част по
естеството си за всички собственици.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ищецът е собственик на самостоятелен обект, находящ се във вход А. Следователно не се
установява първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявените искове, а
именно – наличието на съсобственост между страните, поради което исковите претенции се
явяват неоснователни.
Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
решението на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да се присъдят сторените в хода на въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира своевременно направеното от страна на въззивника
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за
неоснователно с оглед на обстоятелството, че размерът на последното кореспондира с
фактическата и правна сложност на делото, както и с реално извършената от адвоката
работа. Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата в
размер на 600 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 10837 от 06.06.2024 г., постановено по гр. д. № 8902/2022 г.
по описа на СРС, 140- ти състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц.
И. Т. с ЕГН ********** срещу етажните собственици от Етажната собственост, находяща се
в гр. София, ж. к. „М*********, представлявани от управителя Б.К., иск с правно основание
чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата в размер на 402,41 лв., представляваща 1,907 % от получения наем
по сключен договор за наем от 13.12.2003 г., за използване на покривното пространство на
4
сградата, намираща се в гр. София, ж.к. „*********, за периода от м. 02.2019 г. до м. 02.2022
г.
ОСЪЖДА Ц. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“ 1,
*********1 да заплати на етажните собственици в етажна собственост, находяща се в гр.
София, ж. к. „*********“ 1, ********* „В“, представлявани от управителя Б.К., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5