гр. Силистра,20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в закритото заседание
проведено на двадесети ноември през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при участието на съдебния секретар и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в. гр. д. № 308/2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал.2 , т.2 и т., във вр. с и чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Постъпила е жалба от Е.В.К., чрез процесуален представител, против Постановление от 03.10.2019 г., постановено по изп. д. № 1201/2018 на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд , с което е ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Жалбоподателят моли съда да отмените обжалваното постановление и по двата пункта.
По делото е постъпило писмено въэражение от кредитора „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника З.Н.Д. - Прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и П.Я.П. - в качеството им на представляващи Дружеството , чрез процесуален представител, с което излага доводи за недопустимост на жалбата, а в случай на отхвърлянето им, развива съображения за неоснователност на същата1, моли съда да я отхвърли изцяло а като неоснователна и необоснована.
В изложените по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ, чието действие се обжалва, счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а възраженията за изтекла погасителна давност следва да бъдат направени по друг ред..
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е основателна
Изпълнителното производство е образувано по молба и приложен към нея изпълнителен лист от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* против жалбоподателя, въз основа на изпълнителен лист, издаден по Заповед № /12.04.2011г. по ч.гр.д. № 121/2011 г. на ТРС, за сумата от 1954,23 лв. главница, 632,52 лв. договорна лихва от 08.02.2008 г. до 08.05. 2009 г., 720,22 лв. , законна лихва за забава върху главницата по т.9а от 10.03.20108 г. до 09.03.2011 г. ведно със законната лихва от завеждане да заявлението – 11.04.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 66,14 лв. ДТ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение . Вземането произтича от Договор за продажба и прехвърляне на вземане , сключен между кредит № PLUS-01333655, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********.
От приложеното копие от изпълнителното дело е видно, че запорът върху банковите сметки на жалбоподателя е наложен с Постановление от 14.09.2018 г. Длъжникът е получил и покана за доброволно изпълнение от същата дата. На 10.09.2019 г. жалбоподателят е получил съобщение за образуване на изпълнително дело и на 20.09.2019 г. е подал молба до ЧСК да бъде прекратено образуваното против него изпълнително дело, поради погасяване на задължението по давност , като е посочил , че по същото вече е настъпила перемпция.
В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно посочени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Според нормата, изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.
Според разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Идеята на законодателя е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. В тази връзка, съгласно ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2 /2013 г. на ОСГК на ВКС „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, чл. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ Понятието за давност има отношение към перемпцията, дотолкова доколкото с горецитираното ТР се приема, че погасителната давност започва да тече от последното изпълнително действие. Именно то е и началният момент на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 . Но погасителната давност в единия случай е регламентирана в ЗДД и нейното установяване става по реда на чл. 439 ГПК извън изпълнителния процес, а перемпцията настъпва с изтичане на две годишен срок. Нейното настъпва не погасява вземането, защото са изтекли само две години, но води до служебно вдигане от ЧСИ, респективно ДСИ на наложените запори и възбрани, като и до обезсилване на всички други предприети изпълнителни действия по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Няма пречка с изпълнителния лист да се образува ново изпълнително дело, като, разбира се, взискателят, заради пасивното си поведение и допускането на перемпция, която е прекратила предходното изпълнително дело, ще трябва да заплати наново всички такси и разноски по следващо изпълнително дело. В настоящия случай, именно поради наличието на предпоставките по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК производството по образуваното въз основа на същото изпълнително основание изпълнително дело № 20117670401601 е било прекратено, тъй като е настъпила перемпция. Настоящото дело е образувано през 2018 г., поради което по отношение на него няма как да е налице перемпция, поради което и прекратяване на производството по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е недопустимо. Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че в негова полза е изтекла погасителна давност, съдия изпълнителят няма възможност да прави преценка за наличието на последната, поради което и същата не е включена в основанията по чл. 433 ГПК. Наличието на изтекла давност може да бъде нов факт, който следва да бъде установен в исково производство по чл. 439 ГПК или 424 ГПК. В този смисъл вж. Определение № 205 от 30.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1034/2018 г., I т. о., ТК.
Съдът счита, че наведеният от взискателя довод за недопустимост на жалбата е неоснователен. Съгласно чл. 435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да жали отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и не са посочени предпоставки или условия във връзка с тази възможност. С настоящата жалба се жали отказ на МСИ да прекрати изпълнително дело, жалбата е в срок, внесена е дължимата ДТ, следователно е допустима
Предвид гореизложеното ОС счита, че обжалваното Постановление от 03.10.2019 г., постановено по изп. д. № 1201/2018 на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд , с което е ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Процесуалният представител на взискателяп ретендира юрисконсулстско възнаграждение в размер на 300 лв., като се позовава на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая съдът счита, че приложимата норма относно размера на юрисконсултското възнаграждение по това производство е чл.25а, ал.2 от Наредбата, съгласно която „За изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лв., а с явяване - 120 лв“. Ето защо, съдът счита, че жалбоподателят следва да заплати на взискателя сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.10.2019 г., постановено по изп. д. № 1201/2018 на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд , с което е ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
ОСЪЖДА Е.В.К., да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100 / сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение .
Решението е окончателно.
На основание чл. 236, ал.3, предл. ІІ ГПК определението по гр. дело № 198/2019 г. на Силистренски окръжен съд се предава с подписите на двама от съдиите от състава, който го постановява. Съдия Виолета Александрова в отпуск, считано от 20.11.2019 г. до 22.11. 2019 г. , съгласно Заповед на Административния ръководител на Силистренски окръжен съд.