Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 0.05.2010 година, постановено по гр. дело № по описа на Великотърновски районен съд за 2009 година, предявените от „П. Ф.”-О., гр. В. против „Х. К.”-О., гр. В. искове, с които се претендира установяване на вземания от 461,61 лв., неизплатена сума по фактура № 23 от 21.03.2009 година, от 34,39 лв., мораторна лихва върху горната сума за времето от 22.03.2009 година до 26.10.2009 година, за законна лихва върху главницата от посочената дата насетне и сумата от 125 лв., разноски по проведено заповедно производство, са отхвърлени като неоснователни. Дружеството–ищец е осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 110 лв., а в полза на съда са присъдени държавни такси. Решението е обжалвано от „П. Ф.”-О., гр. В. с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо претенциите със законните от това последици. Оплакванията като цяло се свеждат до необоснованост на атакуваното решение. Доказана била по делото методиката на доставките между страните и документалното им оформяне. Това по безспорен начин обяснявало външните недостатъци по фактурирането на процесната продажба, сочело установеността й и основателността на исковите претенции. Ответникът по жалбата - „Х. К.”-О., гр. В. – е изложил доводи за безпорочност на атаÛуваното решение. Доставка на плодове и зеленчуци по процесната фактура ищецът не е извършил, самата фактура не е представяна за плащане. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 и чл. 327 от Търговския закон. Ищцовата страна - „П. Ф.”-О., гр. В. - излага в исковата си молба, че на ответното дружество е продало плодове и зеленчуци на 21.03.2009 година, за което е издадена фактура № 23 от посочената дата. Тъй като плащане от ответната страна нямало, по реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи сумите от 461,61 лв., цена по фактура № 23 от 21.03.2009 година, от 34,39 лв., мораторна лихва върху горната сума за времето от 22.03.2009 година до 26.10.2009 година, за законна лихва върху главницата от посочената дата насетне. Ответната страна – „Х. К.”-О., гр. В. - оспорва исковете с възражения, аналогични на становището по въззивната жалба. Фактурата не била подписана от управителя на дружеството Галя Маринова, а от друго лице. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установено е от обясненията на страните, че до средата на месец март, 2009 година ищцовото дружество е доставяло на ответника плодове и зеленчуци, че ищцовото дружество е издало исковата фактура, а плащане по нея не е направено. Ищецът е доставил на ответника плодове и зеленчуци на исковата стойност - фактура № 23 от 21.03.2009 година. Фактурата е подписана от служител на получателя - становището на ответника в писмения му отговор, че фактурата не е подписана от управителя на дружеството, а от друго лице във връзка с показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. Последните безпротиворечиво установяват сложилата се методика на заявки, доставки и документооборот между страните. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. По безспорен начин, въз основа на изявленията по цитираната по-горе фактура, е установена доставка на плодове и зеленчуци с доставчик ищеца и купувач - ответника, търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. от ТЗ. Търговският характер на сделката следва от правноорганизационната форма на страните – търговски дружества, и от обстоятелството, че доставката, респективно покупка с цел бъдеща продажба на стоки, е залегнал в предмета на дейност на двете дружества. В качеството си на продавач, ищецът е доставил и фактурирал процесната стока. Последната е приета от служител на ответника-купувач без забележки. В този смисъл ищецът точно по смисъла на закона е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна. В качеството си на купувач, ответното дружество е приело стоката, но като не е заплатило стойността й е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 327 от ТЗ, заради което и предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ за ангажиране на гражданската му отговорност са налице. В този смисъл искът за цена е доказан по основание. Фактурната стойност на доставените плодове и зеленчуци сочи и доказаността на главния иск в търсения размер. Липсата на доказателства за плащане или за погасяване на вземането за цена по друг способ, аргументира съда да приеме, че от подписването на фактурата насетне ответното дружество е изпаднало в забава: чл. 327, ал. 1 от ТЗ. По силата на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ то дължи обезщетение за вредите от настъпилата забава, без да е нужно те да се доказват, в хипотези като процесната – когато обезщетението се търси в стойността на законната лихва. Неоспорената от ответника справка за изчисляване на законната лихва за исковия период – от 22.03.2009 година д¯ предявяване на иска, сочи вземането в търсения размер. Като доказан по основание и основателен в търсения размер, искът следва да бъде уважен. Доводите на ответната страна са неоснователни. На тезата да не е доставяна стока противостои неколкократно цитираната вече фактура, носеща подпис за получател и съставляваща по доказателствената си същност извънсъдебно писмено признание за изпълнение на непаричната престация, в казуса доставка на плодове и зеленчуци. Твърдяната неавтентичност на подписа – да не е на управителя, законен представител на ответното дружество, а на друго лице не променя фактите по силата на правилото на чл. 301 от ТЗ: липсват доказателства търговецът да се е противопоставил на подписването на фактурата от служител на дружеството. Фикцията по законовия текст намира пълно приложение в случая. Без правна стойност е осчетоводяването на документите за доставката. Касае се за вътрешен за ответника документооборот, на който ако се придаде правна стойност би се стигнало до възможност купувачът да осуетява плащания, неизвършвайки необходимите счетоводни действия по отчитане на получената стока. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноските, направено в заповедното производство и в двете искови инстанции. По размер те са доказани като сума от 420 лв. и следва да бъдат присъдени с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 05.2010 година, постановено по гр. дело № 3816 по описа на Великотърновски районен съд за 2009 година, вместо което постановява: Приема за установено, по реда на чл. 422 от ГПК, спрямо „Х. К.”-О., гр. В., че дължи на „П. Ф.”-О., гр. В. сумата от 461,61 лв., неизплатена цена по фактура № 23 от 21.03.2009 година, суматаот 34,39 лв., мораторна лихвавърху горната сума за времето от 22.03.2009 година до 26.10.2009 година, законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 26.10.2009 година насетне до окончателното заплащане на вземането, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 и чл. 327 от Търговския закон. ОсъждаХ. К.”-О., гр. В., да заплати на „П. Ф.”-О., гр. В. сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лв.,разноскиза две инстанции и за заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |