РЕШЕНИЕ
№ 3545
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110217473 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Я. С. Б. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №СОА21-
РД11-1713 от 02.07.2021г. на Заместник - кмет Кр. Кр. на Столична община,
Направление „ТГМ“, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че
описаната фактическа обстановка не кореспондира с действителната, тъй като живее
на адрес в гр. София, бул. “П. Е.“ №*** и ежегодно заплаща абонамент за „синя зона“,
а на посочения ден и час, бил служебно ангажиран по дело №694/21г. на СРС, НО, 104
състав. Отделно от това, той не е паркирал автомобила, а това е сторил негов приятел.
Намира, че в съставения АУАН липсва задължително съдържание по чл.42, т.3 и т.4 от
ЗАНН, тъй като неправилно е посочена датата и мястото на извършване на
нарушението, както и липсва описание на нарушението и обстоятелствата на неговото
извършване. Посочва като недостатък на обозначаването на места за паркира на хора с
трайни увреждания, че знаците указващи такива на процесното място били поставени
предния ден, преди датата на констатираното нарушение, живущите в района не били
уведомени за това, а самите знаци не били видими, тъй като се закривали от короните
на дърветата, в това число липсвала улична маркировка на съответно предвидените
места. Сочи, че актосъставителят не е присъствал при установяване на нарушението, а
АУАН бил съставен на наказателен паркинг, без да са му предявени доказателствата,
използвани за съставяне на акта. Липсвали и аргументи за формата на вина, при която е
1
извършено твърдяното нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.М. поддържа жалбата и моли
обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, въз основа на изложените
в същата съображения. Претендира за присъждане на разноски, като заплатено
адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган чрез юрк. Г. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Намира, че от събраните по делото доказателства се
установило извършеното нарушение. Изложените аргументи за поставяне на знаците,
обозначаващи местата за паркиране на хора с трайни увреждания, уличната
маркировка и закриването на пътните знаци от короните на дърветата не се потвърдили
от съдържанието на АНП, включително показанията на свидетелите и схемата за
организация на движението. Що се отнасяло до оцветяването на отредените места за
паркиране със син цвят на уличното платно, това не било задължително, според ЗДвП,
а било препоръчително, с цел да е по-удобно за хората с увреждане. Възразява да се
кредитират показанията на свидетеля на защитата, тъй като били предубедени и
заинтересовани, а възражение, че друго лице е паркирало автомобила, жалбоподателят
можел да изложи и след предявяване на АУАН, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на виновния. Това означавало, че с
показанията на свидетеля си, жалбоподателят целял избягване на отговорност, а от
изложените в жалбата съображения, можело да се направи и извод, че не чувства вина,
че негов автомобил е паркиран на място за хора с трайни увреждания.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на Я. С. Б. е наложено наказание глоба, в размер на 200
лева, за това, че на 02.06.2021г., около 11:40 часа в гр. София, на бул. ”П. Е.”, срещу
№***, посока към ул. “Ц. С.“ е паркирал лек автомобил „Мерцедес Ц200”, рег. №****,
негова собственост, на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с
пътен знак Д21 и табела Т17- нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/.
НП е издадено въз основа на АУАН бл. №894640/02.06.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, изпратен от СО с писмо вх.№2040/07.01.2022г. и вх.
№114485/06.06.2022г. писмени доказателства, ведно със служебно изготвени от съда
извадки от сайт www.bgmaps.com за местонахождението на адрес в гр. София, бул. “П.
Е.“ срещу №***, посока към ул. “Ц. С.“ и гр. София, бул. “П. Е.“ №***.
Разпитани по делото са свидетелите В. Л. Х. - актосъставител, П. Тр. К. -
присъствал при установяване на нарушението и С. К. Г. - присъствала при съставяне на
2
акта, според които по сигнал К. бил изпратен на място и установил, че лекият
автомобил „Мерцедес“ е паркиран на място, което е обозначено с пътен знак Д21 и
табела Т17, както и оцветен в синьо, че е отреден за паркиране на хора с тайни
увреждания, без да притежава специален стикер, даващ му такова право. Той съставил
докладна записка и постановил репатрирането му. От служители на ЦГМ бил изготвен
снимков материал и АУАН бил съставен по докладната и снимковия материал, като
собственикът бил призован, предявени му били материалите и му бил съставен АУАН
за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Разпитан по делото е свид. Б. Г. В., според който в началото на м.06.2021г.
управлявал автомобила на жалбоподателя, като самият Б. бил в него. Тръгнали от ж.к.
„Др.“, за да изпробва автомобила, тъй като жена му искала да закупи такава марка и
стигнали в близост до домът на Б.. Свидетелят паркирал в края на градинката на
църква на бул. “П. Е.“. Не видял да има поставен пътен знак или оцветяване в синьо на
уличното платно, че мястото е определено за паркиране на хора с трайни увреждания.
След това се разделили и след 1-2 дни от Б. научил, че му е съставен АУАН за това, че
е паркирал на инвалидно място.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
основателна.
При проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП, съдът установи
предписаното съдържания в чл.42 от ЗАНН, включително по т.3 и т.4. Ясно се вижда,
че са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и има пълно,
точно и разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата на неговото
извършване. Друг е въпросът дали съответстват на обективната действителност, което
обаче е в предмета на доказване, а не е оценка на съществуващо съдържание. Актът е
съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен по
правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощен служител от
Отдел „Общинска полиция“ със Заповед №СОА19-РД09-11/04.01.2019г. на Кмета на
Столична община.
При издаване на НП са спазени изисквания за съдържание по чл.57, ал.1 от
ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №СОА20-
РД09-1060/13.01.2020г. Кметът на СО.
Констатациите в акта и НП, че процесният автомобил е паркиран на място,
определено за хора с трайни увреждания, указано с пътен знак Д21, се установи от
показанията на разпитаните по делото свидетели Х., К., Г. и частично от показанията
на свид. В., както от снимков материал, който е част от АНП и писмените
доказателства - докладна записка от 02.06.2021г. за принудително преместване на
3
МПС. Съдът кредитира показанията на свидетелите Х., К., Г., тъй като са единни и
незаинтересовани, потвърдени от материалите по АНП. Тези показания се
потвърждават частично от показанията на Василев, който описва мястото, където е
паркирал автомобила на жалбоподателя и което съвпада, с това, заснето на снимковия
материал и от където е постановено принудителното преместване от К..
Видно от снимковия материал лек автомобил „Мерцедес Ц200”, рег. №**** е
паркиран непосредствено след пътен знак Д21 и на място, оцветено на пътното платно
в син цвят, определено за хора с трайни увреждания, без право на това, удостоверено
със специфичен стикер, издаден от СО. В този смисъл, възраженията в жалбата, че
знакът е бил невидим, че не е имало улична маркировка-оцветяване в синьо на
съответното място, не отговаря на истината, тъй като от снимките се вижда именно
обратното.
Не е релевантно и по отношение на правото на водачът на МПС да паркира на
място, определено с пътен знак, факта, кога е поставен пътния знак - по-близо или
отдалечен във времето спрямо датата на паркиране. Не е релевантно обстоятелството,
че водачът или пасажер в автомобила, както и неговия собственик са адресно
регистрирани в близост до процесното място и притежават ли право да паркират в
„синя зона“, тъй като правото на паркиране на места за хора с трайни увреждания, не
се придобива от всички водачи, получили право да паркират в „синя зона“.
Не се доказа по категоричен начин авторството на деянието - жалбоподателят да
е извършил нарушението, т.е. той да е паркирал автомобила си на процесното място,
определено за хора с трайни увреждания. Според показанията на свид. Василев, той е
паркирал МПС и свидетелства под страх от наказателна отговорност, а като не се
представиха доказателства, които да оборят тези негови показания, същите не могат да
се изключат като неверни. При това положение, няма правно значение, дали
жалбоподателят като собственик на автомобила е бил в МПС, дали е видял къде е
паркирал Василев, дали е одобрил, съответно изпитал ли е угризения от морална
гледна точка, предвид, че заема място на човек с трайно увреждане, без да има такова
право. Няма и правно значение, дали при съставяне и предявяване на акта, както и след
това е посочил човекът, който е извършил нарушението. Ето защо, съдът приема, че
жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е наказан, поради което и не
следва да се обсъжда въпроса за вината.
Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че видно от изпратената
схема за организация на движение и служебно изготвените извадки по адрес от
интернет сайта, мястото, на което е паркиран процесния автомобил не съответства на
соченото в АУАН и НП - гр. София, бул. “П. Е.“ срещу №***, тъй като адресът се
намира след ул. “Ц. С.“, в посока към бул. “Хр. Б.“, а не към ул. “Ц. С.“, каквито са
констатациите. На следващо място, в проекта за организация на движение към
4
02.06.2021г., в участъка на бул. “Патриарх Евтимий“ от ул. “Княз Б. I“ до бул. “Хр. Б.“,
пътен знак Д21 има поставен от страната на нечетните номера, непосредствено след
пресечката на ул. “Княз Б. I“ и срещу пресечката с ул. “Ц. С.“. От страната на четните
номера на бул. “П. Е.“ в участъка от ул. “Княз Б. I“ до бул. “Хр. Б.“, включително и
непосредствено преди ул. “Ц. С.“, където е бил паркиран процесния автомобил и
мястото може да се идентифицира от снимковия материал, няма одобрен проект за
поставен пътен знак Д21, съответно и няма определени места за паркиране за хора с
трайни увреждания, макар фактически, на терен това да е сторено, видно отново от
снимките, които са изготвени на датата на констатиране на нарушението - 02.06.2021г.
При недоказаното авторство на деянието, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложеното наказание.
В полза на жалбоподателя, следва да се присъдят направените от него разноски
за адвокат, в размер на 200 лева по правилата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, които
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д - Столична
община, следва да бъде осъдена да запрати по аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №СОА21-РД11-1713 от 02.07.2021г. на
Заместник - кмет Кристиан Кръстев на Столична община, Направление „ТГМ“
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на жалбоподателя Я. С. Б. с ЕГН
********** направените от него разноски, в размер на 200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5