МОТИВИ :
Обвинението
против подсъдимия П.И.Д. ***, с ЕГН ********** е за това, че:
За периода от време м.11.2016 г. – м. 11.2017 г. в гр.
Плевен, при условията на повторност,
като осъден със съдебно решение № 417/18.06.2016 г. по гр.дело № 86/2016 г. по
описа на РС - Плевен, влязло в законна сила на 26.07.2016 г. да издържа свой
низходящ А.П.Д., роден на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на тринадесет месечни вноски по 105,00 лева всяка, общо в размер на 1 365,00 лева – престъпление по чл. 183 ал.4 вр. с ал.1 вр.
с чл.28 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу
подсъдимия П.И.Д.
така както е предявено. Счита, че с оглед
провеждането на диференцираната процедура, признанията на вината от страна на
подсъдимия Д. за престъпление по чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, същият следва да носи наказателна
отговорност. Пледира на подсъдимия Д. да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което
да бъде отложено за срок от три години.
В съдебно заседание подсъдимият П.И.Д. заявява, че не оспорва фактите, приети за установени по
обвинителния акт, поради което дава съгласието си да не се събира доказателства
за тези факти. Моли съда, да му наложи справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия адв. Л.– подкрепя становището на подзащитния си за
протичане производството по реда на чл.371, т.2 от НПК. Моли съда при
постановяване на съдебния си акт да отчете, че подсъдимият не е осъждан, доброто му процесуално поведение и че е
възстановил отчасти
задължението си и
да му наложи наказание на „Пробация” в рамките по първите две пробационни мерки за срок от 6 месеца.
Съдът, като съобрази и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.И.Д., роден на *** ***. Български гражданин.
Основно образование. Неженен. Работи. Осъждан. ЕГН **********.
Плевенски районен съд с присъда №
275/16.12.2016 г. по н.о.х.д. № 2752/2016 г. влязла в законна сила на
02.01.2017 г. осъдил П.И.Д. на основание чл.183, ал.1, вр. чл.54 от НК на „Пробация“ при
пробационни мерки по чл.42а, ал. 3 т.1, вр. чл.42а, ал.2 т.1 от НК и по чл.42а, ал. 3, т.1, вр. чл.42а, ал.2 т.2 от НК.
В периода от време 2014 г. – м. май 2015 г. подс. П.Д. и св. М.Д.Д.
живеели на съпружески начала. На 26.02.2015 г. се родил малолетният им син А.П.Д..
През м. май 2015 г.
подсъдимият напуснал общото им жилище като преустановил отношенията си със св. Д.
и спрял да полага грижи за малолетното си дете. По повод на това св. Д.
сезирала с искова молба Районен съд – Плевен, където било образувано гр.д.
№86/2016 г. С Решение № 417/18.03.2016 г., влязло в законна сила на 26.07.2016
г., упражняването на родителските права
върху малолетното дете А.Д. били предоставени на св. Д., а подс. Д. бил осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 105 лв., считано от 01.01.2016 г.
Подс. Д. не изпълнявал горецитираното
съдебно решение да плаща месечна издръжка на малолетното си дете. С
гореописаната присъда №27/16.12.2016 г. на Районен съд - Плевен подс. Д. бил
осъден за неплащане на издръжка в периода от време м.08.2016 г. – м.10.2016 г.,
включително.
В периода от време м.11.2016 г. –
м.11.2017 г., въпреки наличието на осъдителна присъда за неплащане на издръжка,
подс. Д. отново не изпълнявал задължението си за плащане на месечна издръжка на
малолетното си дете. По повод на това св. Д. сезирала с жалба Р.п.- П.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
направените самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани на
досъдебното производство, които го подкрепят, а именно: показанията на
свидетелката М.Д.Д., дадени в досъдебното производство, както и от представените с досъдебно
производство №3361/2017г. по описа на РП-Плевен писмени доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено
следното от правна страна:
С
деянието си подсъдимият П.И.Д. ***, с ЕГН* ********** е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК
като за
периода от време м.11.2016 г. – м. 11.2017 г. в гр. Плевен, при условията на повторност, като осъден със
съдебно решение № 417/18.06.2016 г. по гр.дело № 86/2016 г. по описа на РС -
Плевен, влязло в законна сила на 26.07.2016 г. да издържа свой низходящ А.П.Д.,
роден на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на тринадесет
месечни вноски по 105,00 лева всяка,
общо в размер на 1 365,00 лева – престъпление по чл. 183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с
чл.28 ал.1 от НК.
Налице е квалифициращият признак повторност, тъй като подс. Д. извършил
престъплението предмет на обвинението по настоящето дело /н.о.х.д.№376/2018г.
на РС-Плевен/, след като е бил осъден с присъда №275-1 от 16.12.
2016г., постановена по н.о.х.д. №.2752/2016г.
на РС-Плевен, с което му е наложено наказание „Пробация” за срок от
6 месеца
по първите две пробационни мерки за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Налице е извършено деяние. Деянието
е извършено от подсъдимия П.И.Д.. Извършено е виновно, при форма на вината –
пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези
последици. Деянието съставлява престъпление според Наказателния закон на
Република България и е обхванато като съставомерно от нормата на 183,
ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1
от НК.Деецът подлежи на съответно наказание.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата
индивидуализация.
За престъплението, в което е обвинен подс. П.И.Д. в закона е предвидена
възможност да бъде наложено едно измежду две алтернативни наказания – лишаване
от свобода до две години или пробация,
както и „Обществено порицание”.
При определяне на размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът прецени сравнително невисоката степен на обществена опасност
на деянието и невисоката степен на
обществена опасност на дееца.
За смекчаващи вината и отговорността обстоятелства на подсъдимия съдът
приема следните обстоятелства: доброто процесуално поведение на предварителното производство и в съдебната
фаза на разглеждане на делото и че е възстановил частично задължението си.
Съдът е на мнение, че на 183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1
от НК е най-справедливо да бъде наложено наказание при хипотезата на чл.
54 от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на ал. 4 на чл. 183 от НК
най-подходящо е второто – „пробация”, при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.3,
т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ за срок
от 9 /девет / месеца, която на основание чл.42б,
ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител в
ОПС-Плевен ДВА пъти седмично и по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2,
т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 /девет/ месеца, както и с “Обществено порицание”, което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел по местоживеене ***.
Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало поправително -
възпиращо и предупредително - възпитателно на подсъдимия.
Причина за извършване на деянието е
липсата на родителски дълг, незачитането на интересите на децата и неспазването
на установения правов ред в страната.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: