№ 2157
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110216519 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 782153-F772009 от 02.08.2024 година, Началник
отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при НАП, наложил на "АДМ Разград" ЕАД, с ЕИК ***** имуществена санкция в
размер на 9925, 97 лева на осн. чл.278б, ал.3 от ДОПК за нарушение на чл.127и, ал.2 ДОПК.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна по съображения за
нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. В
жалбата най-напред се излагат съображения за ненадлежна оценка на обстоятелствата по
делото, доколкото не е налице доставка на стока с висок фискален риск до немското
дружество „Greiwing logistics for you” GMBH, а единствено транспорт на стоки от един до
друг склад на дружеството – жалбоподател "АДМ Разград" ЕАД, при което същото е
едновременно изпращач и получател на стоката, като чуждият търговец извършва
единствено управление на склада, като предоставя услуга по преопаковане и съхранение на
стоката, но същата в нито един момент не променя собствеността си, поради което и не е
налице издавана в тази връзка фактура, нито доставка, няма прехвърляне на собственост и
права на трето лице, което прави извършеното деяние несъставомерно по чл.127и ДОПК. В
допълнение се сочи, че погрешно е определена стойността на превозваната стока,
респективно размерът на имуществената санкция, и това е така доколкото липсват сделка
и/или фактура, които да позволят правилното определяне на този размер- 40% от тази
стойност.
На следващо място се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и НП, свързани както с използване на документи на
чужд език без същите да са придружени от превод на български език в разрез с чл.134 НПК,
така и с описанието на предмета на нарушението даден в АУАН и НП, доколкото се
1
реферира не към конкретен продукт, а към цял клас от стоки от списъка на СВФР, като
наред с това липсват данни за органа или номера на акта, с който е утвърден този списък.
Прави се възражение за нищожност на списъка, предвид липсата на номер на заповедта за
утвърждаването му, както и на подпис на същия. Освен това се твърди, че е налице празнота
относно място на нарушението, доколкото не е описано кой е органът, пред който е следвало
да се подаде информацията по електронен път, както и на нарушената законова разпоредба,
доколкото липсва изписване на нормативния акт, уреждащ стоките с висок фискален риск. В
заключение се излагат съображения за нищожност на административния акт- Заповед на
министъра на финансите, с който е утвърден списъка на стоки с висок фискален риск. В
условията на евентуалност пък се акцентира върху липсата на обществена опасност на
деянието, което има формален характер и приложимост на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовано, се представлява
от адвокат Д., който моли за отмяна на издаденото наказателно постановление, по
изложените в жалбата съображения. Акцентира върху обстоятелството, че не е извършена
доставка, а единствено преместване на стоки от един в друг склад, като не е налице купувач
или продавач, поради което липсва и издаден.а фактура, следователно не е налице база за
определяне на санкция. В допълнение се сочи, че публично достъпния списък на стоки с
висок фискален риск не реферира към конкретния административен акт за утвърждаването
му, поради което позоваването на него се явява съществено процесуално нарушение.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована се представлява от
юрисконсулт Илиев, който моли за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно, при което санкцията е правилно определена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като възразява срещу размера на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
наказващия орган, и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателя "АДМ Разград" ЕАД, ЕИК *****, е търговско дружество,
регистрирано в Република България, със седалище в гр.Разград, представлявано от
изпълнителния си директор Цветомир Цанев.
На 23.04.2024 г. в 21:36 часа на пункт за фискален контрол на ГКПП „Дунав мост“
била извършена проверка на товарен автомобил марка „*****“, с рег. № ***** , с
прикачено към него ремарке с рег. № *****. На товарния автомобил била натоварена стока с
висок фискален риск, а именно „Глюкоза и сироп от глюкоза, несъдържащи фруктоза или
съдържащи тегловно в сухо състояние по-малко от 20% фруктоза: Други: Под формата на
бял кристален прах, дори агломерирани“, код: 17023050, 23 000 кг.
Съгласно отразеното в международната товарителница(CMR) Изпращач на стоката
било дружеството-жалбоподател „АДМ Разград“ ЕАД, получател „Greiwing logistics for you”
GMBH, VAT *****, Федерална Република Германия. За извършената на място от
служителите на НАП проверка, бил съставен Протокол за извършена проверка на СВФР при
ВОД № 180603043158_1/23.04.2024г.
Във връзка с установения превоз на стоки с висок фискален риск, на 17.05.2024 г.
органите по приходи извършили проверка по документи в офис на „АДМ РАЗГРАД"ЕАД,
находящ се в гр.Разград, Северна индустриална зона. Проверката била извършена в
присъствието на Й.Д.М., надлежно упълномощен служител на дружеството, като за
извършената проверка е съставен ПИП серия АА, № 0145239/17.05.2024г. В хода на
2
проверката задълженото лице представило следните документи - ЧМР от 23.04.2024г.,
Сертификат за анализ на стоката от 23.04.2024г., пакинг лист от 23.04.2024г. При проверката
на място не били представени фактура за доставката, нито УНП/уникален превозен номер/,
поради което такива са изискани допълнително от дружеството жалбоподател, но не са
представени на приходната администрация. При извършена проверка в ИСФК - "ВОД“, за
УНП, за доставка с посочените параметри – изпращач „АДМ Разград“ ЕАД, товарен
автомобил с рег. № *****, с прикачено към него ремарке с рег. № *****, и товар 23 000 кг
„Глюкоза и сироп от глюкоза, несъдържащи фруктоза или съдържащи тегловно в сухо
състояние по-малко от 20% фруктоза: Други: Под формата на бял кристален прах, дори
агломерирани“, код: 17023050, и стойност 24 814, 93 лева бил констатиран наличен УНП №
2024042321197, но същият бил със статус „Неактивен“.
В тази връзка на 06.06.2024 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 772009/06.06.2024 година от страна на свидетеля Т. Т., с
който срещу "АДМ Разград" ЕАД било повдигнато административнонаказателно обвинение
за това, че на 23.04.2024г. на ГКПП-Дунав мост е констатирано, че извършва превоз на
СВФР, без да е декларирало предварително данни за превоза преди започване натоварване
на превозното средство, квалифициран като нарушение на чл.127и, ал.2 ДОПК вр. чл. 9, ал.1
от Наредба № 5/29.09.2023г.
Съставеният АУАН е връчен на законния представител на дружеството- Цветомир
Цанев, като срещу същия не са депозирани възражения.
На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение
било съставено наказателно постановление (НП) № 782153-F772009 от 02.08.2024 година, с
което Началник отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ при НАП, наложил на "АДМ Разград" ЕАД, с ЕИК *****
имуществена санкция в размер на 9925, 97 лева на осн. чл.278б, ал.3 от ДОПК за нарушение
на чл.127и, ал.2 ДОПК.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните
гласни доказателства- показанията на свидетеля Т. Т., депозирани в хода на съдебното
следствие, както и на база приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства -
АУАН F772009/06.06.2024 година, Наказателно постановление (НП) № 782153-F772009 от
02.08.2024 година, Заповед за компетентност на административнонаказващия орган,
Протокол за извършена проверка серия АА, № 0145239, CMR № BG 2669334, пакинг лист,
сертификат за анализ, Заповед за утвърждаване на стоки с висок фискален риск и списък към
същата, Договор за възлагане на производство, преопаковане/съхранение, Протокол № П-
29002924137415-073-001/24.10.2024г., фактури, пълномощни.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., по отношение на участието й в
извършената проверка, в частност данните и документите получени от проверявания субект.
Писмените доказателства, приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, съдът възприема
в цялост, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при
преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания
за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Следва да се посочи,
че в преимуществената си част те са официални документи, като не са налице основания за
съмнение в автентичността или достоверността, на което и да е от приложените писмени
доказателства, като те са и основен източник на информация относно конкретното деяние и
неговите обективни характеристики. При това и като отчете, че доказателствените
източници са еднопосочни, както и предвид обстоятелството, че отсъства спор по фактите,
относно самото деяние- извършения превоз на СВФР от територията на Република България
към държава членка, и по аргумент от чл.305, ал.3, изр.2 НПК, съдът намери, че не дължи
обсъждането на всеки от доказателствените източници поотделно. Следва единствено да се
3
отбележи, че от събраните доказателства по безпротиворечив начин се установява
фактическата обстановка, така както е възприета от съда. Във връзка с отправеното в
жалбата възражение, за използване на документи на чужд език от страна на наказващата
администрация, следва да се отбележи, че се касае за три документа- CMR, пакинг лист и
сертификат за анализ- всички, представени от страна на дружеството жалбоподател при
извършената на 17.05.2024г. проверка, т.е. това са писмените доказателства, които са
издадени и представени от дружеството-жалбоподател във връзка с проверения превоз.
Документи, които съпровождат товара, са депозирани от самото дружество и тяхното
съдържание следва да му е известно, предвид, на което не са налице основания за
изключването им от доказателствената маса, като използването им по никакъв начин не
рефлектира върху правото на защита.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество в
рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, се
явява неоснователна в искането за отмяна, като са налице единствено основания за
изменение на същото по изложените по- долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружеството е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
F772009/06.06.2024 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.279, ал.1 от ДОПК,
актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, към които, съгласно чл.7, ал.1,
т.4 от ЗНАП се числят и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи
длъжност „инспектор по приходите”. Наказателното постановление също е издадено от
териториално и материално компетентен орган- Началник отдел „Оперативни дейности“-
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП. Съгласно
предходно цитираната разпоредба, наказателните постановления за нарушения се издават от
изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице, каквото, съгласно т.1.8 на
Заповед ЗЦУ-384/27.02.2024г. се явява и посоченият орган от структурата на НАП.
На следващо място съдът намира, че АУАН и НП са издадени в рамките на
законоустановените срокове, като за нарушения на данъчното законодателство чл.34 ЗАНН
предвижда започване на производството в двугодишен срок от деянието, който в настоящия
случай е спазен, а същото важи и по отношение на установения в чл.34, ал.1 ЗАНН срок за
съставяне на АУАН, а именно три месеца от откриване на нарушителя.
На следващо място при съставянето на процесния АУАН не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да рефлектират върху неговата законосъобразност, като при
съставянето му е участвал законен представител на дружеството, актът е съставен при
участието на двама свидетели, а по форма и съдържание отговаря на изискванията на чл.42,
ал.1 от ЗАНН, като съдържа предвидените там реквизити. Противно на оплакванията в
жалбата, същият съдържа пълно и надлежно описание на деянието, в частност естеството на
стоката. Същото е достатъчно детайлно описано чрез рефериране именно към съответния
клас от стоки от Списъка на стоки с висок фискален риск, доколкото именно това
обстоятелство е част от фактическия състав на отговорността, а не конкретния продукт.
Видно от приложения сертификат за анализ предмета на превоза е означен като
„декстроза“(dextrose), което е друго наименование на глюкозата в хранително-вкусовата
промишелност, като не се констатира каквото и да е съдържание на фруктоза т.е. стоката
попада в посочената категория. Предвид на това даденото в АУАН описание, чрез цитиране
на текста, съответен на кода от комбинираната номенклатура, а именно -„Глюкоза и сироп
4
от глюкоза, несъдържащи фруктоза или съдържащи тегловно в сухо състояние по-малко от
20% фруктоза: Други: Под формата на бял кристален прах, дори агломерирани“, в
достатъчна степен описва предмета на нарушението.Предвид на това, съдът намира, че не е
налице неяснота при описанието на извършеното, респективно не е ограничено правото на
защита на дружеството жалбоподател. Действително в текста на акта не се цитира номера на
актуалната заповед на министъра на финансите, с която е утвърден списъка на СВФР. Касае
се обаче за публично достъпен акт, достъпът до който е нормативно уреден, като съгласно
ДОПК и чл.4, ал.2 Наредбата заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците
на Министерство на финансите и НАП, т.е. същите са общодостъпни и обстоятелството, че
не са цитирани в АУАН и НП не води до ограничаване правото на защита на
санкционирания субект.
На база така съставения АУАН е издадено процесното НП, като последното съдържа
всички предвидени в чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити и при неговото издаване съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения обосноваващи отмяната му. Налице е
съвпадение между АУАН и НП по отношение на фактическите и правни рамки на
административно наказателното обвинение, като в наказателното постановление по реда на
чл.53, ал.2 ЗАНН са прецизирани датата и мястото на нарушението, правилно определено
като гр. София, доколкото се касае за информация, която следвало да постъпи по електронен
път в сървъра на НАП, в гр. София.
Следва изрично да се отбележи, че както АУАН, така и НП отговарят на изискванията
съответно на чл.42, ал.1, т. 5 и чл.57, ал.1 ,т. 6 ЗАНН, а именно да съдържат законовите
разпоредби, които са нарушени. В настоящия случай това са текстовете на чл.127и, ал.2
ДОПК и чл.9, ал.1 Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България. Списъкът на стоките с висок фискален риск от своя страна се
утвърждава със заповед на министъра на финансите, съгласно изричната разпоредба на
чл.127, ал.7 ДОПК и чл.4, ал.1 Наредбата. Посочената заповед обаче не съдържа правна
норма, с която да се въвежда правило за поведение, следователно и не е част от правната
квалификация на административното нарушение, предвид, на което обстоятелството, че не е
цитирана в текста на АУАН и НП не съставлява процесуално нарушение.
Тук е мястото да се обсъди, наведеното от страна на дружеството- жалбоподател
възражение за нищожност на Заповед № ЗМФ- 1295/28.12.2023г. на министъра на
финансите, с която се утвърждава списъка на СВФР, поради неспазване на правилата за
приемането и като нормативен административен акт по смисъла на чл.75, ал.1, и ал.2 АПК.
Заповедта на МФ е издадена на база изричната законова делегация на чл.127а, ал.7 ДОПК,
като същата обаче не представлява нормативен административен акт по смисъла на чл.75
АПК, доколкото не съдържат каквито и да е административноправни норми, т.е. правила за
поведение, отнА.щи се за неопределен и неограничен брой адресати и имащи многократно
правно действие. Налице е единствено определяне на списък от стоки, утвърден по реда,
предвиден в чл.127а, ал.7 ДОПК и на основание посочената разпоредба, от министъра на
финансите по предложение на изпълнителния директор на НАП, като утвърждаването на
списъка не представлява създаване на легална дефиниция на понятието СВФР, напротив
касае е се до акт с оперативен характер, който цели не да уреди трайно обществените
отношения, а единствено да упражни конкретно правомощие на орган на изпълнителната
власт в рамките на оперативната му самостоятелност. НАред с това в цитираната разпоредба
е предвиден и реда, по който заповедта и списъкът на СВФР се публикуват, а именно на
интернет страницата на МФ и на НАП, като този ред произтича именно от ненормативния, а
оперативен характер на списъка. Предвид на изложеното не се споделя аргумента за
нищожност на заповедта, поради нарушаване на процесуалните изисквания за приемането й.
(изрично в този смисъл и Решение от 23.12.2024г. по адм.д. № 8780/2024г. по описа на
АССГ, както и общото разбиране за законосъобразност на заповедта, отразено в
5
константната практика на АССГ).
Възприетите от наказващата администрация обстоятелства напълно кореспондират и с
установеното от съда, като при това АНО правилно е подвел установените факти под
посочената материално правна норма и законосъобразно е констатирал, че е налице
неизпълнение от страна на търговско дружество „АДМ Разград” ЕАД на разпоредбата на
чл.127и, ал. ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България. Съгласно посочените разпоредби от ДОПК и Наредба
№ Н-5 от 29.09.2023 г., при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от
територията на страната и завършва на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, доставчикът или продавачът/прехвърлител в тристранна операция или
първият доставчик във верига последователни доставки на стоки предварително декларира
данни за всеки отделен превоз преди започване на натоварването на транспортното
средство.
В нарушение на посочените норми, дружеството- жалбоподател, което се явява
изпращач при превоз на стока с висок фискален риск от територията на Република България
към територията на Федерална Република Германия- държава-членка на ЕС, не е
декларирало предварително по електронен път пред НАП превоза на процесната стока
преди натоварването й на транспортното средство в 09.51 часа на 23.04.2024 г. Безспорно е
установено и че стоката („ADM Crystalline Dextrose ” с общо нето тегло 23 000 кг.), е такава
с висок фискален риск, доколкото същата е включена в Списъка на стоки с висок фискален
риск, утвърдени със Заповед № ЗМФ-1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите, и
попада в клас стоки с код № 17023050 от Комбинираната номенклатура. С оглед на това,
съдът счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от
29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението
на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. Следва изрично да
се отбележи, че независимо дали стоката се прехвърля между складове на дружеството в
различни държави, дали се прехвърля право на собственост или не, то е налице
вътреобщностна доставка(ВОД) по смисъла на чл.7, ал. 4 ЗДДС, в който смисъл са
изричните констатации на представения Протокол № П-29002924137415-073-
001/24.10.2024г. Предвид на това и изпращача „АДМ Разград“ ЕАД се явява доставчик на
стоки по превоз, който започва от територията на страната и завършва на територията на
друга държава-членка, като не могат да бъдат споделени изложените в обратния смисъл
доводи.
Нарушението е извършено от юридическо лице, предвид, на което обсъждането на
субективната страна се явява безпредметно.
При това съдът намира, че по правило са налице фактическите и правни основания за
ангажиране на отговорността на дружеството –жалбоподател „АДМ Разград“ ЕАД за
извършено нарушение по чл.127и, ал.2 ДОПК.
Съгласно чл.278б, ал.3 ДОПК „Лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 –
5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната
стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв.“
В настоящия случай обаче липсват данни за размера на данъчната основа на превозваната
стока, доколкото не е налице фактура, или друг документ, обективиращ плащане по сделка.
Нещо повече видно от издадения от наказващата администрация протокол от 24.10.2024г., то
в случаите на изпращане или транспортиране на стоки, от територията на страната до
територията на друга държава членка, за целите на собствената икономическа дейност на
субекта, е налице ВОД по смисъла на чл.7, ал. 4 ЗДДС, но данъчната основа е нула. Предвид
6
на това в случая липсва база, въз основа, на която да се изчислява заложения в санкционната
разпоредба размер на имуществената санкция- 40 на сто от данъчната основа. Съдът не
споделя възприетия от наказващия орган подход, а именно да се използва залегналата в
неактивния УНП стойност от 24 814, 93 лева, доколкото самата администрация не признава
валидността на същия, което е и основанието за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на дружеството, въобще. При това недопустимо е да се използват
данните от същия под каквато и да е форма, още по-малко за утежняване положението на
дружеството- нарушител.
В настоящата хипотеза, съдът счита, че при липса на фактическо основание за
определяне размера на санкцията като процент от данъчната основа, то законосъобразният
размер на същата се явява фиксирания в чл.278б, ал.3 ДОПК, мининум, а именно 5000 лева.
В този смисъл и наказателното постановление следва да бъде съответно изменено, като се
редуцира размера на наложената санкция.
Не са налице основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28
ЗАНН, доколкото отсъстват, каквито и да било обективни особености на деянието, които да
го отличават от другите деяния от същия вид и да снижават неговата обществена опасност,
до степен, която прави прекомерно, всяко санкциониране на извършеното. А освен това
следва да се държи сметка и за засегнатите обществени отношения свързани с правилното
функциониране на данъчната система.
Ето защо с оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна в искането за отмяна,
като наказателното постановление следва единствено да бъде изменено, в изложения по-
горе смисъл.
Предвид изхода на делото, следва да бъде уважено и направеното на основание
чл.63д, ал.4 ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка задължително
тълкуване на върховната съдебна инстанция в полза присъждането на възнаграждение
определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- Началник отдел "Оперативни дейности", ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП-гр.София е била представлявана от надлежно упълномощен за
това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на възнаграждението,
преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на правната помощ,
относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото делото не се
отличава със специфика от фактическа или правна страна. Същото съобразно искането
следва да бъде присъдено в полза на НАП, като първостепенен разпоредител с бюджетни
средства.
Същевременно с оглед постигнатото редуциране в размера на наложената
имуществена санкция, а именно от 9925, 97 лева на 5000 лева, то частично основателна се
явява и претенцията на жалбоподателя за разноски. Съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, от страна на "АДМ РАзград" ЕАД, при сключването на същия е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1551, 60 лева, като при съобразяване с
редукцията на санкцията. то и следва в полза на жалбоподателя да бъде присъдена
съответна част от разноските, а именно 770, 01 лева. Същите следва да се възложат в тежест
на администрацията, към която се числи наказващия орган, а именно НАП.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 782153-F772009 от 02.08.2024 година,
Началник отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при НАП, наложил на "АДМ Разград" ЕАД, с ЕИК ***** имуществена
санкция в размер на 9925, 97/девет хиляди деветстотин двадесет и пет лева и деветдесет и
седем стотинки/лева на осн. чл.278б, ал.3 от ДОПК за нарушение на чл.127и, ал.2 ДОПК, в
санкционната част и НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 9925, 97 лева на
5000 лева.
ОСЪЖДА "АДМ Разград" ЕАД, с ЕИК *****да заплати на НАП сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
ОСЪЖДА НАП да заплати на "АДМ Разград" ЕАД, с ЕИК *****, сумата от 770,
01/седемстотин и седемдесет лева и една стотинка/ лева, съответна част от сторените по
делото разноски.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8