РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Бургас , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201721 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Е. Р. П. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 85, срещу Наказателно постановление № 20-
0769-002572/06.08.2021 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че П. не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена и не
е бил уведомяван за това от застрахователя си, от Гаранционния фонд, или от КАТ. Изтъква
се, че в АУАН е посочен само един свидетел, без да е уточнено неговото качество, което
според жалбоподателя е съществено нарушение на процедурните правила. Застъпва се, че
неправилно е посочено мястото на нарушението, като не е уточнено до кой номера на ул.
„Христо Ботев“ в било извършено деянието.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Андонов - БАК,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Още веднъж посочва, че собственикът
не е бил уведомен за изтеклата застраховка „Гражданска отговорност“ и за служебната
дерегистрация на автомобила, поради което и липсва субективната страна на нарушението.
С оглед горното моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище на
упълномощен юрисконсулт се развиват подробни съображения за законосъобразност на
производството и правилност на издаденото НП, поради което и се иска неговото
потвърждаване изцяло. Прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
1
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН. Видно от разписката на л. 5 НП е връчено на жалбоподателя на 09.03.2021 г., а
жалбата е депозирана на 16.03.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
Жалбоподателят Е.П. бил собственик на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.
№ ***. На 22.03.2019 г. Гаранционният фонд изпратил уведомление до Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Бургас, че за МПС липсват данни за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 17.03.2019 г. , като на
07.05.2019 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена, за което
жалбоподателят не бил уведомен. Той не бил уведомен и за писмото на Гаранционния фонд,
доколкото по делото не са събрани никакви доказателства, че то реално е достигнало до
него.
На 18.11.2019 г., около 17.26 часа, докато се движел в гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“
в посока към ул. „Васил Левски“, горепосоченият автомобил, управляван от П., бил спрян за
проверка от полицейски патрул. Служителите направили справка за автомобила и
установили, че няма сключена задължителна застраховка „ГО“, поради което и на място
спрямо него бил съставен АУАН № GA № 14325 за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В последствие била извършена проверка и се установило, че в действителност
регистрацията на МПС била служебно прекратена на 07.05.2019 г., поради което и
неправилно е съставен АУАН по КЗ, а е следвало да се състави АУАН по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
(докладна записка л. 7).
Междувременно материалите по преписката бил докладвани и в РП-Бургас, ведно с
обобщена докладна записка. С постановление от 28.01.2020 г. наблюдаващият прокурор
преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, доколкото
липсва субективната страна на престъплението.
По делото не се съдържат надлежни доказателства дали образувано
административнонаказателно производство по АУАН № GA № 14325 е било прекратено (от
кого и по какъв начин), но видно от справката за водач (л. 17 - 19), може да се направи извод,
че такова прекратяване все пак е било извършено на 02.01.2020 г., но едва след издаване на
НП № 19-0769-006045/19.12.2019 г.
На 15.02.2020 г. спрямо жалбоподателя бил съставен нов АУАН с бл. № 627837, в
който този път актосъставителят Х. посочил, че при извършената проверка на 18.11.2019 г.
автомобилът е бил с прекратена регистрация, поради което и водачът е извършил нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил
препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени
възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН с бл. № 627837 на 06.08.2020 г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по
случая и решил, че с поведението си П. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.
1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
2
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. Фактическата обстановка не се оспорва и от
жалбоподателят, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че
не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Р.П. – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 06.08.2020 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът
счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение,
поради което и извършеното от П. неправилно е било квалифицирано като административно
нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП -
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на
чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба - задължително следва да бъде уведомен
собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното
ОДМВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява,
доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с
прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 07.05.2019 г.,
но за това действие не е уведомен собственикът на автомобила. Следователно при
извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал. 11 да
изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на
3
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от
закона не е скрепено с точно определен срок.
Оттук следва, че не може да се очаква от водача да е могъл да предполага, че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и още
повече – кога точно контролните органи реално са извършили това прекратяване. Видно от
приложената на л. 48 справка се установява,че в случая договорът за застраховка
гражданската отговорност е бил прекратен на 24.09.2018 г. и считано от тази дата
автомобилът е бил без валидна застраховка, проверката е извършена от служителите на
Гаранционния фонд на 17.03.2019 г., писмото на фонда до Сектор „ПП“ е изпратено по
електронен път на 22.03.2019 г., а самата регистрация е прекратена на 07.05.2019 г. – т.е.
дори хипотетично да се приеме, че собственикът би могъл да предположи, че щом няма
валидна застраховка, вероятно регистрацията на автомобилът му ще бъде служебно
прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове извод, че той може да е наясно
кога точно съответните органи ще решат да извършва (дали въобще ще извършат) проверка,
кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор „ПП“ и кога точно полицейските
органи ще решат да прекратят регистрацията на база на това уведомление. Особено
показателно в случая е, че дори контролните органи от Сектор „ПП“, които първоначално на
18.11.2019 г. са извършили проверка на водача са стигнали до извода, че автомобилът е с
валидна регистрация и за това първоначално са съставили срещу водача АУАН за
нарушение по КЗ.
Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична база данни, в
която собствениците на автомобили да проверяват дали регистрацията на МПС е била
прекратена или не и кога точно се е случило това (ако се е случило), води до извода, че няма
как да се приеме, че управлявайки автомобила си на 18.11.2019 г. П. е знаел (умисъл) или
поне е могъл да знае (непредпазливост), че регистрацията е служебно прекратена преди тази
дата.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1461 от
30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на Административен съд –
Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773 / 2020 г. на XV състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293 /
2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло само на това основание, без да е нужно да се обсъждат останалите доводи за
порочност.
Само с оглед пълнота съдът следва да посочи, че не възприема приложения от АНО
подход, съгласно който първоначално е било издадено НП срещу жалбоподателя за
4
нарушение по КЗ, което е било прекратено след издаване на постановлението (неясно на
какво основание), след което процесът е бил своеобразно „рестартиран“, чрез съставяне на
нов акт, за същото деяние, но този път с посочване на нови факти и даване на нова правна
квалификация. Съдът счита, че това процедиране е незаконосъобразно и цели заобикаляне
на законовия ред за ангажиране на отговорността на нарушителите, до колкото на практика
дава възможност на АНО всеки път след като констатира, че неправилно е издал НП – сам
да прекрати производството по него и да укаже да се състави нов АУАН, респективно да се
издаде ново НП, с цел „саниране“ на първоначалните пропуски. Хипотетично ако и второто
НП е незаконосъобразно, прилагайки същата логика АНО може да прекрати производството
и по него и да укаже съставянето на трети, четвърти и т.н. АУАН (разбира се в сроковете по
чл. 34 ЗАНН). Този подход не следва да се толерира но съдът не се спира подробно на него,
поради направените по-горе констатации за несъставомерност на деянието от субективна
страна.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е
приложен договор за права защита и съдействие (л. 53), в който изрично е посочено, че е бил
заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. По делото е направено възражение от
АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от
Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв.
минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. В случая договореният и заплатен
адвокатски хонорар напълно е съобразен с минималните размери, поради което и няма как
да бъде допълнително намален от съда.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-002572/06.08.2021 г., издадено от
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на Е. Р. П. с ЕГН: ********** е
5
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на Е.
Р. П. с ЕГН: ********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6