Р
Е Ш Е
Н И Е
№
К.,14.04.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1095/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е за прекратяване на граждански брак с развод с правно осн. чл.49 СК.
Ищцата П.Д.Г. твърди, че с ответника са съпрузи от 27.12.2002 г. Бракът е първи и за двамата.
Два месеца след сключването на брака получила предложение за работа в Х. Съпругът й Д.Г. отказал да тръгне с нея. В началото на 2003 г. ищцата заминала за Х. където започнала работа. Молила съпруга си да отиде при нея, но той категорично отказвал. С времето контактите им станали все на по-рядко, от средата на 2003 г. напълно ги преустановили.
През 2004 г. заживяла на съпружески начала в Х. с Ф.Ф.М. - холандски гражданин. На 02.05.2018 г. в Х. се родил синът им Ф., за който с влязло в сила решение № 536/2019 г. по гр. д. № 42/2019 г. по описа на ОС-Ст.З.е признато, че е биологичен син на Ф. М.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между нея и Д.Г.Г. брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
Моли съда да постанови след брака да продължи да носи брачното фамилно име Г.
Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът Д.Г.Г. не
подава отговор на исковата молба, не взема становище по предявените искове.
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл.49 от СК съединен с искове по чл.322 ал.2 ГПК.
Ищцата Златка Иванова Чалъкова твърди, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак 25.02.2003 г. в гр.Казанлък, който е първи и за двамата. От брака имат две вече пълнолетни деца.
След сключването на брака ответникът започнал системно да й изневерява и да „й посяга“. В името на децата, на това да не я сочат в обществото като разведена и поради това, че била финансово зависима търпяла изневерите и унижението на което я подлагали ответникът и извънбрачните му приятелки, демонстрирайки открито пред нея взаимоотношенията си. Когато децата й пораснали и станали самостоятелни решила, че повече няма да търпи системното унижение на което ответникът я подлагал. Изнесла се от семейното жилище на 21.07.2019 г. и се преместила при сина си. Семейното жилище, апартамент в гр.Казанлък, ж.к. „Изток“ бл.№ 48, вх.Е, ет.З ап.95 закупили по време на брака на си – на 08.04.2003 г. нейният принос в закупуването на жилището е по-голям тъй като вложила средствата от свои наследствен имот, който продала. Желае след развода ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея още повече, че доходите й са по-ниски от тези на ответника, вложила е пари от своето наследство при закупуването на имота, дала младините си да отгледа децата като била добра майка и съпруга. Твърди, че след напускането й ответника сменил бравата на входната врата на семейното жилище и дори личните си вещи не могла да си вземе. Счита бракът с ответника за лишен от смисъл и съдържание. Твърди, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът. Напускането на семейното жилище от нейна страна било неизбежно с оглед поведението му през годините. Ива кредит, който изплаща като сумата на погасителната вноска по кредита месечно е 280лв.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати бракът й с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен ПО ВИНА на ответника при условията на чл.49 ал.З СК, да постанови за в бъдеще да носи предбрачното си фамилно име – МИТЕВА, да й предостави ползването на семейното жилище – имот в гр.Казанлък, ж.к. „Изток“ бл.№ 48, вх.Е, ет.З ап.95.
Ответникът Сашо Атанасов Чалъков не подава отговор на исковата молба, взема становище по предявените искове.
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл. 49, ал.4 от СК.
Ищцата Кремена Василева Демирева твърди, че с ответника Асен Митков Демирев сключили граждански брак на 28.07.2018 год. Съпрузите заживели на квартира в с.Ветрен, обл. Стара Загора. Съвместното им съжителство продължило около месец след което се разделили. Тя заминала за Холандия където заживяла с мъж, от който има дете. Ответникът заминал за Италия където заживял с жената, с която живеел преди да сключат граждански брак. По време на брака нямат родени деца. Постигнали са съгласие по въпросите визирани в чл. 51 от СК, представят споразумение поради което моли съда да прекрати брака й с ответника с развод при условията на постигнатото споразумение.
Ответника Асен Митков Демирев признава твърдените от ищцата факти и обстоятелства, моли съда да прекрати бракът му с ищцата с развод без да се произнася по въпроса за вината при условията на представеното и подписано от него споразумение.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, съставено по акт № 448/2002 г. издаден от Община Ст. З., Д.Г.Г. и П.Д. Петкова са сключили граждански брак на 27.12.2002 год. в гр. С. При сключването на брака съпругата е приела за свое фамилно име фамилното име на съпруга си – Г.
От показанията на разпитаната като свидетелка Д. П. Т. – майка на ищцата, съдът приема за установено, че страните не живеят заедно през последните 6 години. От 2003 г. Съпругата живее и работи в Х., съжителства с друг мъж, от когото има дете. Видно от решение № 536/2019 г. постановено по гр. д. № 42/2019 г. по описа на ОС-Ст.З. баща на роденото от П.Д.Г. на 02.05.2018 год. Ф. Д. Г. е Ф. В. Д. М.к.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :
Искът за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като семейната общност е разкъсана, повече от 6 години съпрузите не поддържат никакви духовни, икономически и физически контакти. Това е обективно състояние на тяхната връзка и трайно установили се отношения. Липсват доверие, уважение, обич. Бракът им е една формална връзка, която не е в интерес на съпрузите, на роденото от съпругата дете и на обществото.
Съдът счита, че причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са от субективен характер, но не следва да се произнася по тях след като не е сезиран с искане за установяване на вината за разстройството на брачните отношения.
Брачното фамилно име на съпругата е Г. и това име, следва да носи след прекратяването на брака.
Съгласно чл.329, ал.1 ГПК когато няма вина или недобросъвестност разноските по брачните дела остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили.
По допускането на развода съдът определя окончателна държавна такса от 75 лв., от които 25 лв. са внесени от ищцата при подаване на исковата молба.
Всяка от страните следва да заплати на РС - Казанлък по 25 лв. държавната такса по допускането на развода освен първоначално платената.
Разноските направени от ищцата в размер на 25 лв. за държавна такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение остават за нейна сметка.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 27.12.2002 год. в гр. С., граждански брак между Д.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: *** и П.Д.Г., ЕГН ********** с адрес: *** поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака П.Д.Г. да носи брачното си фамилно име
Г..
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати по сметка на Районен съд – К. сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева и
00 ст./, представляваща държавна такса по допускането на развода.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати по сметка на Районен съд – К. сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева и
00 ст./, представляваща държавна такса по допускането на развода.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД Ст. З.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :