Р Е Ш Е Н И Е
Номер 958 /23.12.
Година 2019 Град
Перник
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На седемнадесети декември Година 2019
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01939 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С наказателно постановление №40/11.11.2019г., изд. от директор на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Перник, на
„Н - Стил“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Й.Г.Хр.,
на основание чл.19, ал.2 и чл.23, ал.2 от Закона за регистрация и контрол на
земеделска и горска техника е наложена имуществена санкция в размер 150 /сто и
петдесет/ лева за това, че на
08.11.2009г., в гр. Перник, при подаване на заявление за регистрация вх.
№ ЗГТ-01-9346/08.11.2019г. в ОД „Земеделие“ – Перник се установило, че „Н Стил“
ЕООД, представлявано от управителя Й.Хр., не спазило 30-дневния срок от
придобиване на собствеността, съгласно договор за покупко-продажба от
21.03.2016г., за регистрация на комбиниран
багер марка/модел „JCB 3CX“, рама № SLP3CXTSTE0440574, година на производство 1997г. –
нарушение на чл.11, ал.1 от Закона за
регистрация и контрол на земеделската и
горска техника.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от „Н - Стил“ ЕООД, представлявано от
управителя Й.Хр., чрез пълномощника адв. П.Д.. Релевират се възражения за това, че фактическите
обстоятелства по случая са оценени неправилно, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, както и че в хода на
административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничили правото му на защита. Въз основа на тях жалбоподателят моли
за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
Тази позиция се поддържа и
допълва в съдебните прения от пълномощника – адв. П.Д.
.
Въззиваемата страна, чрез
пълномощника си – Л.Л.- директор
на дирекция „Административно-правна, финансово стопанска дейност и
човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Перник, изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Пледира за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество
е и основателна,
съображенията за което са следните:
След
съставянето му АУАН бил предявен и връчен
на законния представител на ЮЛ,
който възразил срещу образуването на административнонаказателно производство с
мотив, че е изтекъл давностния срок за това по чл.34 ЗАНН.
В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
На 11.11.2019г., въз
основа на събраните по преписката
доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 и
чл.83 от ЗАНН и въз основа на АУАН №89/08.11.2019г. издал наказателно
постановление, с което наложил на „Н Стил“ ЕООД, гр. Радомир имуществена санкция в размер 150 лева за нарушение на чл.11, ал.1 от ЗРЗГТ.
Основателно
е възражението, че административнонаказателното производство изначално е било недопустимо, тъй като към
датата на образуването му със съставения АУАН №89/08.11.2019г. е изтекъл
по-дългия от алтернативно предвидените в чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове – една година от извършване на
нарушението.
В конкретния случай, нарушителят е установен на 08.11.2019г.,
когато представляващия „Н Стил“ ЕООД е
подал заявление в ОД „Земеделие“, гр. Перник
на основание чл.11, ал.1 от ЗРЗГТ и е констатирано бездействие по отношение установеното
в нормата задължение в законоустановения 30-дневен
срок от придобиването на собствеността
върху земеделската техника. Както се посочи, според фактите на нарушението,
това задължение е възникнало още през пролетта на 2016г., като нарушението е довършено
на датата, следваща изтичането на срока за изпълнението му, считано от датата
на придобиване на собствеността -
21.03.2016г.. Макар и неозначена ясно, датата на нарушението /21.04.2016г./ е
изводима от изложените факти и именно тя е меродавна при преценка допустимостта
на производството от гледна точка срока по чл.34 ЗАНН. Съпоставяйки тази дата с
датата на съставяне на АУАН е безспорно,
че към момента на образуване на производството едногодишният срок от извършване
на нарушението е изтекъл. Този обективен факт има за последица невъзможност за
образуване на административнонаказателно производство срещу жалбоподателя като
погасява възможността законосъобразно да бъде реализирана отговорността му за вмененото
административно нарушение.
В пряка връзка с констатираната незаконосъобразност е и
непосочването на датата на извършване на нарушението, както в акта, така и в
наказателното постановление. Изводимостта й от
изложените обстоятелства свързани с нарушението, както и отразената дата на
установяването му, не удовлетворяват императивното законово изискване в чл.42,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Точното
установяване и означаване на този реквизит е от съществено
значение, тъй като предопределя решаването на редица въпроси с
правно значение – относно приложимия закон, спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН, а и относно упражняване правото на защита, което винаги се осъществява
спрямо конкретен момент - датата на
нарушението.
На следващо място,
в хода на административнонаказателната процедура е допуснато и друго нарушение, засягащо правото
на защита на привлечения към отговорност
субект, а именно произнасяне на наказващия орган по преписката преди изтичането
на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Тази разпоредба регламентира възможност за
нарушителя, освен възраженията при съставяне на акта, в 3-дневен срок от
подписването му да направи и писмени такива. По същността си нормата е
императивна и е предвидена с оглед осигуряване на възможност на нарушителя
адекватно и в пълен обем да упражни правото си на защита срещу направените в
акта констатации - евентуално да оспори установената фактическа обстановка
и/или да представи нови доказателства. Процесното наказателно
постановление е издадено на 11.11.2019г., т.е., в
рамките на срока за писмени възражения срещу акта, с което действие административнонаказващият орган е нарушил и разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, задължаваща го преди да
се произнесе по преписката да прецени възраженията и събраните доказателства. Вземането
на решение по въпросите от предмета на доказване преди изтичането на
срока за допълнителни възражения
съществено нарушава процесуалните правила, тъй като рефлектира
не само върху правото на защита на жалбоподателя, но и спрямо задължението за обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по
делото, изпълнението на което задължение в голяма степен се гарантира от
съблюдаването на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът