РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Свиленград, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.А
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200192 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.
Внесена е административнонаказателна преписка (АНП) от
Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали по издаден
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия КОО
2024 № 097407 от 15.02.2024 година по компетентност за налагане на
Безвъзмезден труд в полза на обществото на И. К. К. с ЕГН ********** от
село ************,общ.************, област ************, на основание
чл. 266, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ).
Административнонаказващият орган (АНО) – Директорът на РДГ -
Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Нарушителят И. К. К., редовно призован, не се явява.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
И. К. К. с ЕГН **********. Живее в село
************,общ.************, област ************ ,като няма данни
същият да работи,както дали същият е семеен.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на
15.02.2024 година Л.Д.Д., който работи на длъжност „главен горски
инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по горите”
1
съвместно с колегите си З.М.С. и Ч.Р.С. , констатирали че нарушителят И. К.
К. сече с 1брой бензинов моторен,верижен трион марка „ STHIL- MS 250“ в
землището на гр.Свиленград,отдел 436,подотдел „б“ ДГТ, два броя дървета
от дървесен вид –топола,немаркирана в основата на пъна с КГМ,като обемът
на отсечената дървесина била в размер на 0,5 пр.м3 ,като била измерена с
ролетка в присъствието на нарушителя.
Л.Д.Д. съставил срещу И. К. К. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия КОО 2024 № 097407 от
15.02.2024 година, а именно за това, че на 15.02.2024 година сече с 1брой
бензинов моторен,верижен трион марка „ STHIL- MS 250“ в землището на
гр.Свиленград,отдел 436,подотдел „б“ ДГТ, два броя дървета от дървесен
вид –топола,немаркирана в основата на пъна с КГМ,като обемът на
отсечената дървесина била в размер на 0,5 пр.м3 ,като била измерена с
ролетка в присъствието на нарушителя-нарушение по чл.104,ал.1,т.5 от ЗГ.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите по
Акта - З.М.С. и Ч.Р.С..
Подписан е от нарушителя без възражения.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
писмено възражение.
Във връзка с така констатираното нарушение ,с акта бил иззет от
нарушителя-1брой бензинов моторен,верижен трион марка „ STHIL- MS 250“,
като с разписка серия ЮИДП-17 № 000256 от 19.02.2024 година процесният
моторен трион бил предаден на отговорно пазене на съответното длъжностно
лице при ТП ДСГ Свиленград.
След получаване на посочения АУАН, ведно с преписката,
Директорът на РДГ - Кърджали установил, че извършеното от И. К. К.
нарушение е повторно - извършено в едногодишния срок от влизане в сила на
Наказателно постановление (НП) № 3349/21.06.2023 година на Директора на
РДГ – Кърджали, влязло в сила на 21.07.2023 година, с което на И. К. К. за
нарушение на чл.104,ал.1,т.5 от ЗГ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лв.
Предвид на това, че И. К. К. е наказан за друго такова нарушения по
чл. 266, ал. 1 от ЗГ и въз основа на АУАН, АНО изпратил преписката в
Районен съд - Свеленград, който да се произнесе по наказанието на
нарушителя за нарушението по чл. 266, ал. 3 от ЗГ.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗГ, се доказва предвид факта, че Л.Д.Д. заема длъжността
„главен горски инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по
горите”, притежава висше образование: със специалност Горско стопанство,
квалификация инженер по горско стопанство (видно от Диплома за висше
образование), т.е. Л.Д.Д. се явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата
на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, действало при изпълнение на служебните си
задължения.
2
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните
в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото.
Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по
категоричен начин от приобщените по делото писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в
настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на
административнонаказателното производство, установи, че Искането е
процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна -
Директорът на РДГ - Кърджали. АНО е сезиран от длъжностно лице по
смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН съобразно изискванията на закона.
Разгледано по същество Искането на АНО, Съдът намира за
основателно по следните съображения:
Процесният АУАН е издаден в съответствие на процесуалните
правила: деянието, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя е квалифицирано по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ.
Действително в АУАН са посочени служебните адреси на
свидетелите по Акта, а не личните, но този реквизит следва да е наличен в
Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посочените лица.
Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и
служебния им адрес, както и датите им на раждане, е налице пълно
индивидуализиране на посочените лица и не е наличен проблем с тяхната
индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването им в
съдебно заседание. От друга страна констатираното не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като за да се окачестви едно
процесуално нарушение като съществено е от значение дали при допускането
му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от
страните в процеса и конкретно в случая тези на нарушителя, което в случая
не е налице.
Действително в АУАН не е посочено в какъв срок може да се подаде
възражение, но това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като не води до различни правни изводи, защото в АУАН се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства,
какво е извършил) и тъй като ако беше депозирано такова от страна на
нарушителя АНО, респ. Съдът щеше да го разгледа.
Няма нарушение и относно задължителния реквизит „дата на
извършване на нарушението”, доколкото такава изрично е посочена в АУАН.
3
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура.
От приложения по делото АУАН серия КОО 2024 № 097407 от
15.02.2024 година се установява, че АУАН е съставен в присъствието на
двама свидетели – З.М.С. и Ч.Р.С. са подписали съставения АУАН в
посоченото по-горе процесуално качество на свидетели .
Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от
ЗАНН, вр.чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват
с Актове, съставени от служителите в ДГС, които заемат длъжност, за която
се изисква лесовъдско образование.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че
към 15.02.2024 година актосъставителят Л.Д.Д. е заемал длъжността „Главен
горски надзирател в РДГ - Кърджали към Изпълнителна агенция по горите” и
притежава лесовъдско образование. Деянието е извършено в зоната на
отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като тя осъществява контрол по
прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горските
територии, т.е. тя е компетентна, на територията на Кърджалийска и
Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали, Черноочене,
Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград, Свиленград,
Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково, Димитровград,
Минерални бани, Стамболово и Тополовград.
При издаването на Акта е спазен предвиденият от разпоредбата на
ал. 1, изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ предвижда, че се забранява
сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в Наредбата
по чл. 101, ал. 3 от ЗГ.
Посочените по-горе обстоятелства обуславят ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя И. К. К.,
доколкото деянието му осъществява фактическия състав на нарушението
по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ - сеч на немаркирани дървета.
В случая няма спор, че дървета не са маркирани съобразно
изискванията на Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите - по
съответния предвиден ред и от съответните компетентни лица.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен
и безспорен начин извършването на деянието и неговото авторство, а вменено
на И. К. К. административно нарушение е правилно квалифицирано по чл.
104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, а именно, че в периода на 15.02.2024 година сече с
1брой бензинов моторен,верижен трион марка „ STHIL- MS 250“ в
землището на гр.Свиленград,отдел 436,подотдел „б“ ДГТ, два броя дървета
от дървесен вид –топола,немаркирана в основата на пъна с КГМ,като обемът
на отсечената дървесина била в размер на 0,5 пр.м3 ,като била измерена с
ролетка в присъствието на нарушителя.
4
Нарушението на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ е формално и може да се
извърши само при пряк умисъл.
В конкретния случай Съдът намира, че нарушението от страна на
нарушителя е осъществено и от субективна страна при форма на вината пряк
умисъл, за което се прави извод от неговото конкретно обективирано
поведение. Ноторно известно е изискванието, че при сеч следва да се отсичат
само надлежно маркирните дървета. И. К. К. е имал обективна представа, че
сече с моторен трион немаркирани в основата си с контролна горска марка
дървета от дървесен вид топола. Ето защо Съдът намира, че деецът е
съзнавал, че сече с моторен трион немаркирани в основатна пъна с контролна
горска марка дървета топола и че с това нарушава чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, но
го е извършил именно с тази цел.
Законодателят с промените в ЗАНН през 2021 година е указал какво е
„повторност” на нарушенията като съгласно § 1, ал. 2 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗАНН - предвиденото наказание за повторно нарушение
от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец
или юридическо лице към Държавата или Община се налага, когато
нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е
наложено административно наказание за нарушение от същия вид или
имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен
ако в специален закон е предвидено друго.
Законодателят е указал с тези промени в ЗАНН и какво следва да се
разбира под нормата на нарушение от същия вид, като съобразно § 1, ал. 1, т.
6 от ДР на ЗАНН – „нарушение от същия вид от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към Държавата или Община от същия вид” е това нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към Държавата или Община, което осъществява признаците
на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали
осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав.
От материалите по делото е видно, че нарушителят е бил наказан за
извършено от него нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ с НП №
3349/21.06.2023 година на Директора на РДГ – Кърджали, влязло в сила на
21.07.2023 година, т.е. в едногодишен срок от влизането в сила на
горецитираното НП, като нарушителят отново е извършил същото
административно нарушение в едногодишния срок от влязлото в сила НП, а
именно на 15.02.2024 година. Следователно извършеното от нарушителя
изцяло припокрива нормата на „повторност” на нарушението.
От изложеното става ясно, че нарушителят е извършил нарушението
си в условията на „повторност”, поради което и спрямо него следва да бъде
приложена нормата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ, съгласно която, когато
5
нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е Глоба от 500 лв.
до 3 000 лв. или Безвъзмезден труд в полза на обществото, в редакцията на
нормата към датата на деянието, която е по-благоприятна в сравнение с
действащата към момента.
Настоящия Съдебен състав счита, че с оглед степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите/в придружителното писмо
до съда са посочени ,че са в размер на 36лева/, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените
отношения, както и личността на нарушителя, който се явява нарушител на
ЗГ, липсата на данни за постоянни трудови доходи от страна на самия
нарушител и с оглед целите на административните наказания, съобразно
нормата на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, че следва да приеме Искането
на АНО за налагането на административно наказание „Безвъзмезден труд в
полза на обществото” като основателно.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗАНН, за административно нарушение,
извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда
наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото”, което да се налага
самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1.”. И тъй като,
съобразно нормата на чл. 16а от ЗАНН, „Безвъзмездният труд” е труд, който
се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на
наказания, то неговата продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа
и повече от 200 часа годишно за не повече от 2 последователни години,
предвид разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния случай Съдът счита, че следва да наложи
административно наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер
за извършеното от И. К. К. нарушение, т.е. в размер на 40 часа годишно,
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и тежестта на
нарушението, размера на минималната работна заплата към датата на
деянието – 933 лв. съгласно ПМС № 193/12.10.2023 година, с оглед степента
на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на
конкретно увредените отношения, както и личността на нарушителя, който се
явява нарушител на ЗГ, липсата на данни за постоянни трудови доходи от
страна на нарушителя и с оглед целите на административните наказания,
съобразно нормата на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, че следва да
приеме Искането на АНО за налагането на административно наказание
"Безвъзмезден труд в полза на обществото" за основателно.
Поради изложеното, Съдът приема, че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и с минималното наказание по закон, а именно:
6
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 40 часа за срок от 1
година за извършеното нарушение.
В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да
мотивират по-висок размер на административното наказание от минимално
предвиденото.
На основание чл. 81а, ал. 1 от ЗАНН наказанието „Безвъзмезден труд
в полза на обществото” следва да се изпълни от пробационната служба по
настоящият адрес на нарушителя.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение
не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по т.д.№
1/2007 година на ОСНК на ВКС, докладчик Съдията Блага И.ова преценката
на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на
визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай”
е този, при който „извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към Държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно: „други
смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и
същото се явява повторно извършено в едногодишен срок от наказване на И.
К. К. за идентично административно нарушение.
В това производство Съдът е задължен на основание чл. 58в, ал. 2 от
ЗАНН да се произнесе и за отнемането в полза на Държавата на вещите и
предметите по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН.
Съгласно ал. 1 на чл. 20 от ЗАНН, наред с предвидените в чл.
13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в
полза на Държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са
послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако
7
това е предвидено в съответния закон или указ; а съгласно чл. 273 ал.1 от ЗГ,
вещите, послужили за извършване на нарушението се отнемат в полза на
Държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че
са използвани независимо или против волята на собственика им.
Тълкуването на цитираната норма показва, че законодателят не
поставя като условие за прилагане на посочената санкционна мярка
изясняването на въпроса за собствеността на вещта, подлежаща на отнемане.
Логиката в това законодателно решение е продиктувана от факта, че редица
вещи, послужили за извършване на нарушението, не подлежат на
документиране относно режима им на собственост, което би дало възможност
за злоупотреба с правата върху тях при прилагане на процедурата по
отнемането им в полза на Държавата.
В настоящия случай следва да се отнеме процесния моторен трион, с
която нарушителят е сякъл дърветата, извършвайки по този начин
административно нарушение. Доказателствата по АНП показват, че моторния
трион е иззет още в деня на установяване и извършване на нарушението -
15.02.2024 година ( Разписка и АУАН) и е предаден на отговорно пазене на
служител при АНО.
По разноските:
Не се констатирапа направени разноски по делото и такива не се
претендират от страните,поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 58в, ал. 1, т. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
НАЛАГА на нарушителя И. К. К. с ЕГН ********** от село
************,общ.************, област ************, за извършеното
нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ при условията на повторност, за което е
бил издаден АУАН серия КОО 2024 № 097407 от 15.02.2024 година на
основание чл. 266, ал. 3 от ЗГ, административно наказание
„БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ” в размер на 40
(четиридесет) часа за срок от 1 (една) година .
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 81а, ал. 1 от ЗАНН наказанието
„БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ” наложено на
нарушителя И. К. К. с ЕГН ********** от село
************,общ.************, област ************ ДА СЕ ИЗПЪЛНИ
от пробационната служба по настоящият адрес на на нарушителя.
ОТНЕМА в полза на Държавата, на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ,
вр.чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, вещта, послужила за извършване на нарушението, а
именно: 1брой бензинов моторен,верижен трион марка „ STHIL- MS 250“,
иззет с АУАН серия КОО 2024 № 097407 от 15.02.2024 година и
8
предоставен с разписка серия ЮИДП-17 № 000256 от 19.02.2024 година на
отговорно пазене на съответното длъжностно лице при ТП ДСГ Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
След влизане на Решението в сила, на основание чл.81а,ал.2 от ЗАНН
,заверен препис от същото да се изпрати на съответната Пробационна
служба,за сведение и изпълнение, с указание след изпълнение на наказанието
,да се изпрати на съда за прилагане по делото –препис от Доклада по чл. 81г,
ал. 2 от ЗАНН.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9