Решение по дело №876/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………………….

гр. София, 14.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомир Василев

ЧЛЕНОВЕ: Калина Анастасова

  Мл.с. Господин Тонев

 

при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Господин Тонев в. гр. дело № 876 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.08.2011 г., постановено по гр. дело № 28639/2010 г. по описа на СРС, ГО, 75 с-в, е признато за установено, че Н.Т., Ж.Т. и Е.Т. дължат на „Т.С.“ ЕАД, разделно, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 1650,53 лв., от която всеки един от ответниците дължи по 550,18 лв., представляваща цена за доставена ТЕ за абонатен № 78881 за периода м.02.2007 г. – 04. 2009 г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2010 г. до плащането; на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 277, 66 лв., от която всеки един от ответниците дължи по 92,55 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.04.2007 г. – 22.01.2010 г. С решението искът на „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен до пълния предявен размер от 3763,01 лв. и за периода м.10.2002 г. – м.01.2007 г., както е отхвърлен и искът по чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 1425,79 лв. за периода 01.12.2002 г. – 31.03.2007 г.      

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове до размера от 2587,89 лв. – главница за периода от м. 02.2005 г. до м. 04.2009 г., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че съгласно чл. 30, ал. 1 от Общите условия на дружеството от 2005 г. месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.  Твърди, че задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия не били периодично, поради което за тях се прилагала общата 5-годишна давност, а не специалното правило на чл. 111 ЗЗД, предвиждащо погасяване на задълженията с изтичането на 3-годишна давност. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

         Въззиваемите Евгений Т., Н.Т. и Ж.Т. са подали отговори на въззивната жалба, с които я оспорват изцяло. Поддържат, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че процесните вземания са погасени по давност на основание чл. 111, б. "в" ЗЗД. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира се присъждането на възнаграждение за процесуалните представители на въззиваемите на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

         Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и от ответницата Н.Т. с вх. № 1043944/21.10.2011 г. С молба с вх. № 356714/19.10.2021 г. въззивницата Т. е оттеглила въззивната си жалба на основание чл. 264, ал. 1 ГПК и с протоколно определение от 07.02.2022 г. по в.гр.д. № 876/2013 г. производството е прекратено по отношение на въззивната жалба на Т..

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е във въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че ответниците са собственици на процесния апартамент № 47, находящ се в гр. София, ж. к. „******, с аб. № 78881, и имат качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД.

Основният спорен между страните въпроси по същество във въззивното производство е свързан с това дали вземанията за главници за самата над 1650,53 лв. до 2587,89 лв., които се отнасят за периода от м.02.2005г. до м. 04.2009 г. включително, са погасени по давност.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

По отношение на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:

Съгласно действалите през процесния период Общи условия на ищеца вземанията за доставената топлинна енергия са изискуеми след изтичането на 30-дневен срок от края на периода, за който се отнасят, от когато се дължи и законната лихва за забава - чл. 30, ал. 1 ОУ от 2002 г. и чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2005 г., в сила от 12.03.2014 г., чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2008 г.

В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането 30-дневния срок от края на периода, за който се отнасят. При това положение, законосъобразен е изводът на СРС, че доколкото искът се счита предявен на 18.03.2010 г. съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, то задълженията на ответниците за периода от м.10.2002 г. до м. 01.2007 г. са погасени по давност. Това е тъка, тъй като задължението за заплащане на цената на ТЕ за м.01.2007 г. е станало дължимо от началото на м.03.2007 г., от който момент до подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл период, по-дълъг от установения в чл. 111, б. в) тригодишен давностен срок.

Следователно процесните главни вземания се явяват погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви за забава според правилото на чл. 119 ЗЗД,

Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.

При този изход на спора „Т.С.“ ЕАД има право на разноски за прекратена част от производството на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. На основание на цитираната норма Н.Т. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

         Доколкото по делото са представени договори за правна защиита и съдействие, сключени между Е. Т. и адв. Н., между Н.Т. и адв. Н. и между Ж.Т. и Р. Н., видно от които въззиваемите са ползвали безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, то на процесуалните представители следва да се присъдят адвокатски възнаграждения. Тъй като адвокатите не са се явили в открито съдебно заседание пред СГС, трябва да им бъде присъдено възнаграждение само за изготвяне на отговори на въззивните жалби – по 300 лв., като доколкото за въззиваемите Н.Т. и Ж.Т. адв. Николова е подала един общ отговор, в който възраженията са общи за двете въззиваеми, то следва да бъде присъдено само еднократно заплащане на възнаграждение в размер на 300 лв. общо.    

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.08.2011 г., постановено по гр. дело № 28639/2010 г. по описа на СРС, ГО, 75 с-в, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на адв. В. В. Н., ЕГН **********, и на адв. Рая Боянова Недялкова, ЕГН **********, възнаграждения за процесуално представителство пред въззивна инстанция в размер на по 300 лв. за всеки от процесуалните представители.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Н.Д.Т., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,  сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1/                      2/