Р Е Ш Е
Н И Е
№ , гр. София, 08.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, II – A въззивен
състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
При
участието на секретаря Емилия Вокадинова, разгледа докладваното от съдия Елица
Йорданова в. гр. д. № 10429 по
описа на СГС за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, подадена от А.Б.Д.
със съдебен адрес ***, с ЕГН**********, против решение № 358923/ 12.03.2018 г.
по гр. д. № 58524/ 2014 г. по описа на СРС, 165 – ти състав, в частта му, с
която е била отхвърлена претенцията и против „У.Б.“ АД, с ЕИК ********, за
прогласяване частична недействителност на основание чл. 26 ал. 1 т.1 от ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, по отношение чл. 9 ал.
3 от на сключения между страните договор за кредит от 13.04.2007 г. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението е
незаконосъобразно, тъй като в разрез с установената съдебна практика
първоинстанционният съд приел, че клаузата на чл. 9 ал. 3 от сключения между
страните договор не е неравноправна. Не съобразил, че, макар и индивидуално
сключена, клаузата предвиждала единствено увеличаване, но не и намаляване на
лихвата. Неправилни били изводите му, че въпросната клауза от договора
предоставяла възможност на банката да начислява наказателни лихви върху
непадежиралите вноски по кредита. Уговорката противоречала на Директива 93/13
ЕС, тъй като наказателната лихва представлявала обезщетение за мораторните
вреди от неизпълнението на уговорените с кредитния договор парични задължения.
По сходен казус Комисията за защита на потребителите приела, че съответната
клауза на договора е неравноправна. Настоява се
за отмяна на решението в обжалваната му част, като въззивният съд по същество
уважи иска. Претендира разноски.
По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК
ответната по въззива страна „У.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител, е
депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата
оплаквания, настоява за потвърждаване на решението, претендира разноски.
Постъпила е
и въззивна жалба от „У.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, пл. „********,
с ЕИК ********, против първоинстанционното решение в частта му, с която и на
основание чл. 55 ал. 1 пр. I от ЗЗД банката е била осъдена да заплати на А.Б.Д.
сумата от 1900 евро, представляваща разликата между действително заплатените от
ищцата вноски и вноските, които би следвало да заплати за периода м.01.2009 г.
– м.07.2012 г. Настоява се за отмяна на решението в тази му част като
незаконосъобразно поради съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон. Заключението на вещото лице по назначената от Районния
съд експертиза било тълкувано превратно, не било съобразено, че кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем на 23.11.2011 г. и от този момент банката
започнала начисляване на наказателна лихва. Промяната на лихвата била в
резултат на договорености с кредитополучателя и регламентирани в подписани
между страните Общи условия, които последният се съгласявал да спазва. Най –
сетне, осъдителната претенция се основавала на нищожността на клаузата на чл. 9
ал. 3 от договора за кредит, който съдът преценил, че не е нищожна. Настоява се
за отмяна на решението в обжалваната част, като въззивният съд по същество на
спора отхвърли заявения иск. Претендирани са разноски.
Въззиваемата А.Б.Д. не е депозирала
писмен отговор. Процесуалният и представител изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на решението, претендира
разноски.
Първоинстанционното производсство е
образувано по предявени от А.Б.Д. против „У.Б.“ АД искове за признаване на нищожността
на клаузата по чл. 9 ал. 3 от договор за ипотечен кредит № 34/ 12.04.2007 г.
поради противоречие с добрите нрави и със закона – чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от
ЗЗП и за връщане на недължимо платена сума в размер на 1 900 евро, която
ищцата внасяла като погашения на задълженията си по договора за кредит, а
ответникът неправилно не осчетоводявал. Съобразно изложените в исковата молба
твърдения, посочената клауза, уреждаща дължимата лихва при просрочие, била
нищожна като неравноправна. Неправилно банката – ответник приемала, че
уговорената лихва за забава следва да се начислява не само върху просрочените
вноски, но и върху вноските, чийто падеж не е настъпил. В резултат на това
ищцата заплатила в полза на банката сумата от 1 900 евро, които смята, че
са платени недължимо, поради което следва да бъде осъдена да ги върне поради
липса на основание. Претендира са разноски.
По реда на чл.131 ал.1 от ГПК ответникът „У.Б.“ АД, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е
противопоставил на допустимостта на заявените претенции. Между същите страни
било образувано исково производство под № 58524/ 2014 г. на СРС по предявени от
ищцата отрицателни установителни искове за вземанията по заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, което обуславяло липса на правен интерес от предявяване на
настоящите претенции. Исковете били и неоснователни, тъй като клаузата на чл. 9
от договора била индивидуално подписана от страните и не бил изпълнен
фактическия състав на чл. 143 от ЗЗП. Промяната в размера на възнаградителната
лихва не било непредвидено. Лихвата по банковите кредити била част от предмета
на договора, поради което не подлежала на преценка за равнопоставеност. Освен
това клаузата на чл. 9 от договора попадала в предвидените в чл. 144 ал. 2 т. 1
и ал. 3 т. 1 от ЗЗП изключения. По отношение на иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, то
бил недопустим, тъй като не било налице неоснователно обогатяване на ищеца. Бил
и неоснователен, тъй като ищцата внесла сума, по – малка от дължимата с 201. 30
евро. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.
С оглед релевираните в жалбата
оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2007 г. между „Е.В.Б.Б.“
АД, клон „Витоша“, чийто правоприемник е „У.Б.“ АД, и А.Б.Д. е сключен договор
за ипотечен кредит № 34/ 12.04.2007 г., съгласно чл. 9 ал. 3 от който в случай
на просрочие от страна на кредитополучателя на която и да вноска по главницата
на кредита, върху неиздължените суми по главницата за времето на забавата
кредитополучателят дължи наказателна лихва в размер на сбора от определената в
ал. 1 лихва и наказателна надбавка в размер на десет процентни пункта. Базовият
лихвен процент /БЛП/ на банката към този момент и съгласно чл. 9 от договора е
в размер на 8. 664 %.
Договорът за кредит е сключен при
действието на Общи бизнес условия на „Е.В.Б.Б.“ АД, които няма данни да са
подписани от ищцата, според който стойността на тримесечния EURIBOR към датата на сключване на договора – 12.04.2007 г. е в
размер на 3. 968. Съгласно т. 3.9 (3) от Общите условия, БЛП в евро се определя
от сумата на тримесечния EURIBOR и надбавка от 5. 10 %, а според т. 3.9 (6),
актуализацията на БЛП се осъществява автоматично в първия календарен ден на
месеца при промяна на стойността на съответния пазарен индекс към последната
дата от предходния месец с повече от 30 базисни пункта спрямо стойността му,
изчислявана до този момент. Съгласно т.
3.9 (7) от Общите условия, при кредити сравни погасителни вноски размерът на
дължимата вноска се променя веднъж годишно през м. 01 чрез отразяване на
действащия актуален в момента на промяната на БЛП.
От заключението на вещото лице по назначената
от първоинстанционния съд съдебно – финансова експертиза се установява, че през
периода от датата на сключване на договора до датата на завеждането на исковата
молба всяка година е имало основание за промяна на месечните анюитетни вноски
съгласно т. 3.9 (7) от Общите условия поради промяна в стойността на тримесечния
EURIBOR повече от 30 басизни пункта. Лихвата по кредита, изчислена съобразно
процесния договор и т. 3.9 (7) от Общите условия за периода от подписването му
до 15.11.2013 г. /последната падежна дата преди подаване на исковата молба/ е в
размер на 25 328.11 евро, а общият размер на погасителните вноски от
датата на сключване на договора за кредит до 30.11.2011 г. възлиза на
26 910. 61 евро, в това число 8 014. 19 евро главница и 18 896.
42 евро лихва. Внесените по процесния кредит погасителни вноски за същия период
са общо в размер на 28 143. 59 евро, т.е. разликата между дължимите и
платените от ищцата са в размер на 1 232. 98 евро.
При така изложените фактически
обстоятелства Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявените от А.Б.Д. против „У.Б.“
АД искове с правно основание чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 55 ал. 1 т. 1
от ЗЗД са процесуално допустими и страните са легитимирани да участват в
процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав, в рамките на
предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна
проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Досежно правилността му намира
следното:
По иска с правно основание чл. 143
ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП:
Съгласно чл. 143 ал. 1 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради
което и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е нищожна, освен ако не е уговорена
индивидуално. В тази връзка ал. 2 на с. чл. гласи, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия.
Видно от доказателствата по делото,
чл. 9 ал. 3 от договора за ипотечен кредит № 34/ 12.04.2007 г. е индивидуално
договорена клауза, тъй като договорът носи подписите и на двете страни по
делото. Освен това, клаузата предвижда, че в случай на просрочие от страна на
кредитополучателя на която и да вноска по главницата на кредита, върху
неиздължените суми по главницата за времето на забавата кредитополучателят
дължи наказателна лихва в размер на сбора от определената в ал. 1 лихва и
наказателна надбавка в размер на десет процентни пункта. Въвеждането на
наказателна лихва в случай на просрочие не представлява неравноправна клауза,
още повече, че се предвижда изрично и вън от всякакво съмнение, че се начислява
единствено върху неиздължените суми по главницата. Твърденията на ищцата, че
клаузата предвижда начисляване на наказателна лихва върху целия размер на
главницата по кредита, включително и върху непадежиралите анюитетни вноски не
почива на разумно основание. В тази му част договорът не е неясен и е не се налага
от тълкуване. В тази връзка въззивният съд намира, че претенцията и за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9 ал. 3 от договора за ипотечен
кредит е неоснователна и правилно и в съответствие със закона е била отхвърлена
от първоинстанционния съд. В тази му част решението на страда от пороци, които
да налагат неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 55
ал. 1 т. 1 от ЗЗД:
За да се уважи предявеният иск по
чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД следва да са налице кумулативно две предвидени от
законодателя предпоставки: да е налице плащане и същото да било извършено при
първоначална липса на основание. Ищцата твърди, че е платила в повече сумата от
1900 евро Както вече бе посочено по-горе по делото се установява, че е налице
частично погасяване на процесния кредит.
Размерът на задълженията на ищцата
към ответника се определя да се определи на база на формулата на изчисление на
лихвата, уговорена в чл. 9 ал. 1 и ал. 2 от договора и на основание т.3.09. ал.
3, 6 и 7 от Общите условия, т. е. при плаващ лихвен процент, определен въз
основа на БЛП на банката, състоящ се от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 5.
10 %, като се отчитат уговорените в чл. 9 от договора отстъпки. Клаузите на
Общите условия са нищожни на основание чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП като неравноправни, тъй като не са
индивидуално уговорени и не предвиждат възможност за понижаване, а единствено
за повишаване на първоначалната надбавка по БЛП във връзка с разходите по
ликвидността. След като клаузите на Общите условия, въз основа на които ответникът
е увеличил размера на базовия лихвен процент и съответно на дължимата от
кредитополучателя лихва, са нищожни, то същите не могат да породят правни
последици, респективно извършените плащания от ищцата на погасителни вноски в
размер, по – голям от първоначално предвидения с подписания от страните договор
за ипотечен кредит. Възнаградителните лихви, които ищцата, като
кредитополучател дължи в размера,
определен съобразно чл. 9 ал. 1 от договора, и които е платила за процесния
период са платени при наличието на правно основание. Лишена от правно основание
е разликата между този размер на лихвите, определени с клаузата на чл. 9 ал. 1
от договора за кредит, и реално заплатените от нея суми за лихви, които банката
– ответник е определила в по – висок размер съобразно неравноправните клаузи в
Общите условия.
От обективно и компетентно изготвеното
заключение на вещото лице по назначената от първостепенния съд експертиза се
установява, че разликата между дължимите и платените от ищцата суми за лихви за
погасяване на кредита са в размер на 1 232. 98 евро, до който размер
предявеният иск е основателен. Решението на първоинстанционния съд следва да
бъде отменено за произнасянето му частта за уважаване на този иск за разликата
над 1 232. 98 евро до 1 900 евро и исковата претенция за същата да
бъде отхвърлен, а за останалата част – потвърдено.
С оглед изхода на спора Районният
съд е присъдил на всяка от страните разноски съобразно уважения, съответно
отхвърления искове. При настоящото разглеждане на делото и с оглед разрешението
му от въззивния съд и съответно на уважените, съответно отхвърлените части на
исковете, на ищцата се дължат разноски в общ размер на 453. 46 лв. по двата
иска, а на ответника – такива в размер на 30.
72 лв.
Водим от горното и на основание чл.
271 и сл. от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 358923/
12.03.2018 г. по гр. д. № 58524/ 2014 г. по описа на СРС, 165 – ти състав, в
частта му, с която „У.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, пл. „********,
с ЕИК ********, е била осъдена да заплати на А.Б.Д. със съдебен адрес ***, с
ЕГН **********, сумата от 1900 /хиляда и деветстотин/ евро, за разликата над 1
232. 98 евро /хиляда двеста тридесет и две евро и деветдесет и осем евроцента/
до предявения размер от 1900 /хиляда и деветстотин/ евро, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Б.Д. със съдебен
адрес ***, с ЕГН **********, да заплати на „У.Б.“ АД, със седалище и адрес на
управление ***, пл. „********, с ЕИК ********, сумата от 667. 02 евро
/шестстотин шестдесет и седем евро и два евроцента/, представляваща разликата
между 1 232. 98 евро /хиляда двеста тридесет и две евро и деветдесет и
осем евроцента/ до предявения размер от 1900 /хиляда и деветстотин/ евро,
съставляваща разлика между действително заплатените от ищцата погасителни
вноски по договор за ипотечен кредит № 34/ 12.04.2007 г. в размер на 28 143. 59
евро и дължимите такива в размер на 26 910. 61 евро.
ПОТВЪРЖАДАВА решение № 358923/
12.03.2018 г. по гр. д. № 58524/ 2014 г. по описа на СРС, 165 – ти състав в
оставалите му части.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, със седалище и
адрес на управление ***, пл. „********, с ЕИК ********, да заплати на А.Б.Д.
със съдебен адрес ***, с ЕГН **********, сумата от 453. 46 лв. /четиристотин
петдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/, представляващи съдебно –
деловодни разноски във въззивното производство съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА А.Б.Д. със съдебен адрес ***,
с ЕГН **********, да заплати на „У.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление ***,
пл. „********, с ЕИК ********, сумата от 30. 72 лв. /тридесет лева и седемдесет
и две стотинки/, представляващи съдебно – деловодни разноски във въззивното
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 280 ал. 3 от ГПК
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.