|
гр.София,............................ г. |
|
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 12 състав в закрито заседание на 04.07.2023 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря , като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2742 по описа за 2019 г, и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 386/15.06.2023 г. на САС, е отменено решение № 260595/07.04.2021 г. по т.д.№ 2742/2019 г., като е дал указания за произнасяне по същество по молба вх.№ 305483/22-12-2020 г. Производството е по реда на чл.250 ТПК. Производството е образувано по молба на "С." ООД, за допълване на основание чл. 250 ГПК на Решение № 260338 от 12.11.2020 г. по т. д. N 2742/2019 г. на Софийски градски съд, TO, VI-12 състав по искането по чл. 193 от ГПК, по което съдът е открил производство по оспорване на документ. В молбата се излагат съображения, че е налице заявено от ищците оспорване на истинността на Дружествения договор, представен като препис по делото от третите лица - помагачи на ответника. Излага, че Съдът не е обсъдил в мотивите си истинността на този документ. Същевременно, липсва и произнасяне по въпроса с диспозитива на съдебното решение. Следователно, не е формирана воля на съда по въпроса. Позовава се на TP N 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че при подобно оспорване е налице е предявен инцидентен установителен иск (ИУИ). Сочи и каузална практика на ВКС. По направеното искане съдът намери следното: По делото от третото лице помагач е бил представен препис от дружествения договор, представляващ заверено копие на документ. Ищецът е заявил, че оспорва съществуването на оригинал, а в случай на наличието на такъв, оспорва автентичността и съдържанието. Заявил е, че е представил препис от документа обявен в ТР. Съгласно нормата на чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. |
|
Съдът, с оглед процесуална икономия - делото е било решено в с.з. на 18.09.2020 г., когато е било открито производство по чл.193 ГПК, не е давал указания за представяне на оригинал, тъй като в ТР е обявен актуалния към релевантния момент дружествен договор. Следователно правните последици по чл.183 ГПК не могат да се приложат. По своя характер дружественият договор е частен диспозитивен, подписан документ, имащ единствено формална доказателствена сила, която може да бъде оспорена по реда на чл.193 ГПК. Подписаният документ може да е неавтентичен ако е подправен подписът или стоящият пред подписа текст. Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е пред стави ла(ал. 3). Документа носи подписите на М.Т., за „Б.г.“ООД и на Б.Н.за „С.“ООД. Тъй като тези дружества оспорват автентичността на подписите на законните си представители, върху тях е доказателствената тежест относно опровергаят е върху тях. По делото не са представени доказателства, установяващи, че подписите не изхождат от лицата сочени като техни автори. Същото следва да се отнесе и към текста стоящ пред подписите. „Б.г.“ООД и „С.“ООД нямат правен интерес да оспорват авторството на останалите изявления. Такова право имат само лицата, от чието име евентуално е направено изявлението, доколкото в този случай би било налице действие без представителна власт, което може да бъде потвърдено. Горното налага извода, че документа е автентичен. Макар да е различен от този обявен в ТР, това не опровергава авторството му - съдружниците са свободни да уреждат отношенията си, както и да ги променят, като при наличие на документи с различно съдържание, релевантни са тези обявени по реда на чл.5 ЗТРРЮЛНЦ. Нормата на чл. 194, ал.2 от ГПК постановява, че след проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински, В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение Съгласно ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 115 ОТ 17.03.2020 Г. ПО ГР. Д. № 3425/2019 Г., Г. К., II Г. О. НА ВКС, оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия указанията на ВС, дадени в ТР № 87/1954 г. на ОСГК, за произнасяне по оспорването в диспозитива на съдебното решение. Целта на това производство е, във висящ процес, да |
|
се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване. В цитирания смисъл са решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на четвърто г. о. и определение № 251/20.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3506/2013 г. на второ г. о., които напълно се споделят от настоящата инстанция. Следователно в контекста на посочения съдебен акт, преценката относно истинността в съответната й проявна форма се прави в мотивите(„оспорването не е доказано, или че документът е неистински“ - чл. 194, ал.2 от ГПК), а произнасянето на съда е с определение, с диспозитив относно изключването или не на документа(„в последния случай той го изключва от доказателствата“ - чл. 194, ал.2 от ГПК), в зависимост от успешното провеждане на оспорването. Последното обаче не е елемент от диспозитива на съдебното решение, не подлежи на обжалване (както е необжалваемо и определение с такъв характер, постановено в хода на процеса), а съдебният акт по същество на спора не подлежи на допълване при липса на произнасяне. Същевременно с РЕШЕНИЕ № 296 ОТ 20.12.2017 Г. ПО ГР. Д. № 784/2017 Г., Г. К., IV Г. О. НА ВКС е прието, че щом оспорването истинността на документ по чл. 193 ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск и по него следва да се формира сила на пресъдено нещо, съдът следва да се произнесе по този иск независимо от произнасянето по основния иск, поради което е заключено, че съдът дължи произнасяне по оспорването на документ с диспозитива на решението. Следователно съгласно това разрешение, приравняването на оспорването на документ по реда на чл.193 ГПК с предявяване на ИУИ с предмет по чл.124, ал.4 ГПК, налага произнасяне с диспозитив в самото решение(в хипотезата когато съдът не се е произнесъл с отделно определение в хода на процеса, като при тази логика излиза, че то също би трябвало да подлежи на обжалване, противно на константната практика за необжалваемост), относно истинността на документа(при заобикаляне на правилата за превяване на иск, включително и внасянето на ДТ). Указанията на САС са за произнасяне със съдебно решение за допълване дали оспорването не е доказано или, че документът е |
|
неистински, т.е. произнасяне за допълване на диспозитива на съдебното решение относно истинността на документа. Воден от горното, Софийският градски съд ПРИЗНАВА на осн. чл.193, ал. 4 от ГПК, че оспорването на автентичността на „Дружествен договор на Г. - ***“СЮД(без дата) не е доказано. Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му. |
|
СЪДИЯ: |