№ 105
гр. Сливница, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20241890100613 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „........“ ЕООД, с която
срещу „........“ ЕООД са предявени обективно съединени осъдителни искове, а
именно – иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286,
ал. 1 от ТЗ за сумата от 14895 лева, представляваща възнаграждение по
договор за СМР с багер и камион, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 20.08.2024 г. до окончателното изплащане и иск по чл.
309а от ТЗ, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 236,86 лева –
мораторна лихва за периода 12.07.2024 г. до 19.08.2024 г. В съдебно заседание
ищецът се е отказал от иска за главница и производството е прекратено в тази
част.
Ищецът заявява в исковата молба, че по силата на договор, ответникът
като възложител е възложил на ищеца извършването на услуги с багер и
камион за почистване на речното корито на община Неделино. Посочва, че е
изпълнил задълженията си по договора и извършил почистването, а
ответникът е приел работата. Твърди, че е издал фактура за процесната сума
14895 лева с ДДС, която е изпратена на ответника, но до момента не е
постъпило плащане от дружеството. Посочва, че ответникът дължи и лихва за
забава за периода 12.07.2024 г. до 19.08.2024 г. в размер на 236,86 лева. Иска от
съда да осъди ответника да му заплати процесните суми.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва исковете. Твърди, че е изплатил всички задължения по процесния
договор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
1/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1
от ЗЗД:
Съгласно чл. 258, ал. 1 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение. Поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа /чл. 266, ал. 1 от ЗЗД/. Съгласно
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Следователно за уважаването на иска следва да се установят следните
предпоставки: 1/ наличие на валиден договор за изготвяне на технически
проекти, по който ищецът е изпълнител, а ответникът поръчващ; 2/ ищецът да
е изпълнил задължението си по договора в количествено и качествено
отношение; 3/ ответникът е приел работата; 4/ размерът на уговореното
възнаграждение.
Производството е прекратено в частта за главния иск и съдът не дължи
произнасяне по него.
2/ По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 309а от ТЗ.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Според чл. 309а, ал. 1 от ТЗ когато кредиторът е изпълнил
задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго,
кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Следователно за уважаване на иска за мораторна лихва следва да се
установи: 1/ наличието на главен дълг и 2/ изпадането на длъжника в забава за
неговото изплащане.
По делото не се спори, че между страните е сключен договор за СМР с
багер и камион. Не се спори и, че по силата на този договор ищецът е
извършил услугите с багер и камион по възлагане от ответника. Страните не
спорят, а и това се установява от представеното по делото преводно
нареждане, че уговореното възнаграждение в общ размер на 14 895 лева е
било изплатено от ответника на 05.09.2024 г. в хода на процеса. С това
ответникът е признал и дължимостта на главното задължение.
На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК фактът на погасяване на
претендираното задължение за главница следва да се отчете при
постановяване на решението.
По делото се установи наличието на главен дълг, който е бил изплатен
на 05.09.2024 г. Налице е първата предпоставка.
Според чл. 303а, ал. 3 от ТЗ dко не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. В случая ответникът е
получил издадената от ищеца фактура № 50 от 27.06.2024 г. на 27.06.2024 г.,
което се установява от протокол № 3 от същата дата. Падежът на
задълженията e настъпил с изтичането на 14-дневен срок от получаване на
фактура и ответникът е изпаднал в забава на 12.07.2024 г. Налице и втората
2
предпоставка за уважаване на иска. Неоснователни са доводите на ответника,
че поради изплащане на задължението същият не дължи мораторна лихва.
Ответникът е изпаднал в забава на 12.07.2024 г., а е заплатил задължението
едва на 05.09.2024 г. За това време той дължи лихва за забава. Ищецът
претендира заплащане на тази лихва за периода от 12.07.2024 г. до 20.08.2024
г. върху главницата от 14 895 лева. Доколкото лихвата се дължи до деня преди
предявяване на иска, то съдът следва да се произнесе за периода от 12.07.2024
г. до 19.08.2024 г. Размерът на мораторната лихва, определен от съда по реда
на чл. 162 от ГПК чрез лихвен калкулатор е 219,94 лева. За тази сума иска
следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен размер от 236,86 лева.
Ищецът е конкретизирал периода и размера и на законната лихва, която
се дължи от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане – в
случая от 21.08.2024 г. до 05.09.2024 г. Размерът на законната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез лихвен калкулатор е 90,23
лева. За тази сума искът следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски съобразно уважената част от иска. Ищецът
е заплатил 605,27 лева за държавна такса и е бил представляван от адвокат на
когото е заплатил 2000 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на
делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2470,50 лева за
разноски.
При този изход на делото ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Ответникът обаче не е доказал сторени разноски.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „........“ ЕООД, ЕИК ........, седалище и адрес: с. ..................., да
заплати на „........“ ЕООД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление: гр.
Не........, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 309а от ТЗ, сумата от 219,94
лева, представляваща мораторна лихва за периода 12.07.2024 г. до 19.08.2024
г. върху главницата от 14895 лева, представляваща възнаграждение по договор
за СМР с багер и камион, както и сумата от 90,23 лева, представляваща
законна лихва за периода от 21.08.2024 г. до 05.09.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 309а от ТЗ за разликата над 219,94 лева до
пълния предявен размер от 236,86 лева.
ОСЪЖДА „........“ ЕООД, ЕИК ........, седалище и адрес: с. ..................., да
заплати на „........“ ЕООД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление: гр.
Не........, сумата от 2470,50 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4