№ 579
гр. Плевен, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201647 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-0000753 от 23.07.2021
година на ***, с което на основание чл. 416 ал. 5 КТ във вр. чл. 413 ал. 2 КТ
на ***, представлявано от Ж.М. е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер 1 500 лв за извършено нарушение по чл. 52
ал. 1 ЗЗБУТ във вр. чл. 2 от Наредба за задължително застраховане на
работници и служители за риска „ трудова злополука“.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован се представлява от
пълномощник в лицето на адвокат И.С., ***. Последният навежда доводи за
допуснати в хода на административно наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на
посочване на дата на извършване на нарушението, което води до отмяна на
наказателното постановление. Счита, че неправилно наказващият орган е
изградил изводите си на базата на отсъствието на името на *** в списъка на
застрахованите работници и служители към сключеният застрахователен
договор без да съобрази обаче условията в раздел „Застрахователни
покрития“ на общите условия на застраховката. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наложената на дружеството санкция като
1
незаконосъобразна, както и за присъди в полза на доверителя му направените
по делото разноски съгласно представени списък.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно
заседание от ***. Взема становище, че така депозираната жалба е
неоснователна. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано. Ангажира становище, че всички доказателства по делото
оформят по категоричен начин извода за това, че санкционираното
дружество, в качеството му на работодател е допуснало до работа на
посочената в акта и наказателното постановление дата - 31.05.2021 година
лице, назначено на трудов договор лице, за което е нямало сключена
застраховка „ трудова злополука“. Като се позовава на събраните по делото
гласни и писмени доказателства моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло наказателното постановление, както и да присъди в полза на
ОИТ Плевен юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
***, представлявано от Ж.М. е вписано в Търговския регистър на
17.01.2020 година с предмет на дейност: вътрешен и международен
транспорт, производство и търговия със селскостопанска продукция,
авторемонтни услуги, автомивка, сервиз, търговия с хранителни и
нехранителни стоки и други съгласно дружествен договор от датата на
вписване.
На 31.05.2021 година между на ***, представлявано от Ж.М. и ***, ЕГН
********** трудов договор, по силата на който *** бил назначен на
длъжността „ ***“ при работодателя с работно време и месечно трудово
възнаграждение. В същият било посочено работникът да постъпи на работа на
01.06.2021 година.
На 31.05.2021 година около 22:00 часа, *** при ОИТ Плевен,
извършили непосредствена проверка на паркинг пред завод „ *** „ *** ,
находящ се в ***. В хода на проверката установили автобус, собственост на
2
***, който превозвал работници на завод „ ***“ ***. Превозното средство
било управлявано от *** ***, назначен на длъжността „ ***.
На 04.06.2021 година отпочнатата проверка била довършена в сградата
на ОИТ Плевен в присъствието на представляващият дружеството Ж.М., от
който било изискано да представи редица документи в това число и Договор
за сключена застраховка трудова злополука за работниците и служителите на
дружеството. В хода на документалната проверка бил представени заверено
копие от Заповед № 15 от 12.04.2021 година на управителя на *** Ж.М. и
заверено копие от полица задължителна застраховка „Трудова злополука“ №
3607210400000039 от 13.05.2021 година ведно с поименен списък на
застрахованите лица по договора. Документалната проверка на представените
от страна на работодателя документи установила, че за установеното в
работен режим на 31.05.2021 година лице *** *** няма сключена застраховка
„ Трудова злополука“.
За така констатираното обстоятелство, на 04.06.2021, в присъствието на
Ж.М. – управител на *** бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, извършено от работодателя по чл. 52 ал. 1
ЗЗБУТ във вр. чл. 2 от Наредба за задължително застраховане на работници и
служители за риска „ трудова злополука“, а именно: на 31.05.2021 година в
град Плевен, допуснал до работа работника *** ***, назначен на длъжността
„ ***“ без да е сключил за същия застраховка „ трудова злополука“. Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на
управителя и връчен и лично срещу подпис. Манев не възразила срещу
констатациите в акта.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с имуществена санкция в размер на 1 500
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 15-0000753 от 23.07.2021 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 15-0000753 от 04.06.2021 година на ***;
заверено копие от известие за доставяне от 11.08.2021 година; заверено копие
от идентификационна карта на *** от 04.06.2021 година; заверено копие от
полица задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 3607210400000039
3
от 13.05.2021 година; заверено копие от Заповед № 15 от 12.04.2021 година на
управителя на *** Ж.М.; заверено копие от трудов договор № 34 от
31.05.2021 година, сключен между ***, представлявано от *** и ***; данни от
Търговския регистър за ***; пощенски плик с дата на пощенското клеймо
02.09.2021 година; заверен препис от Заповед № 13 от 23.04.2021 година за
прекратяване на трудовото правоотношение с ***; заверен препис от Заповед
№ 38 от 09.06.2021 година за прекратяване на трудовото правоотношение с
***.
В подкрепа на горните факти са и показанията на разпитания
непосредствено в съдебно заседание свидетел Б.Н..
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал. 1 ЗЗБУТ работещите, които
извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им,
се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Този акт е Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска "трудова злополука", която установява в чл. 2 ал. 1
императивното задължение да бъдат застраховани работниците и
служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност
на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Същата съдържа и
условията, при които съществува опасност за живота и здравето на работника
и или служителя при отчитане осъществяваната икономическа дейност на
предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и
тежест на трудовите злополуки.
Безспорно в хода на въззивното производство се установи, че*** има
качеството на работодател спрямо *** *** *** предвид сключения между тях
трудов договор № 34/31.05.2021 година , според който лицето е било
назначено на длъжност "***" и е трябвало да се яви на работа на 01.06.2021 г.
Несъмнено установено по делото е и че на 31.05.2021 година вечерта,
*** *** вече е полагал труд по така сключеният договор и към същата дата не
е бил застрахован. Представените по делото заверено копие от полица
задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 3607210400000039 от
4
13.05.2021 година и заверено копие от Заповед № 15 от 12.04.2021 година на
управителя на *** Ж.М. категорично установяват този факт. Представените
от страна на процесуалният представител на жалбоподателя заверен препис
от Заповед № 13 от 23.04.2021 година за прекратяване на трудовото
правоотношение с *** и заверен препис от Заповед № 38 от 09.06.2021 година
за прекратяване на трудовото правоотношение с *** съдът възприе за
неотносими към предмета на доказване, тъй като касаят други лица,
трудовите отношения на които са били прекратени от работодателя преди и
след датата на констатиране на конкретното нарушение.
Съвкупната преценка на всички доказателства по делото установяват по
категоричен начин, че към датата на постъпване на работа и към датата на
проверката, *** *** не е бил застрахован от своя работодател за риск
"трудова злополука" , с което е осъществен състава на нарушение по чл. 52
ал. 1 ЗЗБУТ във вр. Чл. 2 от Наредба за задължително застраховане на
работници и служители за лиска „ трудова злополука“, което такова на
формално извършване. Налице е бездействие, тъй като работодателят е
допуснал до работа своя работник без да сключи за него следващата се
застраховка „ трудова злополука“.Неизпълнението на задължението,
предписано в разпоредбата на чл. 52 ЗЗБУТ е санкционирано с издаденото
наказателно постановление по реда на чл.413, ал.2 от КТ.
Поради изложеното съдът намери, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано. Същото е издадено от
компетентен по материя, място и степен орган, в съответствие както с
материалният, така и с процесуалният закон.
Съдът възприе като неоснователни възраженията на процесуалният
представител на жалбоподателят за допуснати нарушения на чл. 57 ал. 1 т. 5
ЗАНН. И в акта и в последвалото го наказателно постановление точно и ясно
е посочена датата на извършване на нарушението, а именно 31.05.2021
година.
Наложеното административно наказание е определено в съответствие
със санкционната разпоредба на чл. 413 КТ като вид, а именно имуществена
санкция и то в предвидения минимален размер от 1 500 лева.
Съдът не възприе като основателни и възраженията на процесуалният
представител на жалбоподателя за това, че случаят не е маловажен.
5
Събраните в хода на въззивното производство доказателства не установиха
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложение на
чл. 415в от КТ, чиято разпоредба се явява специална спрямо общата по чл. 28
от ЗАНН. Дори напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства,
тъй като и към датата на последвалата документална проверка – 04.06.2021
година, работодателят не е застраховал работника *** *** в разрез с
изричното нормативно изискване това да е сторено към момента на
постъпване на работа. В дадения случай, застраховката за риск "трудова
злополука" е трябвало да бъде сключена с посочения работник на 31.05.2021
г. Правилно работодателят е бил наказан, заради неизпълнение на
задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, съдът намери така направеното искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в размер на 400 лева,
съгласно представеният по делото списък е неоснователно, поради което и
следва да бъде отхвърлено като такова.
На основание чл. 63 ЗАНН във вр.чл. 36 ЗА във вр. Чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ОИТ Плевен следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0000753 от
23.07.2021 година на ***, с което на основание чл. 416 ал. 5 КТ във вр. чл.
413 ал. 2 КТ на ***, представлявано от Ж.М. е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер 1 500 лв. за извършено
нарушение по чл. 52 ал. 1 ЗЗБУТ във вр. чл. 2 от Наредба за задължително
застраховане на работници и служители за риска „ трудова злополука“.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на адвокат И.Р. С., *** да
бъдат присъдени в полза на ***, представлявано от Ж.М. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
съгласно приложен по делото списък на разноските.
6
ОСЪЖДА ***, представлявано от Ж.М. да заплати на Д „ ИТ“ Плевен
сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по НАХД № 1647/2021 година по описа на Районен съд
Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7