Присъда по дело №3488/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 139/23.03.2023 г.
ПО НОХД № 3488/2022 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна
прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимия А. К. А. (с установена по
делото самоличност), затова, че на 02.04.2021 г. в гр.С., в ж.к.”Люлин”, в
разговор по мобилен телефон, организирал даването на имотна облага в
размер на 50.00 /петдесет/ лева на А. В. К. с цел да го склони да упражни
избирателното си право, като на 04.04.2021 г. гласува в полза на политическа
партия „Републиканци за България“, с бюлетина № 21- престъпление по чл.
167, ал.3 от НК
и срещу подс. Д. (с установена по делото самоличност), затова, че на
02.04.2021 г. в гр.С., ж.к.Люлин”, на паркинг пред бл. № 021 предложил на А.
В. К. имотна облага в размер на 50.00 /петдесет/ лева с цел да го склони да
упражни избирателното си право, като на 04.04.2021 г. гласува в полза на
политическа партия „Републиканци за България“, с бюлетина № 21 -
престъпление по чл. 167, ал.2 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като
изразява становище, че от събраните по делото доказателства същото се
доказва по безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от
субективна страна. В тази връзка следвало да се кредитират гласните
доказателствени средства и приложените ВДС, докато обясненията на
подсъдимите лица обуславяли защитните им версии. Пледира съдът да
признае подсъдимите А. А. и Д. Б. за виновни по така повдигнатите им
обвинения, като определи наказанието им при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и чистото им съдебно минало. В тежест на
подсъдимите лица следвало да се възложат и направените по делото разноски.
Защитникът на подс. А. – адв.Я. – САК излага аргументи, че вмененото
във вина на подзащитния му Д.ие по чл.167, ал.3 от НК било несъставомерно
и недоказано от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Сочи, че от изслушаните записи на телефонни разговори безспорно се
установявало, че подс.А. не е предлагал или обещавал материална облага в
полза на глас за определена политическа партия или каквото и да било друго,
свързано с упражняване на избирателните права на гражданите. От
телефонните разговори ясно и конкретно се установявало, че подс.А. казва,
че застъпниците за изборния ден вече са регистрирани.
На следващо място, защитата счита, че свидетелските показания на
оперативния работник – св.Т. не следвало да се кретидират, тъй като били
субективни и достоверността им следвало да се подложи под съмнение, а
прилагането на СРС и извършените разпознавания били незаконосъобразни и
опорочени. Излага аргументи, че при извършване на обиск в жилището на
подс.А. А. бил открит единствено списък с имената на регистрираните
1

застъпници, което било нормално с оглед извършваната в този момент
дейност от подсъдимия във връзка с предстоящите избори.
По изложените съображения защитата пледира по отношение на подс.А.
А. да бъде постановена присъда, с която да признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Претендира присъждане на сторените от
доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подс. Б. – адв.М. – САК в дадения ход по същество на
делото излага доводи, че по отношение на неговия подзащитен били налице
три групи доказателства. Първата група били показанията на св. К., втората –
на св. Т. и третата – ВДС, изслушани в съдебно заседание. Сочи, че
обвинителната теза се изграждала основно на показанията на св. А. К., като в
тази връзка акцентира на принципът, известен още от римското право, че
„един свидетел, не е свидетел“. Според защитата св. К. с оглед неговия
интелект и образователен ценз, както и възприетите от него факти не правел
разлика между термини като „застъпник“ и „наблюдател“, които били
непознати за него, поради което ги приравнявал на нещо познато и известно.
Твърди, че подс. Б. нямал нищо общо с политическа партия „Републиканция
за България“ – нито е членувал в тази партия, нито по някакъв начин бил
обвързан с нея, така че, да се стреми да формира у св.К. нагласа да гласува за
тази партия, поради което и обвинението по отношение на подс.Д. Б. се
явявало недоказано.
Според защитата, показанията на св.Т. били субективни и въведени в
процеса единствено да обслужат интересите на обвинението, поради което не
следвало да се кредитират с доверие. В тази насока по делото били налице
обективни доказателства – изслушаните ВДС, чието съдържание
противоречало на показанията на св. Т..
По –нататък в пледоарията си, адв.М. излага становище, че действията
на двамата подсъдими на инкриминираната дата били изцяло в рамките на
закона, поради което и съдът следвало да признае подс.Д. Б. за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Претендира присъждане на направените от
подсъдимия разноски за адвокатсксо възнаграждение.
Подсъдимите А. А. и Д. Б. дават обяснения по обвинението. В правото
си на последна дума същите молят да бъдат оправдани.
Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А. К. А. е роден на *** г. в гр. С., българин, български
гражданин, със средно техническо образование, безработен, с настоящ адрес:
гр. С., ж.к. «Гоце Делчев», блок 261, вх. Д, ет. 5. ап. 133, разведен,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д. е роден на *** г. в гр. Първомай, българин, български
гражданин, със средно образование, управител на «**» ООД, с постоянен
адрес: гр. С., ж.к.**************** женен, неосъждан, ЕГН **********.
На 04.04.2021 г. било насрочено провеждането на парламентарни избори
2

в Република България.
По това време подс.А. К. А. работел в политическа партия
„Републиканци за България“, като координатор.
Подс.Д. Б. се занимавал с търговия на едро на хранителни стоки, като по
повод на работата си, се запознал с подс.А. преди около година, година и
половина преди провеждането на парламентарните избори на 04.04.2021 г.
Свидетелят А. В. К. работел във фирма за изработка на дограма и живеел
в гр. С., ж.к.“Люлин“, бл.21, вх.А, ет.1, ап.11. На 02.04.2021 г. около 14:30
часа св.К. се прибрал в къщи от работа. Малко по –късно, около 15:30 часа
св.К. излязъл, тъй като обещал да помогне на свой приятел, който работел в
сервиз, находящ се срещу жилищния блок, в който живеел К.. На паркинга
пред блока, св. К. срещнал мъж –подс.Д., който до момента не познавал.
Подс.Б. заговорил свидетеля К., като в един момент го попитал дали
желае да изкара някакви пари. Свидетелят К. му отговорил: „Защо, не.“, след
което подс.Б. му предложил сумата от 50 лева, за да гласува на предстоящите
на 04.04.2021 г. парламентарни избори с бюлетина № 21. Св.К. се съгласил да
гласува с тази бюлетина срещу заплащане, след което попитал подс. Б. как ще
получи обещаната парична сума за това. Подс.Б. му обяснил, че от мобилния
му телефон ще набере номера на един човек, с който св.К. трябва да се
разбере как ще получи парите си. След това св.К. предоставил личния си
мобилен телефон, който ползвал със СИМ-карта с № 0877/722087 на подс.Д.
Б., който от него набрал тел.№ 0884/574903- ползван от подс.А. А.. Подс.Б.
казал на подс.А.: „Братчед, това е телефонът на момчето“, а подс.А. попитал:
„Как се казва?“, след което Б. му отговорил: “Наско“, а А. казал, че ще му се
обади по-късно.
Тогава подс.Б. казал на св.К., че ще му се обадят след 15 минути, за да
се разберат по какъв начин ще получи парите си, след което двамата се
разделили.
След около 15 минути подс.А. се обадил по мобилния телефон на св.К.,
като му казал, че ще трябва да се видят в офиса му, който се намирал в гр. С.,
в ж.к.“Люлин“ срещу 56 –то училище в 882 –ри блок. Обяснил му, че там има
залепени плакати с бюлетина № 21. Веднага след провеждане на този
телефонен разговор св.К. тръгнал към посоченото му място, но преди да
стигне там по телефона му се обадил подс.А., като му казал, че днес е било
последния срок и всичко е свършило, след което му се извинил.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Й. Т. – дадени
в хода на съдебното следствие и приобщени към доказателствената
съвкупност на делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2,
предл.2 от НПК; свидетелите К. Д. и Д. П. –дадени в хода на съдебното
следствие; свидетелите К. Б. и А. К. –дадени в съдебно заседание и прочетени
на основание чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК; св.Р. П. –дадени в съдебно
заседание и приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез
3

прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.1 и т.2, предл.2 от НПК и на
основание чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК; обясненията на подс.А. и подс.Б.;
писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за
претърсване и изземване (л.10-11 ДП, л.12-13 ДП, 18-19 ДП, л.25-29 ДП),
протоколи за обиск (л.16-17 ДП, л.22-23 ДП), протоколи за разпознаване на
лица (л.50, л.53, л.56 от ДП), протокол за оглед на ВД (л.64-65 ДП),
определения на СРС, НО, 12 състав, с които са одобрени протоколите за
претърсване и изземване и протоколите за обиск (л.78, л.80, л.82, л.84, л.86,
л.88, л.90, л.92, л.94, л.96 и л.98 ДП), справки –съдимост (л.88, л.144 от ДП и
л.85-86, л.116 от том 2 ДП, л.13 и л.15-16 от СП), заявление за регистрация на
застъпници на кА.датска листа за изборите за народни представители на
04.04.2021 г. от ПП „Републиканци за България“ (л.66-70, том 2 ДП);
способите за доказване – заключенията на изготвените и приети по делото
експертизи: компютърно –техническа експертиза (л.147-155, том 1 от ДП), ТЕ
(19-41, том 2 ДП); както и съдържанието на приобщените ВДС, изслушани в
съдебно заседание.
В основата на фактически си изводи съдът постави показанията на св. А.
К., които възприема като достоверни и непротиворечиви. Същите са
еднопосочни и не търпят развитие и промени от даването им първоначално
пред разследващ орган, пред съдия в хода на досъдебното производство и
впоследствие при проведеното съдебно следствие по делото. Същите носят
доказателствена информация за времето, мястото и начина на извършване на
инкриминираното Д.ие от страна на подс.Д. Б., поради което съдът ги
кредитира с доверие. От показанията на посочения свидетел се установяват
конкретните думи и действия на подсъдимия Б. при срещата му със св.К. –
предложението му отправено до К. да изкара някой лев (сумата от 50 лева),
ако гласува с бюлетина № 21. Св.К. пряко и непосредствено е възприел
фактите, които възпроизвежда в показанията си, като пред съда беше
категоричен, че сумата от 50 лева му е била предложена, за да гласува за
определена политическа партия.
С оглед изложеното, съдът не споделя тезата на защитата, че предвид
ниския си образователен ценз и интелект св.К. не е разбрал, че го канят за
застъпник за определена политическа партия. Действително св. К. е от
ромски произход и не е образован, но същият правилно е възприел фактите,
релевантни към предмета на доказване по делото. В показанията си пред съда
свидетелят ясно и недвусмислено обясни, че от него се е искало той и
семейството му да гласуват срещу заплащане за определена политическа
партия, като му е бил казан номера на бюлетината, поради което за съда не
възникват каквито и да било съмнения, че св. К. не възприема правилно
обективната действителност, поради което и показанията му не могат да имат
за последица претендираната от защитата априорна недоказаност на
обвинението и произтичащото от нея оправдаване на подсъдимия Д. Б..
Освен това достоверността на показанията на св. А. К. е проверена и в
контекста на останалите доказателствени източници – показанията на другите
свидетели, протоколите за извършените процесуални действия, заключенията
по назначените по делото експертизи и изготвените ВДС. В тази връзка
4

следва да се отбележи, че св. К. категорично разпознава подс. Д. Б. при
проведеното ПСД, като мъжът, който му предложил 50 лева, за да гласува за
партия с бюлетина № 21. Протоколът за разпознаване съда възприема като
годно доказателствено средство, съставено по правилата на чл.128 и чл.129
НПК. В този смисъл и по аргумент от чл.131 НПК съдът намира, че същия
отговаря на изискванията на процесуалния закон и съдържанието му
кореспондира с останалите доказателства по делото, поради което го
кредитира и обсъжда като част от доказателствената съвкупност, върху която
изгражда изводите си. Тук следва да се отбележи, че съдът намира като
неоснователно възражението на защитата, че проведеното ПСД е опорочено,
тъй като обвиняемият поискал при провеждането му да участва защитник. В
тази връзка следва да се вземе предвид, че разпозването е извършено на
03.04.2021 г., когато Д. Б. не е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице
и при проведеното ПСД не са били направени искания, бележки и възражения
от никое от присъстващите лица.
По–нататък следва да се отбележи, че показанията на св.А. К., дадени в
досъдебната фаза и приобщени по съответния процесуален ред в съдебната
фаза на процеса, са в пълна кореспонденция с информацията, съдържаща се
във ВДС, придобити чрез прилагане на СРС и обективиращи проведен реален
разговор между подсъдимия А. А. и св.К.. В тази връзка следва да се има
предвид, че ВДС, придобити чрез СРС, са част от доказателствената
съвкупност по делото и те се възприемат и анализират от съда, както всяко
едно друго конвенционално доказателствено средство. В конкретиката на
настоящия казус са спазени всички процесуални изисквания по НПК и ЗСРС
по отношение на прилаганите специални разузнавателни средства и
изготвените вследствие на експлоатацията им ВДС, поради което същите се
явяват годен и достоверен източник на информация, който кореспондира и с
останалия доказателствен материал по делото, поради което съдът намира
възраженията на защитата за незаконосъобразно експлоатиране на СРС, за
неоснователно.
Що се касае до годността на показанията на св.Т. -полицейски служител,
взел участие в експлоатирането на СРС, съдът намира за необходимо да
отбележи, че поначало служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа
преди или по време на наказателния процес, какъвто в случая е св.Т., не са
участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната
по чл.118, ал.2 НПК. Показанията им за възприетите обстоятелства от
значение за правилното решаване на делото, не могат да бъдат игнорирани
само защото те са им станали известни във връзка с изпълнявани от тях
служебни задължения като служители на МВР, без да се направи конкретна
преценка откъде изхожда познанието им за тях.
В качеството му на разузнавач в сектор четвърти на Отдел
„Икономическа полиция“ – СДВР е била възложена работата на св.Т. по
експлоатиране на СРС във връзка с получена в сектора информация за
осъществявани от подс. А. противозаконни действия. В рамките на тази
дейност той контролирал данните, получени от експлоатирането на СРС,
които докладвал като необходим източник на информация във връзка с
5

последващо възлагане и извършване на различни процесуално-следствени
действия. За посочените обстоятелства няма процесуална пречка св.Т. да дава
показания, като отделен е въпросът за тяхната достоверност, което е оценка,
различна от тази за процесуалната им годност.
В случая съдът не намира основание да оцени показанията на този
свидетел изначално като негоден източник на доказателствени факти. Няма
спор, че част от възпроизведените от свидетеля факти за извършената
оперативна дейност и за получената чрез нея информация са производни
доказателства, които обаче поначало имат своето значение като средство за
разкрИ.е на първични доказателства и за тяхната проверка, като дори могат и
да заменят първичните, когато те се окажат недостъпни. В тази светлина
следва да се ценят и показнията на св. Т., при извършване на съпоставка на
същите със съдържанието на ВДС, изготвени при използване на СРС и
останалите доказателствени материали по делото. Извършвайки тази
съпоставка, съдът установи, че показанията на св. Т. съответстват на част от
съдържанието на ВДС и на извършените впоследствие ПСД – претърсване на
лекия автомобил, управляван от подс. А. и на жилището, в което живеел св.А.
К., поради което ги възприема като обективни и достоверни.
На следващо място, съдът ще подложи на анализ показанията на
свидетелите К. Б. и Р. П. –дадени в хода на съдебното следствие и приобщени
от досъдебната фаза по съответния процесуален ред, включително и тези пред
съдия. Свидетелите Б. и П. се познавали с подс.А. и знаели, че той правел
предизборна агитация за ПП“Републиканци за България“, като раздавал и
рекламни материали –брошури и химикалки, каквито дал и на св. Б..
Действително свидетелите К. Б. и Р. П. са с нисък социален статус, като
съдът имаше непосредствена възможност да се увери в тяхната ниска
грамотност и ниско ниво на интелигентност. Тъй като свидетелите трудно
формираха ясен и смислен словесен изказ, понеже боравят с много малък
речников запас и граматически и стилистично се изказват като хора без
каквото и да е образование и обща култура, съдът подходи изключително
внимателно при анализа на техните показания, както на тези дадени пред
съда, така и тези от ДП, които бяха приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им. Следва да се отбележи, че е налице
разлика между показанията на свидетелите, дадени пред настоящия съдебен
състав и тези, които са дадени на ДП- пред съдия, и пред орган на ДП, но тази
разлика е несъществена и не води до дискредитиране на показанията на св.Б.
и св.П..
Св.Б., както в хода на ДП, включително и разпитан пред съдия, така и
при разпита си пред настоящия съдебен състав твърди, че е получил рекламни
материали – брошура и химикалка, но никой не му е предлагал пари, за да
гласува за определена политическа партия. Въпросната вечер същият
употребил голямо количество алкохол, след което се обадил по телефона на
подс.А., и докато говорел с него телефонът бил взет от ръката му от св.П.,
който също бил употребил значително количество алкохол.
Св.П. в разпита си пред съда първоначално заяви, че нищо не си спомня,
6

тъй като бил „много пиян“ , като нямал спомен някой да го е карал да става
застъпник или наблюдател в изборите, както и да търси хора, които да
гласуват за определена политическа партия срещу 50 лева на глас. След като
обаче му бяха прочетени показанията, които св.П. е дал пред съдия в хода на
ДП, същият заяви, че прочетеното отговаря на истината. Ето защо, съдът
кредитира с доверие тези показания, от които се установява, че св.Д. П. –
бивш наемодател на подс. А. А. го запознал с под. А. по прякор „Ламята“,
именно с цел св.П. да се регистрира като наблюдател в секция на
парламентарните избори, които следвало да се проведат на 04.04.2021 г.
Срещата между подс. А. и св.П. се провела в офиса на ПП “Републиканци за
България“, находящ се в гр. С., ж.к. „Красна поляна“ до 92- ро училище, на
която подс.А. казал на св.П., че ще „му даде 50 лева за наблюдател“. На
същата среща подс.А. казал на св.П., че ако намери хора да гласуват за
партията, ще им даде по 50 лева на глас. Впоследствие св. П. намерил двама
човека, които да станат наблюдатели, за което се обадил на св.П., тъй като
нямал телефонния номер на подс.А..
Изложеното от свидетелите Б. и П., че на 02.04.2021 г. св.Б. се обадил
по телефона на подс.А., за да го попита кой номер е бюлетината, с която
трябва да гласува, тъй като изхвърлил брошурата, а подс.А. му отговорил, че
е № 21, се подкрепя от съдържанието на приложените по делото ВДС. От
същото се установява и твърдяното от св.П., че е взел телефона от св.Б. и
казал на подс.А., че е намерил 200 човека, които да гласуват, като последният
му отговорил отрицателно.
Показанията на свидетелите К. Д. (бивш наемател на жилището на подс.
Д. Б.) и Д. П. не носят доказателствена информация относима към предмета
на доказване по делото, поради което и съдът няма да ги подлага на
самостоятелен анализ.
Що се отнася до обясненията, дадени от подсъдимите А. и Б., съдът
счита, че следва да кредитира същите частично – в частта им с какво се
занимават и как са се запознали. В останалата им част обясненията на
подсъдимите се опровергават от другите доказателствени източници по
делото, обсъдени и коментирани по- горе от съда, поради което следва да се
възприемат като опит за изграждане на защитна теза.
Протоколите за претърсване и изземване на адресите и на автомобилите
на Д. Б. и на А. А., както и в дома на св.А. К. и протоколите за обиск на св.П.,
св.К. и на подс.А. А., при които са иззети описаните в същите вещи (мобилни
телефони, преносими хард дискове, мултимедийни карти и СИМ-карти) са
надлежно доказателствено средство за вида и броя на иззетите вещи, тъй като
са изготвени по правилата на НПК, съдържат необходимите реквизити и е
налице последващото им съдебно одобрение по реда на чл.161, ал.2 от НПК и
чл.164, ал.3 от НПК. Иззетите веществени доказателства са били обект на
изготвените в хода на ДП и приети по делото компютърно-техническа и
техническа експертизи, чиито заключения съдът намира за обективни и
компетентно изготвени, поради което ги кредитира с доверие. От същите се
установява, че в обектите, анализ на експертизите са били открити
инсталирани множество програми за интернет комуникация. В обектите на
7

експертизата имало информация за политически партии и снимки на лични
документи.
От приетите по делото актуални справки за съдимост съдът извлече
информация относно липсата на предходни осъждания на подс.Д. Б. и
настъпилата съдебна реабилитация по право по отношение на осъждането на
подс.А. А..
В заключение следва да се отбележи, че писмените доказателства,
събрани и приложени към материалите на делото изхождат от компетентни
органи и няма основания за поставянето им под съмнение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Инкриминираните Д.ия по чл.167, ал.2 и ал.3 от НК са престъпления
против политическите права на гражданите.
Изборите са най-важният политически акт, в който гражданите заявяват
своите предпочитания към една или друга партия и своето мнение по основни
проблеми на управлението, вътрешната и външната политика. Основно
изискване на изборите е те да бъдат свободни, т.е. гражданите да имат
възможност свободно да изразят своята воля, която намира пряк и
непосредствен израз в изборните резултати.
Присъщи качества на общите избори е те да бъдат свободни и честни.
„Честното представителство е това, което приблизително и най-адекватно
представя обществените нагласи и политическите мнения в парламента. И
това основно изискване не би могло да се осъществи, ако по един или друг
начин, над утвърдените норми, се ограничава пасивното или активното
избирателно право” – виж Решение №8 от 03.05.2001 г. по кд № 10/01 г. на
Конституционния съд на Република България.
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът прие, че
с действията си на инкриминираната дата подсъдимият А. К. А. не е
осъществил състава на престъплението по чл.167, ал.3 от НК, за което е
предаден на съд.
От обективна страна престъплението се характеризира с форма на
изпълнителното Д.ие организиране предлагането или даването на другиго на
имотна облага с цел да гласува за определен кА.дат, политическа партия или
коалиция, в полза на които следва да се упражни активното избирателно
право. Касае се за престъпление, което предхожда „изборната търговия“ и е
самостоятелно Д.ие. Престъплението е формално и се явява довършено с
организирането на предлагането или даването на имотната облага от страна
на подсъдимия, с цел да мотивира определено лице да гласува за посочената
от подсъдимия политическа партия.
От субективна страна, престъплението се извършва виновно, при форма
на вината пряк умисъл, включващ и формирана в съзнанието на дееца
особена цел да бъде даденото лице склонено чрез съответната облага да
упражни избирателното си право в полза на конкретна политическа партия
или кА.дат.
В обвинителния акт, с който е сезиран съда като форма на
8

изпълнителното Д.ие е посочено „организирал даването на имотна облага“ в
размер на 50 лева на А. К., с цел да го склони за упражни избирателното си
право в полза на ПП “Републиканци за България“, като това е станало в
разговор по мобилен телефон.
От доказателствената съвкупност по делото, анализирана по –горе
категорично се установява, че от съдържанието на проведения телефонен
разговор между подс.А. А. и св. А. К. не може да се направи извод за
организация на даването на посочената имотна облага. За да се организира
даването на определена имотна облага следва да се установи, че се
организират действия по прекратяване на фактическата власт върху облагата
и предоставянето й на трето лице, по такъв начин, че то да може
безпрепятствено да упражни фактически и/или юридически действия спрямо
нея. При тази форма на изпълнително Д.ие деецът организира предаването,
предоставянето, връчването на имотната облага на третото лице, за което е
предназначена облагата, с цел да го склони да упражни активното си
избирателно право. Такива действия от страна на подс.А. не бяха доказани в
хода на проведеното съдебно следствие. Едновременно с това липсва
доказателствена основа за изясняване на конкретни договорености между
двамата /подс.А. и св.К./, каквито могат да бъдат само предполагани с оглед
приетата по делото фактология. Св.К. в показанията си не сочи да е говорил
по този въпрос с подс.А. (кога и как ще му бъде дадена паричната сума от 50
лева), а твърди само, че подс.Б. му предложил сумата от 50 лева, за да
гласува в полза на определена политическа партия.
Предвид изложеното, съдът счете, че въз основа на цялостната преценка
на събраните по делото доказателства, не може да обоснове извод в
съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, че
подсъдимият А. А. е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
По изложените съображения и като съобрази разпоредбата на чл. 304
НПК, съдът призна подсъдимият А. за невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.167, ал.3 от
НК.
Изпълнителното Д.ие на престъплението по чл. 167, ал. 2 НК, за
извършване на каквото е привлечен към наказателна отговорност подс.Д. Б.,
се изразява в предлагане или даване на имотна облага с указаната в закона
цел - за склоняване на другиго да упражни избирателното си право в полза на
определена политическа партия или кА.дат. Престъплението е довършено с
упражняването на мотивационното въздействие в съзнаваната от дееца
насока, без да е необходимо лицето да е склонено или целта да е постигната.
Не е необходимо и предлаганата или даваната облага да е достигнала до
склоняваното лице.
В случая, от доказателствената съвкупност по делото се установява по
несъмнен начин, че на 02.04.2021 г. на описаното в обвинителния акт място
подсъдимият Д. предложил на св. А. В. К. сумата от 50 /петдесет/ лева, с цел
да го склони да упражни избирателното си право на насрочените за
04.04.2021 г. парламентарни избори, като гласува за ПП“Републиканци за
9

България“ с бюлетина № 21.
Престъплението е довършено с предлагането от страна на подсъдимия
на имотна облага в размер на 50 лева на посочения свидетел /гласоподавател/
с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на
ПП“Републиканци за България“. За съставомерността на Д.ието не е нужно
свидетелят действително да е отишъл да гласува или да е упражнил
избирателното си право в полза на посочената му от подсъдимия политическа
партия. За да бъде довършено Д.ието е достатъчно само деецът да е
предложил имотната облага, за да гласува лицето на изборите за конкретна
партия, както се е случило и в настоящия казус. По този начин
мотивационното въздействие от страна на подсъдимия върху свидетеля е
било упражнено, без да е необходимо лицето да е действително склонено да
гласува, а още по-малко да е постигната целта /Решение № 29/08.02.2011 г. по
н. д. 707/10 г., III н. о. /.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е
съзнавал обществената опасност на Д.ието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е,
че предлага имотна облага на св.К. със специфична цел - да го склони, да му
въздейства психологически да гласува за конкретна политическа партия на
предстоящите парламентарни избори.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Д. Б. С. за
виновен в извършване на престъплението по чл. 167, ал. 2 от НК, за което му
е повдигнато обвинението в настоящото производство.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.167, ал.2 НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и „глоба“ от десет
хиляди до двадесет хиляди лева.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Б.
съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като
намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да мотивират приложението на чл. 55 от
НК.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало на подс.Б. и неговото изрядно процесуално поведение, както в
досъдебната, така и в съдебната фаза на производството. С оглед постигането
на целите на наказанието, на подсъдимия следва да бъдат наложени
кумулативно предвидените в чл. 167, ал. 2 от НК наказания в техния законен
минимум – „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер
на 10 000 /десет хиляди/ лева.
Настоящият съдебен състав счита, че така индивидуализирани
наказанията в най-голяма степен биха постигнали целите, заложени в закона
и биха допринесли за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздействат
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху
10

другите членове на обществото.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание „лишаване
от свобода“ да се изтърпи ефективно. Налице са и останалите предпоставки
по чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото към момента на извършване на Д.ието
подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три
години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
С този размер на наказанието ще бъдат постигнати целите на генералната
и специалната превенция, а определеният изпитателен срок ще даде
възможност на подсъдимия да осмисли извършеното и да се въздържа от
подобни прояви.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият
Д., предвид признаването му за виновен, беше осъден да заплати направените
в хода на делото разноски в размер на 3084,15 (три хиляди осемдесет и
четири лева и 0,15 ст.) лева, в полза на държавата, по сметка на Софийски
районен съд.

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11

Номер на акта:	139
Дата:	23 март 2023 г.
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20221110203488
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 март 2022 г.

Присъда по дело №3488/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите