Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 07.10.2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
и при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 328 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59-63 ЗАНН.
Н.Р.С. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно
постановление № 57/08.07.2020 г. на Кмета на община Костенец, с което за нарушение
на чл. 148, ал. 7 от Закона за горите на основание чл. 263, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите му е наложена глоба в размер на 300 лева
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при издаването му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 10.06.2020 г. св. Е.И., който е горски стражар в общинско
търговско дружество „Костенец лес 18“ ЕООД, заедно с управителя на дружеството
– св. П.М. и св. И.З. се намирали в землището на с. Горна Василица, Кооперативната
нива, представляваща общинска горска територия,
попадаща в отдел 239, подотдел „г“, когато чули шум от резачка. В гората
заварили Н.С., който режел дърва с моторен трион. Когато св. И. започнал да
брои отсечените дърва, С. се качил на намиращия се на мястото автомобил „Опел
Фронтера“ и напуснал мястото на проверката. Св. И. заедно със св. М. и З. го
последвали, но не успели да го настигнат след което отишли пред дома му в с.
Горна Василица С. отказал да се върне на сечището, за да бъдат преброени в
негово присъствие отсечените дърва.
Пред дома на С. бил съставен констативен протокол № 000033/10.06.2020 г., както и АУАН
№ 1/10.06.2020 г., в който св. И. е приел, че е било допуснато нарушение на чл.
148, ал. 7 от Закона за горите, тъй като Н.С. в качеството си на водач
управлява МПС марка „Опел Фронтера“, без номера извършва движение по горски път
без разрешително за достъп в горските територии, собственост на община
Костенец.
Св. Гергана Кондова, с която жалбоподателят
съжителства на съпружески начала, от
името на С. е вписала възражение в съставения констативен протокол, че не е
съгласен с неговите констатации, а самият С. отказал да получи препис от
съставения акт, който отказ е удостоверен с подписа на св. М..
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и
атакуваното НП, в което е посочено, че С., извършвайки движение в горски път с
МПС „Опел Фронтера“ без номера, без разрешително за достъп в горски територии
на община Костенец, е допуснал нарушение на чл. 148, ал. 7 от Закона за горите,
поради което на основание чл. 263, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е
наложена глоба в размер на 300 лева
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от
съответните органи в кръга на тяхната компетентност.
Дейността на съда по проверка на издадените
наказателни постановления фактически се свежда до контрол върху
правораздавателна дейност на органи на администрацията – той следва да провери
както дали актът за установяване на административно нарушение е редовен (дали
са налице реквизитите, посочени императивно в чл. 42 ЗАНН), така и формалната
законосъобразност на наказателното постановление (също дали са налице
реквизитите на чл. 57 ЗАНН). Ако констатира, че не е нарушена процедурата съдът
пристъпва към разглеждане на въпроса по същество – дали е извършено
административно нарушение, от кого и правилно ли е наложено административното
наказание.
При проверката за законосъобразността на съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които пряко ограничават правото на защита на
жалбоподателя и обуславят отмяната на наказателното постановление на формално
основание без по същество да бъде обсъждано извършено ли е административно
нарушение от страна на С..
В случая и актосъставителят, и наказващият орган са
посочили, че Н.С. е допуснал нарушение на чл. 148, ал. 7 от Закона за горите.
Цитираната разпоредба предвижда, че движението по
горските пътища на пътни превозни средства, извън посочените в ал. 1 /товарни
превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга могат да се
движат в горските територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение
на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности/, се извършва при
условия и по ред, определени с наредбата по
ал. 11.
В случая посоченият текст регламентира законова
делегация за издаването на подзаконов нормативен акт, който следва да уреди
правилата за движение по горските пътища, но не съдържа конкретно правило за
поведение, което да е адресирано към водачите на пътни превозни средства в
горските територии и което да може да бъде нарушено. Казано
другояче разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от Закона за горите не въвежда забрана
на водачите на МПС за движение по горските пътища. Неправилната правна
квалификация винаги представлява съществено процесуално нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, доколкото засяга правото на защита на
привлеченото към отговорност лице.
Съдът намира за уместно да отбележи, че дори да се
приеме, че неправилната правна квалификация на деянието да не представлява
отклонение от процесуалните правила, то деянието на С. не е съставомерно от
обективна страна.
Конкретните правила, свързани с движението на ППС
в горите са регламентирани в Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии /чл. 23 и сл./. Така съгласно чл. 23, ал. 1 от
Наредбата горските пътища са отворени за обществено ползване и движението по
тях се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона
за движение по пътищата
(ЗДвП) и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове с
изключение на случаите, предвидени в ЗГ, Закона
за лова и опазване на дивеча и правилника за прилагането му. В ал. 2 на чл. 23 от Наредбата във връзка с чл.
148, ал. 1 от Закона за горите е предвиден разрешителен режим за движението в
горските територии на товарни превозни средства и пътни превозни средства с
животинска тяга. А съгласно чл. 25 от Наредба № 1 е забранено движението на пътни превозни
средства, с изключение на велосипедите, в горските територии извън горските
пътища или обозначените за целта трасета освен в случаите, предвидени в ЗГ. Това означава, че в принципен план движението на
пътни превозни средства /извън товарните/ в горските територии не е забранено,
стига да се осъществява по горските пътища или обозначени за това трасета. След
като в случая С. се е придвижвал с лек автомобил, а в акта е посочено, че нарушението
е извършено на горски път, то той не е допуснал нарушение на правилата за
движение в горските територии.
Ето защо настоящият състав приема, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде
отменено.
В полза на жалбоподателя в съответствие с чл. 63, ал. 3 ЗАНН следва да бъде присъдени сторените в.разноски,
които включват заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения
договор за правна защита и съдействие.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 57/08.07.2020 г. на Кмета на община Костенец, с което на Н.Р.С.
ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 148, ал. 7 от Закона за горите на
основание чл. 263, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложена глоба в размер
на 300 лева КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
община Костенец ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.С. ЕГН ********** *** сумата от 100,00 лв. /сто
лева/ разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС – София област в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/