№ 1487
гр. Пазарджик, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220101956 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова депозирана от ЗД „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, бул.”Джеймс Ваучер” № 87,
ет.2, против И. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. 3000, ж.к. „М.“ № 9, вх. В, ет. 4, ап. 45,
като моли да постанови решение, с което да осъди ответник да заплати на ищеца сума в
размер на 365,48 лева, представляваща изплатеното от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение, в това число и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба – 26.03.2024 г., до
пълното изплащане на дължимите суми.Претендират се и разноски.
На основание чл.127, ал.4 ГПК представя банкова сметка в „Банка - ДСК, BIC:
STSABGSF, IBAN: BG55 STSA 9300 0016 1883 03.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2019 г. в района на гр. С., кв. „Б.“, ул. „Б. п.“
и ул. „А. С. П.“, е реализирано ПТП с участието на МПС „Тойота Корола“ с per. № *****,
собственост на А. Б. К., управлявано от И. П. К. и паркирано МПС „Дайхацу Сирион“ с per.
№ *****, собственост на Г. В. Й., управлявано от П. А. А..
За ПТП-то бил съставен протокол за ПТП № 1725563 от 03.09.2019 г. от органите на
МВР, в който било отразено, че причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на И. П. К., която на горепосоченото място на 03.09.2019 г. към
20:30. ч. шофирайки, частично навлиза от дясна в лява пътна лента и блъска МПС „Дайхацу
Сирион” с per. № *****, в следствие на което реализира ПТП и напуска мястото на ПТП без
1
да спре и установи щетите и последиците. В резултат на настъпилото ПТП са нанесени
материални щети на МПС „Дайхацу Сирион” с per. № ***** със следните детайли и части:
облицовка задна броня, панел заден десен (калник) 5 вр., праг десен, задна дясна врата,
джанта лята задна дясна.
Твърди, че МПС „Тойота Корола” с per. № ***** е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица №
BG/02/11900124Q692, която била валидна към момента на събитието. В ищцовото
дружество била заведена щета под № ********** от П. А. А., по която било изплатено
сумата в размер на 340,48 лева на Г. Й..
Смята, че на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ има право да получи от ответника
платеното застрахователно обезщетение, след като е имал вина за ПТП и го е напуснал. С
писмо го уведомили да заплати претендиралата сума, но до момента нямало плащане.
В проведеното последно съдебно заседание ишцовата страна не се явява и не
изпраща процесуален представител. Депозирана е молба, с която поддържат исковата
претенция и молят съда да я уважи.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът депозира
отговор на исковата молба, в който посочва, че към момента на застрахователното събитие е
имала редовна застраховка „Гражданска отговорност“, нямало констатирана употреба на
алкохол и упойващи вещества. Съгласно действащия Кодекс за застраховането изрично било
регламентирано, че застрахованият отговарял чрез застрахователя за причинени вреди пред
увреденото лице, а именно: чл.429, ал.1,т.1 от КЗ - с Договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователя се задължавал, т.е той отговарял пред увреденото лице.
Счита, че вземането е погасено по давност.
В проведеното съдебно заседание, ответникът не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че на 03.09.2019 г. в
района на гр. С., кв. „Б.“, ул. „Б. п.“ и ул. „А. С. П.“, е реализирано ПТП с участието на МПС
„Тойота Корола“ с per. № *****, собственост на А. Б. К., управлявано от И. П. К. и
паркирано МПС „Дайхацу Сирион“ с per. № *****, собственост на Г. В. Й., управлявано от
П. А. А., като причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение
на И. П. К., която на горепосоченото място на 03.09.2019 г. към 20:30. ч. шофирайки,
частично навлиза от дясна в лява пътна лента и блъска МПС „Дайхацу Сирион” с per. №
*****, в следствие на което реализира ПТП и напуска мястото на ПТП без да спре и
установи щетите и последиците. В резултат на настъпилото ПТП са нанесени материални
щети на МПС „Дайхацу Сирион” с per. № ***** със следните детайли и части: облицовка
задна броня, панел заден десен (калник) 5 вр., праг десен, задна дясна врата, джанта лята
2
задна дясна. Не е спорно и че МПС „Тойота Корола” с per. № ***** е бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица №
BG/02/11900124Q692, която била валидна към момента на събитието. В ищцовото
дружество била заведена щета под № ********** от П. А. А., по която било изплатено
сумата в размер на 340,48 лева на Г. Й..
Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства - протокол
за ПТП № 1725563 от 03.09.2019 г.; удостоверение с рег. № 433200-52779/08.06.2020 г. на
СДВР, Отдел „Пътна полиция“, удостоверение с рег. № 433200-9946/10.02.2021 г. на СДВР,
Отдел „Пътна полиция“, удостоверение с рег. № 433200-134880/30.12.2022 г. на СДВР, Отдел
„Пътна полиция“, наказателно постановление № 19-4332-029903/10.03.2020 г. на СДВР,
Отдел „Пътна полиция“, за извършено нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП, т.е. че е предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, бе да
се съобразява с тях, както и че не спира и не установява последиците от ПТП.
Размерът и видът на щетите се установява от приложените по делото уведомление за
щета по застраховка „Гражданска застраховка“ на МПС, депозирано от Петя Андреева, опис
на щета № **********/05.09.2019 г., калкулация на щета от 05.09.2019 г. и доклад по щета №
**********/05.09.2019 г.
Установява се от приложената по дело разписка от 04.06.2021 г., че сумата в размер на
340,48 лева е преведено по сметка с титуляр Г. Й..
При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна
инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема
следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик, XIX състав е сезиран с регресен иск, имащ своето правно
основание в разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 Кодекса за застраховането КЗ).
За уважаването на предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже основанието
и размера на своята претенция. Фактическият състав, от който произтича предявената
претенция предполага настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на трето
лице от водач на МПС (деликт); валидно сключен Договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на водача, причинил вредите, към момента на непозволеното увреждане, който
договор обезпечава риска от настъпване на деликта; изплатено от застрахователя на водача
по силата на този договор обезщетение на пострадалото лице или на неговия застраховател;
виновно противоправно поведение на застрахования водач на МПС (деликвент) - ответникът
е причинил виновно ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от
тях е било задължително по закон.
В настоящия случай съдът счита, че по делото по безспорен и категоричен начин се
установи наличието на горепосочените предпоставки за уважаване на претенцията. На първо
място с представената застрахователна полица, ищецът установи, че е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил
3
„Тойота Корола” с per. № *****, обективирана в застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № BG/02/11900124Q692 при ищцовото дружество.
Установи се също и по несъмнен начин, че в резултат на настъпилото застрахователно
събитие, към ЗД „БУЛ ИНС” АД е било отправено искане за оценка на нанесените вреди на
увредения автомобил и е била заведена претенция по щета № **********. След извършен
оглед и изготвяне на опис и калкулация на щета, причинените материални вреди на лек
автомобил „Дайхацу Сирион” с per. № *****, са били описани от експерти на ищцовото
дружество. Ремонтът на пострадалия автомобил е бил оценен на сумата от 340,48 лева и
тази сума е била заплатена в ползва на собственика Г. В. Й. на 04.06.2021 г., което
обстоятелство се установява от приложеното по делото платежно нареждане. Последното не
се и оспорва от ответника.
Налице е възникнало на 03.09.2019 г., в района на гр. С., кв. „Б.“, ул. „Б. п.“ и ул. „А.
С. П.“, е реализирано ПТП с участието на МПС „Тойота Корола“ с per. № *****, собственост
на А. Б. К., управлявано от И. П. К. и паркирано МПС „Дайхацу Сирион“ с per. № *****,
собственост на Г. В. Й., управлявано от П. А. А., като причините за произшествието се
дължат по вина и противоправно поведение на И. П. К., която на горепосоченото място на
03.09.2019 г. към 20:30. ч. шофирайки, частично навлиза от дясна в лява пътна лента и
блъска МПС „Дайхацу Сирион” с per. № *****, в следствие на което реализира ПТП и
напуска мястото на ПТП без да спре и установи щетите и последиците. В резултат на
настъпилото ПТП са нанесени материални щети на МПС „Дайхацу Сирион” с per. № *****
със следните детайли и части: облицовка задна броня, панел заден десен (калник) 5 вр., праг
десен, задна дясна врата, джанта лята задна дясна. Горният извод се налага след анализ на
всички приети по делото доказателства.
За да възникне регресното право, е необходимо освен водачът да е напуснал ПТП,
преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е задължително по закон.
Хипотезите са изброени в чл.125 ЗДвП.
От обсъдените и приетите по делото доказателства се установява безспорно, че
произшествието е причинено при управление на автомобил в срока на валидност на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Вследствие нарушение на правилата
за движение по пътищата (извършено от ответника) са настъпили имуществени вреди върху
автомобил, собственост на трето лице и са изплатени изцяло, съгласно приложената опис
претенция по щета. След настъпване на ПТП – то ответника– участник в него е напуснал
същото без да уведоми и без да изчака идването на контролните органи. Това се
потвърждава от приложените по делото удостоверения от СДВР, Сектор „Пътна полиция“ и
приложеното наказателно постановление № 19-4332-029903/10.03.2020 г. на СДВР, Отдел
„Пътна полиция“, влязло в законна сила на 16.12.2020 г., за извършено нарушение по чл.25,
ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.. В тази връзка следва да се посочи, че при настъпване на
ПТП водача на МПС, участник в произшествието, е длъжен да спре и да установи какви са
последиците от него, като когато нанесените щети са само имуществени следва да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно чл.125, т.7 ЗДвП
4
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието
има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Предвид на обстоятелсвото, че
ответникът К. е напуснала незабавно местопроизшествието, както и че е установена на по-
късен етап, съдът приема, че е налице такова разногласие. Това е равнозначно на наличие на
разногласие между участниците, тъй като липсва дадено изрично съгласие на пострадалия и
постигане на договорка между страните относно размера на вредите. Обратното би
противоречало на вменените задължения и отговорности на участници в движението по
пътищата, по чиято вина е настъпил пътен инцидент. В същото време, съдът приема, че
действията на ответника са били умишлени, тъй като е напуснал мястото на произшествието
и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на проверка от органите за
контрол. От материалите по делото се установява, че водач на лек автомобил „Тойота
Корола“ с per. № ***** към момента на настъпване на процесното ПТП е бил именно
ответникът И. П. К.. Последният не оспорва, че е управлявал лекият автомобил и в хода на
настоящото производство, както и че е напуснал ПТП.
Във връзка с всичко изложено се явява неоснователно възражението на ответника в
отговора на исковата молба, че след като е имала валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ и нямало констатирана употреба на алкохол и упойващи вещества, то
застрахователят е следвало да отговоря. Безспорно е, че застрахователят има задължението
да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие
– чл.429, ал.1, т.1 КЗ, но тази отговорност не е безусловна. Изключенията са предвидени в
чл.500 КЗ, като в настоящия случай сме изправени пред една от тези хипотези, а именно
ответницата е напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон – чл.500, ал.1, т.3 КЗ
По категоричен начин се доказа и размерът на ликвидационните разходи, а именно 25
лева.
При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция
приема, че са налице всички материални предпоставките ищецът да встъпи в правата на
увредения срещу ответника, поради което предявеният главен иск е основателен и следва да
бъде изцяло уважен. Върху уваженият иск следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на предявяване на исковата претенция – 26.03.2024 г. – до окончателното изплащане
на сумата.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, релевирано с писмения
отговор, че претенцията е погасена по давност. Според настоящия състав регресните искове
/какъвто е настоящият/ се погасяват с изтичане на общата 5 годишна давност като начало на
давностния срок е датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на
правоимащия, от който момент възниква и правото на регрес. В конкретния случай дата на
5
изплащане на обезщетението е 04.06.2021 г., от която дата е възникнало и правото на ищеца
на регресен иск срещу ответника. Именно от тази дата - 04.06.2021 г. – е започнал да тече 5
годишния срок за предявяване на иска срещу деликванта /настоящия ответник/, съгласно
разпоредбата на чл.110 ЗЗД. Исковата молба е постъпила в съда на 26.03.2024 г., тоест не е
изтекъл 5-годишният давностен срок, поради което правото на иск не е погасено.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 150 лева, от който100
лева за юрисконсултско възнаграждение и 50 лева за платена ДТ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. 3000, ж.к. „М.“ № 9, вх. В, ет. 4,
ап. 45, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: София, бул.”Джеймс Ваучер” № 87, ет.2, на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ,
сумата в размер на 365,48 лева, представляваща изплатеното от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение, в това число и ликвидационни разноски в размер на 25 лева,
по щета № **********, за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка и модел
„Дайхацу Сирион“ с per. № *****, собственост на Г. В. Й., управлявано от П. А. А., в
резултат на настъпило на 03.09.2019 г., в района на гр. С., кв. „Б.“, ул. „Б. п.“ и ул. „А. С. П.“,
ПТП с участието на МПС „Тойота Корола“ с per. № *****, собственост на А. Б. К.,
управлявано от И. П. К. и паркирано МПС „Дайхацу Сирион“ с per. № *****, собственост на
Г. В. Й., управлявано от П. А. А., като причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на И. П. К., която на горепосоченото място на 03.09.2019 г. към
20:30. ч. шофирайки, частично навлиза от дясна в лява пътна лента и блъска МПС „Дайхацу
Сирион” с per. № *****, в следствие на което реализира ПТП и напуска мястото на ПТП без
да спре и установи щетите и последиците, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.03.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. 3000, ж.к. „М.“ № 9, вх. В, ет. 4,
ап. 45, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: София, бул.”Джеймс Ваучер” № 87, ет.2, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в
размер на 150 лева сторени разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6
7