Определение по дело №2039/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1486
Дата: 28 септември 2020 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20205300502039
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 148628.09.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVI състав
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20205300502039 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.423 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на възражение по реда на чл.423 от
ГПК от Р. А. С. срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на парично
задължение № 3550/20.05.2016г., по ч.гр.д.№ 6556/16, ПРС. В подаденото възражение
се обосновава спазването на едномечесчия сок от узнаване на заповедта. Посочва се и,
че възражението е с правно основание чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК. Формулиран е
петитум за приемане на възражението поради ненадлежно уведомяване за издадената
заповед.
Постъпило е становище от ответната страна, заявител в производството, „Банка
ДСК“ ЕАД, в което се поддържа че подаденото възражение не следва да бъде
приемано. Развива доводи, че е налице редовно връчване на ПДИ, ведно със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Моли възражението да не бъде приемано.
Съдът , като разгледа постъпилото възражение, установи следното:
Досежно допустимостта на възражението, съдът намира, че доколкото са давани
указания от заповедния съд за подаване и конкретизиране на възражението, то същото
е подадено в срок. Същото, обаче се явява неоснователно по следните съображения:
Пред районния съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.417 от ГПК от „Банка ДСК” ЕАД против Р. С. за осъждането му да
заплати посоченото в заявлението задължение по договор за стоков кредит. Съдът е
извършил проверка за постоянния адрес на длъжника С./ гр. Пловдив, ул. Кипарис
1
№12/ и е издал процесната заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.417 от ГПК. Съгл. чл.418, ал.5 от ГПК заповедта и изпълнителния лист се връчва от
съдебния изпълнител, който незабавно изпраща копие от съобщението до съда заедно с
връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях. Със
съобщение с изх.№ 10180/29.03.2017 съдебният изпълнител е уведомил съда за
извършеното връчване на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл.47 от ГПК,
като в същата са описани приложените заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
като е изпратил и копие от уведомлението. От последното се установява, че живущите
на горепосочения адрес не познаван търсеното лице, поради което и уведомлението е
залепено на входната врата.
Призоваването съгл. ГПК може да бъде извършено по реда на чл.47 от ГПК ,
а именно чрез залепване на уведомление когато адресата не живее на адреса и
връчителят е събрал данни за това от управителя на етажната собственост, от кмета
или по друг начин , в случая от живущите на адреса. Именно по този начин е
процедирал и съдебния изпълнител. Липсва оспорване на това връчване с конкретни
оплаквания, а страната само твърди, че не са й връчвани надлежно документите.
Съгл. чл.423, ал.1, т.1 от ГПК длъжник, лишен от възможността да оспори
вземането, може да подаде възражение ако заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно. В настоящия случай се установява, че заповедта за изпълнение е
връчена надлежно, при спазване на изискванията на чл.47 от ГПК. От приложените
документи в заповедното производство се установява, че длъжникът е призоваван
точно по постоянния си адрес, като връчването е извършено при условията на чл.47 от
ГПК.
Във възражението не се сочат и някакви конкретни пороци, които да бъдат
нарочно обсъждани от съда. Посочени са единствено като правни основания чл.423,
ал.1, т.1-4 от ГПК, но освен хипотезата по т.1, останалите основания, даващи
възможност да се приеме , че длъжникът е не е могъл да оспори вземането, са строго
специфични и следва да са твърдяни конкретни факти, които да подведат възражението
по сочените правни основания. Това в случая не е сторено и съдът няма как да
проверява факти, за които няма твърдения от длъжника. Ето защо съдът намира, че не
са налице основанията по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК или някое от останалите основание –
по т.2-4, за приемане на възражението на длъжника.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не приема възражението по реда на чл.423 от ГПК от Р. А. С. , , срещу
2
издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на парично задължение
№ 3550/20.05.2016г., по ч.гр.д.№ 6556/16, ПРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3