№ 37406
гр. София, 06.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20211110166729 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Й. Д. за парични вземания
по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 48, том 11, дело №
13613/2020г., в който са обективирани договор за заем № ..............г. и договор за заем
№ ................г. за следните суми: 18 000лв. – неплатена главница, 2200лв. –
възнаградителна лихва за периода 09.04.2021г.-15.11.2021г., 5700лв. – наказателна
лихва за забава за периода 09.05.2021г.-15.11.2021г., 10 800лв. – договорна неустойка,
40,00лв. – законна лихва за периода 15.11.2021г.-23.11.2021г., 2000лв. – главница,
244,44лв. – възнаградителна лихва за периода 09.04.2021г.-15.11.2021г., 633,33лв. –
наказателна лихва за забава за периода 09.05.2021г.-15.11.2021г., 1200лв. – договорна
неустойка, 4,44лв. – законна лихва за периода 15.11.2021г.-23.11.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2,
т. 3 ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендираното вземане,
както и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 при противоречие на искането с императивни
материалноправни норми или с добрите нрави, съдът е длъжен да откаже издаване на
заповед за изпълнение за това вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза
противоречи на закона, не отговаря на изискването за добросъвестност или води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност. В случая съдът
намира, че за част от претендираните вземания следва да бъде отказано издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по тази причина.
Всички вземания почиват на сключени 2бр. договори за заем с длъжника, чието
съдържание е обективирано и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека от
09.04.2020г. По тези договори заемателят има качеството потребител по смисъла на
легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 13 от ДР на ЗПП, а самите договори изпълват
характеристиките на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което приложение намират
императивните правила на ЗПК.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2
на същия член, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
1
случая в договорите, обективирани и в нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека, е уговорено, че при забава заемателят дължи наказателна лихва в размер на
5% месечно или 60% годишно. В чл. 86, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че размерът на
законната лихва се определя от Министерски съвет, като в чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426
от 18.12.2014г. годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Основният лихвен процент, определен от БНБ, за процесния период е 0,00, видно от
официалния сайт на БНБ. От това следва, че уговореният в договора размер на лихвата
за забава надвишава многократно размера на законната лихва. Ето защо, като
противоречащи на императивни правни норми, тези клаузи се явяват нищожни. Поради
това, заявлението следва да бъде отхвърлено за сумите от 5700лв. – наказателна лихва
и 633,33лв. – наказателна лихва.
Изложеното се отнася и за уговорената и претендирана в настоящото
производство договорна неустойка от 10 800лв. и 1200лв. Тази неустойка се дължи
„при забава в погасяването на дължимата главница с повече от 10 дни, заемателят
дължи обезщетение на заемодателя в размер на 60% от заемната сума (главницата).
Тоест, тази неустойка има същата функция – да обезщети последиците от забавата на
длъжника в плащанията. Съгласно цитирания чл. 33, ал. 1 от ЗПК обаче, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума, а
съгласно ал. 2 – размерът на обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. В случая това императивно правило отново не е спазено, доколкото се дължи
повторно обезщетение за забавата отново в размер на 60%. Това обуславя нищожност
на клаузата. Отделно от това, същата се явява нищожна и като противоречаща на
добрите нрави съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2010г. по тълк.
дело № 1/2009г., ОСТК на ВКС, тъй като единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С оглед изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено и за сумите от
10 800лв. и 1200лв., представляващи договорни неустойки.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 93413/23.11.2021г. на /фирма/ за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Й. Д.
за парични вземания по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 48, том
11, дело № 13613/2020г., в който са обективирани договор за заем № ..............г. и
договор за заем № ................г. за следните суми: 5700лв. – наказателна лихва за забава
за периода 09.05.2021г.-15.11.2021г., 10 800лв. – договорна неустойка, 633,33лв. –
наказателна лихва за забава за периода 09.05.2021г.-15.11.2021г., и 1200лв. – договорна
неустойка.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземанията може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2