Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Своге, 09.11.2016год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Свогенски районен съд, II-ри състав, в публично заседание на първи ноември двехиляди и шестнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА

 

при секретаря И.Н., като разгледа докладваното от съдията Бакалова гр.д. № 220 по описа за 2016 година на СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявена е искова молба от И.Ц.К. ЕГН **********,*** П.Б.Г. ЕГН  ********** *** М.Б.И., ЕГН ********** ***.

С исковата си молба ищцовата страна е  предявила срещу ответниците искови претенции с правно основание чл.135 ЗЗД– за постановяване на решение, с което да се прогласи недействителността на дарение, извършено между двамата ответници/от П.Б.Г. на М.Б.И./, с нотариален акт № 57, том ІІІ, рег.№ 2238, дело № 399/2011г.на нотариус А. Ч., с район на действие – РС С.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че с влязла в сила на 12.12.2011г.присъда по НОХД № 111/2008г.по описа на РС С., П.Б.Г. бил осъден да заплати на ищцата сумата от 4 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъпление по чл.150, ал.1 от НК вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2006г./датата на извършване на престъплението/до окончателното заплащане.  На 06.12.2011г.Г. дарил на сестра си – М.И.  правото си на собственост върху недвижим имот, а именно:1/3 ид.част от урегулиран, поземлен имот, находящ се в село Гара Б., представляващ планоснимачен номер 269, попадащ в парцел № VІ-„......” в кв.30 по ПУП на село Гара Б., с площ от 790 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч.от построения в него през 1986г.масивен гараж, със застроена площ от 16 кв.м., при граници на имота:улица, с о.т.197-191, улица, с о.т.191-199, имот пл.№ 270, попадащ в УПИ VІ” .....”, имот пл.№ 266 и имот пл.№ 268, всички в кв.30 по плана на населеното място.

Ищцата заявява, че гореописаната сделка я уврежда, тъй като първият ответник не й е изплатил дължимото обезщетение.

На ответниците е предоставен срок за отговори съгласно чл.131 от ГПК и такива са постъпили в РС – С.В отговорите се твърди, че липсват субективните предпоставки на исковата претенция по чл.135 от ЗЗД-доколкото не е налице знание за увреждане на кредитора и са развити подробни съображения в тази насока.В отговорите е заявено, че въпреки посочените възражения, следва да се постанови решение, при признание на иска, като се остави без уважение, претенцията за присъждане на разноски на ищцата, доколкото ответниците не са станали повод за завеждане на делото, както и поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

В о.с.з.ищцовата страна чрез процесуалния си представител адв.Н.  поддържа исковите претенции.

В о.с.з.ответницата М.Б.И. не се явява, не се представлява, изразява писмено становище за признаване на иска.

В о.с.з.ответникът П.Б.Г., чрез процесуалния си представител адв.К. изразява становище за признаване на исковите претенции.

Въпреки признаването на исковите претенции от ответната страна, процесуалния представител на ищцата заявява, че желае да се постанови решение по общия ред, а не при условията на чл.237, ал.1 от ГПК.

Свогенският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

С влязла в сила на 12.12.2011г.присъда по НОХД № 111/2008г.по описа на РС С., П.Б.Г. бил осъден да заплати на ищцата сумата от 4 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъпление по чл.150, ал.1 от НК вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2006г./датата на деянието/до пълното изплащане на сумата.Присъдата е потвърдена в частта, с която ответникът Г. е осъден да заплати посоченото обезщетение на ищцата, с решение от 12.12.2011г.по ВНОХД № 300/2011г.на Софийски окръжен съд. На 06.12.2011г.Г. дарил на сестра си – М.И.  правото си на собственост върху недвижим имот, а именно:1/3 ид.части от урегулиран, поземлен имот, находящ се в село Гара Б., представляващ планоснимачен номер 269, попадащ в парцел № VІ-„.....” в кв.30 по ПУП на село Гара Б., с площ от 790 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч.от построения в него през 1986г.масивен гараж, със застроена площ от 16 кв.м., при граници на имота:улица, с о.т.197-191, улица, с о.т.191-199, имот пл.№ 270, попадащ в УПИ VІ” ...”, имот пл.№ 266 и имот пл.№ 268, всички в кв.30 по плана на населеното място.Това обстоятелство се потвърждава от копие на ноатриално дело № 339/2011г. по нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том ІІІ, рег.№ 2238, изпратено с писмо № 2298/17.10.2016г.

По молба на И.К. и въз основа на издадения изпълнителен лист № 111 от 01.03.2012г.от РС С., срещу П.Б.Г. е образувано изпълнително дело № ...... по описа на ... Р. М., рег.№ ..., с район на действие ....

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

От описаните факти, следва извод, че ищцата е  кредитор на ответника Г., който  й дължи заплащане на присъденото обезщетение.

Имотът, предмет на извършеното от ответника Г. в полза на ответницата И. дарение, е негово имущество/притежавал е заедно с баща си Б.П.Г. общи 2/3 идеални части/, поради което служи за удовлетворение на кредиторите му.

От приложеното копие на  ноатриално дело № 339/2011г. по нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том ІІІ, рег.№ 2238, се установява, че на 06.12.2011г.между П.Г. и Б. Г.– от една страна като дарители, и М.И.– в качеството на дарен, е извършено дарение, с което първите са дарили на  И.  собствените си 2/3 ид.части от недвижим имот, подробно описан в съставения нот. акт № 57, том ІІІ, рег.№ 2238.Сделката е сключена след извършване на деянието –12.10.2006г.след образуване на досъдебното производство и след като ответникът е бил привлечен в качеството на обвиняем по образуваното за деянието досъдебно производство.

Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Такъв е и настоящият случай, тъй като ответникът П.Г. е знаел, че на 12.10.2006г.е причинил неимуществени вреди от престъпление/блудство /, което е било предмет на НОХД № 111/2008 г. на РС С., приключило с влязла в сила присъда. Поради това и  извършеното на 06.12.2011г., след деликта,  дарение с предмет- собствените 1/3 идеални части на длъжника от недвижим имот, представлява увреждащо кредитора действие, а увредената К. има интерес от иск, целящ промяна на действителното правно положение- промяна в правната сфера на ответника П.Г. и ответницата М.И. по иска в резултат на прогласяването на увреждащата сделка като недействителна по отношение на  нея/ищцата/.

Неоснователно е възражението на ответниците, че дарението е извършено преди възникване на вземането. Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства. Ищцата е кредитор на ответника П.Г. по вземане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Това вземане е възникнало към датата на деликта 12.10.2006г., който е установен с влязла в сила присъда. Субективното материално право на вземане за обезщетение от непозволено увреждане възниква от момента на извършване на деликта и настъпването на вредите като елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Съдебното предявяване на това субективно гражданско право на вземане за обезщетение няма отношение към неговото възникване. В този смисъл са: Решение № 423 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 45 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г., III г. о., ГК и др.

Предвид доказването на първите две предпоставки, следва да се приеме, че ищцата не следва да доказва допълнителния субективен елемент по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, а именно – длъжника и лицето, с което е договарял да са целелели с действието си да увредят кредитора. В този случай на доказване подлежи обстоятелството по чл. 135, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, а именно знанието за увреждане.

По отношение на ответника П.Г., същият безспорно е знаел за увреждането, защото е знаел, че има кредитор- пострадалата от престъплението, и че действието му уврежда правата й, тъй като намалява възможността й  да се удовлетвори от имуществото му, чрез извършената от него транслативна сделка. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. дарение на идеални части от недвижим имот.

   Спорен между страните е въпросът, знаел ли е за увреждането ответника-приобритател на атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор ("лицето,  на което длъжникът е дарявал). Тази предпоставка има субективен характер и е в тежест на доказване за ищцата. Относно начина и доказателствените средства, въз основа на които следва да се установи знанието на лицата, с които длъжникът е договарял, за увреждане на кредитора, ВКС се е произнесъл по задължителния ред на чл. 290 ГПК - напр. с решение № 218 от 11.10.2013 г. по гр. д. № 1778/2013 г. на ІІІ гр. о. Дадено е разрешение, че знанието на приобритателя на недвижимия имот за увреждане на кредитора на неговия прехвърлител подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. Доказването не е необходимо да е пълно и главно. При липса на преки доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. За наличие на знание е достатъчно приобритателят по транслативната сделка да е съзнавал, че в резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се удовлетвори от стойността на имота.

С оглед гореизложеното съществено значение в случая е, че по делото се установяват факти, които макар и да имат косвено отношение към субективния елемент, разгледани в тяхната съвкупност, а и във връзка с преките доказателства, налагат краен извод, че у М.И. се е формирало знание, че в резултат на дарението, с което придобива идеални части от  процесния имот, съществува възможност кредиторът да се възпрепятства относно удовлетворяването си от стойността на този имот. Знанието е елемент от вътрешното субективно отношение на съответното лице към дадената сделка. В тази връзка по делото се установи, че М.Б.И. е сестра на ответника П.Б.Г.Тя придобила безвъзмездно собствените на Г. 1/3 идеални части от процесния имот. При изповядване на сделката не е представено пред нотариуса удостоверение за вещни тежести върху имота, което също е индиция, че приобритателят е знаел за увреждащото действие на прехвърлителя.

 Всичко изложено до тук води до краен извод, че ответницата И.  и ответникът Г. са знаели  за увреждане на кредитора –ищцата К. при извършването на процесното по иска по  чл. 135 от ЗЗД дарение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата разноски в размер общо на 362,38/триста шестдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/лева, от които 300 лева – адвокатско възнаграждение, 51,41/петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/лева – първоначална държавна такса  и 10,97/десет лева и деветдесет и седем стотинки/ лева –държавна такса за вписване на исковата молба.

Водим от горното, съдът

 Р Е Ш И:

 ОБЯВЯВА за недействително  по отношение на И.Ц.К. ЕГН **********,***,  дарение, с  което П.Б.Г. ЕГН  ********** *** дарил на М.Б.И., ЕГН ********** ***  1/3(една трета) идеални части от:имот пл.№ 269, с площ от 710 кв.м., попадащ в УПИ VІ”.....”в кв.30 по ПУП на село Гара Б., Община С., С. област, задено с построения в имота през 1986г. масивен гараж, със застроена площ от 16 кв.м., при граници на имота:улица с о.т.197-191, улица с о.т.191-199, имот пл.№ 270, попадащ в УПИ VІ”.....”, имот пл.№ 266 и имот пл.№ 268, всички в квартал 30 по плана на населеното място, извършено с нотариален акт № 57, том ІІІ, рег.№ 2238, ноатриално дело № 339/2011г., по описа на нотариус рег. ..., с район на действие – Районен съд С.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П.Б.Г. ЕГН  ********** *** М.Б.И., ЕГН ********** *** да заплатят на И.Ц.К. ЕГН **********,***, сумата от общо 362,38/триста шестдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/лева представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: