№ 3051
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ИЛ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
Административно наказателно дело № 20211110211023 по описа за 2021
година
прие следното :
Производството е по чл.58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на
Г. В. Ж. срещу НП № 244/15.06.2021г., издадено от директора на СДВР,
с което на основание чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето на
жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в
размер на 300 лева за извършено от него нарушение на чл. 209а ал. 1
от 33 вр. чл. 63 ал.4 ЗЗ – за това , че на 19.05.2021 г. около 12:30 часа в
гр. София жалбоподателят се намирал на закрито обществено място в
метростанция „Сливница“ и не носел предпазна маска, покриваща
носа и устата в нарушение на заповед за временни протИ.епидемични
мерки № РД-01- 273/29.04.2021г. на Министъра на здравеопазването ,
издадена на осн. чл. 63 ал.4 ЗЗ при обявена извънредна епидемична
обстановка в страната поради непосредствена опасност за жИ.та и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест.
С жалбата не се оспорват фактическите констатации по НП .
1
Претендира се отмяна на НП поради допуснати при издаването му
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния
закон , също поради маловажност на нарушението по чл. 28 ЗАНН . В
съдебно заседание жалбоподателят представя доказателства за
влошено здравословно състояние с обяснения , че това състояние е
било причината да не носи предпазна маска на процесната дата.
Представител на административнонаказващия орган в съдебно
заседание оспорва изцяло основателността на жалбата с подробни
писмени съображения по приложението на материалния и
процесуалния закон .
И двете страни претендират присъждането на разноските по делото
.
По отношение на фактите по делото:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата ,
прие следното като факти по делото :
Към процесния период със заповед № РД-01- 273/29.04.2021г. на
МЗ , издадена на осн. чл. 63 ал.4 ЗЗ / ДВ бр. 44 /20г. / при обявена с
посочени в заповедта решения на МС извънредна епидемична
обстановка , в страната били въведени временни протИ.епидемични
мерки поради непосредствена опасност за жИ.та и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест . В
изпълнение на т. 1 - 7 от Заповедта всички лица , намиращи се на
закрити обществени места , вкл. метростанции , били длъжни да носят
защитна маска за лице .
На 19.05.2021 г. около 12:30 часа жалбоподателят се намирал на
закрито обществено място - метростанция „Сливница“ в София и не
носел предпазна маска . Нарушението било възприето от свидетеля
И. Я. - полицейски служител към СДВР и на жалбоподателя бил
съставен АУАН на задължението по т. 1 - 7 от Заповед № РД-01-
2
273/29.04.2021г. на МЗ , подписан от жалбоподателя с възражение, че
един от полицейските служители също бил без маска. Писмени
възражения не постъпили и въз основа на акта е издадено
обжалваното НП .
В съдебно заседание жалбоподателят представя доказателства
за влошено здравословно състояние с обяснения , че това състояние е
било причината да не носи предпазна маска на процесната дата.
Установява се от обясненията и от представените медицински
документи – епикриза , експертно решение и медицинско
удостоверение от лекар , че жалбоподателят след претърпяна
операция на горните дихателни пътища има стеснение на трахеята и
за него е протИ.показно носенето на медицински и други маски поради
затруднение на дишането при физическо натоварване .
По отношение на доказателствата :
Изложеното не е спорно и се установява от непротИ.речив
доказателствен материал - процесната заповед на МЗ , издадена на
осн. чл. 63 ал.4 ЗЗ , също представеното в с.з. удостоверение за
публикуването към процесната дата на Заповедта на интернет
страницата на МЗ , доказателства за компетентност на
актосъставителя и АНО , останалите документи по
административнонаказателната преписка , също от обясненията на
жалбоподателя и от представените от него медицински документи.
По отношение на правната страна :
При така установеното като факти от правна страна съдът прие
3
жалбата за основателна по съображения , различни от изложените в
нея .
Съгласно чл. 63 ал.1 - ал. 2 ЗЗ / ДВ бр. 44 /20г. / - При
непосредствена опасност за жИ.та и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел
защита и опазване жИ.та и здравето на гражданите, се обявява
извънредна епидемична обстановка. Извънредна епидемична обстановка
по ал. 1 се обявява за определен период от време с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването
въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка
на съществуващия епидемичен риск.
Съгласно чл. 63 ал.4 ЗЗ - При обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни протИ.епидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област. Заповедите по ал. 4 са общи административни актове, които се
издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс,
публикуват се на
интернет страницата на Министерството на здравеопазването и
подлежат на
предварително изпълнение / ал.11 / .
Съобразно изложеното и установеното по делото, че
жалбоподателят
нарушил процесната заповед за временни протИ.епидемични на МЗ ,
издадена на осн. чл. 63 ал.4 ЗЗ при обявена извънредна епидемична
обстановка в страната поради непосредствена опасност за жИ.та и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест - законосъобразно е прието от адм. нак. орган , че поведението
на жалбоподателя съответства на състава адм. нарушение по чл. 209а
ЗЗ/ ДВ, бр. 44 от 2020 г / , предвиждащ глоба от 300 лв. до 1 000 лв. за
ФЛ , които нарушат или не изпълнят въведени от министъра на
4
здравеопазването протИ.епидемични мерки по чл. 63 ал. 4 , освен ако
деянието не съставлява
престъпление.
Неоснователни - в протИ.речие с чл. 63 ал. 11 ЗЗ са възраженията
за това ,че процесната заповед на МЗ е нормативен акт , който не е
породил правни последици . Също и възраженията , свързани със
Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо
лицето , тъй като при обявена извънредна епидемична обстановка ЗЗ
се явява специален закон , дерогиращ общия закон .
За неоснователни съдът прие и възраженията за нарушено право
на защита, тъй като във връчения на жалбоподателя акт за
установяване на нарушението е посочена процесната заповед на МЗ ,
която изрично се позовава на посочената в НП като нарушена
разпоредба на чл. 63 ал.4 ЗЗ и съдържа описание и на останалите
обстоятелства от значение по делото . Изложеното индивидуализира в
пълна степен нарушението, за което се налага административна
отговорност. Съдържанието на акта е възпроизведено и в обжалваното
НП , поради което несъстоятелни са възраженията , че жалбоподателят
не е могъл за разбере кое е нарушението и основанието за
административното наказване.
Останалите възражения срещу постановлението са основани на
обстоятелства , които не са от естество да ограничат правото на защита
срещу обвинението за извършено административно нарушение ,
поради което също са неоснователни .
Съдът прие , че въз основа на постъпилите в съдебно заседание
доказателства за това , че жалбоподателят след претърпяна
операция на горните дихателни пътища и стеснение на трахеята
изпитва затруднение при дишането при физическо натоварване и
носенето на маска сериозно застрашавало здравето му , следва да се
приеме , че жалбоподателят е действал при крайна необходимост по чл.
13 НК. Според чл. 13 НК - Не е общественоопасно деянието, което е
5
извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни
или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или
имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените.
Поради това налице са основанията на чл. 8 ЗАНН и чл. 11 ЗАНН
НП да бъде отменено поради липса на обществена опасност на
деянието .
По отношение на разноските :
По делото е участвал адвокат – представител на жалбоподателя,
с изготвяне на жалбата и представителство в съдебни заседания, за
което жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева.
Но от материалите се установява, че в хода на
административнонаказателното производство жалбоподателят
съзнателно не е посочил относимите обстоятелства относно влошеното
му здравословно състояние . Тези обстоятелства не са посочени и в
жалбата , а едва в съдебно заседание. Решаващите за изхода на делото
обстоятелства относно здравословно състояние на жалбоподателя не
се оспорват от адм. нак. орган , поради което съдът прие , че адм.
нак. орган като ответник по делото не е дал повод с
незаконосъобразно поведение за оспорването пред съда .
В разпоредбите на чл. 63д ЗАНН и чл. 143 ал. 1 АПК не са
уредени случаите на отмяна на адм. акт , при които адм. нак. орган
като ответник по делото не е дал повод за оспорването пред съда с
незаконосъобразно поведение , поради което на осн. чл. 144 АПК
субсидиарно приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК . В
случая - по аналогия чл. 78 ал.2 ГПК , предвиждащ , че ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
6
Съобразно изложеното искането на жалбоподателя за
присъждането на разноски е неоснователно .
Следва да бъде уважено искането на адм. нак. орган за
присъждането на разноски. На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3
АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г ., в
тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на
разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на
административно- наказващия орган по делото в съответствие с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален
размер 80лв. .
По изложените съображения на основание чл.63 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 244/15.06.2021г., издадено от директора на СДВР, с
което на основание чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето на
жалбоподателя Г. В. Ж. е наложено административно наказание - глоба
в размер на 300 лева
ОСЪЖДА Г. В. Ж. да заплати в полза на СДВР
сумата от 80 лв. - разноски за участие на юрисконсулт по делото .
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждането на
разноски .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от деня на
съобщението за изготвянето му пред Адм. съд - София .
Районен съдия:
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8