Решение по дело №333/2020 на Районен съд - Костинброд

                                 Р      Е       Ш       Е      Н      И      Е

                    

 

 

                                        Гр. К.-11.02.2021г

 

                           В    И  М  Е  Т  О    Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

РАЙОНЕН СЪД-К.-първи състав в открито заседание на 08.12.2020г в състав:

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА СТАНКЕВА

 

При секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията  гр.д.333/2020г по описа на КРС,за да се произнесе,взе предвид следното:

И.Д.Д. ЕГН **********, е предявил против С. районен съд иск с правно основание чл.26 ал.1 вр. с чл.4 ЗОДОВ вр. с пар.1 от ЕКЗПЧОС,вр. с чл.86 ЗЗД, с цена 8 904.45лв/имуществени 5 000лв и лихва за забава 565.28лв и неимуществени щети 3 000лв и лихва за забава 339.17лв.

Като контролираща страна в процеса на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ е конституирана Прокуратурата та РБългария,която се представлява от РП К..

Съдът,след като прецени доводите на страните и доказателствата в процеса,приема за установено следното:

 

От приложените писмени доказателства се установява,безспорно хронология на водено гражданско дело от страна на ищеца в СРС,по описаното,че е налице дълги периоди на бездействие от страна на съдията докладчик,които влияят на продължителността на производството/това обстоятелство е категорично установено от Протокол № РС -19-460/03.09.2019г на Инспектората към ВСС.

Реазпореждането по чл.131 ГПК е постановено 4 месеца и половина след образуване на делото,определението по чл.140 ГПК е постановено шест месеца от изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба.Съдът е постановил решение със закъснение една година и два месеца,от заседанието в което е приключило делото по същество.

Възражението на ответника,че забавяне произнасянето по делото е в причинна връзка с натовареността на СРС е несъстоятелна,тъй като съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл.2бЗОДОВ,като процесуални субституенти на държавата, и съответно делата следва да се разглеждат и решават в разумен срок.

Съдът счита,че фактическата обстановка е безспорно установена и доказана,видно от приложените писмени доказателства.

По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди в резултат на увреждането,съдът счита същата за доказана поради следните съображения:

Ищеца е извършвал с пострадалият автомобил таксиметрова дейност,преди настъпване на вредоносният резултат,предмет на делото на СРС.Настъпването на ПТП,е довело до тотал щета на автомобила, и същият е следвало да наеме под аренда автомобил,като арендната вноска е била 25 лв,средният приход около 30-40лв/свидетелски показания/Съответно сумата за наем за месец на автомобил е била около 500лв.В случая е налице имуществена вреда на ищеца,тъй като същият не е могъл да закупи свои автомобил,с който да упражнява дейност,и това е в резултат на забавяне на делото,и правото му да получи застрахователно обезщетение,над разумните срокове. От забавянето решаването на делото,ищеца търпи загуби.От ПТП е загубил автомобила си,наел е автомобил под наем,направил е значителни разходи,в последствие е останал без работа ,поради невъзможност да заплаща арендни вноски.Безспорно е и обстоятелството,че ищеца е чакал затрахователно обезщетение, предмет на иска пред СРС,за да си закупи автомобил,за извършване на таксиметрова дейност ,и поради невъзможност да го стори е претърпял значителни вреди .съдът счита,че претърпяните от ищеца имуществени вреди биха могли да бъдат репарирани със сумата 4 000лв/четири хиляди/,в какъвто размер следва да бъде уважен иска.

По отношение на неимуществените щети,претърпяни от ищеца,се включван всички телесни и психически увреждания на пострадалия,претъпяни болки и страдания,които преставляват негативни емоционални изживявания на лицето,социален дискомфорт за определен период от време.От събраните по делото гласни доказателства,ищеца е станал нервен,започнал да приема медикаменти,докато е чакал насрочване и решаване на делото в СРС.Липсата на финансови средства,е довело до сериозни финансови и семейни проблеми и до раздяла с брачният му партньор.Постановяването на съдебното решение е било важно за ищеца,за получаването на застрахователно обезщетение за закупуване на нов автомобил за работа. Безспорно ищеца е претъпял неимуществени щети,в резулат на бавното правосъдие,тъй като това е довело до нарушаване правото му на труд и осигуряване доходите за живот.Съдът счита,че същите биха могли да бъдат репарирани със сумата от 2000лв/две хиляди/ ,в какъвто размер следва да бъде уважен иска.

 

                         Водим от горното съдът

                               Р          Е        Ш     И : 

 

ОСЪЖДА С. районен съд, гр.С. бул.“Ц.Б. 3“ № 154,да заплати на И.Д.Д.,чрез адв.В.Ц.,сумата от 4000/четири хиляди/лв, за претърпяни имуществени щети,ведно със лихва за забава в размер на 525.28лв,считано от 15.01.2018г и законна лихва върху сумата,считано от 16.12.2019г,до окончателното изплащане на сумата,като отхвърля иска до предявеният размер.

ОСЪЖДА С. районен съд гр.С. бул.“Ц.Б. 3“№ 154,да заплати на И.Д.Д.,черз адв.В.Ц.,сумата от 2 000/две хиляди/лв,ведно със лихва за забава ,в размер на 339.17лв,считано от 15.01.2018г до 25.02.2019г и законна лихва считано от 16.12.2019г,като отхвърля иска до предявеният размер.

Осъжда С. районен съд да заплати на И.Д.Д.,чрез адв.В.Ц.,разноски в размер на 1510лв

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване пред Окръжен съд С.,в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: