Определение по дело №292/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на „У. Б.” , седалище и адрес на управление Г. С., Р. „В.”, П. „С. Н.” № 7, ЕИК*, представлявано от Л. К. Х. и А. К., чрез адв. Е. Й. Й., против Определение № 1683/17.11.2011 г. по ч.Г.д. № 523/2011 г. по описа на Районен съд – П., с което е обезсилена Заповед № 556/01.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена в полза на „У. Б." за сумата от 2 689.56 лева /две хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 0.56 стотинки/, представляваща главница по договор за банков кредит от 23.04.2003 г., ведно със законна лихва, считано от 29.03.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 3 104.17 лева /три хиляди сто и четири лева и 0.17 стотинки/ - представляваща договорна лихва, за периода от 08.05.2007 г. до 28.03.2011 г., и сумата в размер на 115.87 лева /сто и петнадесет лева и 0.87 стотинки/, представляващи заплатена държавна такса, и сумата в размер на 376.57 лева /триста седемдесет и шест лева и 0.57 стотинки/ - адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се твърди, че определението на РС – П. е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че лицата, посочени като длъжници в подаденото от „У. Б.” заявление, имат процесуалното положение на обикновени другари в заповедното производство. С оглед различното материалноправно положение на длъжниците спрямо твърдяното от заявителя парично притезание, процесуалните действия и бездействия на един от тях нито ползват, нито вредят на останалите. Ето защо възражението, подадено от поръчителя Г. И. Б. трябва да доведе до обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист само спрямо него, а заповедта и изпълнителния лист да запазят действието си по отношение на другите двама длъжници – В. С. К. (кредитополучател) и В. А. К. (поръчител). Поради тези мотиви се настоява въззивният съд да отмени изцяло обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист единствено срещу длъжника, подал възражение.

ОС – Б., след като обсъди доводите и възраженията в частната жалба ведно с данните по делото, намира следното от фактическа страна:

Районен съд – П. е бил сезиран с подадено от „У. Б.” заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжниците В. С. К. (кредитополучател), Г. И. Б. (поръчител) и В. А. К. (поръчител) за сумата от 2 689.56 лева /две хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 0.56 стотинки/, представляваща главница по договор за банков кредит от 23.04.2003 г., ведно със законна лихва, считано от 29.03.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 3 104.17 лева /три хиляди сто и четири лева и 0.17 стотинки/ - представляваща договорна лихва за периода от 08.05.2007 г. до 28.03.2011 г., и сумата в размер на 115.87 лева /сто и петнадесет лева и 0.87 стотинки/, представляващи заплатена държавна такса, и сумата в размер на 376.57 лева /триста седемдесет и шест лева и 0.57 стотинки/ - адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС. Документът по чл. 417 ГПК, от който произтича вземането е извлечение от счетоводните книги на заявителя, като е представен и договора за отпускане на потребителски кредит от 23.04.03 г. Първостепенният съд е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 556/01.04.2011 г. по ч.Г.д. № 523/2011 г. на РС – П., с която е разпоредил кредитополучателят В. С. К., с ЕГН: *, от град П., У.”Д.”, № 6, и поръчителите Г. И. Б., ЕГН: *, от град С., У.”П. В.”, № 10, и В. А. К., ЕГН: *, от град П., У.”Д.”, № 6, солидарно да заплатят на кредитора "У. Б." горепосочените суми, като е издаден и изпълнителен лист от 04.04.2011 г.

В двуседмичния срок по чл. 414 от ГПК от връчване на заповедта за незабавно изпълнение възражение срещу същата е подадено от поръчителя Г. И. Б. , поради което на заявителя е указано в едномесечен срок да предяви иск по чл. 415 от ГПК за вземането си, като доплати и дължимата държавна такса. В указания срок заявителят „У. Б.” не е изпълнил указанието на първостепенния съд, в резултат на което с обжалваното определение последният е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

„У. Б.” в качеството на заявител е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против солидарните длъжници по отпуснат договор за кредит - В. С. К. (кредитополучател), Г. И. Б. (поръчител) и В. А. К. (поръчител). Предявената от кредитора претенция срещу тримата длъжници се основава на един и същ юридически факт – договора за банков кредит от 23.04.03 г. Но независимо от това, че поръчителят и кредитополучателят отговарят за една и съща престация пред кредитора, солидарните задължения са самостоятелни, поради което солидарните длъжници са обикновени, а не необходими другари в процеса. Ето защо процесуалните действия и бездействия на единия нито ползват, нито вредят на останалите (чл. 216, ал. 1 ГПК). Оттук следва, че подаденото от единия солидарен длъжник възражение по чл. 414 ГПК има за последица обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист само по отношение на длъжника, упражнил това свое процесуално право, но не и спрямо останалите солидарни длъжници. Още повече, че разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК дава възможност за частично обезсилване на заповедта и изпълнителния лист.

Макар в обжалваното определение да не е посочено спрямо кой от длъжниците се обезсилва заповедта за изпълнение, то от тълкуването на същата, се стига до извода, че заповедта е изцяло обезсилена. По този начин като е обезсилил заповедта и по отношение на неподалите възражения главен длъжник и поръчител, районният съд е постановил недопустимо определение, тъй като се е самосезирал и е излязъл извън обхвата на предоставените му от закона правомощия (в този смисъл Определение № 283 от 17.03.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 746/2010 г., II т.о.). Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде обезсилен като недопустим в частта, в която е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 556/01.04.2011 г. по ч.Г.д. № 523/2011 г. на РС – П. и е прекратено производството по отношение на В. С. К. (кредитополучател) и В. А. К. (поръчител) и бъде потвърдено в частта, в която тази заповед е обезсилена и е прекратено производството по отношение на подалия възражение по чл. 414 ГПК поръчител Г. И. Б.

Въззивният съд констатира, че при постановяване на определението си за обезсилване на заповедта за изпълнение, първостепенният съд е пропуснал да се произнесе по въпроса за обезсилване на издадения по реда на чл. 418 ГПК изпълнителен лист от 04.04.2011 г., каквото е изискването на чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдбата на изпълнителния лист изцяло зависи от тази на изпълнителното основание (в случая заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК), въз основа на което същият се издава. Доколкото настоящата въззивна инстанция се произнася по същество за това в коя част заповедта следва да запази действие и в коя да бъде обезсилена, то няма пречка горепосоченият пропуск на първостепенния съд да бъде коригиран от окръжния съд съобразно изводите му по отношение на заповедта за изпълнение. В този смисъл издаденият изпълнителен лист от 04.04.2011 г. следва да бъде обезсилен в частта касаеща задължението на Г. Б. като солидарен длъжник.

Водим от горното, ОС – Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА КАТО НЕДОПУСТИМО Определение № 1683/17.11.2011 г. по ч.Г.д. № 523/2011 г. по описа на Районен съд – П. в частта, в която е обезсилена Заповед № 556/01.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена в полза на „У. Б." и е прекратено производството по делото по отношение на В. С. К., с ЕГН: *, от град П., У.”Д.”, № 6, и В. А. К., ЕГН: *, от град П., У.”Д.”, № 6 и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1683/17.11.2011 г. по ч.Г.д. № 523/2011 г. по описа на Районен съд – П. в частта, в която е обезсилена Заповед № 556/01.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена в полза на „У. Б." и е прекратено производството по делото по отношение на поръчителя Г. И. Б., ЕГН: *, от град С., У.”П. В.”, № 10.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по ч.Г.д. № 523/2011 г. по описа на Районен съд – П. в частта, в която Г. И. Б., ЕГН: *, от град С., У.”П. В.”, № 10 е осъден да заплати на „У. Б." описаните в изпълнителния лист суми.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: