Р Е Ш Е Н И Е
№1427/31.7.2020г.
Град Пловдив, 31.07.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на петнадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1365 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.И. *** против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0239-000087 от 13.04.2020 г. на
началника РУ Асеновград при ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок за шест месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е неправилна, защото отразеното в
обстоятелствената част на заповедта не отговаря на действителността. Иска се
отмяна на оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания,
съдържа мотиви и фактическата обстановка отговаря на истината. Сочи още, че в
настоящия момент в РУ Асеновград се води досъдебно производство против С.И. за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, поради което
жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.04.2020 г.
около 12,34 часа в с. Катуница, на *****, жалбоподателят е управлявал собствения
си лек автомобил марка „Гранд Чероки“, с рег.№ *****, с концентрация на алкохол
2,05 промила в издишания въздух, изпробван с техническо средство, отказал да
даде кръвна проба за анализ, за което е издадена оспорената заповед – предмет
на настоящото съдебно производство, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение е отразена
описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален документ, който по
безспорен начин установява извършеното административно нарушение. Актът е
подписан с възражение, че жалбоподателят не е шофирал, само бил отворил
вратата.
По делото е представена справка за нарушител/водач на жалбоподателя, от
която е видно, че жалбоподателят системно нарушава правилата за движение по
пътищата.
Представеното в хода на съдебното производство постановление за привличане на обвиняем доказва, че С.И. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, затова че на 12.04.2020 г. в с. Катуница в условията на продължавано престъпление е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, установена със съдебно-медицинска експертиза – в 7,35 часа е управлявал лек автомобил марка „Опел Фронтера“, с рег.№ РВ5028СХ, с концентрация 2,74 промила, а в 10,05 часа е управлявал лек автомобил марка „Джип Гранд Чероки“, с рег.№ *****, с концентрация на алкохол в кръвта 2,39 промила. Следователно жалбоподателят сам доказва, че е управлявал МПС на 12.04.2020 г. с концентрация на алкохол над 0,5 промила, с което признава фактите, изложени в оспорената заповед.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съответно със
заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, т.І, 2,
началниците на РУ са оправомощени длъжностни лица, които могат да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5, б.“а“ и 6 ЗДвП, т.е.,
оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.“б“, пр.1 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за срок от 6
месеца до една година.
В
настоящия случай, както вече се каза, по безспорен начин е доказано
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,05 промила според
техническото средство, т.е., над 0,5 промила. Т.е., налице са всички
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката по чл.171, т.2а, б.“б“,
пр.1 ЗДвП.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката за непълно и неточно изложение на
фактическите основания. Напротив, макар и лаконично, в заповедта са описани
всички елементи от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“, пр.1 ЗДвП, обосноваващи
прилагането на мярката. Недоказано е възражението на жалбоподателя, че
автомобилът му е бил паркиран и той не го управлявал. В тази насока не бяха
събрани никакви доказателства, налице е само неговото голословно твърдение.
Непосочването
на мярката на МПС в диспозитива на оспорената заповед не представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като
номерата на отнетите табели са изписани изцяло, а чрез тях може да бъде
индивидуализирано и МПС. Освен това процесната принудителна административна
мярка се прилага по отношение на водача.
Прилагането
на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП в настоящия случай отговаря на целта на
закона – да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни
фактически и правни действия от страна на контролните органи, за да се отнеме
на нарушителя възможността отново да управлява МПС. Още повече, че видно от
постановлението за привличане като обвиняем, С.И. двукратно преди това, в 7,05
часа и в 10,05 часа, на същата дата 12.04.2020 г. е бил задържан заради
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта съответно 2,74 промила и
2,39 промила. Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и при установяване на фактическите основания, визирани в
хипотезата на правната норма, той няма право на избор или преценка за
налагането на мярката, а е длъжен да издаде заповед с указаното в закона
съдържание, както в случая.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. При този
изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като допустимо и основателно следва да
бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ОДМВР Пловдив 100
лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка
с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.И., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0239-000087 от 13.04.2020 г. на
началника РУ Асеновград при ОДМВР Пловдив.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 100 (сто)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: