Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.11.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА Х.при
секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13545
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №20372/2014 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З.
„Б.В.И.Г.”*** срещу решение №169668 от 18.07.2019 г по гр.дело
№79461/2018 г на СРС , 120 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника
с правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.411 ал.1 КЗ , чл.49 ЗЗД да бъде признато за установено , че Столична
община дължи сумата
от 190,57
лева – регресна
претенция срещу лице , отговорно за деликт за заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” по застрахователна полица №S********** за вреди по
лек автомобил “Ауди А4” с
рег.№*******собственост
на „П.“ ООД от настъпило на 16.11.2017 г ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно в гр.София на ул.Проф.Цветан Лазаров
преди бариерата на "Слатина-Булгарплод“ , ведно със
законната лихва от 14.09.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; за която
сума е издадена заповед за изпълнение от 26.09.2018 г по ч.гр.д.№60633/18 г на СРС , 120 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът
излага доводи
за неправилност на решението на СРС, тъй като причините за ПТП са доказани ,
включително и чрез свидетелски показания и САТЕ. Налице е валидно застрахователно
правоотношение на „П.“ ООД по „Каско“ , а СТЕ установява и размерът на вредите
по автомобила .
Наистина , заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е подал
водачът К.Е.Х., но е присъствал и брат й и управителя на „П.“ ООД М.Е.Х..Х.е
подписала и застрахователния договор.
Въззиваемата страна Столична
община е подала писмен
отговор на въззивната жалба .
Безспорно щетата е образувана от лице без представителна власт , с което са
нарушени ОУ на ищеца , а плащането е недължимо . ПТП не е доказано , защото
липсва протокол за ПТП и не може да се установи скоростта на движение на МПС .
Клауза „Гуми“ е предвидена като допълнително покритие – т.7.2 от глава II на ОУ и покритие се осигурява срещу
допълнителна премия т.8 от глава II на ОУ . Повредата по гумите е изключена в раздел VI „Изключения“ т.е. ищецът не може да
се суброгира срещу ответника за повреда по гумите . Вредите не са доказани по
размер от СТЕ и може да са следствие от друго ПТП .
Въззивната жалба е допустима.
Решението е връчено на въззивника на 24.07.2018
г и е обжалвано в срок на 07.08.2018
г.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За
да отхвърли исковете СРС е приел , че заявлението за настъпилото застрахователно събитие е подадено
от лице без представителна власт /водачът К.Х./ , с което са нарушени ОУ на
застрахователя .Плащането не ангажира отговорността на ответника , защото няма
данни и застрахователният договор да е валидно сключен .
Решението на СРС е неправилно .
Съгласно чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на причинителят
на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта са
необходими три предпоставки : възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към
датата на настъпване на вредите и извършено валидно плащане по него от
застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
В случая сключването на застрахователен
договор и образуването на щета от лице без надлежна представителна власт не
може да се счита за основание да се отхвърли иска . Съгласно чл.301 ТЗ когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването . Застрахованият „П.“ ООД е
търговец , получил е плащането по
„Каско“ на 04.01.2018 г по банковата си сметка и няма данни да се
противопоставил на действията на К.Е.Х., сестра на управителя на „П.“ ООД М.Е.Х..
Липсва и логика лицето да се противопостави на плащане на застрахователно
обезщетение за увредено МПС , което плащане е в явен негов интерес .
Безспорно пътят е общински и СО носи отговорност по чл.49 ЗЗД за действията
по ремонтирането и поддържането му в безопасен вид / чл.31 и § 1
т.12,13 от ДР на Закона за пътищата и чл.3 ал.1 ЗДвП .
ПТП и вредите от него са доказани . За произшествието не е съставен протокол за ПТП , но самото
ПТП не попада в случаите по чл.125, т. 1-8 от ЗДвП , в които службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото
на пътнотранспортното произшествие. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № I3-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд /издадена на основание чл. 125а, ал.2 от ЗДвП и чл. 294, ал.
7 от КЗ (отм.)/ не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция” и не се съставят
документи за: 1. повреди на МПС, възникнали в резултат на природни бедствия; 2.
пожар на МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; 4.
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС; 5. повреди по стъклата
на автомобила. Процесният случай попада в приложното поле на хипотезата по т.
4. Освен това се касае за ПТП с един участник, при което автомобилът може да
продължи движението си на собствен ход, поради което по аргумент от противното
от чл. 125, т. 8 от ЗДвП не е задължително за ПТП да бъде съставен протокол.
Настъпването на застрахователно събитие се установява от уведомление за
настъпване на ПТП , събраните гласни доказателства и САТЕ .
Действително към застрахователния
договор на „П.“ ООД не е подписана клауза за допълнително покритие „Гуми“. Общите
условия на ищеца са неясни и противоречиви , като в клаузата „Допълнение Гуми“
се съдържа подобно определение на „повреда“ . От друга страна в IV „Покритие“ т.1 и т.1.1 е посочено , че
срещу допълнително платена застрахователна премия застрахователят ще обезщети
застрахования за щети по гумите на МПС от „внезапна повреда , деформации ,
спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя“ .
Противоречията в клаузите на ищеца трябва да се тълкуват в полза на ответника ,
като последният не дължи обезщетение за увреждането на гумата на процесното МПС
. От друга страна вредите по МПС според СТЕ са в размер на 327,60 лева и дори
да се изключи увреждането на гумата ответникът дължи заплатената от ищеца сума
от 190,57 лева .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и
да се уважи иска , както и да се присъдят разноски в заповедното
производство , пред СРС и пред настоящия съд .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №169668 от 18.07.2019 г по гр.дело
№79461/2018 г на СРС , 120 състав ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на З. „Б.В.И.Г.”*** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.411 ал.1 КЗ , чл.49 ЗЗД , че Столична община му дължи сумата от 190,57 лева – регресна претенция срещу лице ,
отговорно за деликт за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка “Каско” по застрахователна полица №S********** за вреди по
лек автомобил “Ауди А4” с
рег.№*******собственост
на „П.“ ООД от настъпило на 16.11.2017 г ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно в гр.София на ул.Проф.Цветан Лазаров
преди бариерата на "Слатина-Булгарплод“ , ведно със
законната лихва от 14.09.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; за която
сума е издадена заповед за изпълнение от 26.09.2018 г по ч.гр.д.№60633/18 г на СРС , 120 състав .
ОСЪЖДА С. о. да заплати на З. „Б.В.И.Г.”*** сумата от 815 лева разноски в заповедното производство и
пред СРС и сумата от 25
лева деловодни разноски пред СГС.
Решението не подлежи
на обжалване , поради материален интерес под 20 000 лева по търговско дело /
чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.