О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№                                                                10.07.2020г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                                  гражданско отделение, втори състав

На 10.07.2020година

В закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                          ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч.гр. дело №370 по описа за 2020г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. с чл.274, ал.1,т.2 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба на "А1 България"ЕАД гр.София, подадена от пълномощника адв.П., против Разпореждане №604/23.04.2020г., постановено по ч.гр.д.№170/2020г. по описа на Елховски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 276,55лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор, както и за разноските, съразмерни на сумата на неустойката.

Изложените съображения са, че разпореждането на районния съд в обжалваната му част е неправилно, тъй като претендираната неустойка не е в размер, равен на дължимите месечни абонаментни такси до изтичане на срока на договора, както неправилно е приел районният съд, а е ограничен до три такси, съгласно чл.6.3.1 от Приложение №1 от 29.07.2016г. към договор №М4055181. Частният жалбоподател сочи още, че съдът не е взел предвид, че другата търсена неустойка от 216,58лв., посочена в т.12 от заявлението, е част от общата претендирана неустойка от 276,55лв. и е предвидена в чл.6.3.2 от Приложение №1 от 18.05.2016г., като същата е за възстановяване на отстъпки от пазарни цени на предоставени крайни устройства, както и стойността на невърнато техническо оборудване, предоставено за временно ползване, като в тази част претенцията на заявителя е отхвърлена от съда без никаква мотивация. Моли за отмяна на разпореждането на ЕРС в обжалваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за  сумата за неустойка, както и за частта от разноските.

На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.

ЯОС намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС съобрази следното от фактическа страна:

Пред Елховски районен съд е подадено заявление от "А1 България"ЕАД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника М.М.М. ***, за следните суми, дължими по Договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане  №*********, а именно:  главница от 182,05лв., от която 77,05лв. - цена ел.съобщителни услуги по шест броя фактури и 105лв. - цена на продукти на изплащане по четири фактури; неустойка в размер на 276,55лв., законна лихва за забава в размер на 54,73лв. и разноски в  размер на 386,10лв. В т.12 от заявлението кредиторът е посочил, че сключеният между страните договор се счита за едностланно прекратен, поради забавеното плащане на длъжника, като поради виновното неизпълнение на длъжника са начислени неустойки за предсрочно прекратяване в общ размер на 276,55лв., като е спазена съдебна спогодба между заявителя и КЗП, съгласно която когато потребителят е физическо лице неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент. В т.14 от заявлението е пояснено, че претендираната сума за неустойка представлява общия сбор на начислените неустойки по рамковия договор. Заявителят е представил със заявлението Договор №********* от 31.03.2014 и всички сключени въз основа на него договори и приложения, както и Общите условия за  взаимоотношенията между "Мобилтел"ЕАД и абонатите и потребителите.

С Разпореждане №604 от 23.04.2020г. в обжалваната му част, ЕРС е отхвърлил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за неустойка в размер на сумата 276,55лв. и за разноски за разликата над сумата 177,60лв. до размера на 386,10лв. Изложените съображения са, че вземането за неустойка се основава на неравноправни клаузи, каквито са чл.6.3.1 от Приложение №1 към Договор за електронни съобщителни услуги №********* от 18.05.2016г. и чл.6.3.1 от Приложение №1 към Договор за продажба на изплащане  №********* от 18.05.2016г., тъй като същите позволяват на оператора сам да прекрати договора и същевременно, под формата на неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, да претендира възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната - основание по чл.143, т.6, пр.2 ЗЗП. Съдът е приел също, че в случая неустойката за предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.

Разпореждането на ЕРС в обжалваната му част е неправилно, но не поради изложените от частния жалбоподател оплаквания. Доколкото при сега действащия ГПК въззивният съд действа в производствата по обжалване на определенията и разпорежданията при условията на пълен въззив, то въззивната инстанция извършва самостоятелна проверка за наличие на всички основания за неправилност и отмяна разпореждането. 

Съгласно чл.411, ал.2 ГПК, при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. В чл.410,ал.2 и ал.3 ГПК е предвидено, че заявлението следва да отговаря на изискванията по на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2, т. е. има препращане към нормите, регламентиращи съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, а  когато вземането произтича от договор с потребител, е поставено изискването към заявлението да бъде представен договорът, заедно с всички приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

С оглед горното, в случая районният съд правилно е извършил проверката по чл.411, ал.2, т.3 ГПК за това искането за неустойка основава ли се на неравноправна клауза в потребителския договор между страните, но тази проверка на съда относно това вземане за неустойка е следвало да бъде предшествана от проверката за редовност на заявлението в тази му част, съобразно изискванията за редовност по чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК, съгл. чл.410, ал.2, вр. с чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Според въззивната инстанция, заявлението на "А1 България"ЕАД не отговаря на изискването за редовност в частта му за неустойката. В т.12 от заявлението сумата от 276,55лв. се сочи като "начислени неустойки за предсрочно прекратяване в общ размер", а в т.14 ,че "претендираната сума за неустойка представлява общия сбор на начислените неустойки по рамковия договор". Или вземането е неясно формулирано, не са изложени фактическите обстоятелства за него  - не е изяснено как е формирана сумата за неустойката, от неизпълнение на задълженията по кой договор, дължимостта на неустойката с разпоредбите на кое приложение към кой договор е предвидено и как, от какви пера и в какви размери е образуван общия размер на сумата за неустойка. Неправилно се твърди в частната жалба, че сумата от 216,58лв., като част от общата сума за неустойка, била посочена в т.12 от заявлението и за нея заповедният съд не е изложил никакви мотиви. Сума от 216,58лв. не фигурира в заявлението като част от общия размер на неустойката и това е причината да не е налице произнасяне от районния съд. Също неясно е дали сумата за неустойка от 276,55лв. възлиза в трикратния размер на месечните абонаментни такси, поради което районният съд е приел, че се касае за размер, формиран от всички стандартни месечни абонаментни такси от датата на прекратяване на договора  до изтичане на определения срок на ползване.    

По тези съображения разпореждането на ЕРС в обжалваната му част ще следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за изпълнение на процедурата по даване на указания към заявителя за посочване на фактическите обстоятелства, от които произтича претенцията за неустойка в тридневен срок от съобщението (чл.411, ал.2, т.1 ГПК, вр. с чл.410, ал.2 ГПК). Заявителят следва да посочи как е формирана сумата за неустойката в размер на 276,55лв. - от неизпълнение на задълженията по кой договор, дължимостта на неустойката с разпоредбите на кое приложение към кой договор е предвидено и как, от какви пера и в какви размери е образуван общия размер на сумата за неустойка. При неизпълнение на тези задължения от страна на заявителя в срок, съдът следва да се произнесе по реда на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а в случай на изпълнение - да извърши проверката по чл.411, ал.2,т.3 ГПК за това основава ли се искането за неустойка на неравноправни клаузи.     

Водим от изложеното,ЯОС

 

                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане №604/23.04.2020г., постановено по ч.гр.д.№170/2020г. по описа на Елховски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "А1 България"ЕАД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 276,55лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор, както и за разноски за разликата над сумата 177,60лв. до размера на 386,10лв.

ВРЪЩА делото на Елховски районен съд за извършване на необходимите процесуални действия в изпълнение на указанията, дадени с настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ : 1

 

 

 

                                                                                                      2.